Марширувате по взводове
подбрани сякаш по ръст
като швейцарските гвардейци
те двуметрови вие кинта и педесе
те преливащи от тлъсто мляко
вие недохранени деца от третия свят
те с лица на каменния гост
вие със сияещи на негови
благоразумни девици с пълни светилници
малките войнички на агнеца страстотърпец
малките войнички на младенеца младоженец
Вълните на вечния град се разбиват
в мехурчето уайфай и климатик
теленцето ИО е щастливо
С изкълчено дюстабан краче
скача из хотелската стая какво
му трябва на едно телче
Освен мехурче уайфай и климатик
мраморния прибой на вечността
едвам достига през ципата
Теленцето ИО скача щастливо
В мехурчето на едно краче
Поезията е поток поезията е очакване
Хартиено корабче атомен ледоразбивач
Прииждащи пролетни води оставящи дървеса
Високо по основите на мостовете
като трофейни рога от някогашни минотаври
Стълби слизащи надолу дълбоко под водите
Разпервани имперски при приводняване
крила на безшумна сянка на гларус
Дете гледащо през решетката на моста
минаващо отдолу бяло корабче
Пролетна маслина гнева господен
на студената преса благостта на зехтина
Изтичащ под сенките на арките на мостовете
Сцеждащ се по стволовете на брястовете
по копието на ангела на сант анджело
Помазващ помазващ помазващ помазващ
Поезията е поток поезията е очакване
Хартиено корабче атомен ледоразбивач
Прииждащи пролетни води оставящи дървеса
Високо по основите на мостовете
като трофейни рога от някогашни минотаври
Искам да слизам в тъмното
към тъмния тибър искам да ме питат
искаш ли да слезем към тъмния тибър
и да кажа да искам искам да сляза
към тъмния тибър
Искам да съм
сладкото дете на работническата класа
Искам да съм
сладкото дете на католическата църква
Искам да съм
сладкото дете на пиер паоло
Искам да съм
сладкото дете на мама рома
Искам да слизам в тъмното
към черния плаж на остия искам
да ме питат искаш ли да слезем
към черния плаж на остия
и да кажа да искам искам да сляза
към черния плаж на остия
Искам да съм
сладкото дете на работническата класа
Искам да съм
сладкото дете на католическата църква
Искам да съм
сладкото дете на пиер паоло
Искам да съм
сладкото дете на мама рома
Искам искам да сляза към тъмния тибър
Искам искам да сляза към черния плаж на остия
Искам искам искам искам пиер паоло
Искам искам искам искам мамо рома
На АА
Този ден никога няма да свърши
като ваканционна утрин на дъщеря ми
като шофьор на такси приличащ
на един остарял и жив пиер паоло
като полет на самолет към залез слънце
като пролетно очакване на момиче
като магистрала на влизане във вечния град
като нечовешка наслада след края на болка
като жена която казва да не го вадиш
като ресторант в който метат но не те гонят
като залеза над тиренско море за пазолини
като разговора на балкона на работнически блок
някъде в остия аз съм на двайсетидве
vs. archives 