vs. archives

Имало едно време един млад комунист, най-добрият в класа. Но комунизмът в Родината му взел, че свършил, докато комунистът бил още млад.

Той първо се изказал на Конгрес за обединението на всички млади комунистически сили в новите капиталистически условия. Бил много красноречив, но не се получило.

Тогава той използвал красноречието си и написал стихосбирка. И тогава го осенило прозрението, че комунизмът е много красив и занимателен разказ.

Разказвайки този разказ с метафорите от стихосбирката си, той стигнал до най-източната западна столица. Там той станал разказвач специалист по източния разказ за някогашния комунизъм.

Този разказ бил занимателен в земите, където комунизмът нямало как да бъде реализиран и си останал занимателен разказ.

Защото реализацията му изисквала руски ботуш и партенки, които стигнали толкова на запад, но не успели Fuß zu fassen. Но разказът процъфтявал без ботуша и мириса на партенки, идеалистично един вид.

Тогава някогашният млад комунист и поет срещнал друг комсомолец, който пишел проза, защото не бил политолог, а само политолозите могат да се хранят с поетически метафори за изтока.

Но другият комсомолец искал да стане нобелист, какъвто някогашният млад комунист нямало как да стане като разказвач специалист по изтока.

Двамата били от една страна, наричана България, която нямала нобелист, но имала Ирина Бокова.

Щом може да има президент на ЮНЕСКО от страната, наричана България, защо да не може да има нобелист? Ирина също била комунистка като тях.

Така започнала тяхната Нобелова кампания, която вече е в много напреднал стадий и те трябвало много да внимават.

Нека да внимаваме заедно, скъпи някогашни млади комунисти и комсомолци.

Разни пещерни антикомунисти ми обръщат внимание, че моята Нобелова кампания е организирана от бивш комунист и днешен горд гражданин на Червена Виена. Е, да, така е, не е толкова просто, но е толкова успешно.

Или не е успешно?

Аз иначе съм десен, твърдо десен. Но чак пък да съм член на Инициативен комитет на предизвестен лузър, това не. Аз не съм лузър, а доц. чл.-кор. на Българската академия на науките, а скоро, т.е. отскоро и на Шведската, писаха сутринта във всички шведски вестници.

Романите, за които пишат сутрин във всички шведски вестници, се пишат от победителите, които пишат историята. Това, че в началото на кариерата ми победителите бяха десни, е едно на ръка. Навреме предвидих, че вече ще са леви, оказах се прав, или?

Да предвидиш събитията не е предателство, а прозорливост.

Освен това всяко умно дете на умни соцградинари знае, че Швеция е традиционно социалдемократическа страна. Там пещерният антикомунизъм е политически некоректен, какъвто е и във Виена също.

Ето, моят ментор и организатор на моята Нобелова кампания е от Виена, а е бивш комунист. Някой да го е лустрирал във Виена? Не.

Да не би победилият Господин Министър-Президент и победилата Госпожа Президент-Министършата да прави нещо различно? В Родината е един, в Немско друг.

Аз обаче NB съм наопаки: в Немско съм друг, а в Родината един.

Не съм ли десен у нас? Десен съм, твърдо, просто не лузърски десен. Не съм ли ляв в Немско и Шведско? Ляв съм, просто там победата го изисква, а аз не съм десен лузър.

Десен – да, лузър – не.

Ето, другарката марксистка и демократична социалистка Ипи ме покани дори извън Континента, в Източен Лондон, да представя едно от Многото Имена на многото Мои Господари.

Родителен падеж все пак е името ми, родителен за притежание.

Другарката Ипи отлично знае, израсла в сталинистка Албания, че аз съм израсъл в Живкова България, но че и двамата не сме пещерни антикомунисти.

Тя дори е марксистка и демократична социалистка. Аз, разбира се, си оставам десен, но в Шведско, камо ли Оувърсийз, съм ляв, само едно от многото ми лица, разбира се.

