vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Pontos Euxeinos

Корпорацията dixit

 

след 40 всяка литдейност освен стриктно рентиерската строго забранена

 

 

 

 

 

Advertisements

addenda към орфеевия комплекс

 

Няма орфеев комплекс
Само хонорари от сп. орфей

 

 

 

 

 

НАП 2.0

 

тука има тука нема напускане, триене, сърцераздирателност отново, дискретност, теолого-любовно великодушие с чужда претопляна до дупка баница

офицера вербовчик си отива без лоши чувства след 5 минути слава в егоист, „всичко хубаво!“

очаквайте поредния най-нов НАП

нападжийският фарс с пълна пара продължава отвъд

 

 

 

 

 

Някъде през 90-те Свидетели на Йехова

 

някъде през 90-те свидетели на йехова попаднаха на адреса ни и почнаха да звънят регулярно на вратата ни

в началото баща ми беше непрадпазливо учтив с тях и те решиха, че пенетрацията на Любовта непосредствено предстои

един ден попаднаха на мен и аз им теглих една майна

слизайки по стълбите, нарушиха стриктния протокол на Любовта и намекнаха, че некупуването на продукта им води директно до пържене в ада

бяхме избавени

 

 

 

 

 

Колкото повече народният писател заорава

 

колкото повече народният писател заорава в дълбоката оран на сантимента а той трябва да заорава все по-дълбоко за да става все по-народен писател

толкова повече високата теория в служба на все по-народния писател ще трябва да търси високи извинения за себе си като висока теория на народния писател

шилер ала бала

 

 

 

 

Безспорните наследства

 

след „Сърцето не е създател“ и „Там, където не сме“ „Спорните наследства“

третата част на флирта с негацията, изхождащ от твърдото ядро на позицията на статуквото

три текста за Георги Господинов в „Спорните наследства“ на Бойко Пенчев

безспорните наследства на рентиерите на 90-те

 

 

 

 

 

Култът на Сина. Епилог

 

след като посочих, че „критиката на патернализма“ е всъщност култ на Сина, известен под името ГГ

и че като литературен историк си позволява грубо да изопачава документирани изказвания, върху които гради подвеждащи умозаключения

вече не съм приятел на доц. д-р Елка Димитрова

продължаваме напред

 

 

 

 

Литературният историк Елка Димитрова цитира некоректно

 

Некоректността на цитат, от който се извеждат сериозни „тревожни“ умозаключения:

Елка Димитрова твърди в „Кой изобрети нашите бащи?“, че Ани Илков е казал: „Ние осрахме, каквото можахме. Сега е ваш ред.“

Всъщност казаното от А. Илков е: „Ние колкото можахме се осрахме, напълно. Така че това е положението.“ (26:30-26:34 мин. от записа, Разговор между Ани Илков, Кирил Василев и Владимир Сабоурин с модератор Бойко Пенчев).

 

 

 

 

Култът на Сина на олигархичния пазар

 

„Текстът е критика на патернализма.“ (Елка Димитрова)

Не, текстът е култ на Сина, декориран от държавния свръхаз и учредяващ по пряка кръвна линия наследствена литдинастия.

Фантазмът за безбащин социум е фройдистки пренос, подхранван от капиталистическия мираж за тотално индивидуалистично самопроизводство в полето на пазара.

Този пазар и неговият Син обаче е олигархично структуриран.

 

 

 

 

 

Въпросът към Елка Димитрова без отговор

 

Продължаваме да нямаме отговор от Елка Димитрова на въпроса:

На какво е „рецидив“ Нова социална поезия?

Аксиома на гоголандия е, че с литературна история pro domo и елегично мрънкане може да се избегне реалната събитийност на литературния живот.

Не, не може.

Вече не.

До получаване на рационален отговор от литературния историк Е. Димитрова аз, Владимир Сабоурин, твърдя, че определянето й на Нова социална поезия като „рецидив“ е гоговски агитпроп.