vs. archives

Robotnik i śmierć # Der Arbeiter und der Tod # El obrero y la muerte # Рабочий и смерть

Розата на бъдещето а.к.а. Нова социална поезия

 

Сънувам този кошмар
Завещан от отците ни отново
И отново съвършеният
Египет на бъдещето

Още баща ми сънуваше този кошмар
На сутринта го разказваше на майка която
Не искаше и да чуе за съвършеното
Робство на бъдещето

Имаше да отглежда
Нещо в настоящето месията
Идваше с всяко раждане
Всеки мензис всеки
Спонтанен аборт

Сестра ми така
И не се роди търсих я
Навсякъде в провинциите
Рогатата сестра
На прикованите

Която трябваше да ме
Освободи след тринайсет
Поколения тя не се роди
Спонтанно абортирана
От майка ми чакаща

Месията който да не идва
От страшното бъдеще

Теологията е
Сега в машините
Започваме борбата
За истината в поезията
Стилизираме се все едно сме
Вече в Рая отблъскващи копелета все едно
Вървим по улиците на флоренция
По джовани вилани все едно сме
Призовани от небето за пророци
От предградията

Дойдохме от софия кучката
При справедливите хора на къв
Опит можем да се позовем кура ми
За къв хуй ни е

Пишеме Рай
За да се завърнем в Подуене
Ние решаваме кой влиза
В Рая на предградията

Заявяваме универсална
Познавателна претенция
Пред лицето на академията и
Лайфстайла учим на живеене
Във време на бежански поток

За пореден път бог
Умира победен от по-силен
Бог започваме борбата
За истината в поезията

Рая на свещения гняв
Поезията тукашна форма
На нетукашен крясък политическа
Теология на павел в Рая вече
Не вярваме не богословстваме
Крещим съзерцаваме

Беатриче говори като млада
Асистентка по антична литература
Теорията е страстта на включването
В празнична процесия присъствам
На зрелище виждам теорията като
Пътуване до светилище до религиозно
Събитие изпратен специално
Да видя, за да разкажа

Космология на Рая
Бог математическа точка
На началото субстанциална
Светлина отрицателно
Любовно стихотворение
Освобождаващо място
За обичаното

Поезия на втренчването
В нещата сокол на който
Свалят качулката кърмаче
Протягащо ръка
Към гърдата

Любов
В Рая на справедливостта

Гатанката
Политическото
В Розата на Рая
Що е

Нов живот
Все още не съдържа
Политически мотиви любов
И космология без политика но
После идва изгнанието

Misera Italia
Първият политически трактат
Въведение към Ад българия има
Нужда от спасение политическо
Чистилище за алегориите трите
Звяра на алчността

И все пак Рай е
Надеждата за завръщане
У дома

Първородство на етиката
Пред метафизиката и космологията
Емпиреумът кожух на мотор
Или любов е

Възхождането към Рая просто
Така дойдох от софия кучката
При справедливи хора

Поету поетово
Апаратчику апаратово

Чистилище за алегории
На зверове на алчността
Буквалността е
Розата на Рая

Аватар на теологията
В ексцесна любовна поема
Профанация на езика на откровението
Език на аналната пенетрация
Наречена мирен преход арабска
Натурфилософия медицина мистика
Дъщеря на кредитен милионер
Брокер на сриващо се ново
Строителство облечена
В пурпурна сангрия

Разбира от космология
Лунни петна първодвигател
Възникване на време
Пространството

На шест тя е в разцвета на красотата
която се разкрива на люлката
разлиства се когато се люлеем прави
и всеки пада върху другия
лице с лице както е писано
заедно с небето и земята едновременно
по корем и гръб

Тя споменава снизходително
в Чистилището за едно малко момиче

Тя не умира през деветдесетте

Педагогически настървена
С математическата точка на големия
Взрив в очите й поезията е
Теология която трябва да
Отрича че е теология

Сънувам този кошмар
Завещан от отците ни отново
И отново теологията е
Сега в машините

Робоплъх разиграващ
Усъмняване в свободата на волята
За да може да пише анонимни писма
Ако организмите наистина са лишени
От свободна воля можем да ги
Манипулираме мисли той

Какво значение има
Дали невронът се възбужда
От друг или от имплантиран електрод
Свързан с дистанционното управление
В ръката на член на цк на бкп председател
На сбп ницшеанец орфик от епохата
На възродителния процес

Плъхът всъщност се наслаждава
На експеримента когато членът на цк
Натиска бутон на дистанционното
Той желае да свие наляво
И свободно свива

Той има свободна воля
Да играе анонимни автори
От края на хх век ето
Той иска да свие наляво
И свива наляво

Това не доказва ли
Че има свободна воля

Детерминизмът и случайността
На играта без остатък си поделят
Мазната баница свободата е излишна
Троха невронните събития свидетелстващи
За свободното взимане на решение изпреварват
С няколко милисекунди осъзнаването
На свободния избор

Но той продължава да използва
Остарелите понятия на негативната
Теология за да продължи играта НЕ е
Оператор на дрон нищо не издава
Загубата на свободна воля освен
Лек метален вкус в устата

За да ти повярват трябва
Да имаш автентичен глас
Тази фикция която разиграваш
В изборната секция мола
И на брачния пазар

Лявата полусфера
Да не знае какво прави дясната
Предпочиташ да се подлагаш
На по-дълга колоноскопия
Задоволяваща всички
Твои аз които да сме

Хормоналната система
Секретира обилно кортизол
И бетаендорфини макар да боли
Поне едното аз не е създател

Азът е въображаем разказ
Като нациите боговете парите
В асиметричен конфликт използващ
Ръкописа на студентка която чукаш
Или на дъщеря ти за човешки щит
Пред играта на анонимните ти аз

Марионетките без друго
Никога не стигат до колизия
Една с друга

Алгоритмична търговия
На влияние между дясната
И лявата пирамида тъмни извори
На литературна ликвидност анонимни
Въпроси на юристи непознаващи
Никого от литературното поле
Където се краде искащи само
Любезно доказателства
Че се

Има ли нарушаване
На човешки права ощетени
Ли са борсовите експерти
Двамата най-успешни трейдъри
Повдигат обвинения че са
Дискриминирани като човешки
Същества разчитащи на корпоративни
Медии и държава които не са в състояние
Да реагират достатъчно бързо на събития
В мрежата освен чрез мълчание
И контролиран вот

Дискриминирани ли са
Като човешки същества
Както твърди един професор
По социология на литературата решаващ
Тука има тука нема [литература] нека медиите
Професорът и държавата си свършат работата
Мрежата е клоака на маргинали
Изпълнени с ресентимент
Към олигархията

Истината е сега в машините
В детството беше енцефалограма
Първобитни електроди прикрепени
Към скалпа на пациента пунктиращият
Хлад на електропроводимия разтвор
Хладът на истината пациентът
Трябва да е с чист скалп и да е
Спокоен истината се изобразяваше
Под формата на график
Върху хартия напомняща
Ролката на тората

Изследването на истината е
Напълно безболезнено рисковете са
Минимални за изследващия
И за изследвания също
Минимални чакаш в продължение
На половин час идването
На болката всеки миг

Болката не идва

Кой е тогава критерият
На истината минимализирането
На болката ли в детството поне
Имаше хлад по скалпа функционалната
Магнитно резонансна томография
Касае вече само кръвообращението
В мозъка свързано с активността
На невроните лъженето е локализирано
В различна област на мозъка в сравнение
С казването на истината скенерът е
Непогрешимата й машина

Срещу броени 270 лв
Последни останки от нивата
На протойерея владимир дренски истината
В себе си никога не е била толкова лесна
На далавера съвсем без никакво себе си
Истината остава социален въпрос
Кой може да си я позволи

