vs. archives

1
Тази светлина от двора млечностъкленееща
Още му мие лицето. То вече е бледо.
Мястото мирише на потта на посетителите
Паяци хладно плуват из помещението.

2
Какво усещаш, Мария, щом го съзреш?
Олюлява се, затваря кепенците – сляп ли е?
Разкопчава дюкяна на черния панталон, чете
Стар вестник. Парфюмът е абсент.

3
Под прозореца в светлината на лампа изсъхнало дърво
Бледнее пред очите шрифта на вестника
Присвиват се очичките, скланя се лицето
Угасвай, светлина! Изтлявай: ТОЙ обича СЕБЕ СИ.

4
Дървото сухо под прозореца гримасничи, трепери лудо.
Дъждът се продънва в студения мрак.
Олюлява се на излизане призрак оттука
С белтък по панталона – нарцисът!

1922

Аз ви завещавам синьото и
Неръкотворно небе
Аз – крясъка на хорските пазари
Сутрин
Аз – сините плодове
Аз – сладострастните тела
Аз – едно човешко лице
Аз – коне под снега!
Аз – вятър!
Аз – вода!
Аз – земя!

1922

Ела, момиче, нека те натъпча
За здравето това добре е
Циците ще ти набъбнат
Балон ще е глътнал корема.

1921

Още първия ден, още в самото начало
Когато двойката прегърната тук влезе
Знаеше прагът, че измъкване няма
И това прекрачване е последно.
Зелен зад оградата безмълвно потъна
Листака на дървото, увехнал изведнъж
И като тръпнещи в леглото се качиха
С усмивка изостави ги вятърът обичен.

1921

Като помия вечерта изля се връз прозорците
Пердетата са шугави от дим цигарен.
В зелената вода двамина влюбени се носят
Кат корабни останки от любов проядени.

Към края – и сънливост страшна
Тъй често ги налягаше, че те
Без порив правеха го. И като утайка
Избликваше във тях горчилката зелена.

Макар в сезон на тежки дъждове
Той още сменял потника между краката й
В тъмното сега отказал се е вече
И те не му обръщат вече никакво внимание.

1921

1
Сега в нощта, когато те обичам
Бели са облаците в небето без звук
И водите бучат връз камъните
И вятърът тръпне в трънака сух.

2
Бели води текат
Надолу през годините.
И на небето все така
Облаците винаги.

3
По-късно в самотни години
Ще гледат облаците бели пак.
И ще бучат връз камъни водите.
И вятър ще тръпне в сухия трънак.

1921

Кормчии на ковчег пиян до козирката
Напушени на кораби тънещи в огнена жар
И той, дето на потъващото си корито
Канеше гларус, кит, водорасло и лунна светлина.

1921

Било е тъмно някога и някога ще бъде светлина
Отдайте почит на тези, които изпълниха си дълга
Разръфани от харпуни, гъбясали от води
Нагризани от плъхове, белязани от камшик
Гордо надигнаха непобедени лица.

1921

Ела в зандана на обречените
Ела, удобно се разположи във нищото!
Когато лампите красиво светеха
Видя и ти сиянието живо.

1921

Да убиеш самия себе си
Е плиткоумна работа.
Може да си побъбриш за това с перачката.
С приятел да обсъдиш За и Против.
Известен патос, иде отвътре
Трябва да се избягва.
Макар че това не бива да е догма.
Но по-добре ми се струва все пак
Малко шмекеруване както обикновено:
Писнало ти е да си сменяш бельото, а още по-добре:
Жената ти е изневерила
(Тва върши работа при онези, дет изпадат в почуда при подобни неща
И не е кой знае кво.)
При всяко положение
Не бива да изглежда
Все едно си се
Смятал за нещо особено.

Около 1920