vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Визуален артист на БРОЙ 37 (НОЕМВРИ)

Очаквайте

КАЛОЯН БОГДАНОВ (Kaloyan Bogdanov)

Визуален артист на БРОЙ 37 (НОЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия

& Kaloyan Bogdanov, Диалог с куче без куче

При първата мобилизация

При първата мобилизация
Болшевиките разстрелват царя
Който я беше обявил съпругата му
Четирите му дъщери между 17 и 22
Тринайсетгодишния альоша лекаря
Готвача придворния лакей и камериерката

При втората мобилизация
За да я избегне хармс успешно се прави
На луд умира в лудницата от глад
В блокадния ленинград последното
Което вижда в снега е четирикрака
Или може би дори петкрака врана

При третата мобилизация
Отново отначало

УТРЕ в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ)

УТРЕ

в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия

Антоан Божинов
Ан Секстън в превод на Илеана Стоянова
Добринка Корчева
Владимир Висоцки в преводи на Reni Vaseva и Mariyan Milkov Gotsev
Petar Toushkov
Хари О’Конър в превод на Evelina Ivanova

Списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември 2022

Горди сме да представим

Горди сме да преставим

БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия

С участието на

Alexander Mitchev
Ан Секстън
Антоан Божинов
Антонен Арто
Пепа Шапатов-Михов
Асимакис Панселинос
Валери Вергилов
Ваня Вълкова
Велина Караиванова
Веселина Башова
Владимир Висоцки
Vladimir Radenkov
Vladimir Sabourín
Владо Любенов
Гордан Изметов
Дамян Гочев
Desislava Valentinova
Добринка Корчева
Дора Радева
Evelina Ivanova
Evgeni Barzashki
Zhivka Baltadzhieva
Zlatomir Zlatanov
Ивайло Божинов
Ioanna Zlateva
Илеана Стоянова
Kamelia Shtereva
Katya Gerova
Костис Паламас
Kristiqn Gerchev
Ливия Дамян
Лидия Иванова
Mariyan Milkov Gotsev
Марко Видал
Мартин Лазаров
Меги Зафирова
Милен Стоянов
Milena Bakalova
Palmi Ranchev
Petar Peichew-Щурмана
Petar Toushkov
Poovithal Umesh
Райчо Ангелов
Reni Vaseva
Светослав Нахум
Slava Kostadinova
Стефан Кисьов
Таня Николова
Хари О’Конър
Хорхе Мартин
Хуана Васкес Марин
Федерико Гарсия Лорка

Визуален артист на БРОЙ ХХХVІ Антоан Божинов

& Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

Щях да съм ватман

Ако не бях поет
Щях да съм ватман

Обичам релсовите маршрути
По които пътувам от детство

Номерът на трамвая може да е друг
Или да го замества автобус няма значение

Днес ми спряха на стоп без да съм искал
Маршрутът беше непознат като случайно момиче

Или стихотворение

Към „Студии“

Не обичам да пиша и не пиша предговори към книгите си. Ако трябва да мотивирам това, ще излезе предговор.

С две думи за съпротивите ми: предговорът е договор с бъдещето, маскиран като поглед назад. Свободата и писането са укоренени в мигновеността на настоящето.

Тази книга събира студии, писани между 2002 и 2022 г., и представлява притурка към четиритомника Sabourín Box XXX, събиращ трийсет години поезия.

Бъдещето е това, за което взимаме решение в този миг и ще бъде предоговаряно по-късно без нас.

Елегия за българския пъпеш и диня (2)

През едно от дунавските лета
Възвишено и страшно в жегата си
Покойният вече бивш мой тъст ме заведе на бостана
В надеждата и доброжелателността да се окажа добър зет
Опитах да се справя но се провалих още при първото изпитание
Не бях на висотата на това обилие и щедрост
Не бях създаден за това щастие
На августовското свечеряване край реката
Надигащите се комари само това чакаха
За да ме довършат
Никога повече не чух това зряло пращене
На сцепвана диня
Никога повече пъпеш не отвори пред мен
Така благоуханни вътрешности.

Елегия за българския пъпеш и диня

През едно от дунавските лета
Покойният вече бивш мой тъст ме заведе на бостана
В надеждата и доброжелателността да се окажа добър зет
Опитах да се справя но се провалих още при първото изпитание
Не бях на висотата на това обилие и щедрост
Не бях създаден за това щастие
На августовското свечеряване край реката
Надигащите се комари само това чакаха
За да ме довършат
Никога повече не чух това зряло пращене
На сцепвана диня
Никога повече пъпеш не отвори пред мен
Така благоуханни вътрешности.

Елегия за българския пъпеш и диня

БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ)

Очаквайте

в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия

КАТЯ ГЕРОВА (Katya Gerova)

Харесвам хората с големи усмивки
С големи щърби усмивки
Защото няма по-красиво от това
Да приемеш живота такъв какъвто ти се представя, да понесеш ударите му

Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

%d блогъра харесват това: