vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Смъртта на братчеда

Братчед ти беше пътник знаеш си
Беше си отишъл още преди коледа но позволи
Да те откараме в скъпарския хоспис поотложихме дет се вика
След нова година но ти пак си знаеше своето не били мили
Като ти сваляли памперса кво да ти кажа само майката е
Мила а и тя не е след определена възраст леля ми до последно
Или може би само смъртта е мила без ограничения не знам
Ти ще кажеш били сме те подвели имало кой да се грижи за теб
Добре върнахме те у дома в изходното положение нали това искаше
Деня беше бял като усмивка на дете отидохме на хълмчето
Дъщеря ми се спускаше с шейна господи толкова беше щастлива
Тогава иззвъня телефона въздуха помътня като в аквариум
На побеснели от глад риби когато господаря който ги храни
Сянката на господаря който ги храни се надвеси над тях
В асансьора някакъв непознат стар негър с бяла брада ме погледна
Мрачно от огледалото хванаха те за ръцете и краката като труп
За да те прехвърлят на одеяло на пода с което те изкараха
До носилката на стълбищната площадка дишах във врата на момчетата
От траурната агенция да са мили нали това искаше беше ми сърдит
Заради стихотворението което написах като те закарахме в хосписа
Поетите са кучки на смъртта братчед прости ми

Некои съображения за некомерсиалното изкуство

Пеенето е заменено с крясък
На места се превръща в какафония
Изразителността на чувствата
Която иска читателят и маркетингът са
Заменени с бесен автономен труд

В изкуството трябва да се изразяват
Прости и силни чувства
Некомерсиалното изкуство обаче
Отрича простотата реализма разбираемостта
Естественото звучане на естествения
Тъжното на красивия
Физическото на правилния пиар
Убежищата на пандемийния

Способността на красивото изобщо
Да увлича масите е принесено
В жертва на дребнобуржоазните
Формалистични напъни

Това е игра, която може да свърши
Много зле

Резолирано: Сталин

Смъртта. По Венци Арнаудов

Винаги груб строеж
Никога акт 16.

Застрахователят

Моралния патос
Докато в антрето смърди на пръч е
Морално опасен т.е. в правен финансов
И застрахователен смисъл ситуация
При която един човек взима решение за това
Колко риск да поеме докато някой друг
Поема разходите или: по-рисково поведение
На застрахованата страна при съзнанието
Че този риск ще бъде поет от някой друг
Смрадта в антрето информира
Кой е застрахователят.

Дама пика. По Александър С. Пушкин (Final Cut)

Мото:
Отворих книгата
Миришеше на детство
Но не на старост странно

І
Седнахме да вечеряме
В пет сутринта всички насядаха безразборно
Без да спазват установения ред разбудените готвачки
Спретнаха бъркани яйца блюда със студени пастети
Лучена супа и омлети

Лучената супа се сервира
В края на сватбената нощ в меланхолия
На ларс фон триер спомняш си нали
За лека нощ
Удряме си по една плесница
Ти лягаш да спиш в гостната аз в спалнята
На бившето съпружеско легло
С детето

Поезията е хазарт
Осемдесет и седем годишна старица
Била някога la Vénus moscovite
И чиста кабалистика
Но време е за сън
Вече е шест без петнайсет

ІІ
Старицата стоеше пред огледалото
Закачено на стената в кухнята беше намокрила
Гребена на мивката и бавно се решеше
Не го видя в огледалото
Потопена в студения егоизъм
Като всички стари хора уродлива
И необходима украса на дома си

Притулено лицето
Зад боброва яка очите черни
Изпод шапката наричани по навик топли
От любовниците му тя не го почувства
Как се приближава
След седмица
Вдигайки глава от телефона
Момичето му се усмихна

ІІІ
Тя седна на масичката
Взе перо хартия и се замисли няколко пъти
Започваше писмото и го късаше
Ту й се струваше прекалено снизходително
Ту прекалено жестоко
А неговото с обяснение в любов
Беше преписано дума по дума
От парфюма на зюскинд

Мокър сняг валеше на парцали
Уличните фенери мъждиво светеха
Лакеите изнесоха на ръце
Прегърбената старица загърната
В самурена шуба косите на момичето
Бяха украсени със свежи цветя
Каретата тежко потегли
По рохкия сняг

Апартамента на старицата
Приличаше на склад с остатъци
От някогашна печална симетрия
Стенният часовник в гостната
Би дванайсет един след друг
По всички стаи подеха
Невидими часовници

