Тези към Господарите на Теорията с главно Т
0. Текстът на Валентин Калинов „Кичът Лорка, срамът Лорка и въпросът за вкуса“ недвусмислено и категорично заявява правото си да законодателства в естетическата, етическата и културно-политическата сфери. Да дефинира що е кич, да вменява срам и да нарежда на „художествени съвети“.
1. Кой е субектът на тази законодателна власт, с елегантна лекота простираща се върху естетическата, етическата и културно-политическата сфера? Валентин Калинов гордо го посочва още в началото, наричайки го „Адорно“. Името на субекта би могло да бъде и „Хайдегер“, например, доколкото то е само маска на нещо друго, което за целите на този текст ще наричам Теория с главно Т.
2. Какво представлява Теорията с главно Т, чието законодателство да може да се простира докъдето пожелае и да упражнява власт колкото пожелае? От генеалогическа гледна точка, от гледна точка на произхода й Теорията с главно Т възхожда към късния социализъм с неговото преосмисляне на всемогъществото на теорията на марксизма-ленинизма по посока на един „социализъм с човешко лице“.
3. В академичните среди през 80-те години на миналия век и на Стария режим това се прояви под формата на различни разновидности на левия ревизионизъм, четящи Маркс през Макс Вебер или Франкфуртската школа. Тези препрочити се оказаха перспективни и учудващо успешни, позволявайки на съответните катедри по Философия и Теория на литературата да запазят поне част от старата си власт, произтичаща от всемогъществото на теорията на марксизма-ленинизма.
4. Ако философските катедри предпочитаха – с по-добро основание – Макс Вебер като свой медиум за мирен преход към новата власт на Теорията над света, литературните катедри се ориентираха към всевъзможните разновидности на простструктурализма, произтичащи от „лявата меланхолия“ на доскорошни троцкисти или маоисти. В естетическата сфера лявата меланхолия, диагностицирана от Валтер Бенямин, придоби завършен израз във философията и естетиката на Теодор В. Адорно.
5. Без да се впускам във Франкфуртски теоретизации, с които Калинов злоупотребява, за да може да размаха до откат бухалката на Теорията с главно Т, може простичко да се констатира, че за Адорно всичко – подчертавам: всичко – което днес наричаме „култура“, би било чисто и просто „културна индустрия“. Ако за него културна индустрия е американският джаз от 30-те и 40-те, то какво да кажем за тоталния музикален траш на ХХІ век?
6. И тук е евтината уловка, използвана от Калинов по обидно прозрачен начин, обидно прозрачен за всеки малко от малко теоретически версиран читател: казвайки Адорно, автоматично казваме, че 99% от съвременната културна продукция е отвратителна културна индустрия, при чийто полуразпад получаваме „кича“ на Калинов.
7. Повече от резонен е въпросът, предизвикан от „мощното“, както доброжелателно го определя Димитър Камбуров, размахване на бухалката на Теорията с главно Т, защо същата бухалка не се размахва със същата мощ над всички – съгласно Адорно: буквално всички – други форми на културна индустрия и кич в съвременната култура и нейните български мимикрии? Откъде произтича тази фина избирателност, определяща като кич, срам и безвкусица Инстаграм звездата Гийермо Лорка, и подминаваща като кич, срам и безвкусица звездата народен писател Георги Господинов?
8. Въпросът е реторичен. Теорията с главно Т и нейното институционално-академично въплъщение в Корпорацията (вж. мои текстове от 2016-а) е тази, която решава що е кич, срам и добър вкус.
9. Теорията с главно Т, успяла с огромен късмет, сръчност и впечатляваща пасивност на жертвите й да премине от Стария режим на тоталитарното всемогъщество на Теорията в Новия режим на ляво-неолиберално симулиране на квазивсемогъщество на Теорията с главно Т – дано някой се върже – е суверенът, който взима решение, над кого да се размаха бухалката на Теорията, бухалката с главно Т.
10. За разлика от господарите на Теорията с главо Т през Стария режим, които имаха реална власт над телата и душите на поданиците си, господарите на Теорията с главно Т през Новия са обикновени магьосници от Оз на неолибералния капитализъм, криещи се зад не по мярка огромни теоретични маски. Cherche la batte, pas la théorie. Следи бухалката, не теорията.
vs. archives 