vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Константинос Кавафис „Che fece… il gran rifiuto“

 

За някои дохожда ден, когато трябва
великите две думи – „да“ или „не“ да кажат.
Веднага си личи кой всъщност притежава
готово „да“-то; щом го каже, сякаш грабва

и почести, и слава, върви със горда крачка.
Не се разкайва никога отреклият. Отново ще
каже „не“, ако го попитат. Но правилното слово –
туй „не“ как го премазва, как цял живот го мачка.

 

Превод Стефан Гечев

Pier Paolo Pasolini, Il Vangelo secondo Matteo, 1964

 

 

 

 

 

 

Advertisements

Александѫр Николов „Хроника“

 

На високо винаги тръска,
ездачът с каска от мотор върху главата си,
кърпа пред очите, служила
за бърсане на ръце в нечия отдавна
забравена кухня, сега
го пази от силните пустинни навявания,
по тялото му родилни белези
от предни животи напомнят подозрително много
на логотата на известни марки ресторанти, напитки, спортни облекла.

Блажена (да е) бутафорията, защото из нея откриваме кедровите ядки, обещание за дървета в бъдеще време.

Блажени (да са) младостта и страхът, защото от тях тръгва всяка поезия и смелост.

Блажен (да е) викът, защото той изважда гласът на младежа от дробовете му.

Блажени (да са) необременените, тъй както можем да ги видим в детските рисунки.

Блажени (да са) обременените, тъй като те от само себе си се навеждат.

Навлизане в храма.

Тези строги сводове – тлъста работа, добри
пари са взели майсторите с тлъсти копчелъци,
рогове на изобилието.
вътре, естествено е бутафория
нека има статуи, нека има колони
от гипс картон, пълни със стиропор,
този симулакрумен барок
ме впечатлява, за него пиша, него
възхвалявам, тези строги сводове
тлъсти копчелъци, пълни със стиропор,
само между тях можеш да забележиш
стиховете на девственица, гласът
на смел младеж, рисунката на дете.

Леден разкош, ако ледът прилича на спряло време.
Всяка поезия се учи да буксува на място
в херметическата клетка на стиха,
за да може да рита по-яростно, веднъж
пусната на свобода.
Забележи тази девственица на стената,
не я видях на девет
за пръв път, не носеше бели дрехи
и черно не носеше, избягваше едноцветните премени
като послушен съвременник на това сиво време.
Страхуваше се от крайностите, тя каза
не мога да измисля тема, по която да пиша,
аз казах
виж бръчките, които водата оставя в пясъка,
щом се изтегли от него и потъне в пъпа на земята.

Ще влезем в Арал Теңізі
ще легнем до камилите,
които са на сянка
под ръждясалите кораби
с дюните, подали се
над изсъхнала вода

тъй както гласът ми съхне в алвеолите,
тъй както страхът да се покаже го души,
тъй както щом прочета лошо стихотворение от самозван поет в минало време,
ми идва да крещя,
тъй както се уча на справедливост в движение по античните образци,
тъй както стъпвам върху немощта си и си правя кукерски маски от кожата ѝ,
за да плаша страха от самия него
(това не е особено веганско, нали)
тъй както аз се научих да крещя, разбрах, че нямаше нужда да се уча,
в себе си имах цялата сила, изринал ценното от сметището на ума ми,
където всекидневно отпадните води
на шестотин и шеснайсет хиляди индустрии
надолу се изливат

Блажени (да са) младостта и страхът, защото от тях тръгва всяка поезия и смелост.

Блажен (да е) викът, защото той изважда гласът на младежа от дробовете му.

В олтара на храма
Рисунка на дете

Тревата е синя. Короните на дърветата също.
Водата е зелена. Небето и някои птици също.
Хората са виолетови. Прозорците отсреща също.
И малкото е много, многото е малко също.
Езиците са огън червени, червени са и зениците също.
Падаме нагоре, вдигаме надолу падналото също.

Или

Оркестърът е жълт, но не всичко жълто е оркестър.

Изтривалката е възглавницата, но не всяка възглавница е изтривалка.

Блажени необременените, тъй както можем да ги видим в детските рисунки.

Блажени обременените, тъй като те от само себе си се навеждат
под тежестта на тази хроника на изчезналите видове.

 

Kim Nguyen, Two Lovers and a Bear, 2016

 

 

 

 

 

 

 

Старият книговезец

 

От времето когато писането беше
хартия молив пишеща машина мастилена лента
индиго лепило шиене ти стоиш зад ръчната преса
чието кормило розата на ветровете отделяща виното
от джибрите те брани от пневматиката вакуума шемета
на виртуалното времето за подвързване на книга
все още се измерва в седмици.

 

knigovezec

 

 

 

 

 

 

Работник на детска площадка

 

Работник на детска площадка
сурово лицето не на родител разнежен
от хубавото извънработно време
чуждо тяло в ласкавото отглеждане на живота
строителен работник от малцинствата от провинцията
превеждащ пари за невидим далечен живот
от софия кучката кръшкащ от работа излегнат
на пейката под ноемврийското слънце
на големия град на припек на детска площадка
в буржоазен квартал оплешивяващото му теме
обляно в светлина

 

 

 

 

 

 

 

Българският етнически модел (предпразник)

 

Цигански оркестър
свири при пристигане на булката
от малцинството на богатите от мнозинството
пред жилищен комплекс от затворен тип.