Болката все не идва

Апокалиптичните тръби бяха добра
Самоизмама системата вече те познава
По-добре отколкото ти познаваш себе си
Най-сетне си щастлив това не е наистина
По необходимост един лош свят само
Някакви интуиции на поети леко
Те дразнят след ваканцията
В гърция но ти овреме се
Спаси от това

Наука на мирния преход

Леко разсеяно менторски
Съзерцаваш как знаещия най-добре
Избирател потребител естетически наблюдател
Превключва на нова предавка изчисляваща
Числото пи знаеш че не става но защо не
Добри избиратели потребители
А ти си техният наблюдател
Превключваш на английски
Beauty is in the eye of the beholder
На един естествен роман
Прекрасно знаейки
Че вече не е вярно

Естетика на мирния преход

Системата те опознава
По-добре отколкото ти познаваш
Някогашното си себе си либерализмът
Невидимо колабира в изначалното село мрежа
От биохимични и електронни рурални
Алгоритми без граници и хъбове
Академията щастливо съвпада
С най-родния ти край шумна
Тълпа гени се надига вътре
Във вътрешния глас

Гените на вечния мирен преход

Несекващ поток биометрични данни
Кой е оракулът кой е агентът кой е
Суверенът тук няма едипален
Баща няма голям брат стриктно
Ризомно хумусно разграждане
Идещо отвътре

Хумус на мирния преход

Истината ли та ти преживяваш биологичен
Катаклизъм не обвинявай друг за това решил
Веднъж че кратък текст програмиран с алгоритъм
Отговарящ на последните директиви на международния
Наказателен съд ще разреши драмата ти ако организмите
Наистина са лишени от свободна воля импликацията е
Че можем да ги манипулираме и дори да контролираме
Желанията им използвайки дроги генетично инженерство
Или директно мозъчно стимулиране кое от всичко
Обаче беше този кратък текст квазиадвокатски
Позоваващ се на някакво право

Всеобщите права на читателя бяха
Камуфлаж на всеобщата войнска повинност
В гражданската война на мирния преход
Осигуряващи по-добра мотивация на бойното
Поле на консумацията и във фабриките на смъртта
Виталната роля на жената в тоталния медиен krieg довел
До предоставянето на избирателни права на читателките
На естествен роман в мирновременното положение на един
Все по-мирен преход а ти

Просто взе скромно участие
В пиар кампания по случай
15 годишния юбилей
На мирния преход
В литературата

Загуба на стойност
Въпреки консумирането
На всички права на уточнение
До дуплика на репликата че си лъжец
Държащ само калкулацията на избирателите
Гласове подадени за уточняващия да не изгуби
Валидността си независимо дали алгоритмите се
Манифестират във въглерод или силикон

Сканиране на безброй часове
Запис от камери за видеонаблюдение
Безпогрешно установяване на самоличността
На лъжеца чрез програми за лицево разпознаване
Биометричен софтуер търсещ истината
За врага на корпорацията държавата
Народа читателите на естествения
Роман на мирния преход говорим

За социалното неравенство бай хуй
В което ти се привижда апокалипсиса в 6 часа
Вечерта на разводите ти изневерите недостатъчното
Кинти нелюбезните продавачки читателки
Студентки докторантки асистентки
Никой интерсубективен ентитет
Било то корпорация или бог
Вече не може да те спаси

Ти излъга

Щом богове могат да притежават
Земя и да ползват наемния труд на хора
Защо корпорацията да не може
Крещиш късно е

Ти излъга

Дошъл от село ти
Презираш изгнаниците
Изпусна се още в края
На века когато се подигра
С провинцията където живеех
Аз имах право да го правя
Изгнан там ти дошел от село
В родния ми град се
Подигра с провинцията
В която живеех дошъл
От село в родния ми
Град о софио

Няма апокалипсис
Ти излъга че чуваш тръбите
На края всъщност просто търсеше
Комфорт за тъгуването си дискънект
Невъзможен аграрната революция
Предполага по необходимост даунгрейд
На менталните способности на домашните
Животни сталинизмът с който плашиш
Гаргите опорна фондационна точка
Както фсб така и фбр имат само
Смътна представа от биохимията
Генома и мозъка ни оди
Да плашиш виенските
Гарги на гогата

Ние сме свободни хора
Без особен страх знаем че
Изкуството е продукт на органични
Алгоритми разпознаващи математически
Мандали очакваме религиозната революция
Детронираща фашистката естетика на красивото
И човекът дошъл от село
Завзел града ни

Поетът е етически субект
Субектът е религиозна фантазия
Продължаваме напред

 

 

 

 

 

 

 

Розата на бъдещето а.к.а. Нова социална поезия ХI

 

Ти излъга

Дошъл от село ти
Презираш изгнаниците
Изпусна се още в края
На века когато се подигра
С провинцията където живеех
Аз имах право да го правя
Изгнан там ти дошъл от село
В родния ми град се
Подигра с провинцията
В която живеех дошъл
От село в родния ми
Град о софио

Няма апокалипсис
Ти излъга че чуваш тръбите
На края всъщност просто търсеше
Комфорт за тъгуването си дискънект
Невъзможен аграрната революция
Предполага по необходимост даунгрейд
На менталните способности на домашните
Животни сталинизмът с който плашиш
Гаргите опорна фондационна точка
Както фсб така и фбр имат само
Смътна представа от биохимията
Генома и мозъка ни оди
Да плашиш виенските
Гарги на гогата

Ние сме свободни хора
Без особен страх знаем че
Изкуството е продукт на органични
Алгоритми разпознаващи математически
Мандали очакваме религиозната революция
Детронираща фашистката естетика на красивото
И човекът дошъл от село
Завзел града ни

Поетът е етически субект
Субектът е религиозна фантазия
Продължаваме напред

 

 

 

 

 

Моделът Кой в българската литература

 

Основополагаща характеристика на модела Кой е структурната невъзможност да се припише определен акт на определен субект.

Кой предложи Делян Пеевски за шеф на националната сигурност?

Зададох пределно ясен и членоразделен въпрос в публичното пространство, касаещ присъждането на наградата на литературен клуб „Перото” за 2016 г. в категория „Поезия” на „Там, където не сме” на Г. Господинов.

Въпросът ми бе за основанията – регламента! – въз основа на който наградата бе присъдена на Г. Господинов.

Първо адресирах този въпрос към г-н Светлозар Желев, Директор на Националния център за книгата (НЦК) към НДК.

От него получих вместо отговор уверението, че „българският литературен мир” е български, литературен и мирен и че има безброй приятели. Зададох втори въпрос към г-н Желев: дали Г. Господинов е сред безбройните му приятели и дали това (НЕ) представлява случай на конфликт на интереси.

Не съм получил отговор.

Трябваше да приема, че НЕ г-н Желев е субектът, отговарящ за награждаването на Г. Господинов.

Тогава се обърнах с Отворено писмо към проф. Личева, поставена на първо място в списъка с имена на членовете на Експертния съвет към Националния център за книгата (НЦК) към НДК.

Помолих я да излезе публично с аргументирано излагане на основанията и критериите за направения избор на Г. Господинов да бъде връчена наградата на литературен клуб „Перото” за 2016 г. в категория „Поезия”.

Отвореното ми писмо до проф. Личева беше публикувано на стената ми във ФБ и в блога ми на 23.09.2016 г. Още нямам отговор от проф. Личева.

На какви основания и в крайна сметка Кой присъди наградата на Г. Господинов?

До получаването на процедурно и рационално защитим публичен отговор на този въпрос твърдя, че наградата на литературен клуб „Перото” за 2016 г. в категория „Поезия” е присъдена на Г. Господинов в рамките на модела Кой.

Т.е. Г. Господинов в качеството си на Делян Пеевски на българската литература си е самоприсъдил наградата.

Това е недопустимо.

