vs. archives

Ще се срещнем във вечното мълчание
на тези безкрайни ужасяващи пространства
огъната до счупване усукана до скъсване
тъканта на времето ще плющи като пране
забравено на простира в лятна буря

Във вечното мълчание на тези
безкрайни ужасяващи пространства
в близост до този чудовищен съсирек тъмнина
времето полудява часовниците потичат
с различна скорост в различни посоки

Клепсидрата на хоризонта на събитията
сияе като страшен акреционен диск
ще се срещнем във вечното мълчание
на тези безкрайни ужасяващи пространства
само въображението може да устои

Полегнало до самата повърхност
На черните води като тръстика

Ще се срещнем във вечното мълчание
на тези безкрайни ужасяващи пространства
огъната до счупване усукана до скъсване
тъканта на времето ще плющи като пране
забравено на простира в лятна буря

Във вечното мълчание на тези
безкрайни ужасяващи пространства
в близост до чудовищни съсиреци тъмнина
времето полудява часовниците потичат
с различна скорост в различни посоки
клепсидрата на хоризонта на събитията
сияе като страшен акреционен диск

Ще се срещнем във вечното мълчание
на тези безкрайни ужасяващи пространства

Само въображението може да устои
полегнало до самата повърхност

На черните води като тръстика

Във вечното мълчание на тези
безкрайни ужасяващи пространства
в близост до чудовищни съсиреци тъмнина
времето полудява часовниците потичат
с различна скорост в различни посоки
сияейки като акреционен диск

Ще те срещна във вечното мълчание
на тези безкрайни ужасяващи пространства
огъната до счупване усукана до скъсване
тъканта на времето ще плющи като пране
забравено на простира в лятна буря

I
Днес обядваха заедно
седяха като нагласено точно
един срещу друг лице в лице

Тя имаше може би следи от варицела
сини очи големи и кръгли като
от детска почуда той

Сигурно тридневна сива четина
очила старателно добри обноски на масата
тя старателно си гледаше в телефона

II
Извинявайте, че не Ви попитах
дали мога да седна каза той в началото

Приятен обяд, каза тя в края неясно защо
може би симетрично на началната му реплика

Като нагласено точно като мълчаливото
седене един срещу друг лице в лице.

Днес обядваха заедно
седяха като нагласено точно
един срещу друг лице в лице

Тя имаше може би следи от варицела
сини очи големи и кръгли като
от детска почуда той

Сигурно тридневна сива четина
очила старателно добри обноски на масата
тя старателно си гледаше в телефона

Извинявайте, че не Ви попитах
дали мога да седна каза той в началото

Приятен обяд, каза тя в края неясно защо
може би симетрично на началната му реплика

Като нагласено точно като мълчаливото
седене един срещу друг лице в лице.

Днес обядваха заедно
седяха като нагласено точно
един срещу друг лице в лице

Тя имаше може би следи от варицела
сини очи големи и кръгли като
от детска почуда той

Сигурно тридневна сива четина
очила и старателно добри обноски на масата
тя старателно си гледаше в телефона

Извинявайте, че не Ви попитах
дали мога да седна каза той в началото

Приятен обяд каза тя в края неясно защо
може би симетрично на началната му реплика

Като нагласено точно като седенето
един срещу друг лице в лице

Днес си в суровата си сила днес си
в дъждовната си ноемврийска възвишеност
в последния ден преди деня на труда

Пресичам моста с предпазните мрежи
отдолу железопътните линии разделящи
пъстрото буржоазно разнообразие отсам
от сивия прибой на панелките оттатък
разноцветните деца на буржоазията
от черните найки униформи на момчетата
и момичета от работническите квартали

Каменното корито на канала отсам
от обраслото от буйна зеленина оттатък
с мътния мощен поток по средата

Калканите челата на панелните колоси
потъмняващи докато минавам от светло
сиви до тъмносиви от стичащата се вода
люлякови храсти прецъфтяващи над ръждиви
парапети от времената на стария режим
изпитващи погледи ти какво правиш тук

Извисяващи се над всичко дори
над тричелата реклама на декатлон
прожекторните мачти на стадиона

Свързващи работниците с космоса

Днес си в суровата си сила днес си
в дъждовната си ноемврийска възвишеност
в последния ден преди деня на труда

Пресичам моста с предпазните мрежи
отдолу железопътните линии разделящи
пъстрото буржоазно разнообразие
от сивия прибой на панелките
разноцветните деца на буржоазията
от черните униформи на момчетата
и момичета от работническите квартали

Каменното корито на канала отсам
от обраслото от буйна зеленина оттатък
с мътния мощен поток по средата

Калканите челата на панелните колоси
потъмняващи докато минавам от светло
сиви до тъмносиви от стичащата се вода
люлякови храсти прецъфтяващи над ръждиви
парапети от времената на стария режим
изпитващи погледи ти какво правиш тук

Извисяващи се над всичко
прожекторните мачти на стадиона
свързващи работниците с космоса

Ти беше някъде там
и всичко беше добре

Ти си някъде там
и всичко е добре

Между двете
някъде там е смъртта