vs. archives

Случайно попаднах на място, където изненадващо се беше посмяло да се каже публично нещо нелицеприятно за първото лице на българската литература и литературна академия. Първото лице при това, на което току-що бе присъдено поредното кариерно звание по пътя към академично-литературната и кирилско-национална недосегаемост.

Най-изненадващото в ситуацията беше, че посмяването идеше от и се случваше във академично-литературната сфера, където подобно посмяване е смерти подобно. Същата сфера, създавала и обгрижвала с години първото академично-литературно лице.

През 90-те, когато академично-литературната сфера още беше карнавална, а първото лице беше най-равно сред равни асистенти и старши асистенти, това се наричаше „допосмяване“.

Обговаряне, допосмяване, такъв беше жаргонът.

Допосмяването обаче обикновено се използваше в отрицателната форма на „недопосмяване“, което асистентите и старшите асистенти си вменяваха едни на други в рамките на карнавалния категоричен императив на тоталното допосмяване, тази недостижима, но обожавана Дулсинея.

Не мога да повярвам, но този съботен следобед попаднах на акт на преодоляване (трансцендиране) на недопосмяването от страна на най-смелия някогашен асистент спрямо много по-равния междувременно колега асистент със шведска кралица в раницата.

Днес попаднах на случило се преди двайсет и четири часа автентично преодоляване на недопосмяването!

Дори допосмяване.

Нямаше как да не го акламирам. 90-те вода не стават.

***
Това беше предисторията на съобщение, което получих тази вечер от алгоритъма като позволил си да акламира онзи-онзиденшното сингулярно допосмяване.

Съобщението започваше така:

„Съжалявам, този пост беше първоначално отговор под поредния пост“.

И продължаваше така:

„и се изказах неподготвен, омаскарявайки собствената си стена.“

В далечните 90 читателят-асистент би казал на автора-асистент като на пръв сред равни:

Диалектика на недопосмяването. Дори реторика.

Какви ги говоря! Би го казал първо сам авторът-асистент, изпреварвайки преди да го каже читателят-асистент.

И читателят-асистент би се оставил доброволно да бъде изпреварен в диалектично-реторичното надцакване и би се ограничил да потвърди:

Да, диалектика, дори (или сори) реторика на недопосмяването.

Да, междувременно имаме един най-равен сред академично-литературно първи доц. чл.-кор. кнн (кандидат на нобеловите науки).

Но кого го е страх от доц. чл.-кор., междувременно стокхолмски асистент?

Той е просто смешен превъзбуден нахилен слагач на Павликовски сега, утре на Краля и Кралицата на Швеция.

Мисля, че видях ястреб
да разпердушинва гълъб
във въздуха и след това
пера на асфалта, но нямаше кръв

След малко изпод колата излезе гълъб явно под колата е нямало котка
колко умно какъв късметлия
може би все пак е възможно

Има и такива новини в чуждата преса!

Вие може предвидимо да сте изгубил изборите и моята чудовищна грешка да не Ви подкрепя да се е оказала напълно вярна и правилна, но НИЕ, цяла България, спечелихме в Стокхолм!

Надявам се, че правите разлика между Вашата лична загуба на изборите и Нашата победа, победата на цяла България.

НИЕ спечелихме, от което съм дълбоко трогнат, с моята най-лична книга, за която, както обикновено, неволно поработи всеки, пишещ на кирилица.

NB: българската, не руската! С руската е по-сложно при неволните и напълно доброволно и всенародно приемани плагиати.

Доколкото разбрах покрай дълбоката си трогнатост от Нашата победа в Стокхолм, Вие смятате да организирате Ваша политическа платформа.

Трябва да е ясно, че след Вашата правилна загуба и Нашата голяма победа, победата на целия български народ в Стокхолм, единствената печеливша общонационална политическа платформа може да бъде само Нашата.

Да оставим поне за миг Вашия егоцентризъм, а може би дори Тик Ток еготизъм и нарцисизъм, настрана. Важна е Нашата платформа, платформата на целия български народ, от която съм дълбоко трогнат.

Убеден съм, че дори Госпожа Президентът на България заедно с Господин Министър-председателя на България ще подкрепят Нашата инициатива след Нашата победа в Стокхолм.

Това е единственият възможен извод от паралелното преброяване на резултатите на изборите у нас и в Стокхолм. Вашето налагащо се поражение у нас, което своевременно предвидих – Нашата невероятна, значително по-добре организирана победа там.

Тази сутрин всички шведски вестници без изключение обявяват, че една българска книга, Нашата книга, е носител на голямата награда на Стокхолм.

Без изключение, не само Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.

Приемам с благодарност поздравите на Вашия Инициативен комитет, че НИЕ спечелихме изборите в Стокхолм! Забравете поне за миг за личния си персонален провал, за Бога!

Победи Нашата България.

НИЕ, негово величество трогателно моят български народ, спечелихме. Не се залъгвайте с тяснопартийни и местни илюзии и надежди.

НИЕ победихме по света юнас! Има и такива новини в чуждата преса.

НИЕ, Дълбоко Трогнатия Наш

Копие до:
Госпожа Президента &
Господин Министър-председателя

Има и такива новини в чуждата преса!

Вие може предвидимо да сте изгубил изборите и моята чудовищна грешка да не Ви подкрепя да се е оказала напълно вярна и правилна, но НИЕ, цяла България, спечелихме в Стокхолм!

Надявам се, че правите разлика между Вашата лична загуба на изборите и Нашата победа, победата на цяла България.

НИЕ спечелихме, от което съм дълбоко трогнат, с моята най-лична книга, за която, както обикновено, неволно поработи всеки, пишеш на българска кирилица.

NB: българската, не руската! С руската е по-сложно при неволните и напълно доброволно и всенародно приемани плагиати.

Доколкото разбрах покрай дълбоката си трогнатост от Нашата победа в Стокхолм, Вие смятате да организирате Ваша политическа платформа.

Трябва да е ясно, че след Вашата правилна загуба и Нашата голяма победа, победата на целия български народ в Стокхолм, единствената печеливша общонационална политическа платформа може да бъде само Нашата.

Да оставим поне за миг Вашия егоцентризъм, а може би дори Тик Ток еготизъм и нарцисизъм, настрана. Важна е Нашата платформа, платформата на целия български народ, от която съм дълбоко трогнат.

Убеден съм, че дори Госпожа Президентът на България заедно с Господин Министър-председателя на България ще подкрепят Нашата инициатива след Нашата победа в Стокхолм.

Това е единственият възможен извод от паралелното преброяване на резултатите на изборите у нас и в Стокхолм. Вашето налагащо се поражение у нас, което своевременно предвидих – Нашата невероятна, значително по-добре организирана победа там.

Тази сутрин всички шведски вестници без изключение обявяват, че една българска книга, Нашата книга, е носител на голямата награда на Стокхолм.

Без изключение, не само Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.

Приемам с благодарност поздравите на Вашия Инициативен комитет, че НИЕ спечелихме изборите в Стокхолм! Забравете поне за миг за личния си персонален провал, за Бога!

Победи Нашата България.

НИЕ, негово величество трогателно моят български народ, спечелихме. Не се залъгвайте с тяснопартийни и местни илюзии и надежди.

НИЕ победихме по света ю нас! Има и такива новини в чуждата преса.

НИЕ, Дълбоко Трогнатия Наш

Копие до:
Госпожа Президента &
Господин Министър-председателя

Когато се чувствам най-добре си поръчвам
чийзкейк с боровинки и късо кафе
както по времето когато се чувствах поет
и всеки ден пишех две-три стихотворения

Съботните семейства с малки деца ми напомнят
че бях женен известно време добър съпруг и баща
на жена и дете което имаше майка
и баща моя дъщеря и моя жена

Когато се чувствам най-добре мога без страх
Да си спомням, че се чувствам виновен.

Когато се чувствам най-добре си поръчвам
чийзкейк с боровинки и късо кафе
както когато се чувствах поет
и всеки ден пишех две-три стихотворения

Съботните семейства с малки деца ми напомнят
че бях женен известно време добър съпруг и баща
на страхотна жена и дете което имаше
майка и баща моя дъщеря и моя жена
когато се чувствам най-добре

Мога да си позволя да се чувствам виновен

Уважаеми, скъпи, подценени г-н Гюров!

Стана чудовищна грешка, подцених Ви.

Аз съм доц. чл.-кореспондент на Българската академия на науките, кандидат на филологическите науки на Шведската академия на науките и народен писател на българите, което ме задължава да бъда винаги с победителите.

Аз винаги съм бил красив, умен, десен и протестиращ, докато това беше народно и печелившо.

Вече не е и затова не съм вече десен и протестиращ, продължавайки все пак да съм красив и умен, доколкото това подобава на един народен писател.

Доколкото разбирам, Вие изненадващо може да спечелите, т.е. да бъдете все пак потенциален победител, въпреки че сте красив, умен и десен, без да сте народен писател.

Поднасям най-искрените си и целенасочени извинения, че отклоних любезната Ви покана да стана председател на Вашия Инициативен комитет.

Когато поканата ми беше отправена, Вие бяхте откровен заекващ лузър, качества, с които един народен писател не може да се солидаризира. Не говорехте омайно сладко и определено не като потенциален победител.

С оглед на възможността да спечелите, а все пак още не сте спечелили и се изисква гражданска доблест, за да заложа на Вас, моля да се счита, че със задна дата съм приел да бъда председател на Вашия Инициативен комитет.

Г-н Гюров, стават ужасни грешки, когато не си докрай сигурен кой ще управлява народа, на когото си народен писател, и кой ще отговаря за местната политическа инфраструктура на Нобеловата награда, чийто Потенциален носител съм.

Стават грешки, г-н Гюров.

Тази беше ужасна, но поправима, докато все още сте потенциално спечелил, а вече имам приятното усещане, че може да спечелите и че не е късно да поправя грешката си.

Като десен, какъвто съм и аз дълбоко в себе си, може би знаете, че дори жертвите на Сталин са имали пълното право да възклицават преди куршума в тила:

Товарищ Сталин, произошла ужасная ошибка!

А ние сме десни и демократи, все пак, нали?

С уважение към потенциалния победител от Потенциалния нобелист.

Колко беше луда и свободна
имаше нещо в теб сияйно и открито
каквото и да мислеха за теб
ти бе шехината на махалата
колко беше хубава само колко
беше луда и свободна

Сега те виждам с разширени вени
червилото размацано петно около устата
по кроксовете в края на ноември
колко беше хубава само колко
беше луда и свободна ти
лудичката на квартала.

УСТАВ

1. В конкурса могат да участват български граждани и граждани на СР Македония с български паспорти, които към момента на връчването на ежегодната Награда са с навършени 58 години, считано към 9.10.2026 г.

2. С промяната на възрастта на ежегодния Потенциален носител на Наградата възрастовите изисквания се променят съответно, винаги считано към 9.10. от съответната ежегодна Награда и година.

3. Връчва се само Първа награда, чието парично изражение е предмет на търговска тайна. Наградата подлежи на осребряване, започвайки най-късно 1 (една) седмица преди обявяването на Нобеловата награда за литература и продължава най-малкото до ежегодния Панаир на книгата включително.

4. Удължаването на срока за осребряване подлежи на ежегодно предоговаряне с ежегодния Потенциален носител.

5. Ежегодният Потенциален носител се определя ежегодно от Жури в състав, който е търговска тайна с инициали ИК и СЖ. Допуска се ежегодното включване в Журито на будни граждани от инициативни комитети, подкрепящи ежегодната кандидатура на Потенциалния носител. Будните граждани не са част от търговската тайна и могат да участват в Журито неанонимно.

6. Хонорарите на членовете на Журито от гражданската квота се уточняват с ежегодния Потенциален носител след края на Панаира на книгата. Постоянните членове на Журито са на щат в Ежегодна Награда на Потенциалния Носител на Наградата GmBH.

7. Освен паричното изражение, което е предмет на търговска тайна, ежегодната Награда включва безплатни рекламни карета в български и немски издания без оглед на политическата им ориентация най-малкото до края на ежегодния Панаир на книгата.

8. Изрично изискване за участие в ежегодното получаване на Наградата за ежегодния Потенциален носител е потенциалният носител да е родително (генитивно) свързан с Господата, чието име е предмет на търговска тайна.

9. При форсмажорна смяна на властта старите Господа делегират на новите родителната (генетивна) свързаност с ежегодния носител на Наградата Потенциален носител.

10. Участието на ежегодния носител на Наградата в Инициативните комитети на съответните Господа е желателно, но не задължително условие за ежегодното получаване на Наградата.

11. При форсмажорна смяна на властта Условието, описано в Точка № 10, да се счита за юридически недействително.

12. При явяване на двама кандидати за Наградата с идентични имена по ЛК (или Паспорт в случая на граждани на СР Македония) и идентично ЕГН да се вземе фекална проба.

13. Установяването на резултатите от фекалната проба е от изричната и изключителна компетенция на постоянните членове на Журито ИК и СЖ и е предмет на търговска тайна.

София,
9.10.2026

Уважаеми г-н Господинов,

Не съм прибягвал до този жанр от времената, когато се обърнах с отворено писмо към покойния г-н Марин Бодаков през много раннопрогресивната 2006-а. Не съм предполагал, че някога ще се наложи да се обръщам към Вас в този жанр.

Вие винаги сте били от правилната, действителната и разумната страна на историята.

Така беше наистина до обявяването на списъците на Инициативните комитети на г-жа Йотова и г-н Гюров или по-точно все пак на г-н Гюров и г-жа Йотова. Не знам всъщност кой Ви е поканил пръв.

Отвореното ми писмо до Вас бе предизвикано по-конкретно от текст на мой приятел (не писател), който намира за странно, че Вие не сте в Инициативния комитет на г-н Гюров. Аз лично го сметнах за напълно нормално и разумно. Поне един човек, за щастие, не мисли като мен, което е достатъчно основание да Ви пиша.

Целта на Отвореното ми писмо също е много конкретна:

Искам публично да Ви призова на всяка цена да се включите като председател на Инициативния комитет на г-н Гюров.

Надявам се да не подминете с лека ръка апела ми, смятайки, че се обръщам към Вас в качеството на независтлив треторазреден български писател. Треторазреден, завистлив, да, и не само в сравнение с Вас. Но не съм български писател.

Обръщам се към Вас като в обозримо време български пенсионер.

Моля Ви да се отнесете сериозно и с уважение към това ми качество, въпреки че поради ранното Ви пенсиониране в началото на петдесетака с пенсия, която аз едва ли ще видя на 65 или когато реши Партията, може би бихте се отнесли не точно така.

Тъй или иначе, не искам да се пенсионирам по времето на управлението на Партията. Моите родители се пенсионираха по времето, когато Партията стана капиталистическа и прогресивна, беше много зле. Всъщност знаете това поне възрастово.

Смятам, че само с националната харизма сред по-възрастните избирателки и избиратели, както и с международното си положение, което Вие многопластово имате в Брюксел, Санкт-Петербург, Ню Йорк, а може би и в Стокхолм, ще можете да осигурите победата на г-н Гюров.

Спомнете си, моля Ви, ако не друго: важна част от кариерата Ви бе осигурена и ще продължава да се осигурява от градската десница.

Буквално го дължите на г-н Гюров.

С уважение,
проф. Владимир Сабоурин