 

 

 

 

 

Розата на бъдещето а.к.а. Нова социална поезия Х

 

Истината ли та ти преживяваш биологичен
Катаклизъм не обвинявай друг за това решил
Веднъж че кратък текст програмиран с алгоритъм
Отговарящ на последните директиви на международния
Наказателен съд ще разреши драмата ти ако организмите
Наистина са лишени от свободна воля импликацията е
Че можем да ги манипулираме и дори да контролираме
Желанията им използвайки дроги генетично инженерство
Или директно мозъчно стимулиране кое от всичко
Обаче беше този кратък текст квазиадвокатски
Позоваващ се на някакво право

Всеобщите права на читателя бяха
Камуфлаж на всеобщата войнска повинност
В гражданската война на мирния преход
Осигуряващи по-добра мотивация на бойното
Поле на консумацията и във фабриките на смъртта
Виталната роля на жената в тоталния медиен krieg довел
До предоставянето на избирателни права на читателките
На естествен роман в мирновременното положение на един
Все по-мирен преход а ти

Просто взе скромно участие
В пиар кампания по случай
15 годишния юбилей
На мирния преход
В литературата

Загуба на стойност
Въпреки консумирането
На всички права на уточнение
До дупликата на репликата че си лъжец
Държащ само калкулацията на избирателните
Гласове подадени за уточняващия да не изгуби
Валидността си независимо дали алгоритмите се
Манифестират във въглерод или силикон

Сканиране на безброй часове
Запис от камери за видеонаблюдение
Безпогрешно установяване на самоличността
На лъжеца чрез програми за лицево разпознаване
Биометричен софтуер търсещ истината
За врага на корпорацията държавата
Народа читателите на естествения
Роман на мирния преход говорим

За социалното неравенство бай хуй
В което ти се привижда апокалипсиса в 6 часа
Вечерта на разводите ти изневерите недостатъчното
Кинти нелюбезните продавачки читателки
Студентки докторантки асистентки
Никой интерсубективен ентитет
Било то корпорация или бог
Вече не може да те спаси

Ти излъга

Щом богове могат да притежават
Земя и да ползват наемния труд на хора
Защо корпорацията да не може
Крещиш късно е

Ти излъга

 

 

 

 

 

Кирил Василев „Комедия“

 

На С. Б.

 

1
зверовете са преброени
и ларвите в гниещото месо

дъното на океаните е осветено
разровено с метална ръка
и яловото семе на галактиките
съхне върху екраните

давай копай
с пластмасовата си лопатка
и хвърляй в нощта

тежестта в коляното
е всичко
до което се добра

2
нямаш водач
граматиката на латинския стърчи
като гранична вишка
от другата страна на браздата

нощем оттам
лъчът на един прожектор
претърсва вътрешностите ти

стъпил си на пътя
броиш звездите
изчисляваш орбитите
търкаляш слънца и сфери

отиваш на среща с осъдените

3
никой не те моли
да разкажеш за него на живите
никой не разпитва за своя град

на един дунавски остров
свинете дъвчат човешки сърца

от отсрещния бряг
сянката на Хераклит крещи

реката не е същата
реката не е същата

4
отворени гробове
светят и гаснат
като неонова реклама
на крайпътно заведение

няколко грешници
получават билет за лотария
който със сигурност печели

правото да сънуват съня
на пенсиониран доносник
с наследствена къща
и асма в двора

5
мъчиш се да се хванеш
за корен
но разравяш въжета
от продадени за скрап котви

някакви любовници
се хвърлят пред влака
и веднага възкръсват

пак се хвърлят
и пак възкръсват

6
в кой кръг беше това

мозъците на палачите
са свързани
с мозъците на жертвите

фойерверк
от разноцветни кабели

и жертвите
вцепенени наблюдават
как ръцете им сами
забиват клечки
под ноктите си

и как устните им се разтварят
езикът се подава навън
и лакомо ги облизва

7
майката
огромна
с шест гърди

дъщерята
парализиран дебил
маха с ръка
и мъчително
произнася

мммааа-мааа
мммааа-мааа

усещам с кожата си
с липсващия мозък
в костите си

спасението е близо

 

 

 

 

 

Епиктет „Полезни мисли“, 1897, прев. митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски

 

Който иска да бъде свободен, той не трябва да се бои от нищо, което е във властта на другиго. А то инак той ще бъде роб на своите желания.

