vs. archives

В блясък свеж загадъчна
Златноокадена разцъфна
Нараствайки стремително
С крачките на идещото слънце
Димейки ароматно с хиляди била

Пред мен разцъфна мала азия
Заслепен потърсих
Нещо което да познавам непривикнал
На сияйния простор дето отвисоко
От гребена на тмол шурти надолу
Златоткан пактол
На тавър хребетите и месогис възвисяват се
И от цветя в градините обсипан
Тих пламък под слънчевата светлина
Високо възсиява сребърният сняг
И тъкан на безсмъртния живот
На недостъпни недосегнати стени
Расте прадревния бръшлян и покоят се
На живите колони на кедрите и лаврови дървета
Тържествените съградените божествено дворци

Окъпани целите в пяна шумят
Край портите на азия
Кръстосващи в простора
На несигурната морска равнина
Лишените от сянка пътища
Към златноокадената източна жена

Тази кръв е меандър
тече в различни ръкави
леглото й има различен цвят
отразява различни брегове
различни сенки на прелетни птици
мени обръща течението си
протича в различни момичета
поема различни мъже кадифената й влага
топлотата й омива различни плодове
пулсира храни пее в различни пъпни върви

Тази кръв е коренище
прорастващо нагоре дълбаещо
в сивото небесно нищо
смучещо сцеждащо сокове
за един обърнат свят
подземно небесно царство
на грижовни работливи къртици
дъждовни червеи копринени буби
земни пчели миньорско канарче
спиращо да пее предупреждаващо за метан
в лудия метаболизъм на мъничкото му сърце
кръвта бие тревога червен код

Тази кръв е делта
сладостта й навлиза километри навътре
в горчивия безроден океан
като внимателни ръце на любяща жена
нежно приижда оттласква удържа
подслажда горчилката на неизбежността
разгръща прегръща обгръща прегръдката й
сладостта й струи вискозно медено навътре
навътре в горчивия океан на смъртта

Прибрах се в стаята на ИО светеше
преборих ужаса и влязох да загася
50 за шестицата по рисуване
5 глоба за неизгасената лампа
по пътя написах стихотворение
за новата книга щеше да е добре
някой да ме чака вкъщи засега така
резултата е нула на четири за музата
опитвам се да следя отстрани мача
днес почти ми се получи странно кучката
спечели срещу жената дори на благовещение
да бъде твоята воля твърдо да бъде
както с поезията така и с жените.

Първия път беше една септемврийска сутрин
Пурпура и златото на кестените в училищния двор
Запомни момчето ми красотата боли каза
Аз съм създателя аз съм твореца аз съм
Щом те боли значи ме познаваш
Познаваш мен твореца в красотата
От днес всеки път когато ме познаеш
Ще боли ще кърви в прозирните утрини
Красотата ще боли аз съм създателя
Аз съм щом боли значи ме познаваш
Аз твореца съм в красотата аз съм
Красотата болката на тази среща
На вечното с преходното ще боли
Ще кърви в прозирните утрини

Както свещта познава запалката
Както девата познава дефлорацията
Както бебето кит познава гълфстрийма
Както асфалта познава грайфера
Както реката познава океана
Както косчето познава гъсеницата
Както восъка познава печата
Както девата познава ангела
Както буталото познава експлозията
Както небесното тяло познава гравитацията
Както кърмачето познава усмивката на майката
Както големия взрив познава времепространството
Както любовта познава себе си
Както синапсите познават упойката
Както светлината познава хоризонта на събитията

Господи смирено пристъпвам
Към пламтящото ти източно сърце
В утробата на нощта чувам туптенето му
В разкритието на светлината ти
Която ме залива и избавя от животинския страх
Облягам глава на рамото ти
Като кърмаче което ти чакаш да се оригне
Да не се задави да познае мира ти

Господи смирено пристъпвам
Към пламтящото ти източно сърце
Като източна жена в утробата на нощта
Чувам проиграването ти проиграване
На младенец в непразната й утроба
В разкритието на утробата й виждам
Светлината ти която ме залива
И избавя от животинския страх
Виждам дамаскинската стомана
Като плод в утробата на нощта виждам
Блясъка й цезаровото й просияване

Господи смирено пристъпвам
Към пламтящото ти източно сърце
В утробата на нощта чувам туптенето му
В разкритието на светлината ти
Която ме залива и избавя от животинския страх
Целия в кръв и нечистотии усещам
Изтръгващата ти ръка усещам как
Поемам първия си дъх и крещя
Крещя крещя крещя крещя крещя
В дивния ужас на светлината ти

Чакам дъщеря ми
Дишаш ми във врата

Заговарям нелоша жена
Дишаш ми във врата

Чета истинна философия
Дишаш ми във врата

Усещам разгорещения ти дъх
На разгонена кучка облъхващ ме

Чист прекрасен истинен
Дъх като всепояждащ огън на ревнив бог

Няма по-ревнива от теб

Някой отваря входната врата
задържам асансьора непознати
виждам ги за първи път сигурно
скорошни наематели първо влиза
жената сияйна смътно курвенска блондинка
огромен мъж с мекотата на дете акселерат
наближава моя етаж хайде да слезем
на четвъртия и да се качим пеш казва
мъжа жената го срязва като шефка
или проститутка засекла времето
гласа й може да е и на двете
мъжа щастливо се изсмива
слизам те продължават нагоре

Прибирам се пускам музика лягам
пролетната умора отшумяващите вълни
на упойката нежно ме обгръщат
като ръцете на любима жена
почти заспивайки записвам това
със свои думи колко е хубаво господи
знам че когато се събудя тя ще бъде
отново до мен с цялата си нежност
на любима жена източна жена
жената от голямата река

Там където живея наричат завист
да протестираш, че те обира мутра
да наричаш краденето на сияйни идеи
думи светове гепене на цветни метали
да наричаш каналджия изградилия мрежа
за трансграничен трафик и пране на краденото
да наричаш съучастниците му престъпен картел
там където живея народните песни
слепите певци наричат това черна завист.