vs. archives

Както свещта познава запалката
Както девата познава дефлорацията
Както бебето кит познава гълфстрийма
Както асфалта познава грайфера
Както реката познава океана
Както косчето познава гъсеницата
Както восъка познава печата
Както девата познава ангела
Както буталото познава експлозията
Както небесното тяло познава гравитацията
Както кърмачето познава усмивката на майката
Както големия взрив познава времепространството
Както любовта познава себе си
Както синапсите познават упойката
Както светлината познава хоризонта на събитията

Господи смирено пристъпвам
Към пламтящото ти източно сърце
В утробата на нощта чувам туптенето му
В разкритието на светлината ти
Която ме залива и избавя от животинския страх
Облягам глава на рамото ти
Като кърмаче което ти чакаш да се оригне
Да не се задави да познае мира ти

Господи смирено пристъпвам
Към пламтящото ти източно сърце
Като източна жена в утробата на нощта
Чувам проиграването ти проиграване
На младенец в непразната й утроба
В разкритието на утробата й виждам
Светлината ти която ме залива
И избавя от животинския страх
Виждам дамаскинската стомана
Като плод в утробата на нощта виждам
Блясъка й цезаровото й просияване

Господи смирено пристъпвам
Към пламтящото ти източно сърце
В утробата на нощта чувам туптенето му
В разкритието на светлината ти
Която ме залива и избавя от животинския страх
Целия в кръв и нечистотии усещам
Изтръгващата ти ръка усещам как
Поемам първия си дъх и крещя
Крещя крещя крещя крещя крещя
В дивния ужас на светлината ти

Чакам дъщеря ми
Дишаш ми във врата

Заговарям нелоша жена
Дишаш ми във врата

Чета истинна философия
Дишаш ми във врата

Усещам разгорещения ти дъх
На разгонена кучка облъхващ ме

Чист прекрасен истинен
Дъх като всепояждащ огън на ревнив бог

Няма по-ревнива от теб

Някой отваря входната врата
задържам асансьора непознати
виждам ги за първи път сигурно
скорошни наематели първо влиза
жената сияйна смътно курвенска блондинка
огромен мъж с мекотата на дете акселерат
наближава моя етаж хайде да слезем
на четвъртия и да се качим пеш казва
мъжа жената го срязва като шефка
или проститутка засекла времето
гласа й може да е и на двете
мъжа щастливо се изсмива
слизам те продължават нагоре

Прибирам се пускам музика лягам
пролетната умора отшумяващите вълни
на упойката нежно ме обгръщат
като ръцете на любима жена
почти заспивайки записвам това
със свои думи колко е хубаво господи
знам че когато се събудя тя ще бъде
отново до мен с цялата си нежност
на любима жена източна жена
жената от голямата река

Там където живея наричат завист
да протестираш, че те обира мутра
да наричаш краденето на сияйни идеи
думи светове гепене на цветни метали
да наричаш каналджия изградилия мрежа
за трансграничен трафик и пране на краденото
да наричаш съучастниците му престъпен картел
там където живея народните песни
слепите певци наричат това черна завист.

Истинските пури са като истинското мляко
като бедрата на мулатките поклащащи се
като приветливо страшно помахване с ръка
като напуканите ръце на селянката от пасарел
с черна пръст останала завинаги в пукнатините

Истинските пури и истинското мляко
имат два три дни годност момиче
извадени от хумидора от виметата
те трябва да бъдат изпушени то да бъде изпито
иначе те изсъхват то се вкисва

мулатката свива зад ъгъла
селянката от пасарел избърсва ръце
в престилката и поклаща глава.

Знам този поглед през рамо
с него едно осъмнало момиче връщащо се
от купон или нощна смяна ми каза
сънуваш, че си архилох и ти се случва
паметната случка с кравата и лирата
деветгодишен си и водиш кравата
на пазара за продан пресрещат те
група осъмнали девойки, с които
разменяш кравата за лира
в последния момент решаваш
да промениш хода на историята
и казваш на мацките, които са видимо
на черешата i would prefer not to
това е края ми като поет, мислиш си
и началото на модерната поезия
с поглед ти казва през рамо
една от тях нали това бях аз

ти си алчен стиснат задник
поглъщаш цяла безстопанствена литература
през другия отвор отделяш барабонки
които после тикаш под носа
на същата опоскана щастлива да те има
скъпа моя непреведена кльопачко
виж прекрасното ми ако мамо
преведеното не мирише тъпа патко

Беше в онази възраст когато се отричаш с гняв от магията на нещата с гнева на излъганата вяра, но тя все още мъждука в самите неща упорито тлее

Впрочем може и да умира примирено пазейки привидността на живото наречена фетишизъм аурата на божествеността на живота която придава на мъртвите вече неща

Майка го беше донесла гордо не знам откъде и докрай не се отказа от гордостта на попадналия на скрито съкровище открилия го пръв за когато пораснеш повтаряше

Часовникът беше масивен с метална верижка позлатен с фасетирано стъкло което превръщаше циферблата с късметлийската мъничка златна подкова в кристален калейдоскоп

Беше самонавиващ се какъвто трябваше да бъде толкова скъп часовник, но почна да спира по никое време без видима връзка дали съм се движил през деня дали съм размахвал усърдно ръце дали с вяра за всеки случай го размахвах преди лягане

Бях окончателно покръстен в неотстъпчивата вяра на майка която вече ми беше дала часовника дълго преди да порасна когато един ден имах лошия късмет да присъствам на залеза на боговете да се окажа на неправилното място в неправилното време за да видя как фасетирания небосвод се пропуква под страшната тежест на една единствена дума

Произнесе я в мое присъствие в лицето на майка която явно вече се досещаше, но не искаше да го признае пред мен по-големият ми братовчед инженер по климатична техника семейният и лично майчин авторитет в областта на реалния практически живот от който баща ми беше напълно лишен

Менте каза той.