 

 

 

 

 

Лъжата на доц. Пенчев

 

Отдавна познавам Бойко Пенчев и отношенията ни са имали от самото начало и до края през лятото на 2016-та единствено интелектуални основания.

Възхищавал съм се на негови критически, теоретични и поетически текстове, като съм изразил и публично документирал оценката си в рецензии на негови книги.

Миналото лято прочетох текстове на Б. Пенчев, в които открих крещящо разминаване с истината. Публично изразих тази своя констатация. Беше изключено разминаването в твърденията между два негови текста да е резултат на небрежност, грешка в бързането. Не ми оставаше нищо друго освен да приема, че Б. Пенчев съзнателно е излъгал.

Изложил съм основанията си да стигна до този извод в други текстове, които посочвам в края като линкове.

В отговор на последния ми текст „Да, проверими лъжи” Б. Пенчев твърди, че лъжецът съм аз. Аргументацията му вероятно би издържала в съда, ако реши да ме съди за клевета. Може и да не издържи, не съм юрист.

Но аз продължавам публично да твърдя, че Бойко Пенчев е лъжец.

Аргументацията му по прехвърлянето на тегобите на лъжата от себе си върху мен се основават на твърдението, че в текста му „Право на уточнение“ никъде не е споменато името на Силвия Чолева и че текстът му не се отнася до нея.

Б. Пенчев допуска, че не съм „толкова тъп”, че да не забележа отсъствието на името на Силвия Чолева от текста му. Склонен съм да се съглася с него.

Текстът му „Право на уточнение” беше публикуван в момент, в който вече кореспонденцията между редакторите на ЛВ беше изтекла и беше ясно, че С. Чолева ще „напусне по собствено желание”.

За да се запази публичното лице на извършеното от редакторите на ЛВ, беше необходимо обаче да излезе текст от рода на „Право на уточнение”. Въпреки всичко случило се до този (т.е. онзи) момент искрено се учудих, че Б. Пенчев се нагърби да свърши тази работа.

Това беше мръсна работа, свързана с лъжа – лъжата, че С. Чолева доброволно ще напусне ЛВ.

И тогава и сега мисля и ще продължа да го твърдя публично, че в онзи момент Б. Пенчев съзнателно участва във, написа и публикува лъжа, подписана с неговото име.

Което го прави лъжец в онзи момент.

Тъй като той в този момент отрича, че в онзи момент е излъгал, той продължава да бъде лъжец.

Текстът „Право на уточнение” е юридически умел, но има една издайническа думичка: „винаги”. Тя обезсмисля цялата темпорална аргументация, на която разчита текстът му „Лъжата на проф. Сабоурин”.

Това „винаги” обхваща всички темпорални моменти, включая срамния „момент” с решението С. Чолева да бъде отстранена и момента на публичното прикриване на това с „Право на уточнение” на Б. Пенчев.

Познавайки пристрастието ми към теологическото основание на всички неща, Бойко Пенчев завършва текста си с твърдението, че „да лъжеш обаче си е грях”.

Да, така е.

 

 

Линкове:

За правото на уточнение и други сродни права

Силвия Чолева „Казах, че ще помълча, но е време да говоря“

Да, проверими лъжи

 

 

 

 

 

Да, проверими лъжи

 

Твърдя, че Бойко Пенчев, доцент в СУ и Декан на Факултет Славянски филологии, е лъжец, защото:

Във вътрешната кореспонденция между редакторите на „Литературен вестник”, цитирана в „Казах, че ще помълча, но е време да говоря”, той недвусмислено призовава Силвия Чолева да напусне ЛВ, като същевременно в текста си „Право на уточнение” твърди, че „Напускането на ЛВ винаги е било личен житейски избор”.

Наричам разминаването между полуприватното призоваване С. Чолева да напусне ЛВ и публичното твърдение, че „Напускането на ЛВ винаги е било личен житейски избор”, лъжа.

