vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Роберто Боланьо „Из „Разходка из литературата“ 20

 

Сънувах, че трупът се завръща в Обетованата земя, качен на гърба на Легион Механични Бикове.

 

 

 

 

 

Advertisements

Роберто Боланьо „Из „Разходка из литературата“ 17

 

Сънувах, че съм стар и болен детектив и че търся отдавна изчезнали хора. Понякога случайно се поглеждах в някое огледало и разпознавах Роберто Боланьо.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Из „Разходка из литературата“ 14

 

Сънувах, че сънувам, бяхме изгубили революцията преди да сме я направили и решавам да се връщам вкъщи. Опитвайки се да си легна, се натъквам в леглото на спящия Де Куинси. Събудете се, сър Томас, му казвам, скоро ще се развиделее, трябва да тръгвате. (Все едно Де Куинси е вампир.) Но никой не ме чува и отново излизам на тъмните улици на Мексико Сити.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Из „Разходка из литературата“ 11

 

Сънувах, че се натъквам в забравено гробище в Африка на гроба на приятел, чието лице вече не можех да си спомня.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Из „Разходка из литературата“ 3-5

 

3. Полунаправени, ни рак, ни риба, биполярни, способни да яздят урагана.

4. В тези безутешности, татко, където от смеха ти останаха само археологически останки.

5. Ние, тия nec spes nec metus.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „В читалнята на ада“

 

В читалнята на ада В клуба
на феновете на научна фантастика
В заскрежените вътрешни дворове В транзитните зали спални
По ледените писти Когато всичко вече изглежда по-ясно
И всеки миг е по-хубав и по-незначителен
С цигара в устата и страх Понякога
зелени очите И 26-годишен Ваш покорен слуга

 

 

 

 

 

 

Музей на поета авангардист

 

Учителю в непрогледната нощ на музеите
Окото ти самотно сияе върху велурена възглавничка
Некропол с липсващи тленни останки урна с липсващ
Прах след всесъжението на всички езически капища всички
Египетски пещи всички полицейски районни управления всички
Селскодребнобуржоазни храмове всички тракийски могили
На националсоциалистическия орфизъм учителю в непрогледната нощ
Окото ти самотно сияе върху велурената възглавничка на дисплеите
Авангардът е мисия сред езичниците.

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Сънувах замръзнали детективи“

 

Сънувах замръзнали детективи в огромния
хладилник на Лос Анджелис,
в огромния хладилник на Мексико Сити.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Изгубените детективи“

 

Детективите изгубени в тъмния град.
Чух пъшкането им.
Чух стъпките им отекващи в Театъра на Младостта.
Глас като летяща стрела.
Сенки на кафенета и паркове
кръстосвани през юношеството.
Детективите съзерцаващи
разперените си длани,
съдбата изцапана със собствената кръв.
И ти дори не можеш да си спомниш
къде беше раната,
лицата обичани някога,
жената спасила живота ти.

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Замръзналите детективи“

 

Сънувах замръзнали детективи, латиноамерикански детективи
опитващи се да държат очите си отворени
насред съня.
Сънувах ужасяващи престъпления
и предпазливи типове
гледащи да не стъпват в локвите с кръв
и междувременно да обхванат с един поглед
местопрестъплението.
Сънувах детективи изгубили се
в изпъкналото огледало на семейство Арнолфини –
нашето време, нашите перспективи
нашите сценарии на Ужаса.