vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Гостоприемникът

Аз съм твоята околна среда
Дом и храна
Ти живееш
И умираш с мен

Не искам любов
Просто признай

Че аз съм твоята околна среда
Дом и храна
И не ускорявай
Смъртта ми.

Жълта поезия

Таблоидът е изчерпателен
Отбил съм колата зад бензиностанцията
В близост до тоалетните
Относително тихо и уединено място
Извадил съм ловджийската пушка от багажника
Имам разрешително бивш военен съм
Застрелял съм я през спуснатия прозорец
Няма следи да се е защитавала
Никой не е чул изстрела
Качил съм се обратно в колата
Събул съм левия сандал бях левичар
Научиха ме да пиша с дясната
Но ритам с левия куршумът излязъл
През шибидаха бодлер бил осъден
За накърняване на обществения морал
Защото не се дистанцирал отчетливо
При описанието на злото.

Малко завещание



Дълго време си мислех
Че писането има нужда
От майка която да се погрижи
За него след смъртта търсих я
Доста не се получи
А времето и мястото притиска

Времето и мястото притиска никога
Не се завръщай в майчината къща особено
Посмъртно последния ти шанс
Да я напуснеш завинаги
Идеята за родина майка на писането
Беше сгрешена поначало

Сгрешена поначало идеята
Изисква и очаква своето обръщане
Някоя дъждовна есенна нощ
След насъщното болкоуспокояващо се
Обръщаш на болящата страна и
Ти проблясва

Заспиваш със смътното усещане
Че няма да се обърнеш в гроба

Ma chère fille

Искам да съм държанката на бодлер
Хаитянката от епохата на изплащането на дълга
Към франция възлизащ на стойността
На освободилите се роби негово
Скъпо дете

Няма да пазя писмата му
Стиховете статиите нарцистичното му
Копеле ще го цицам безмилостно ще ми пише
Непрестанно за дългове и нежност джиросване
На менителници

Мъжете обсебени от писането
Не са добри любовници но изкарах късмет
Той е застраховката ми живот задължително
Допълнително пенсионно осигуряване приличен
Терминален хоспис

Искам да съм държанка на бодлер
Поетите са егоистични копелета каквито са
И курвите вечността и удоволствията
Имат своята цена няма
Да мине метър

Аз съм неговото скъпо дете

Към Божествена комедия

Ти ме въведе
В изкуствения рай
На болкоуспокояващите

Сега можеш да ме оставиш
На самия себе си
По взаимно съгласие

Момичето с липсващата обеца



Докато разведените ти родители се
Карат по телефона за нескончаемата подялба
На някогашната съвместна взаимна употреба
На полови органи имоти чувства
Ти яростно рисуваш на стената
Зад разтегателния диван на който си зачената
Момиченце с липсваща обеца
На отрязаното ухо ти
Избра пътя на спасението
Дете момичето на тати

Момичето и нощта

Защото прекосяваш нощта
Защото трябва да създаваш
От нищото ти си момичето
Което слиза на терминал 2

С автобуса трета употреба
На превозвача за всекидневни самоубийци
Пристигаш от провинцията
За да продължиш нискотарифно
В нощното небе

Направо от гетото в преддверието
На летището направо от призрачните
Резервоари за авиокеросин на лукойл
Направо от завинаги нощната родина
Трябва да създаваш от нищото

Ти си момичето
Което слиза на терминал 2


Възхвала на лудостта

Знам че няма да оцелея
Ако изцяло се оставя на това
Нужна е калибровка баланс
Между тази сила
И целта безкрайно далече

Благодаря на онези които ми напомнят
За силата на лудостта
С несекваща спам лавина
Сизифов сипей винаги с относно
За да съм информиран и тормозен
Без да е необходимо да отварям писмата

Благодаря на политкомисарите
На всички идеи непеота фондации
Демонстриращи колко е важно
Да бъдеш сериозен ведър и делови
В амока на доброто виждам

Какъв трябва да бъда
За да успея да напиша
Едно стихотворение
И да защитя в сестрите и братята
Чистата лудост на поезията

Знам че няма да оцелея
Ако изцяло заприличам на вас
Но благодаря все пак
За урока

Храна

Мидас си пожелал
Всичко до което се докосне
Да се превръща в злато
И щял да умре от глад

Не си пожелавай същото
С поезията остави храната
Да си остане храна

Две дъщери

Мисля за двете си дъщери
Не бях добър съпруг не съм добър баща
Затова двете ми дъщери са
Единственото ми и последно упование
Те няма да са като мен защото са жени
Те ще бъдат по-добри от мен
Защото ги обичам с цялото си сърце
Изпълнено с гняв разрушение свобода страх
Цялата ми сакатост пред женствеността на света
Те ще я превъзмогнат ще я изкупят
Те ще бъдат по-смели от мен
Защото всяка смела жена е по-смела
От всеки смел мъж може би
Ще бъда смел в тяхно лице
Горко на този който няма дъщери
Трябва да му се прости
Той не знае какво прави
Мисля за двете си дъщери
Не бях добър съпруг не съм добър баща
Затова двете ми дъщери са
Единственото ми и последно упование