 

 

 

 

 

Розата на бъдещето а.к.а. Нова социална поезия ІХ

 

Апокалиптичните тръби бяха добра
Самоизмама системата вече те познава
По-добре отколкото ти познаваш себе си
Най-сетне си щастлив това не е наистина
По необходимост един лош свят само
Някакви интуиции на поети леко
Те дразнят след ваканцията
В гърция но ти овреме се
Спаси от това

Наука на мирния преход

Леко разсеяно менторски
Съзерцаваш как знаещия най-добре
Избирател потребител естетически наблюдател
Превключва на нова предавка изчисляваща
Числото пи знаеш че не става но защо не
Добри избиратели потребители
А ти си техният наблюдател
Превключваш на английски
Beauty is in the eye of the beholder
На един естествен роман
Прекрасно знаейки
Че вече не е вярно

Естетика на мирния преход

Системата те опознава
По-добре отколкото ти познаваш
Някогашното си себе си либерализмът
Невидимо колабира в изначалното село мрежа
От биохимични и електронни рурални
Алгоритми без граници и хъбове
Академията щастливо съвпада
С най-родния край шумна
Тълпа гени се надига вътре
Във вътрешния ти глас

Гените на вечния мирен преход

Несекващ поток биометрични данни
Кой е оракулът кой е агентът кой е
Суверенът тук няма едипален
Баща няма голям брат чисто
Хумусно разграждане
Идещо отвътре

Хумус на мирния преход

 

 

 

 

 

Професора и Баснописеца или The Liar and the Fool

 

Докато Главния Приватизатор предвидимо мълчи, пазейки златната акция на мирния преход, в Негова защита проговориха две важни фигури: Главния Професор и Главния Баснописец.

Главния Професор се усъмни в допустимостта Главния Приватизатор да бъде обиждан, докато самият той – Професора – консумира с обичайното си примляскване правото да обижда. Любимата му обида е „глупак”, защото той знае, че ние знаем, че миналото лято направи много глупости за кратко време.

По стечение на обстоятелства Главния Професор нарече „глупак” същия, който публично обърна внимание на поредицата от глупости, извършени от него миналото лято.

Главния Баснописец има друга водеща грижа. Той се оказа обикновен лъжец (срв. вътрешната кореспонденция на редакторите на ЛВ в „Казах, че ще помълча, но е време да говоря” и текста му „Право на уточнение”). Това – че публично се оказа обикновен лъжец – изглежда му е скрупулче от миналото лято, когато си спомняме още какво направи.

Сега Главния Баснописец реши, че е намерил сгода да се усъмни в твърдението, че Главния Приватизатор е Главен Приватизатор. Той както обикновено няма смелостта да каже това в прав текст с имена – освен Главен Баснописец той е и относително високопоставен академично-бюрократичен Играч на стъклени перли.

Дори няма смелостта да разкаже някоя от басните си.

Затова цитира притча, в която се говори за лъжци и глупци, използвайки обичайния си финт, препоръчителен за предпазливи бюрократи, които искат да се правят на пичове в извънработно време: ако някой коментира баснята му (този път само цитат от притча), автоматично се разпознава в нея.

Но за да проработи този отработен блъф, трябва да забравим, че Главния Баснописец има сериозен проблем: той беше публично уличен в лъжа.

Той цитира на очевидно близък му чужд език притчата с глупака (удряйки рамо на грижата на Главния Професор) и лъжеца (обгрижвайки собственото си скрупулче), за да нарече някой друг – безименен, разбира се – лъжец. По стечение на обстоятелствата същия, който съвсем наскоро публично го нарече лъжец.

Главния Професор интуитивно нарича друг глупак, защото има проблем с ума от миналото лято.

Главния Баснописец интуитивно нарича друг лъжец, защото има проблем с истината поне от същото време.

Корпоративно коматче мирнопроходен хляб по водата, зависимо от гласовете на Катедрата Корпорация, за всички гладни за истината.