Дълго стоя зад гърба ми
в полупразния тролей на квантовите събития
като изтънчен скимър на дебитни карти
Виждах с периферното зрение само
изцяло черния хоризонт на събития
нямаше дори ароматен акреционен диск
Колко изтънчено да оставиш почти
всичко зад хоризонта на събития колко е
прекрасноужасно мълчанието на черното
Вместо да се върне в изцяло невидимото
през задната врата на тролея тя мина напред
в сивото сияние на пролетния ден
Видях идеален черен силует сякаш без тяло
черно релефно мотористко яке седящо й
сякаш по самата кожа сякаш е кожата й
Очертаващо идеалния силует без тяло
малките черни гърди малкия черен корем
като от картини на ранните холандци
съвършено незапомнящо се фино лице
На сянка минаваща стремително под водата
идеалния невидим непроследим скимър
Издаваше я само черния лак на ноктите
Върнах се в бистрото след празниците
след голямата празнота и голямото очакване
обичам празнотата и очакването отделно
не е вярно, че при раждането на спасителя
празнотата и очакването са заедно
не е вярно, че при възкресението на спасителя
празнотата и очакването са заедно
само при празниците празнотата и очакването
са заедно свършиха най-сетне празниците
Завръщаш се там където ръцете са топли
завръщаш се там където храната е топла
тук храната е топла представям си и харесвам
топлите ръце които я приготвят
тук написах слизане към океана като в къфе
мартиню дъ ъркадъ кафе ъ бръзилейръ
песоа триумфална и морска ода
Завръщаш се там където ръцете са топли
завръщаш се там където храната е топла
тук идват самотните подивяващи старици
тук идват елитните курви преди работа
тук идват добрите софийски момичета
тук идват храбрите лесбийки от соца
тук идват сегашните небрежни мъжкарани
Завръщаш се там където ръцете са топли
завръщаш се там където храната е топла
тук идват студентките от провинцията
тук работят студентките от провинцията
тук идват изискани делови хора
тук идват строители от елитните строежи
тук идвам аз поета от сантяго и никъде
Върнах се в бистрото след празниците
след голямата празнота и голямото очакване
обичам празнотата и очакването отделно
аз поета от сантяго и никъде
Върнах се в бистрото след празниците
след голямата празнота и голямото очакване
обичам празнотата и очакването отделно
не е вярно, че при раждането на спасителя
празнотата и очакването са заедно
не е вярно, че при възкресението на спасителя
празнотата и очакването са заедно
само при празниците празнотата и очакването
са заедно най-сетне свършиха празниците
Най-прелестна беше през ранна пролет
малко преди да пуснат фонтана необлечена
още във вода само в мъглица предвещаваща
чисто бъдещо неопетнено от сбъдване
щастие на раззеленяващите се зад гърба й
дървета тя неродена още от водата
тя моя детски андрогинен ангел
Когато веднъж в един албум видях
раждането на венера от морската пяна
разбрах че момичето от фонтана й подражава
в рамките на тогавашния морал тоест
на обществено приемливата красота
никога обаче не се отказа да имитира
тайното си сродството си с водата
с влагата особено когато небрежно си играеше
с великолепната си гъста коса като
дебели стоманени тросове покрити
с прекрасна лека ръжда като косите
на знаменития и праобраз флорентинката
никога не ме остави мечтата някой ден
като на игра да навия на юмрук косата й
нали и тя играеше с мен на своята игра
божествените й коси изглеждаха винаги
влажна сякаш току що бе излязла от банята
или от някак родната й морска пяна