vs. archives

Ти ми подари хартиена роза
не, не беше така изпросих си я
в прилив на смелост една сутрин
насред северния ледовит океан
след като бях завел детето на училище
навръщане минах през денонощния
за кафе ти любимата ми беше на смяна
като те виждам всеки път ми се приисква
да съм як батка от тия дето те ухажват
теб яката кака най-яката кака в махалата
тази сутрин ти майстореше след часа пик
на ставащия най-рано пролетариат
примесен тук таме с млади наперени ченгета
ти майстореше хартиени рози
от невзети от клиентите касови бележки
в пристъп на смелост след прекосяването
на северния ледовит океан те помолих
за една бяла роза от касови бележки
с усукани като връхчета на джойнт стъбла
омотани с тиксо ти дружелюбно и небрежно
каза имам цял куп и ми подаде розата
ти любимата ми белонога от денонощния
тя стои вече от години на мястото ми
за писане вдясно под монитора хартиена
бяла роза на рая от любимата ми
белонога от денонощния на ъгъла.

Тази безкрайна нерешителност
преди политанено и все пак слизаш
и заставаш на ръба стоиш в смътно очакване
тези кули от облаци тези кобалтови бойници
тази безшумна война майка на всички неща
това благо спокойно незабележимо протичане
тези усмихнати води очи с менящ се цвят
за да установиш цвета трябва да полетиш
тази безкрайна нерешителност
преди политанено и все пак слизаш

Знам че сънувам но чувам
самолет минава безшумно над света гора
чувам реактивната следа
в бездънната обърната фуния на синевата
чувам първите пролетни птици
в божественото нищо на тишината

чувам дишането ти

в прозирната пълнота на щастието
знам че сънувам но чувам
дишането ти в реактивната следа
в бездънната обърната фуния на синевата
в пролетното божествено нищо на тишината
в прозирната пълнота на щастието
знам че сънувам но чувам дишането ти
в реактивната следа над света гора

Пак минах покрай онова място
на изхода от града каменоломните по които
бях воден като нямо добиче неможещо
да говори с теб затворник строг режим
без право на кореспонденция през първите
две години пак минах покрай онова място

Тази странна страна този странен град
в подстъпите на чието летище е лабиринта
на гетото лабиринта на каменоделските работилници
това казва всичко за тази страна този град
подземното царство царство на сенките
разположено на територията на земния рай
за това наистина се иска зло умение
за това наистина се иска зловещ мерак
пак минах покрай онова място

Благодаря че ме освободи благодаря
че отвърза муцуната на вола благодаря
че разреши кореспонденцията на затворника
строг режим след първите две години
когато можех да общувам с теб само по каменоломните
само по каменоделските работилници
само в лабиринта на подземното царство
само в лабиринта на царството на сенките
разположено на територията на земния рай

Благодаря ти че излязохме на крайокеанската
магистрала благодаря ти че сложи ръка
на коляното ми и каза аз съм тук

Простих на дъщеря ми
без да ми е искала прошка естествено
не й поисках прошка още не съм дорасъл
заведох я на любимия й италианец
направихме домашна киновечер по нейно желание
с избран от нея филм който се оказа
един от най-любимите ми старогръцка трагедия
тя го догледа което се случва рядко
чувствах се като с майка й блажено благодарен
тя веднага си легна след филма
не можах да заспя докъм четири
приспах се с порно едвам станах
в шест да направя горещ шоколад
и да проконтролирам излизането
за училище под точен час зарекох се
на следващия ден на прошката
когато ще е нейната бар мицва
следвам ритуала на либералните общини
все забравям как се казва при момичетата
задължително да й поискам прошка.

