На детската мечта най-свеж е гробът
За социализма без да идват танковете
И грижат се за гробовете котки кучета
И банковото извлечение Пъстър е трупът
И влиза в рая който може да го купи
И аз смъртта съм сполитам ви от Азия
Благодаря на Томас Хюбнер, който ми посочи този текст
Орфей певецът бе човек който не можеше да чака. След като изгуби жена си поради прекалено скорошно съвокупяване след раждане или поради забранено поглеждане при възхождането от подземното царство след нейното освобождаване от смъртта чрез неговото пеене така, че тя се върна в праха преди да бе отново в плът, той изобрети сношението с момчетата, което спестява лехуството и е по-близо до смъртта от любовта към жените. Пренебрегнатите го погнаха: с оръжията на телата си клони камъни. Ала песента щади певеца: възпятото от него не можеше одраска кожата му. Селяни, стреснати от глъчта на лова, избягаха от плуговете си, за които нямало място в неговата песен. Тъй мястото му стана под плуговете.
РЕВОЛЮЦИЯТА Е МАСКА НА СМЪРТТА. СМЪРТТА Е МАСКА НА РЕВОЛЮЦИЯТА.
LA REVOLUCIÓN ES LA MÁSCARA DE LA MUERTE. LA MUERTE ES LA MÁSCARA DE LA REVOLUCIÓN.
Филоктет, държащ в ръка лъка на Херакъл, болен от
Проказа зарязан на Лемнос – който без него бе празен –
С оскъдни провизии от царете, не се показа никак
Горд, не спря да вика, додето корабът се скри от погледа, незадържан от неговия крясък.
И свикна с това, господар на острова и негов роб
Към него прикован с веригите на морския прибой, със зеленина
Прехранващ се и с твари, ловна плячка, изкарал така десет лета.
Но на десетата напразна година на войната царете се сетили
За изоставения. Как боравел с лъка, отдалеч
Смъртоносен. Пратили кораби да приберат героя
За да ги покрие тях със слава. Ала тогава той се показал от своята
Най-горделива страна. Насила трябвало да го замъкнат на борда
За да заситят неговата гордост. Така той наваксал пропуснатото.
Структурата е прозрачна и проста, защото е непосредствено политическа, в по-голяма степен, отколкото в по-ранните пиеси. В политиката изтънчеността, измамата и иронията са забранени.
И тогава идва упрекът към по-младите: „Но аз се нуачих на послушание, когато при едно цъкване с език падаше главата. Аз имам почти правото да съм страхлив, къде е вашият Хитлер?“
Българският опит да се наложат принудително на турското малцинство български имена – с имената им отнемат техните мъртви, жизнената връзка с мъртвите им – съвсем не бе, както доказва войната в Югославия, последната глупост в общуването с различието.
Това е раждането на маниеризма от духа на страхливостта. И това беше съдбата на театъра в ГДР, той ставаше все по-маниеристичен, все по-артифициален поради подобно държане.
Това е най-трудното в подобно общество – как да намериш остров (…). Без Хитлер от Брехт нямаше да стане Брехт, а един успешен автор. „Опера за три гроша“, „Махагони“ – това би продължило блестящо и по-нататък, но, слава Богу, дойде Хитлер, тогава той имаше време за себе си.
В общества без публична сфера слуховете спадат към основните хранителни продукти.
vs. archives 