vs. archives

Шармелшейх военновременен рай
на руския мир в пустинята под обсада
нормално десетилетно военно положение
олинклузив протоколи за сигурност
простете сър кой е номера на стаята ви сър
червено море обрамчено от червени скали
кървав пресичащ възкачващ се моисей
подивели от щастие деца на възрастта на ИО
лудеещи в басейна с черни бански с хиджаб
срещу нас две проститутки по бикини
едната приказно красива левантийка нима
това съвършенство може да се проституира
другата в обичайна поддържаща роля

Шармелшейх военновременен рай
на руския мир рай в пустинята под обсада
нормално десетилетно военно положение
олинклузив протоколи на сигурност
простете сър кой е номера на стаята ви сър
червено море обрамчено от червени скали
подивели от щастие деца на възрастта на ИО
лудеещи в басейна с черни бански с хиджаб
срещу нас две проститутки по бикини
едната приказно красива левантийка нима
това съвършенство може да се проституира
другата в обичайна поддържаща роля

Това е мястото, в което за миг
влизаш в божествеността на живота
като дете гледащо отстрани играта
последното колебание поклащане
увисване за миг на самолет преди
да докосне безвъзвратно земята
лъча на благовещението необратимо
без възможност за рефракция потъващ
в ликуващо зачеващото тяло на девата
неевклидово огъващото се времепространство
гравитационните вълни чудовищното
завихряне акреционния диск около
хоризонта на събитията на красотата
това е мястото, в което за миг
влизаш в божествеността на живота
като дете гледащо отстрани играта
помни срамежливостта като съботата
пази я тя е завета на отците и поезията.

Ти ми показа честно и обясни
истината на прекрасното си тяло
като продавач на килими от едно време
беше валял от десетки години
ноемврийски пролетен дъжд

Ти ми даде простите неща
чаша чай удрящ в измръзналите пети
персийски сладости предците на арабските
секващата дъха истинна горчивина
процеждаща се бавно през райската сладост

Ти раздипляше плътта и душата
естествените пигменти на земята и небето
грубата мощна топлина на вълната
ефирната еластична тюркоазена коприна

Ти ми показа честно това е истинското
скъпото нещо евтината имитация
изглежда за пред хората по същия начин
болеше много докато прониквах в теб
малките ти ръце майчински ме напътстваха
никога повече не докоснах такава плът

Има разлика да слизаш
от магистралата в нощта
на влизане във вечния град
и да се качваш на магистралата
денем на излизане

Пиер паоло беше още по-херметичен
нямахме възможността за близост
за паметта на съвместното движение на телата
на идване от терминала до подземния гараж
където ни посрещна изящно мълчалива
непорочно черната тесла

Взе ни от вратата на хотела
пъхна бързо куфарите в чистия багажник
попита на италиански дали сме се настанили
възприех този преход от английския
като дискретна непринудена форма
на близост и потеглихме

През нощта на идване часовника му беше
мълчал сега получаваше безспир съобщения
така разбрах че има смартуоч
толкова масивен че го бях взел
за напълно реален часовник
насред виртуалния порой записа
едно гласово съобщение звучащо
като много любезен отказ
без да става ясно дали е делови
или интимен досега не бях мислил
изобщо за сексуалния му живот

Нормално отговори той наум
за теб съм само гладка функция
на таксиметров шофьор зъбно колелце
в тоталитарната анархия на капитализма
докато чувах това в главата си
той извръщаше като тик главата си
надясно към нещо лежащо до него
на предната седалка казах тик
всъщност приличаше на милото кимане
на онези кученца на предното табло

Изведнъж с болка се вгледах
в прекрасните му внимателни големи ръце
в дългите му посивели къдрици
нито мазни нито блестящи от чистота
забелязах с неясен потрес слушалките в ушите му
защо пиер паоло защо капитализма е това

Има разлика да слизаш от магистралата
в нощта отново прозвуча гласа му в главата ми
на влизане във вечния град момче
и да се качваш на магистралата
денем на излизане от мама рома

Последните му думи извън главата ми
бяха ате ла просима с тази магическа топла
любезност, която те кара да вярваш
в следващия път

Има разлика да слизаш
от магистралата в нощта
на влизане във вечния град
и да се качваш на магистралата
денем на излизане

Пиер паоло беше още по-херметичен
нямахме възможността за близост
за паметта на съвместното движение на телата
на идване от терминала до подземния гараж
където ни посрещна изящно мълчалива
непорочно черната тесла

Взе ни от вратата на хотела
пъхна бързо куфарите в чистия багажник
попита на италиански дали сме се настанили
възприех този преход от английския
като дискретна непринудена форма
на близост и потеглихме

През нощта на идване часовника му мълчеше
сега получаваше безспир съобщения
така разбрах че има смартуоч
толкова масивен че го бях взел
за напълно реален часовник
насред виртуалния порой записа
едно гласово съобщение звучащо
като много любезен отказ
без да става ясно дали е делови
или интимен досега не бях мислил
изобщо за сексуалния му живот

Нормално отговори ми той наум
за теб съм само гладка функция
на таксиметров шофьор зъбно колелце
в тоталитарната анархия на капитализма
докато чувах това в главата си
той извръщаше като тик главата си
надясно към нещо лежащо до него
на предната седалка казах тик
всъщност приличаше на милото кимане
на онези кученца на предното табло

Изведнъж с болка се вгледах
в прекрасните му внимателни големи ръце
в дългите му посивели къдрици
нито мазнини нито блестящи от чистота
забелязах с неясен потрес слушалките в ушите му
защо пиер паоло защо капитализма е това

Има разлика да слизаш от магистралата
в нощта отново прозвуча гласа му в главата ми
на влизане във вечния град момче
и да се качваш на магистралата
денем на излизане от мама рома

Последните му думи извън главата ми
бяха ате ла просима с тази магическа топла
любезност, която те кара да вярваш
в следващия път

Когато бях за първи път тук
бях на двайсетидве в италианското
фиатче ме попитаха дали искам да сляза
към нощния тибър аз казах не
искам да остана в италианското фиатче

Десетки години по-късно
вече знам, че поезията е слизане
към нощния тибър какво от това
че ми трябваха десетки години
поезията е слизане към нощния тибър

Едната на видима възраст
осемдесетипет мисля че чух
изпятото мамма пушеше

Другата на видима възраст шейсеинещо
с кървавочервено червило
и слънчеви очила

Майката беше пазолиновски строга
дъщерята мека от презираните от него

Деца на червената буржоазия
второ поколение.

Познавам тази стая
това е малък семеен хотел
на тиха уличка от тези в махалата
първия път когато бях там приличаше
на болнична стая с телевизор касичка
пред редица легла нищо че бяха две
или беше едно персон и половина
или телевизора беше необяснимо защо
над леглото като черен супрематистки правоъгълник
на мястото на разпятието в католическите страни
с една дума малък семеен хотел в махалата
всичко в него е ясно почти колкото в кутията
в която е котката на шрьодингер
любимата британска късокосместа
яснотата зависи от субатомно събитие
което може да се случи или не

Седя пред прозореца
отворил се в асептичната белота
на хотелска стая с филипински румсървис

Ям мюсли пия второто еспресо
с плаха почуда установявам, че това
от машината в стаята е далеч по-хубаво

Седя пред прозореца ти
отворил се за миг как свързваш
това което ние не умеем

Как го правиш без да ни изпепели
гледката през прозореца небето да е
умиротворяващо сиво и безизразно

Да си пием кафето да не падаме ничком
небето да е умиротворяващо безизразно

Докато ти говориш