Лондонград е много ляв град, да знаете, любим на всички руски олигарси, мисля, че и на Якунин, собственика на „Поляндрия“, моето руско, санкт-петербургско издателство. Кмет мюсюлманин-манданин, белите хора са малко и много приветливи към всички други с много лица и имена.

Родителен за притежание, притежание на много Господари.

Господар ли е Якунин? Господар е. Господар ли е Кръстев? Господар е. Господар ли е Радев? Господар е. Господарка ли е Радевица? Господарка е. Господар ли е Гюров? Не е. Господарка ли е Ипи? Господарка е.

Е, не е Дуа или поне Бандаранга, но все пак е Другарка и Господарка на едно от имената ми.

Другарка Господарка, секси, баш като по Моята Инвентарна книга на социализма.

The Man with Many Names, найс, а?

Случайно попаднах на място, където изненадващо се беше посмяло да се каже публично нещо нелицеприятно за първото лице на българската литература и литературна академия. Първото лице при това, на което току-що бе присъдено поредното кариерно звание по пътя към академично-литературната и кирилско-национална недосегаемост.

Най-изненадващото в ситуацията беше, че посмяването идеше от и се случваше във академично-литературната сфера, където подобно посмяване е смерти подобно. Същата сфера, създавала и обгрижвала с години първото академично-литературно лице.

През 90-те, когато академично-литературната сфера още беше карнавална, а първото лице беше най-равно сред равни асистенти и старши асистенти, това се наричаше „допосмяване“.

Обговаряне, допосмяване, такъв беше жаргонът.

Допосмяването обаче обикновено се използваше в отрицателната форма на „недопосмяване“, което асистентите и старшите асистенти си вменяваха едни на други в рамките на карнавалния категоричен императив на тоталното допосмяване, тази недостижима, но обожавана Дулсинея.

Не мога да повярвам, но този съботен следобед попаднах на акт на преодоляване (трансцендиране) на недопосмяването от страна на най-смелия някогашен асистент спрямо много по-равния междувременно колега асистент със шведска кралица в раницата.

Днес попаднах на случило се преди двайсет и четири часа автентично преодоляване на недопосмяването!

Дори допосмяване.

Нямаше как да не го акламирам. 90-те вода не стават.

***
Това беше предисторията на съобщение, което получих тази вечер от алгоритъма като позволил си да акламира онзи-онзиденшното сингулярно допосмяване.

Съобщението започваше така:

„Съжалявам, този пост беше първоначално отговор под поредния пост“.

И продължаваше така:

„и се изказах неподготвен, омаскарявайки собствената си стена.“

В далечните 90 читателят-асистент би казал на автора-асистент като на пръв сред равни:

Диалектика на недопосмяването. Дори реторика.

Какви ги говоря! Би го казал първо сам авторът-асистент, изпреварвайки преди да го каже читателят-асистент.

И читателят-асистент би се оставил доброволно да бъде изпреварен в диалектично-реторичното надцакване и би се ограничил да потвърди:

Да, диалектика, дори (или сори) реторика на недопосмяването.

Да, междувременно имаме един най-равен сред академично-литературно първи доц. чл.-кор. кнн (кандидат на нобеловите науки).

Но кого го е страх от доц. чл.-кор., междувременно стокхолмски асистент?

Той е просто смешен превъзбуден нахилен слагач на Павликовски сега, утре на Краля и Кралицата на Швеция.

Мисля, че видях ястреб
да разпердушинва гълъб
във въздуха и след това
пера на асфалта, но нямаше кръв

След малко изпод колата излезе гълъб явно под колата е нямало котка
колко умно какъв късметлия
може би все пак е възможно

Има и такива новини в чуждата преса!

Вие може предвидимо да сте изгубил изборите и моята чудовищна грешка да не Ви подкрепя да се е оказала напълно вярна и правилна, но НИЕ, цяла България, спечелихме в Стокхолм!