Събличаха старицата пред огледалото
Свалиха първо напудрената перука
Под нея се откри остригана до кожа
Сива четина жълтата брокатена рокля
Обшита със сребро падна в подутите й крака
Отново бе свидетел на отвратителното тайнство
На тоалета й

Наведе се над ухото й
И отново повтори молбата си
Старицата мълчеше не беше ясно
Дали не чува или от упорство

Той застана на колене
И започна да говори за любов
Беше готов да вземе
Греха й върху душата си
Старицата и дума не отронваше
Закима с глава и вдигна ръка
Все едно засланяше лицето си
От изстрел старата вещица

ІV
Oubli ou regret?
Забвение или съжаление
Това не беше любов каза си момичето
И взе парите
Беше си снимало путката
И я прати по месинджър
На господин смит
Винаги забвение
Никога съжаление

Ти си чудовище
Каза накрая тя

Настъпваше утрото
Бледа светлина озари стаята й
Путката й беше студена ръка
Несподелила ръкостискането
Той я целуна по склонената глава
И излезе

Старицата бе успяла междувременно
Да издрапа на четири крака от стаята
И седеше на пода в антрето облегната на стената
Окаменяла безмилостна изкуствена
Светлина я заливаше

V
Присъни ми се
Татко да чете сведенборг
Ангелът на смъртта я завари
В очакване на полунощния жених
Каза татко

С голям (земен) поклон според обяснението
На светите отци покланянето с лице
До земята се изобразява нашето падение
И няколко минути лежиш на студения под
Осеян със смърчови иглички

Мъртвата го погледнала насмешливо
Присвивайки едното око
Кво толкова

Прибираше се и се разплуваше на леглото
Без да се съблича заспиваше по гръб
С отворена уста събуждаше се в три без петнайсе
От трамбоването на проходилката
Вратата се отваряше старицата проверяваше
Дали е в стаята понякога палеше лампата
Понякога дълго се взираше в тъмнината

Тройка седмица туз
Всеки двайсеичетири часа
Прощавам ти смъртта си
Каза тя при условие
Да се ожениш за момичето
Със студената пуйка

С тези думи тихо се обръщаше
И се чуваше отдалечаващо се
Трамбоване на проходилка
Той ставаше и записваше
Своето видение

Тройка седмица туз
Студена пуйка


Тройка седмица туз
Не му излизаше от главата
И мърдаше на устните му

Тройката разцъфваше
Като магнолия грандифлора
Седмицата се въздигаше
Над нея като готическа порта
Тузът излизаше като замразена пуйка
От огромен фризер

Поезията е хазарт
Осемдесет и седем годишна старица
Някога била la Vénus moscovite
Чиста кабалистика

Пак вместо туз
Винаги пиковата дама
Намига и се усмихва
Старата вещица

Заключение:
Банката никога не губи
Разпечатва нова колода меша
И цепи

Играта продължава
В лудницата
На виртуалния капитализъм
Тройка седмица туз
Тройка седмица дама

Миришеше на детство
А не на старост странно

Дама пика. По Александър Пушкин

Мото:
Отворих книгата
Миришеше на детство
Но не на старост странно

І
Седнахме да вечеряме
В пет сутринта всички насядаха безразборно
Без да спазват установения ред разбудените готвачки
Спретнаха бъркани яйца блюда със студени пастети
Лучена супа и омлети

Лучена супа се сервира
В края на сватбената нощ в меланхолия
На ларс фон триер спомняш си нали

За лека нощ
Удряме си по една плесница
Ти лягаш да спиш в гостната аз в спалнята
На бившето съпружеско легло
С детето

Поезията е хазарт
Осемдесет и седем годишна старица
Била някога la Vénus moscovite
И чиста кабалистика

Но време е за сън
Вече е шест без петнайсе

ІІ
Старицата стоеше пред огледалото
Закачено на стената в кухнята беше намокрила
Гребена на мивката и бавно се решеше
Не го видя в огледалото
Потопена в студения егоизъм
Като всички стари хора уродлива
И необходима украса на дома си

Притулено лицето
Зад боброва яка очите черни
Наричани по навик топли от любовниците му
Изпод шапката тя не го почувства
Как се приближава

След седмица
Вдигайки глава от телефона
Момичето му се усмихна

ІІІ
Тя седна на масичката
Взе перо хартия и се замисли няколко пъти
Започваше писмото и го късаше
Ту й се струваше прекалено снизходително
Ту прекалено жестоко

А неговото писмо
С обяснение в любов
Беше преписано дума по дума
От парфюма на зюскинд

Мокър сняг падаше на парцали
Уличните фенери светеха мъждиво
Лакеите изнесоха на ръце
Прегърбената старица загърната
В самурена шуба косите на момичето
Бяха украсени със свежи цветя
Каретата тежко потегли
По рохкия сняг

