vs. archives

Вървяхме с теб по улицата
виждах ясно фугите на тротоара
чувах ясно твоя глас глас на домакина
усмихвах се широко като със синдром
на даун аутистичното дете в реалността
чудото загадъчното чудо на тази улица
иначе добре си спомнях, че в началото
на съня ти каза цяло чудо е, че успяхме
да паркираме по това време да намерим
място в магическия час на фриско

Това е посоката на метрото
към долината на смъртната сянка
Това е спирката за прекачване за хосписа
Това е сирената на бързата помощ за никъде
Това е мъртвия дом с мъртвото тяло
Това е бившия дом на българосъветската дружба
Това е естакадата до която в заскрежената трева
открихме с детето мъртвата врана
Това е мястото, където написах стихотворението
в чиято истина още вярвам

В навечерието на деня на ликуването мисля
за самотата ти дете толкова ми липсва милувката
на майката ти колко ли липсва на теб

Не знам какво е на десет да гледаш
как багер изравя дупка не в пясъчника
на детската площадка дупка за майка ти

Не знам какво е да живееш само
с мъжкото лице на оня изкълчващ стави
без женския му милосърден скут

Не познавам какво е да нямаш никаква
никаква вина за самотата си дори тази
сладкожестока утеха на вината

В навечерието на деня на ликуването мисля
за самотата ти дете толкова ми липсва милувката
на майката ти колко ли липсва на теб

В навечерието на деня на ликуването мисля
за самотата ти дете толкова ми липсва милувката
на майката ти колко ли липсва на теб

Не знам какво е на десет да гледаш
как багер изравя дупка не в пясъчника
на детската площадка дупка за майка ти

Не знам какво е да живееш само

В навечерието на деня на ликуването мисля
за самотата ти дете толкова ми липсва милувката
на майката ти колко ли липсва на теб

В четири сутринта вътрешния двор
прилича на подземен свят отдалече
ухае на нежната восъчнокехлибарена
плумерия жасмина вдишвани с пълни
гърди от разкъсан на парчета озирис

Бугенвилии княгините на този свят
неонови в предутринната дрезгавина
цикламени яркочервени лилави оранжеви
олеандър с отровно бели розови цветове
огромни кървавочервени хибискуси

Като огромните кървавочервени усти
на местните проститутки нежнодевически
бледолилави петунии крещящо тропическите
оранжевосини стрелиции и отново нежната
восъчнокехлибарена плумерия жасмина

Сами сме в шатъла прекосяващ равната
празна индигова пустиня шофьора и човека
от персонала говорят тихо на иначе шумния си
език премигват непонятни светлини
на таблото и наближаващата писта

Държим се за ръка като съпруг
и съпруга брат и сестра знам че ти
ще събереш нежно и внимателно
разхвърляните парчета на тялото ми
вече виждаме отвисоко млечния път

На голямата черна река с трите звезди
проблясващи от пояса на орион

В четири сутринта вътрешния двор
прилича на подземен свят отдалече
ухае на нежната восъчнокехлибарена
плумерия жасмина вдишвани с пълни
гърди от разкъсан на парчета озирис

Бугенвилии кралиците на този свят
неонова в предутринната дрезгавина
цикламено яркочервено лилаво оранжево
олеандър с отровно бели розови цветове
огромни кървавочервени хибискуси

Като огромните кървавочервени усти
на местните проститутки нежнодевическите лилави
петунии

Сами сме в шатъла прекосяващ равната
празна индигова пустиня шофьора и човека
от персонала говорят тихо на иначе шумния си
език премигват непонятни светлини
на таблото и наближаващата писта

Рая е смътното благодарно усещане
че е несвършваща съботна утрин

Ти се роди петък вечер съдовете са измити
снощи утре ставаш на тринайсет

Седя и чакам да те видя
след четвърт век или повече
отляво бързи кредити салон за красота
барбершоп в този ред отдясно завива насреща
поток коли заслепяващ с фаровете си
в настъпващия привечерен магически час

Толкова ми е добре, че бих чакал
по-дълго от закъснението ти не си спомням
вече дали обичаше да го правиш

Дълго време си мислех
баща на дъщеря останала без майка
че най-страшното е идването на кръвта

Сега, когато до твоята бар мицва
остават два дни изведнъж си давам сметка
че страшното е представането пред бога

На отците представането пред оня
изкълчващ стави все едно пращи
нощем в неземна тишина паркет

Кръвта протича в тишина като крадец
в нощта кръвта в тишина проговаря