vs. archives

Ако достатъчно дълго и упорито
по пътя си гледаш в краката ще видиш
изгнили миналогодишни шишарки парченца
кора коренища обрасли с изумруден мъх
дребен трошляк от някогашни клони

Иглички постилащи кехлибарен килим
посрещащ завръщащия се у дома

Ако достатъчно дълго и умиротворено
слушаш отдясно ромола на пролетните води
дишаш праната им с пълна уста с дробовете
на всички скъпи покойни вървящи до теб
с отразена в периферното зрение зеленина

Изведнъж ще видиш птица подскачаща пред теб
да те води игриво далече от гнездото си

Ако достатъчно дълго и упорито
по пътя си гледаш в краката ще видиш
изгнили миналогодишни шишарки
коренища обрасли с изумруден мъх
дребен трошляк от някогашни клони

Ако достатъчно дълго и умиротворено
слушаш отдясно ромола на пролетните води
дишаш праната им с пълна уста с дробовете
на всички скъпи покойни вървящи до теб
с отразена в периферното зрение зеленина

Изведнъж ще видиш птица подскачаща пред теб
да те води игриво далече от гнездото си

Най-истинското преживяно с теб
беше когато внезапно като сриване
на квантова суперпозиция усетих

Че ти си моя баща любимия ми баща
с татко бяхте едно аз бях твоя любим
избран син когото ти избра в милостта

На женското си всемогъщество ето
свидетелствам аз съм твоя избран син
който ще се завърне при баща си.

Пиши така все едно
вселенския квантов разум
бълбука в теб като пяната
на критския плаж където бебето
зевс играе на формички със светове

Не бъди гражданин на космоса не търси
родина бъди космическо дете

Колкото повече навлизаш
в сферата на безсмисленото съвършенство
всяка възможна родина отстъпва
в недостижимостта на чистотата
на математическите парадокси
като алиса в огледалния свят

Последвай я смело нищо истински
недостижимо не може да бъде изгубено

Знам, че щастливото ебане
не може да бъде истинска родина

Но в тъмна мрачна чужбина съм
ебал щастливо в мрака на едом

Къде си тръгнал по улиците на Рим
в автобуси или трамваи, в които хората
се връщат? Припрен обсебен сякаш
тепърва очаквате търпеливия труд
от който се завръщат в този час другите?
Малко след вечеря, когато вятъра
има вкус на топла семейна мизерия
залутал се в хиляди кухни, надлъж
просналите се осветени улици
над които звездите сияят по-ярко.
В буржоазния квартал цари мира
с който всеки тайно се задоволява
също

Като типичен буржоазен задник
звъня в самото начало на работното време
в офиса да питам дали работят днес
цепя минутата отговаря ангелически глас
ангелически в това невъзможно рано сутрин
работят със съботното благодаря
рязко затварям със закъснял срам

Знам чий е гласа невъзможно стилна
жена на трийсеипет тип британска актриса
от шейсетте, но толкова млада толкова
пада се тя да ме обслужва толкова съм щастлив
тази невъзможно перфектна перверзна смес
от пълно щастие и шибано чувство за вина
едвам се сдържам да не кажа нещо
абсолютно невъзможно успявам да я разсмея

Боже каква красота не събирам смелост
да й направя комплимент за новата прическа
върха на смелостта ми при делова
комуникация в махалата внимавам
да не сгазя лука и утре тоест което и да е
утре да си взимам пратките оттук все пак
успях да я разсмея, но тя си няма на идея
колко много й дължа колко много съм
виновен пред нея тази сутрин

Вдигам с две ръце като идиота на махалата
якия том билингва с поезията на пазолини
благодаря истерично се хиля изнизвам се

Ще се срещнем във вечното мълчание
на тези безкрайни ужасяващи пространства
огъната до счупване усукана до скъсване
тъканта на времето ще плющи като пране
забравено на простира в лятна буря

Във вечното мълчание на тези
безкрайни ужасяващи пространства
в близост до този чудовищен съсирек тъмнина
времето полудява часовниците потичат
с различна скорост в различни посоки

Клепсидрата на хоризонта на събитията
сияе като страшен акреционен диск
ще се срещнем във вечното мълчание
на тези безкрайни ужасяващи пространства
само въображението може да устои

Полегнало до самата повърхност
На черните води като тръстика

Ще се срещнем във вечното мълчание
на тези безкрайни ужасяващи пространства
огъната до счупване усукана до скъсване
тъканта на времето ще плющи като пране
забравено на простира в лятна буря

Във вечното мълчание на тези
безкрайни ужасяващи пространства
в близост до чудовищни съсиреци тъмнина
времето полудява часовниците потичат
с различна скорост в различни посоки
клепсидрата на хоризонта на събитията
сияе като страшен акреционен диск

Ще се срещнем във вечното мълчание
на тези безкрайни ужасяващи пространства

Само въображението може да устои
полегнало до самата повърхност

На черните води като тръстика