Емир Кустурица, Црна мачка бели мачор, 1998

 

 

 

 

 

 

Office Jesus

 

Трезва светлина
през вертикалните щори
чисто като в частна болница
топло като в хале на печатница
с работещи на пълна мощност суперпринтери
строени класьори нетърпящи неподредени
бумаги тихо като в храм икона следи
за коректността на транзакциите

 

 

 

 

 

 

Мария и реката

 

Перловския канал е реката
на моето детство придошла веднъж
в незапомнени времена и заляла
мазетата на кооперацията

Перловския канал е реката
изискваща смелост за прескачане
смелост за преминаване над нея
по тръбите на парното

Перловския канал е реката
на моето детство изискваща
смелост за удавяне клоака която ти
пораснала освети с падането си.

 

 

 

 

 

 

Първата

 

Ти беше първата ми любов
бях спал с други но ти беше първата
тъпчех се със спагетите ти миришех рибата ти
плачех не можех да пиша стихове

Аз бях първата ти любов
не беше спала с друг но аз бях първата ти
не можеше да направиш разликата боготвореше ме
възторжена блажена като доскорошна девственица

 

 

 

 

 

 

 

За „Останките на Троцки (93-17)“

 

Кратък манифест върху “Останките на Троцки”:
• Въпросът не е какво е политическа поезия. Въпросът е възможна ли е изобщо поезия, която да не е политическа.
• Всеки избор на естетика е политически акт.
• Когато утопията се разрасне, стига до гротеската. Когато гротеската се разрасне, стига до утопията.
• Можеш да концептуализираш агресията. Не и нежността.
• Не съществува “частна” поезия. Дори в най-интимните й моменти.
• Когато поемеш отговорност, светът отново става млад.
• Нищо не е “пост-”. Всичко тепърва предстои!

ЯНА БУКОВА

Владимир Сабоурин е един от малкото неистово непримири и неотстъпчиви литератори, които са способни именно с тази си неистова непримиримост и неотстъпчивост да преформатират литературното ни пространство. В книгата му, събираща търсенията му от последните 24 години, се омесват знания, опитности, истинности за античното, еротичното, теологичното, физичното, философското, политическото, литературата и живота, и проч.
За да се изстъпи из лабиринтите на книгата чудовището и чудото на поезията.

НИКОЛАЙ БОЙКОВ

Това е поезия на радикална прекъснатост, черна феноменология във възвишен потрес на преобръщани пластове и изводи в други снадки, повече като ориентация, отколкото кохерентни структури
Писането къса с изреченията и се превръща в кръстоска на интервали, в блуждаещо фугиране, парад на несъзнаваното като чиста комбинаторна логика, дизайнерски промискуитет, сублимации на трансформирана страст, образувания от културни меми и езикови екстракти, които постоянно корозират в автоимунно буйство
В една зона на ориентация без абсолютна изводимост езикът работи като машина за хипотези – кантосите на Паунд, Книгата на Маларме, Gesamtkunstwerk
Това е поезия не толкова на деструкция и деконструкция, колкото на един агрегативен метод на свръхкодиране и ускорение на силата на фалшивото в опит да суспендира наложените хегемонични истини, разработване на връзки и хомологии между на пръв поглед несвързани икономически и културни практики и различието, което те правят – тук са вкарани ситуационистките техники на détournement и dérive като мълниеносни преходи през разнообразни амбиенти и дискурси и прекосяване на фундаментални фантазии
Това е поезия на своеобразна пикселизация на текста в поддръжка на минималното различие и събитийни процепи, през които нахлува измерението на един друг свят
Това е поезия, която артикулира императива на своите несводимости в изтънчен, но непоправим разлом на заблуждаващи трансгресивни излази, отварящи едно празно ядро в езика, което не може да бъде запълнено, в пространството на един императив, който не може да бъде изпълнен.
Това е поезия като страст по Реалното и катастрофично пресмятане на събития извън обхват
Тази поезия е истинският отговор на Реалното, камуфлирано под външния симулакрум на езика, на фетишисткия аутизъм на спектакуларната демокрация и капиталистически реализъм, отговор на имитаторите на социални тъги, които продават винаги евтино, както бе прозрял още Пенчо Славейков, отговор на модела на конституционния олигархизъм като част от имперското композиране на света.

ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ

 

 

 

 

 

 

 

Visio Dei

 

Да те виждам
зад пързалката
Да те виждам
в гмежта на пясъчника
Да те виждам
зад къщичката на баба яга
Да те виждам
зад храстите за пишкане
Да те виждам
зад непрозрачния шум
Да те виждам
зад големите деца
Да те виждам
в твоята свобода
да те виждам
защото ме е страх.

 

Dave Jordano, A Childs Play Fort, Iqaluit, Canada, 2016