vs. archives

ти си алчен стиснат задник
поглъщаш цяла безстопанствена литература
през другия отвор отделяш барабонки
които после тикаш под носа
на същата опоскана щастлива да те има
скъпа моя непреведена кльопачко
виж прекрасното ми ако мамо
преведеното не мирише тъпа патко

Беше в онази възраст когато се отричаш с гняв от магията на нещата с гнева на излъганата вяра, но тя все още мъждука в самите неща упорито тлее

Впрочем може и да умира примирено пазейки привидността на живото наречена фетишизъм аурата на божествеността на живота която придава на мъртвите вече неща

Майка го беше донесла гордо не знам откъде и докрай не се отказа от гордостта на попадналия на скрито съкровище открилия го пръв за когато пораснеш повтаряше

Часовникът беше масивен с метална верижка позлатен с фасетирано стъкло което превръщаше циферблата с късметлийската мъничка златна подкова в кристален калейдоскоп

Беше самонавиващ се какъвто трябваше да бъде толкова скъп часовник, но почна да спира по никое време без видима връзка дали съм се движил през деня дали съм размахвал усърдно ръце дали с вяра за всеки случай го размахвах преди лягане

Бях окончателно покръстен в неотстъпчивата вяра на майка която вече ми беше дала часовника дълго преди да порасна когато един ден имах лошия късмет да присъствам на залеза на боговете да се окажа на неправилното място в неправилното време за да видя как фасетирания небосвод се пропуква под страшната тежест на една единствена дума

Произнесе я в мое присъствие в лицето на майка която явно вече се досещаше, но не искаше да го признае пред мен по-големият ми братовчед инженер по климатична техника семейният и лично майчин авторитет в областта на реалния практически живот от който баща ми беше напълно лишен

Менте каза той.

Това е първата буква
Това е заглавието на книгата
Това е първата прегръдка
Това е първото стихотворение
Това е първото откровение, че си сам
Това е началото на книга
Това е светѐнето на твоето име
Това са руините на стълбище
Това е в този свят ви е страх
Това е облицовка от гробищен мрамор
Това е преодоляването на този свят
Това е фалшивата омега от детството
Това е аз съм алфата и омегата
Това е асептична хотелска стая
Това е избавянето от лукавия
Това е сутрешна молитва след пълна упойка
Това е началото, което е целта
Това е най-нежното сваляне на конци
Това е началото и края.

Ягодовите полета на детските полюции
Лице в лице падането един върху друг
виждането на небето един в друг на люлката
Първото немско порно в драгалевци
също толкова необяснимо
колкото че баща ти е митничар
Прегръдката когато с потрес
усетих гърдите ти и самотата си
Ягодовите полета завинаги
самотата без тялото ти завинаги

С юмруци срещу стена докато
не разкървавиш и обелиш кокалчетата
С чело срещу желязното чело
на несправедливостта докато
не кървясат очите и не изгубиш свяст
Със стиснати зъби срещу неизбежността докато
не заскърцат и не ти избият сълзи
като плача и скърцането на зъби в ада
Докато ти не кажеш стига толкова татко.

Не знам какво правех в мола
заболява ме главата бързах да изляза
бях разведен мило момиче не мой тип
но мило ме спря и ми даде визитка
като тези с тестерните лентички
на парфюми от емиратите като тези
с кредитите в технополис или техномаркет
или както се казва но без униформа
нейната беше усмивката и милостта
ставаше дума за масажи едвам изчакал
да продължи нататък изхвърлих
с издайнически небрежен жест визитката
аз мъжкото прасе дето му се ебеше
високомерното мъжко прасе
дето просто му се ебеше изхвърли
с предателски небрежен жест визитката.

Да, права си полакомих се
аз лакомото мъжко прасе се полакомих
ти беше лакомо парче полакомих се
ти беше нежна топла и умна полакомих се

Веднъж чакахме рейс в студа
беше времето в което имаше още
телефонни будки влязохме в една
нежните ти топли и умни ръце
бяха премръзнали взех ги в шепите си
на лакомо мъжко прасе и духах
духах докато се стоплиха духах
колкото синапено зърно

На А

Графики на изсъхнали дървета
в мъглицата пухкава охра на канещите се
всеки миг някоя нощ да разцъфнат върби
Грабливи рояци гълъби връхлитащи залци
размятани от въртяща се като дервиш старица
Автобуси близнаци в две съседни ленти
на магистралата засичащи се за миг
като в двойно виждане на астигматик
Непозната продавачка произнасяща енигматично
останали са само две приятел
Три чифта маратонки пред молитвен дом
с плътно спуснати чисто нови външни щори
насред запустението на турска махала
Поредица тирове профучаващи като китове
в топлия екстаз на майчиния гълфстрийм
Коловозите на земен път лъкатушещ
насред изумруденозелени поля опиращи
в далечни непознати сини планини
Четината на мъртвец по близките склонове
със синьозелените петна на борове
Прекършени изпочупени повалени дървета
свиделстващи в хор за миналата зима
Мълчалива сива мъртва гора увита
тук таме от крещящо ярки зелени паразити

Гърдите ни като доспехите на хоплити
сблъскващи се с бронзов екот в сетна битка

На А

Графики на изсъхнали дървета
в мъглицата пухкава охра на канещите се
всеки миг някоя нощ да разцъфнат върби
Грабливи рояци гълъби връхлитащи залци
размятани от въртяща се като дервиш старица
Автобуси близнаци в две съседни ленти
на магистралата засичащи се за миг
като в двойно виждане на астигматик
Непозната продавачка произнасяща енигматично
останали са само две кебапчета приятел
Три чифта маратонки пред молитвен дом
с плътно спуснати чисто нови външни щори
насред запустението на турска махала
Поредица тирове профучаващи като китове
в топлия екстаз на майчиния гълфстрийм
Коловозите на земен път лъкатушещ
насред изумруденозелени поля опиращи
в далечни непознати сини планини
Четината на мъртвец по близките склонове
със синьозелените петна на борове
Гърдите ни като доспехите на хоплити
сблъскващи се с бронзов екот в сетна битка

Тя тече но е застинала
отнякъде занякъде но закъде
тя е мътна но мътното няма цвят
лодкаря иска да вземе бързо парите
но не е ясно какъв е що е защо е
пуска на макс местен попфолк
но кое е местното къде се намира
пътниците го принуждават да продължи
да не ги връща обратно той обръща
но накъде обръща нагоре или надолу
по течението реката е застинала
по бреговете й се плъзгат небостъргачи
нито съвсем соц нито съвсем дубайски
фавелите са ориенталски но над куполите
на огромни бетонни комплекси има кръстове
в далечината се виждат като от детски конструктор
на хоризонта на фавелите пирамиди
началото на април е но е задушно
тя тече но е застинала тя е мътна
но мътното няма цвят лодкарят иска
да вземе бързо парите спира музиката
на западния бряг е подземното царство