vs. archives

Пиер паоло бе надживял
убийството си на плажа в остия
и се казваше алесандро отавиани

Написа ми в уатсъп
good morning i’m the driver
see you at 8 pm at fiumicino airport

Пиер паоло написа това в 5:10 p.m.
в обичайния си стил наричайки го
сияйна утрин над тиренско море

В 8:01 p.m. той отново написа
good morning, i’m the driver i’ll wait for you
there’s a name sign

Тиренско море тъкмо тънеше в кръв
тъпанчетата ми се пръсваха, но знаех
Пиер паоло дазънт гив а шит

Още носеше масивни рогови очила
беше пуснал къдрици посивяла коса
караше непорочно чиста черна тесла

В пристъп на сантиментална носталгия
му казах, че преди трийсеиседем години
съм бил тук и съм бил млад

Той само сви рамене посивелите къдрици
и окончателно изпития дантев профил
казаха лапидарно останалото

Дадох му пет евро бакшиш
казах грацие пиер паоло прие го
с почуда и достойнство отговори

Тенк ю сър.

Искам да слизам в тъмното
към тъмния тибър искам да ме питат
искаш ли да слезем към тъмния тибър
и да кажа да искам искам да сляза
към тъмния тибър

Искам да съм
сладкото дете на работническата класа
Искам да съм
сладкото дете на католическата църква
Искам да съм
сладкото дете на пиер паоло
Искам да съм
сладкото дете на мама рома

Искам да слизам в тъмното
към черния плаж на остия искам
да ме питат искаш ли да слезем
към черния плаж на остия
и да кажа да искам искам да сляза
към черния плаж на остия

Искам да съм
сладкото дете на работническата класа
Искам да съм
сладкото дете на католическата църква
Искам да съм
сладкото дете на пиер паоло
Искам да съм
сладкото дете на мама рома

Искам искам да сляза към тъмния тибър
Искам искам да сляза към черния плаж на остия
Искам искам искам искам пиер паоло
Искам искам искам искам мамо рома

Великото място, което е
край и прогноза за раждане
когато го видях смърдеше на тропици
бях на двайсетидве цепеняче
от лагера наричан социалистически
няколко поетически живота по-късно
отново тук с дъщеря ми заради шопинг
ериъта огромния виктория сикрет

Благодаря ти ИО за новия термин
край и начало на нов живот
за новия рим на тъмнокожите жени
които те въвеждат в тайните на триумфа
да си жена безмилостното горко на победените
което ме връща в сияйния ужас на младостта

Сияйния ужас на болестта
предавана по полов път високата
температура кафявите храчки
в рим през онзи зверски август
смрадта на тропиците женския секрет
на началото и края прогнозата
за раждане за тайнството на триумфа
на милостивото поражение
пред женствеността на света

На АА

Този ден никога няма да свърши
като ваканционна утрин на дъщеря ми
като шофьор на такси приличащ
на един остарял и жив пиер паоло
като полет на самолет към залез слънце
като пролетно очакване на момиче
като магистрала на влизане във вечния град
като нечовешка наслада след края на болка
като жена която казва да не го вадиш
като ресторант в който метат но не те гонят
като залеза над тиренско море за пазолини
като разговора на балкона на работнически блок
някъде в остия аз съм на двайсетидве

На АА

Този ден никога няма да свърши
като ваканционна утрин на дъщеря ми
като полет на самолет към залез слънце
като пролетно очакване на момиче
като магистрала на влизане във вечния град
като нечовешка наслада след края на болка
като жена която казва да не го вадиш
като ресторант в който метат но не те гонят
като залеза над тиренско море за пазолини
като разговора на балкона на работнически блок
някъде в остия аз съм на двайсетидве

Това е твоята майка като тийнейджърка
на колко години е питаш не знам
не съм я познавал тогава
сигурно на шеснайсе седемнайсе казваш
скоро ще я видя в теб

Днес е щастлив ден
в бистрото има рибена чорба
чийзкейк с боровинки
покойния тъст я правеше вълшебна
водеше ме на дунава за рибата
макар че не бях по негов вкус
гордо ме представяше като свой зет
всъщност никой в тази страна
не ме е представял с такава гордост
чак сега си давам сметка
люспи летяха във всички посоки
осите побесняваха от вътрешностите
в моето детство тази торта се казваше парфе
както трябва да се казва нещо съвършено
на свещения език на дедите
тъста умря от левкемия дедите
почитат народния писател
на тази странна франкофонна страна
днес е щастлив ден почитам
рибената чорба на тъста почитам
съвършеното парфе на моите деди

Представям си те до прозореца
този прозорец, до който е леглото
майка ти не го вижда ти виждаш заради нея
Представям си антидекубитусния дюшек
часослова на обръщането на едната
и другата страна махалото и кладенеца
съвършенството и ужаса на времето ти
Представям си смяната на памперса
процедурата с която трудно се справях
главата ти пълна като кошера на силвия
ръцете ти претакващи меда на страданието
Представям си непредставимото
мен лошия син отмина тази чаша ти си
добрата дъщеря ти си очите ти си
ръцете въображението ни е дадено
за да вярваме в невъзможното
да бъдем себе си и да се спасим

Когато ми говореше за нея
От устата на татко капеше мед
Потичаше гъст сок от манго

Тя спасяваше от убийствената жега
Тя спасяваше от убийствената девственост
Тя улавяше бриза на океана

Когато за първи път я облякох
Кожата ми възропта от досега с лена
Душата се възпротиви на твърдостта й

Не бях готов за колосаната строгост
Не бях готов за новия живот на чистотата
След първата загуба на девственост

Сега разбирам татко това е било
Заглавие на стихотворение в някой
Следващ настоящ живот

Ти си прохладата на възглавницата
Ти си мириса на възглавницата
Ти си плътта на възглавницата
Ти си тъканта на възглавницата
Ти си орнамента на възглавницата
Ти си пълнежа на възглавницата
Ти си ориентацията на възглавницата
Ти си спомените на възглавницата
Ти си двете страни на възглавницата
Ти си обръщането на възглавницата
с чистата страна ти си съня