Това е точно обратното на тунелното виждане
точно срещу мен на съседната маса блондинка
на видима възраст четирисетте чудесно поддържана
с минипола и високи ботуши веднага усети
че я гледам може би дори че пиша за нея
с млада приятелка в средата на двайсетте
грозновато момчешко излъчване сини кичури
обеца на мое дясно лявата ноздра панталони

точно зад тях скъп бутик за ексклузивно
дамско бельо две огромни снимки на витрината
отляво брюнетка в пълно червено бойно снаряжение
само веднъж съм бил с жена с подобно
беше отблъскващо трябва да си фотомодел
за да ти стои добре цялата тази сбруя
отдясно блондинка френски тип момиче
от провинцията с флауър пауър бельо

После двойката се измести на дивана вляво
мога да ги виждам само с периферното зрение
отново целия във властта на мъжкото
тунелно виждане на елитния бутик за дамско бельо
но със спомен да доскорошното 360
градусово виждане което отново
щастливо си спомням докато пиша

Тя имаше две различни лица
толкова различни, че когато видях
случайно другото лице през прозореца
не я познах защо е така защо не те познах
ти си софийската джаки браун

Тя не е от малцинствата но има нещо
от момиче борещо се да напусне гетото
да напусне улицата да напусне насилието
видях случайно другото лице през прозореца
не я познах защо е така защо не те познах
ти си софийската джаки браун

Ти работиш в любимото ми бистро
което изхранва дъщеря ми след смъртта
на майка й готварската касинка скриваше
напълно рижата ти коса в която е цялата ти
душа на жена която се бори видях
случайно другото лице през прозореца
не го познах защо е така защо не те познах
ти си софийската джаки браун

Пушеше след работа преди да си тръгнеш
рижата ти коса със следи от друг цвят
може би боядисана, но по-жива дори
от естествена все едно бях видял нещо
забранено след сваляне на хиджаб
видях случайно другото лице през прозореца
не го познах защо е така защо не те познах
ти си софийската джаки браун

Нима красотата на жената е
само в очите на мъжа който я желае
Нима нежността на жената е
само по кожата на мъжа който я обича
Нима прошката на жената е
само във фантазията на мъжа който я е наранил
Нима непразността на жената е
само в алчността на мъжа по пълнота
Нима рожбата на жената е
само в обсебеността на мъжа със семето му
Нима грижата на жената за живота е
само в мъжката власт над телата и душите
Нима грижата на жената за смъртта е
само в страха на мъжа пред нея

Нима божествеността на жената е
създадена от един мъжки бог

Седя на втория етаж
рядко седя на втория етаж
не обичам да седя на втория етаж
долу нямаше места не обичам
да гледам оттук отвисоко как
протича обичайното щастие

Предпочитам да извия нагоре
глава като голямо старо тъжно куче
към обичайното протичане на щастието

Но и това не е истината която обичам
като последна вярна приятелка която
никога не изневерява никога не изоставя
само застава отстрани и гледа как й
изневеряваш как я изоставяш
с разбиране без справедлив гняв

Тя знае, че я обичам само жените могат
това да знаят и да прощават знаейки ето последната истина, която не се вижда
нито отгоре нито отдолу само на равнището
на очите на обичайното протичащо щастие

Само на равнището на очите му
трябва да устоиш без ресентимент
без завист без унижение без превъзнасяне
с разбиране на равнището на очите му

Щедростта е най-истинското
в един поет стиснати мизерни задници
Щедростта е най-истинското
което ви кара да мислите че може
да крадете мизерни стиснати задници

Щедростта е най-истинското
в един поет стиснати мизерни задници
курви неблагодарни късащи
първите страници с посвещенията
където сте назовани любими кучки
за да ги шитнете сега след петдесетина години
тези първи страници ще правят
книгите златни но вие нямате време
да чакате курви неблагодарни

Щедростта е най-истинското
в един поет мизерни стиснати задници
крадци курви неблагодарни сега е дим
насълзяващ очите на дърти стиснати
мизерни задници крадци курви неблагодарни
нямащи време само вечността е щедра
курвенски боклуци на стиснатото настояще

Щедростта е най-истинското в един поет