Надявам се, че правите разлика между Вашата лична загуба на изборите и Нашата победа, победата на цяла България.

НИЕ спечелихме, от което съм дълбоко трогнат, с моята най-лична книга, за която, както обикновено, неволно поработи всеки, пишещ на кирилица.

NB: българската, не руската! С руската е по-сложно при неволните и напълно доброволно и всенародно приемани плагиати.

Доколкото разбрах покрай дълбоката си трогнатост от Нашата победа в Стокхолм, Вие смятате да организирате Ваша политическа платформа.

Трябва да е ясно, че след Вашата правилна загуба и Нашата голяма победа, победата на целия български народ в Стокхолм, единствената печеливша общонационална политическа платформа може да бъде само Нашата.

Да оставим поне за миг Вашия егоцентризъм, а може би дори Тик Ток еготизъм и нарцисизъм, настрана. Важна е Нашата платформа, платформата на целия български народ, от която съм дълбоко трогнат.

Убеден съм, че дори Госпожа Президентът на България заедно с Господин Министър-председателя на България ще подкрепят Нашата инициатива след Нашата победа в Стокхолм.

Това е единственият възможен извод от паралелното преброяване на резултатите на изборите у нас и в Стокхолм. Вашето налагащо се поражение у нас, което своевременно предвидих – Нашата невероятна, значително по-добре организирана победа там.

Тази сутрин всички шведски вестници без изключение обявяват, че една българска книга, Нашата книга, е носител на голямата награда на Стокхолм.

Без изключение, не само Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.

Приемам с благодарност поздравите на Вашия Инициативен комитет, че НИЕ спечелихме изборите в Стокхолм! Забравете поне за миг за личния си персонален провал, за Бога!

Победи Нашата България.

НИЕ, негово величество трогателно моят български народ, спечелихме. Не се залъгвайте с тяснопартийни и местни илюзии и надежди.

НИЕ победихме по света юнас! Има и такива новини в чуждата преса.

НИЕ, Дълбоко Трогнатия Наш

Копие до:
Госпожа Президента &
Господин Министър-председателя

Има и такива новини в чуждата преса!

Вие може предвидимо да сте изгубил изборите и моята чудовищна грешка да не Ви подкрепя да се е оказала напълно вярна и правилна, но НИЕ, цяла България, спечелихме в Стокхолм!

Надявам се, че правите разлика между Вашата лична загуба на изборите и Нашата победа, победата на цяла България.

НИЕ спечелихме, от което съм дълбоко трогнат, с моята най-лична книга, за която, както обикновено, неволно поработи всеки, пишеш на българска кирилица.

NB: българската, не руската! С руската е по-сложно при неволните и напълно доброволно и всенародно приемани плагиати.

Доколкото разбрах покрай дълбоката си трогнатост от Нашата победа в Стокхолм, Вие смятате да организирате Ваша политическа платформа.

Трябва да е ясно, че след Вашата правилна загуба и Нашата голяма победа, победата на целия български народ в Стокхолм, единствената печеливша общонационална политическа платформа може да бъде само Нашата.

Да оставим поне за миг Вашия егоцентризъм, а може би дори Тик Ток еготизъм и нарцисизъм, настрана. Важна е Нашата платформа, платформата на целия български народ, от която съм дълбоко трогнат.

Убеден съм, че дори Госпожа Президентът на България заедно с Господин Министър-председателя на България ще подкрепят Нашата инициатива след Нашата победа в Стокхолм.

Това е единственият възможен извод от паралелното преброяване на резултатите на изборите у нас и в Стокхолм. Вашето налагащо се поражение у нас, което своевременно предвидих – Нашата невероятна, значително по-добре организирана победа там.

Тази сутрин всички шведски вестници без изключение обявяват, че една българска книга, Нашата книга, е носител на голямата награда на Стокхолм.

