vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Рейсът за вкъщи

Този рейс спира първо на терминал 1
после на централна автогара можеш
да си играеш на предположения кой
слиза на летището кой продължава
през ноемврийското гето за вкъщи

Да залагаш кой ще остане в рейса
да наблюдаваш целеустремеността
на слизащите ти се връщаш от работа
у дома след толкова пътуване нали
в почти изпразнения рейс усещаш

Привилегията на празната сграда
след края на хубав работен ден като
в сбогуващо се стихотворение на лермонтов
тази тиха неистова благодарност докато
вдишваш студения нощен въздух

И тогава разбираш посмъртния край
на стихотворението описващо диханието
дремещите жизнени сили сладостта
на гласа на любовта шума на дъба
тъмен вечнозеленеещ над момичето

Тази неволна читателка на поета
Слязла на спирката за летището

Спящото момиче

Знам че е старческа перверзия
но те наблюдавам как спиш правя го
от детската градина ти беше от другата
страна на прохода до източния прозорец
светлината по слепоочието ти се сливаше
с името ти първото име на жена което
помня гергана сутрин окъпана в теменужна
минзухарена опалова светлина

Знам че е старческа перверзия
но те наблюдавам в пионерския лагер
мисля за несъществуващите ти гърди
като за най-редките картинки от дъвките
гърдите ти като онова врабче в столовата
което не знам как улових чувствах
как лудо бие сърцето му как се страхувам
да не го смачкам, а искам да го притисна

Знам че е старческа перверзия
беше заспала в скута ми във влака
от михайловград изтръпвах от ужас
че ми става краката ти бяха на минойски
акробат в мига на прелитането между рогата
на кадифеночерния бик на секналия ми дъх
тънката нишка слюнка процеждаща се през
тениската ми беше по-страшна от свършване

Знам че е старческа перверзия
онази сутрин ти цялата беше плод
дъхав пъпеш от крайдунавски бостан
с неумолимо жадни комари отчаяни
като мене в очакването да се събудиш
в очакването никога да не свършва
очакването преди да проникна в плода
на тялото ти с плодчето на дъщеря ни

Знам че е старческа перверзия
а ти си вечно млада хемофиличка
чиито лунички бяха небето на моя парадизо
знам че е старческа перверзия винаги
да те имам вечно млада вечно бяла
толкова бяла толкова бяла до плач
до истерия на оплаквачка от орестия
сред трезвата теракота на последната

Среща на стареца с младостта ти няма
Да спра да те наблюдавам как спиш

Кабиле 2

Първа тук бе кибела великата майка
на боговете възсядаща над завоя на реката
свърнала потока си в краката й надолу
съзерцаваща хилядолетия мъжествеността
на светлината в равноденствие тя първа
усети смъртта в утринната мъгла

Кабиле 1

Първа тук бе кибела великата майка
на боговете възсядаща над завоя на реката
извърнала потока си в краката й надолу
съзерцаваща хилядолетия мъжествеността
на светлината в равноденствие

Не сънувам летя

Това не е кошмар отдавна
буден летя над земи и градове
жени морета за които съм мечтал
книги които съм искал да напиша
не сънувам летя над тях

Над океана на несвършващия залез
замръзнала индиговооранжева черта
недостижимия хоризонт на събитията
на произхода към който вечно вървим
стичаме се по меандрите на кръвта

Над стоманените вълни от които изниква
винобагрения архипелаг на хьолдерлин острова
на блажените мъртвите обичаните родните
незавършения остров на всяка любов
на който пристигаме винаги насън

Над абсолютно черните води
от които изплуват светлините на града
внезапно като пяна искри която те залива
в предсмъртен миг помиряващ със смъртта
когато е където вече няма да има страх

Това не е кошмар отдавна
буден летя над земи и градове
морета жени за които съм мечтал
книги които съм искал да напиша
не сънувам летя над тракия

Двете проститутки са по местата си

Двете проститутки са по местата си
Пред магазина за уреди втора употреба
Връщаш се жив у дома измолил да не е
Точно в тунела с двупосочно движение
Верижната катастрофа под откритото небе
На мерзостта на тракийско капище
Видяна от дрон на сутринта като новината
Постмортем във всички датски вестници
Не получаваш съболезнования от клоун
Досущ обезсмъртено живков без каскет
Жегата е като в лондон в края на април
Не е вирус не е елсинор не е лилава мъгла
Завиваме в унес ръка за ръка зад ъгъла
И хващаме рейса за последния люлин.

The Lyulin Fantastico

What was that, tell me
The blood-red stain in the colorless
Red upon the indigo of the evening
Red upon the gray of the morning
What was that, tell me
The blood of human kindness of your hands
The blood of the velvet caress in your lap
The drug was within arm’s reach
Blood-red like a Texas gas station
We didn’t fill up, we drove past as in a movie
What was that, tell me
All around was the abomination of desolation
You were blood-red at the center
Which was everywhere, what was that

Люлинското Фантастико

Какво беше това кажи ми
Кървавочервеното петно в безцветното
Червеното върху индигото на вечерта
Червено върху сивото на утринта
Какво беше това кажи ми
Кръвта на топлата човечност на ръцете ти
Кръвта на кадифената милувка в скута ти
Дрогата беше на ръка разстояние
Кървавочервена като тексаска бензиностанция
Не зареждахме минавахме като във филм
Какво беше това кажи ми
Наоколо беше мерзостта на запустението
Ти бе кървавочервена в центъра
Който бе навсякъде какво беше това

Имало едно време един млад комунист

Имало едно време един млад комунист, най-добрият в класа. Но комунизмът в Родината му взел, че свършил, докато комунистът бил още млад.