Апартамента на старицата
Приличаше на склад с остатъци
От някогашна печална симетрия

Стенния часовник в гостната
Би дванайсет един след друг
По всички стаи подеха
Невидими часовници

Събличаха старицата пред огледалото
Свалиха първо напудрената перука
Под нея се откри остригана до кожа
Сива четина жълтата брокатена рокля
Обшита със сребро падна в подутите й крака
Отново бе свидетел на отвратителното тайнство
На тоалета й

Наведе се над ухото й
И отново повтори молбата си
Старицата мълчеше не беше ясно
Дали не чува или от упорство

Той застана на колене
И започна да говори за любов
Беше готов да вземе
Греха й върху душата си
Старицата и дума не отронваше
Закима с глава и вдигна ръка
Все едно засланяше лицето си
От изстрел старата вещица

ІV
Oubli ou regret?
Т.е. забвение или съжаление
Това не беше любов каза си момичето
И взе парите
Беше си снимало путката
И я прати по месинджър
На господин смит
Винаги забвение
Никога съжаление

Ти си чудовище
Каза накрая тя

Настъпваше утрото
Бледа светлина озари стаята й
Путката й беше студена ръка
Несподелила ръкостискане
Той я целуна по склонената глава
И излезе

Старицата бе успяла междувременно
Да издрапа на четири крака от стаята
И седеше на пода в антрето облегната на стената
Окаменяла безмилостна изкуствена
Светлина я заливаше

V
Присъни ми се
Татко да чете сведенборг
Ангелът на смъртта я завари
В очакване на полунощния жених
Каза той

С голям (земен) поклон според обяснението
На светите отци т.е. покланянето си с лице
До земята се изобразява нашето падение
И няколко минути лежиш на студения под
Посипан със смърчови иглички

Мъртвата го погледнала насмешливо
Присвивайки едното око
Кво толкова

Прибираше се и се разплуваше на леглото
Без да се съблича заспиваше по гръб
С отворена уста събуждаше се в три без петнайсе
От трамбоването на проходилката
Вратата се отваряше старицата проверяваше
Дали е в стаята понякога палеше лампата
Понякога дълго се взираше в тъмнината

Тройка седмица туз
Всеки двайсеичетири часа
Прощавам ти смъртта си
Каза тя при условието
Да се ожениш за момичето
Със студената пуйка

С тези думи тихо се обръщаше
И се чуваше отдалечаващо се
Трамбоване на проходилка
Той ставаше и записваше
Своето видение

Тройка седмица туз
Студена пуйка


Тройка седмица туз
Не му излизаше от главата
И мърдаше на устните му

Тройката разцъфваше
Като магнолия грандифлора
Седмицата се въздигаше
Като готическа порта
Тузът излизаше като замразена пуйка
От огромен фризер

Поезията е хазарт
Осемдесет и седем годишна старица
Някога била la Vénus moscovite
И чиста кабалистика

Пак вместо туз
Винаги пиковата дама
Намига и се усмихва
Старата вещица

Заключение:
Банката никога не губи
Разпечатва нова колода меша
И цепи

Играта продължава

Миришеше на детство
А не на старост странно

Даниил Хармс „Скъпа Клавдия Василевна“

Скъпа Клавдия Василевна, често ви виждам в съня си. Вие припкате из стаята със сребърна камбанка в ръка и все питате: „Къде са парите? Къде са парите?“ А аз пуша лула и Ви отговарям: „В сандъка. В сандъка.“

Тру романс

Запознахме се по социалните мрежи
Ти ме четеше оженихме се

После престана да ме четеш
Брака не е точно за четене

И за писане точно не е разведохме се
Сега чета и пиша като невидел десет годин

Отдавам се открито без свян
На садистичните си наклонности

Но ти избавена щастливо
От четенето и писането ми защо

Отново ме четеш?

Поетическа завист

Към момента на смъртта си
В дуел пушкин дължи 140 000 среб. руб.
При доходи от 73 хиляди
За цялата му литературна кариера

Когато нквд го прибира за последно
Хармс е дължал дванайсе бона
При съветски стандарт на живот
И незначителни разходи за хазарт

Превеждам дължимите за тримесечието
Образователни и медицински разходи
И взимам дъщеря си за неделна разходка
Малко завиждам щастлив съм

Съботен протокол

В 7:08 сутринта писмо
Относно дължимото двоеточие
Счетоводен дух морално възмущение
Сумата под чертата болдната
Срок за плащане двоеточие
В антрето непроветрено и недезодорирано:
Още миришеше.