Не си спомням кой и защо го разказа
но помня че беше жена и беше в родопите
бях тийнейджър тя разказваше като за нещо
близко и родно за уранова мина наоколо
за затворниците в забоите за работниците
дето трябвало вече да имат деца
за мъдете спаружващи се като стафиди
помня че имах кошмари в които се мъчех
не можех да напипам ташаците си а тя
бе тъй спокойна не си спомням как и къде
но си спомням добре че беше жена беше
в родопите и беше страшно спокойна.
Ти си река която говори
Разпоредителката на корабчето
минаваща покрай опашката за качване
на борда рецитирайки висок монолог
от съобщения и команди завършващи
всяка с напевна шекспирова епифора
Ти си жена която говори със смъртта
Руса американка от германски произход
галеща самозабравено ръката на мъж
с келтски черти реещ поглед по повърхността
на вълните рецитирайки наум стиховете
за падналото от върбата датско момиче
Ти си реката която говори с океана
Ти си сладост която говори с горчилката
Ти си прилив изстъргващ глината
от собственото си меко речно корито
Ти си отлив заголващ зеленясалите бедра
в очакване на прилив на мъжественост
Ти си деца пускащи жабки в отлива
Ти си река която говори с океана
Ти си жена която говори със смъртта
Ти си сладост която говори с горчилката
Ти си прилив изстъргващ глината на коритото ти
Ти си отлив оголващ зеленясалите ти бедра
Ти си деца пускащи жабки в отлива ти
Знам че пропускам нещо
нещо, което ти не си пропуснала
беше мъка да стигна до адреса с детето
ти си имала две ти майка ти баща
сина ти синовете се мятат на майките
сина ти се метна в смъртта на теб знам
че пропускам нещо важно
Знам че пропускам нещо
на вратата ти няма номер само паметна
плоча на класика заради когото си избрала
квартирата той е трябвало да те пази
в биографията ти пише, че има и твоя
паметна плоча не няма знам
че пропускам нещо важно
Знам че пропускам нещо
викторианска работническа панелка
с шест седем входа твоя е третия
отляво надясно вход с или в зависи
от азбуката спретната триетажна
приземни етажи към които се слиза
по спретнати стълби спретнати капандури
знам че пропускам нещо важно
Знам че пропускам нещо
единия край на улицата е задънен
кирпичена стена зад която минават
влаковете на оувърграунда другия
опира в парка където не стихва
подземния пир подземната битка за признание
подземното съвкупление на сините къртици
знам че пропускам нещо важно
Знам че пропускам нещо
нещо, което ти не си пропуснала благодаря ти
синовете се мятат на майките си
Татко немеца обичаше да казва
че нищо, нищо не можело да се сравни
със сиянието на небето над германия
аз американското момиче дъщерята
на пчеларя веднъж видях с едно момче
в кейп код на плажа синьото небе
направо от орестия над нас по гръб
преплели пръстите в изгарящия пясък
Тъй бързо ти дълбаеш долу татко стари кърте
Искаш клетва заклеваш ме пчеларю рудокоп
Сега в последната родина сияе
слънцето в опалов абажур аз вече знам
че тук видяла е последната си светлина
като девойка персефона гадаеща за връщането
по реактивните следи оставени от китове
от дирижабли разминаващи се като бели китове
тъй суверенно и величествено като къртици
кралски къртове на бащиния дух
Тъй бързо ти дълбаеш долу татко стари кърте
Искаш клетва заклеваш ме пчеларю рудокоп
Заклеваш ме сега в последната родина
Татко немеца обичаше да казва
че нищо нищо не можело да се сравни
със сиянието на небето над германия
аз американското момиче дъщерята
на пчеларя веднъж видях с едно момче
в кейп код на плажа синьото небе
направо от орестия над нас по гръб
преплели пръстите в изгарящия пясък
Тъй бързо ти дълбаеш долу татко стари къртеИскаш клетва заклеваш ме пчеларю рудокоп
Заклеваш ме сега в последната родина
Приповдигаш се на пръсти трътлесто
акселератче разкършващо крила над водите
като кралица на класа като лебед
Минават възвишено три конни полицайки
зад гърба ти се разнася настойчиво
възбудено войеристко крякане
Три пеликана строени отпред
като гвардейци при смяна на караула
с гребени като мечи калпаци
Стойка на дебели оловни войници
в розови мундири мълчаливо те съзерцават
като съученичка млечнобялата кралица
Бял лебед приповдигащ се на пръсти
разкършващ крила над водите
три пеликана строени
като гвардейци при смяна на караула
с гребени като мечи калпаци
стойка на дебели оловни войници те
те съзерцават като съученичка
като кралица като бял лебед
Станал съм явно твърде рано чакам
стоя точно под шибидаха на трамвая
преминал съм през плътни пластове
старческа плът зряла плът момичешка плът
просто смрад от внезапната пролетна жега
Отгоре като фучене на дамаска стомана
нахлува изливайки се свежестта на синьо
небе бели облаци пролетен вятър мяркащи се
свежи зелени клони жици корнизи
левитиращи в небесното нищо
vs. archives 