Той първо се изказал на Конгрес за обединението на всички млади комунистически сили в новите капиталистически условия. Бил много красноречив, но не се получило.

Тогава той използвал красноречието си и написал стихосбирка. И тогава го осенило прозрението, че комунизмът е много красив и занимателен разказ.

Разказвайки този разказ с метафорите от стихосбирката си, той стигнал до най-източната западна столица. Там той станал разказвач специалист по източния разказ за някогашния комунизъм.

Този разказ бил занимателен в земите, където комунизмът нямало как да бъде реализиран и си останал занимателен разказ.

Защото реализацията му изисквала руски ботуш и партенки, които стигнали толкова на запад, но не успели Fuß zu fassen. Но разказът процъфтявал без ботуша и мириса на партенки, идеалистично един вид.

Тогава някогашният млад комунист и поет срещнал друг комсомолец, който пишел проза, защото не бил политолог, а само политолозите могат да се хранят с поетически метафори за изтока.

Но другият комсомолец искал да стане нобелист, какъвто някогашният млад комунист нямало как да стане като разказвач специалист по изтока.

Двамата били от една страна, наричана България, която нямала нобелист, но имала Ирина Бокова.

Щом може да има президент на ЮНЕСКО от страната, наричана България, защо да не може да има нобелист? Ирина също била комунистка като тях.

Така започнала тяхната Нобелова кампания, която вече е в много напреднал стадий и те трябвало много да внимават. И започнали да докладват във Фейсбук.

Нека да внимаваме заедно, скъпи някогашни млади комунисти и комсомолци.

The Man with Many Names, найс, а?

Разни пещерни антикомунисти ми обръщат внимание, че моята Нобелова кампания е организирана от бивш комунист и днешен горд гражданин на Червена Виена. Е, да, така е, не е толкова просто, но е толкова успешно.

Или не е успешно?

Аз иначе съм десен, твърдо десен. Но чак пък да съм член на Инициативен комитет на предизвестен лузър, това не. Аз не съм лузър, а доц. чл.-кор. на Българската академия на науките, а скоро, т.е. отскоро и на Шведската, писаха сутринта във всички шведски вестници.

Романите, за които пишат сутрин във всички шведски вестници, се пишат от победителите, които пишат историята. Това, че в началото на кариерата ми победителите бяха десни, е едно на ръка. Навреме предвидих, че вече ще са леви, оказах се прав, или?

Да предвидиш събитията не е предателство, а прозорливост.

Освен това всяко умно дете на умни соцградинари знае, че Швеция е традиционно социалдемократическа страна. Там пещерният антикомунизъм е политически некоректен, какъвто е и във Виена също.

Ето, моят ментор и организатор на моята Нобелова кампания е от Виена, а е бивш комунист. Някой да го е лустрирал във Виена? Не.

Да не би победилият Господин Министър-Президент и победилата Госпожа Президент-Министършата да прави нещо различно? В Родината е един, в Немско друг.

Аз обаче NB съм наопаки: в Немско съм друг, а в Родината един.

Не съм ли десен у нас? Десен съм, твърдо, просто не лузърски десен. Не съм ли ляв в Немско и Шведско? Ляв съм, просто там победата го изисква, а аз не съм десен лузър.

Десен – да, лузър – не.

Ето, другарката марксистка и демократична социалистка Ипи ме покани дори извън Континента, в Източен Лондон, да представя едно от Многото Имена на многото Мои Господари.

Родителен падеж все пак е името ми, родителен за притежание.

Другарката Ипи отлично знае, израсла в сталинистка Албания, че аз съм израсъл в Живкова България, но че и двамата не сме пещерни антикомунисти.

Тя дори е марксистка и демократична социалистка. Аз, разбира се, си оставам десен, но в Шведско, камо ли Оувърсийз, съм ляв, само едно от многото ми лица, разбира се.

Лондонград е много ляв град, да знаете, любим на всички руски олигарси, мисля, че и на Якунин, собственика на „Поляндрия“, моето руско, санкт-петербургско издателство. Кмет мюсюлманин-манданин, белите хора са малко и много приветливи към всички други с много лица и имена.

Родителен за притежание, притежание на много Господари.

Господар ли е Якунин? Господар е. Господар ли е Кръстев? Господар е. Господар ли е Радев? Господар е. Господарка ли е Радевица? Господарка е. Господар ли е Гюров? Не е. Господарка ли е Ипи? Господарка е.

Е, не е Дуа или поне Бандаранга, но все пак е Другарка и Господарка на едно от имената ми.

Другарка Господарка, секси, баш като по Моята Инвентарна книга на социализма.

The Man with Many Names, найс, а?