Без изключение, не само Франкфуртер Алгемайне Цайтунг.

Приемам с благодарност поздравите на Вашия Инициативен комитет, че НИЕ спечелихме изборите в Стокхолм! Забравете поне за миг за личния си персонален провал, за Бога!

Победи Нашата България.

НИЕ, негово величество трогателно моят български народ, спечелихме. Не се залъгвайте с тяснопартийни и местни илюзии и надежди.

НИЕ победихме по света ю нас! Има и такива новини в чуждата преса.

НИЕ, Дълбоко Трогнатия Наш

Копие до:
Госпожа Президента &
Господин Министър-председателя

Когато се чувствам най-добре си поръчвам
чийзкейк с боровинки и късо кафе
както по времето когато се чувствах поет
и всеки ден пишех две-три стихотворения

Съботните семейства с малки деца ми напомнят
че бях женен известно време добър съпруг и баща
на жена и дете което имаше майка
и баща моя дъщеря и моя жена

Когато се чувствам най-добре мога без страх
Да си спомням, че се чувствам виновен.

Когато се чувствам най-добре си поръчвам
чийзкейк с боровинки и късо кафе
както когато се чувствах поет
и всеки ден пишех две-три стихотворения

Съботните семейства с малки деца ми напомнят
че бях женен известно време добър съпруг и баща
на страхотна жена и дете което имаше
майка и баща моя дъщеря и моя жена
когато се чувствам най-добре

Мога да си позволя да се чувствам виновен

Уважаеми, скъпи, подценени г-н Гюров!

Стана чудовищна грешка, подцених Ви.

Аз съм доц. чл.-кореспондент на Българската академия на науките, кандидат на филологическите науки на Шведската академия на науките и народен писател на българите, което ме задължава да бъда винаги с победителите.

Аз винаги съм бил красив, умен, десен и протестиращ, докато това беше народно и печелившо.

Вече не е и затова не съм вече десен и протестиращ, продължавайки все пак да съм красив и умен, доколкото това подобава на един народен писател.

Доколкото разбирам, Вие изненадващо може да спечелите, т.е. да бъдете все пак потенциален победител, въпреки че сте красив, умен и десен, без да сте народен писател.

Поднасям най-искрените си и целенасочени извинения, че отклоних любезната Ви покана да стана председател на Вашия Инициативен комитет.

Когато поканата ми беше отправена, Вие бяхте откровен заекващ лузър, качества, с които един народен писател не може да се солидаризира. Не говорехте омайно сладко и определено не като потенциален победител.

С оглед на възможността да спечелите, а все пак още не сте спечелили и се изисква гражданска доблест, за да заложа на Вас, моля да се счита, че със задна дата съм приел да бъда председател на Вашия Инициативен комитет.

Г-н Гюров, стават ужасни грешки, когато не си докрай сигурен кой ще управлява народа, на когото си народен писател, и кой ще отговаря за местната политическа инфраструктура на Нобеловата награда, чийто Потенциален носител съм.

Стават грешки, г-н Гюров.

Тази беше ужасна, но поправима, докато все още сте потенциално спечелил, а вече имам приятното усещане, че може да спечелите и че не е късно да поправя грешката си.

Като десен, какъвто съм и аз дълбоко в себе си, може би знаете, че дори жертвите на Сталин са имали пълното право да възклицават преди куршума в тила:

Товарищ Сталин, произошла ужасная ошибка!

А ние сме десни и демократи, все пак, нали?

С уважение към потенциалния победител от Потенциалния нобелист.

Колко беше луда и свободна
имаше нещо в теб сияйно и открито
каквото и да мислеха за теб
ти бе шехината на махалата
колко беше хубава само колко
беше луда и свободна

Сега те виждам с разширени вени
червилото размацано петно около устата
по кроксовете в края на ноември
колко беше хубава само колко
беше луда и свободна ти
лудичката на квартала.