vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Идеален ден за лов на малки русалки

Пиша този текст, предизвикан от новата малка русалка, като публичен враг на афроамериканското подразделение и авангарден отряд на неолибералния комсомол – и баща на цветнокожа дъщеря. След като научих за новата малка цветнокожа русалка, ми беше ясно, че няма как да ме подмине тази чаша.

Филмът няма как да не се гледа, казах си, но се зарекох пред себе си да не пиша за него, ако и да плаче, беше ясно, че ще плаче, да бъде написано нещо за него. Няма как да не се гледа, защото с дъщеря ми израснахме – тя като дъщеря, аз като баща – гледайки преднеолибералнокомсомолската анимация. А не бива да се пише, защото каквато и да е реакция спрямо поредния предизвестен триумф на неолибералния комсомол не си струва цената на най-малкото накърняване на нещо съкровенно, нещо само наше с дъщеря ми.

Все едно – представете си кошмарната фикция, реалността й вече ни диша във врата – световноизвестният български народен писател да е направил образцов неолибералнокомсомолски римейк на детска книжка (не е да не е посягал вече на детското), с която сме израсли с дъщеря ми, а аз да тръгна да коментирам римейка. Кошмар, нали? Еми да пиша за неолибералнокомсомолския римейк на „Малката русалка“ би било нещо подобно, мислех си.

Мисля го и след като днес гледахме филма. Но междувременно това, което дълги години усещах да наближава, без обаче да престава да бъде кошмарна фикция, от 24-ти вече е тривиална реалност на празнични маси, отбелязващи нови 13 века България този път под егидата на „Файненшъл Таймс“ и победата на неолибералния комсомол на една отделно взета планета – сега и в една отделно взета братска образцово небяла страна.

Има ли някой, който е бил дете по време на Асамблея Знаме на Мира, и сега да няма дежавю? Тогава се казваше мирно съвместно съществуване на комунизъма, капитализъма и външнотърговските дружества на ДС. Сега се казва политики на идентичността, приемащи – с любезното съдействие откъм братския „Файненшъл Таймс“ и любезното лобиране откъм братска миролюбивонеутрална Виена – в братските комсомолски редици на поредната появила се изведнъж на картата, макар и със спорна столица, Букурещ ли беше, Скопие ли беше, братска небяла страна в лицето на поредния братски образцово небял неолиберален комсомолец.

При този перфектен тайминг, синхронизиращ небялата малка русалка от една отделно взета планета и небелия малък неолиберален комсомолец от една отделно взета посткомунистическа миролюбивонеутрална небяла страна, няма как да не пиша за Големия им неолибералнокомсомолски брат с новата му малка русалка.

Но и няма как да пиша за нея, защото „Малката русалка“ си е само наша с дъщеря ми и никой революционен авангард на неолибералния комсомол не може да ни я отнеме, апелирайки към това, че не сме бели. Питам се обаче какво мислят за новата малка русалка белите бащи или майки на бели дъщери, израсли с „Малката русалка“.

Нима същото, което мислят празничните маси, отбелязващи епохалното активно мероприятие по припознаване на поредния образцово небял неолиберален комсомолец от една отделно взета посткомунистическа миролюбивонеутрална небяла страна – активното мероприятие, курирано от същински комсомолец, комсомолец набор Указ 56 за стопанска дейност, продължаващ Мирния преход от социализъм към социализъм, мирно съвместно съществуване и вечна дружба със СССР с други средства.

Реклама

Студен пролетен дъжд на спирка Тихия кът

Скланям глава под листака на круша дивачка
Правейки път на капките да падат от качулката
В струящото покрай реката на шосето ручейче
Тихо е все едно ушите ми отдавна са заглъхнали
След стремглаво спускане на рейса порейки водите
Пълен с детска глъч и изпаряващи се мокри дрехи
В глуха тишина все едно се гмуркам чувам под водата
Отдалече птици под листака на крушата дивачка

В навечерието на деня на предците

На тридесетия ден на петия месец
В навечерието на деня на предците
Обядвах с дъщеря ми заведох я на училище
И се приготвих за отиване на гробищата
Взех права лопата метла лопатка трионче
Ножица за клони мачете за тревите
Шише вода вощеница и кибрит
Утре придошлата река ще залее всичко.

Един ден ще се срещнем

Аз съм предопределен
Да стана сериен убиец
Ти тъкмо се записваш
Да следваш криминалистика

Сънуваш повтарящ се сън
В който вървиш сред разчленени тела
Аз вече съм усетил
Че това е възможно

Виждам те склонена
Над обемисто досие на неизвестен извършител
Лицето ти се откроява в кръгчето светлина
На нощна лампа

Аз точно слагам нежно ръка
На тила на първата си жертва
Един ден ще се срещнем
И съдбите ни ще се свържат завинаги.

„Любовна поезия. Антология (1993-2023)“

Благодарствено послание до непознатия служител от Северното крило на Императорската канцелария в източния окръжен център

На двадесет и деветия ден на петия месец
През дъждовен задушен пролетен ден
По време на обедната почивка в службата
Ти ме поздрави от съседната маса
Не си спомням лицето ти, не знам името ти
Не знам чина ти освен че си по-млад от мен
Но винаги ме поздравяваш за разлика от познати лица
От времето когато бях млад в това учреждение
Като самотен гарван сред тълпа гълъби
На тръгване ти пристъпи към моята маса
И любезно постави на нея солничка
Ако искате да си посолите каза.

Чудото на сухата филия

Седях пред сухата филия
И стана чудо о чудо руски бандероли
Чудото на сухата филия

Седях пред сухата филия и стана чудо
О чудо снаха на руски олигарх
Чудото на сухата филия

Седях пред сухата филия
И стана чудо о чудо от файненшъл таймс
Фром рашата и виената уит лаф

О чудо чудото на буквите
Чудото на сухата филия.

Квадратурата на кръга на българската геополитика

Литературният пазар на русия е
По-голям от литературния пазар на украйна

Литературният пазар на запада е
По-голям от литературния пазар на русия

Литературният пазар на запада и русия е
По-голям от литературния пазар на запада

Нобеловата награда се дава на запад
Въз основа брой преводи сред които руският.

Неизповедими са пътищата ти

Виждам стигмите ти
На ръка разстояние ти сам
Ми ги показваш на продупчените длани

В мантия от благовония
Отминава нещо красиво в шлейфа й
Забравям да купя хляб

Спретнат майстор със спретната бензопила
В едната ръка със спретнат калъф на лезвието
Със спретнато куфарче с инструменти в другата

Влиза във входа
Връщам се за хляба
Неизповедими са пътищата ти

Независимо руско издателство от Питер…

Руското издателство Поляндрия, в което излиза Нобелоубежището, е свързано с капиталите на Якунин, важен путински олигарх от кръга Озеро.

Via Voya Marcheza

Член-корреспондента каза

Книгите правят три неща – създават памет за продажби, второто е, че създават емпатия към продаващия (четеш за някой, който продава и отиваш на неговата страна, на страната на по-продаващия) и третото – създават вкус към продажби.

%d блогъра харесват това: