vs. archives

Прибирам се пускам музика лягам
пролетната умора отшумяващите вълни
на упойката нежно ме обгръщат
като ръцете на любима жена
почти заспивайки записвам това
със свои думи колко е хубаво господи
знам че когато се събудя тя ще бъде
отново до мен с цялата си нежност
на любима жена източна жена
жената от голямата река

Там където живея наричат завист
да протестираш, че те обира мутра
да наричаш краденето на сияйни идеи
думи светове гепене на цветни метали
да наричаш каналджия изградилия мрежа
за трансграничен трафик и пране на краденото
да наричаш съучастниците му престъпен картел
там където живея народните песни
слепите певци наричат това черна завист.

Истинските пури са като истинското мляко
като бедрата на мулатките поклащащи се
като приветливо страшно помахване с ръка
като напуканите ръце на селянката от пасарел
с черна пръст останала завинаги в пукнатините

Истинските пури и истинското мляко
имат два три дни годност момиче
извадени от хумидора от виметата
те трябва да бъдат изпушени то да бъде изпито
иначе те изсъхват то се вкисва

мулатката свива зад ъгъла
селянката от пасарел избърсва ръце
в престилката и поклаща глава.

Знам този поглед през рамо
с него едно осъмнало момиче връщащо се
от купон или нощна смяна ми каза
сънуваш, че си архилох и ти се случва
паметната случка с кравата и лирата
деветгодишен си и водиш кравата
на пазара за продан пресрещат те
група осъмнали девойки, с които
разменяш кравата за лира
в последния момент решаваш
да промениш хода на историята
и казваш на мацките, които са видимо
на черешата i would prefer not to
това е края ми като поет, мислиш си
и началото на модерната поезия
с поглед ти казва през рамо
една от тях нали това бях аз

ти си алчен стиснат задник
поглъщаш цяла безстопанствена литература
през другия отвор отделяш барабонки
които после тикаш под носа
на същата опоскана щастлива да те има
скъпа моя непреведена кльопачко
виж прекрасното ми ако мамо
преведеното не мирише тъпа патко

Беше в онази възраст когато се отричаш с гняв от магията на нещата с гнева на излъганата вяра, но тя все още мъждука в самите неща упорито тлее

Впрочем може и да умира примирено пазейки привидността на живото наречена фетишизъм аурата на божествеността на живота която придава на мъртвите вече неща

Майка го беше донесла гордо не знам откъде и докрай не се отказа от гордостта на попадналия на скрито съкровище открилия го пръв за когато пораснеш повтаряше

Часовникът беше масивен с метална верижка позлатен с фасетирано стъкло което превръщаше циферблата с късметлийската мъничка златна подкова в кристален калейдоскоп

Беше самонавиващ се какъвто трябваше да бъде толкова скъп часовник, но почна да спира по никое време без видима връзка дали съм се движил през деня дали съм размахвал усърдно ръце дали с вяра за всеки случай го размахвах преди лягане

Бях окончателно покръстен в неотстъпчивата вяра на майка която вече ми беше дала часовника дълго преди да порасна когато един ден имах лошия късмет да присъствам на залеза на боговете да се окажа на неправилното място в неправилното време за да видя как фасетирания небосвод се пропуква под страшната тежест на една единствена дума

Произнесе я в мое присъствие в лицето на майка която явно вече се досещаше, но не искаше да го признае пред мен по-големият ми братовчед инженер по климатична техника семейният и лично майчин авторитет в областта на реалния практически живот от който баща ми беше напълно лишен

Менте каза той.

Това е първата буква
Това е заглавието на книгата
Това е първата прегръдка
Това е първото стихотворение
Това е първото откровение, че си сам
Това е началото на книга
Това е светѐнето на твоето име
Това са руините на стълбище
Това е в този свят ви е страх
Това е облицовка от гробищен мрамор
Това е преодоляването на този свят
Това е фалшивата омега от детството
Това е аз съм алфата и омегата
Това е асептична хотелска стая
Това е избавянето от лукавия
Това е сутрешна молитва след пълна упойка
Това е началото, което е целта
Това е най-нежното сваляне на конци
Това е началото и края.

Ягодовите полета на детските полюции
Лице в лице падането един върху друг
виждането на небето един в друг на люлката
Първото немско порно в драгалевци
също толкова необяснимо
колкото че баща ти е митничар
Прегръдката когато с потрес
усетих гърдите ти и самотата си
Ягодовите полета завинаги
самотата без тялото ти завинаги

С юмруци срещу стена докато
не разкървавиш и обелиш кокалчетата
С чело срещу желязното чело
на несправедливостта докато
не кървясат очите и не изгубиш свяст
Със стиснати зъби срещу неизбежността докато
не заскърцат и не ти избият сълзи
като плача и скърцането на зъби в ада
Докато ти не кажеш стига толкова татко.

Не знам какво правех в мола
заболява ме главата бързах да изляза
бях разведен мило момиче не мой тип
но мило ме спря и ми даде визитка
като тези с тестерните лентички
на парфюми от емиратите като тези
с кредитите в технополис или техномаркет
или както се казва но без униформа
нейната беше усмивката и милостта
ставаше дума за масажи едвам изчакал
да продължи нататък изхвърлих
с издайнически небрежен жест визитката
аз мъжкото прасе дето му се ебеше
високомерното мъжко прасе
дето просто му се ебеше изхвърли
с предателски небрежен жест визитката.