vs. archives

Сънувам че паля свещичка пускам музика
млада е нощта снишава се самолет в коридора
паметника левски ботевградско шосе гетото
минава първия трамвай остава цял час
до ставане толкова много сън толкова
толкова много живот

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта
но да не искаш да го изпускаш страха
който е началото на всяка мъдрост лицето
надничащо над рамото като удавник
размито от сълзи с отчетливи очертания
на дете със синдрома на даун

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта
но да не искаш да го изпускаш страха
който е началото на всяка мъдрост лицето
надничащо над рамото като удавник
разтекло се от сълзи с отчетливи очертания
на дете със синдрома на даун

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта
но да не искаш да го изпускаш страха
който е началото на всяка мъдрост лицето
надничащо над рамото като удавник разтекло се
от сълзи, но с отчетливи очертания
на дете със синдрома на даун

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта
но да не искаш да го изпускаш страха
който е началото на всяка мъдрост лицето
надничащо над рамото разтекло се от сълзи
но с отчетливи очертания на синдрома на даун

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта

Вървяхме с теб по улицата
виждах ясно фугите на тротоара
чувах ясно твоя глас глас на домакина
усмихвах се широко като със синдром
на даун аутистичното дете в реалността
чудото загадъчното чудо на тази улица
иначе добре си спомнях, че в началото
на съня ти каза цяло чудо е, че успяхме
да паркираме по това време да намерим
място в магическия час на фриско

Това е посоката на метрото
към долината на смъртната сянка
Това е спирката за прекачване за хосписа
Това е сирената на бързата помощ за никъде
Това е мъртвия дом с мъртвото тяло
Това е бившия дом на българосъветската дружба
Това е естакадата до която в заскрежената трева
открихме с детето мъртвата врана
Това е мястото, където написах стихотворението
в чиято истина още вярвам

В навечерието на деня на ликуването мисля
за самотата ти дете толкова ми липсва милувката
на майката ти колко ли липсва на теб

Не знам какво е на десет да гледаш
как багер изравя дупка не в пясъчника
на детската площадка дупка за майка ти

Не знам какво е да живееш само
с мъжкото лице на оня изкълчващ стави
без женския му милосърден скут

Не познавам какво е да нямаш никаква
никаква вина за самотата си дори тази
сладкожестока утеха на вината

В навечерието на деня на ликуването мисля
за самотата ти дете толкова ми липсва милувката
на майката ти колко ли липсва на теб

В навечерието на деня на ликуването мисля
за самотата ти дете толкова ми липсва милувката
на майката ти колко ли липсва на теб

Не знам какво е на десет да гледаш
как багер изравя дупка не в пясъчника
на детската площадка дупка за майка ти

Не знам какво е да живееш само