Оттук се излизаше от любимо кино
сега излизат от подземен гараж лимузини
Оттук се излизаше от любимо кино
тук видях за първи път как италиански фашист
размазва с глава котка вързана за стълб
тук видях за първи път как другар лиже на другарка
бях израсъл в страна където мислимо беше
само да се духа прочувствено на другарите
тук разбрах, че естетиката на насилието
на фашизма е много по-добра от естетиката
на насилието на комунизма много по-честна
тук разбрах, че лизането и духането при другарите
и другарките зависи от това дали са на власт
Оттук се излизаше от любимо кино
сега излизат от подземен гараж лимузините
на внуците на другарите и другарките.
Последна спирка толкова последна
че дори няма обръщало просто релсите
свършват по-нататък нищо трева
мотрисата от детството дрънчи дори
през активното шумоподтискане
неспирно придърпва като шевна машина
с педал ръждиви електростълбове джанки
които дъвчехме с костилките о тази
крехкост тази горчивина тази империя
на пълзящите паразити безкрайните
панелки толкова близко до линията
че можеш да надникнеш през прозорците
да усетиш ударната вълна на съхнещото
пране сами деца вече във ваканция
в началото на юни сама момина сълзица
от предградията господи плаче ми се
толкова толкова толкова е истинско.
Тази книга е въведение в творчеството на писателя Владимир Сорокин (р. 1955) в хоризонта на чудодейната реставрация на соца в процеса на една консервативна революция под егидата на тайните служби и силовите ведомства. Това, което в Русия се случва от четвърт век с нарастващ трагизъм, България възнамерява да повтори в близките години под формата на някаква нова Априлска линия на партията и Априлско джен зи – стриктно по Хегел и Маркс – като пародия.
(to be continued)

Эрик Булатов, Горизонт, 1971-1972