vs. archives

На AB

Поезията е топлия поток превръщащ
ледената канара в зелен остров потока
Носещ в себе си стада китове огромни майки
сълзящи тлъсто мляко огромни радостни
Бебета плацикащи се в топлата околоплодна
течност на майчиния поток миришещ на мляко
Топлия меденоточив флуид на сладкогорчивия ерос
Топлия млякоточив флуид на майчиния поток

Поезията е железен рой членестоноги
жужащ около желязната царица майка
Желязната царица във всеоръжието на мига
на зачеването желязната майка на железния
Рой членестоноги жужащ като всички войни
от всички черноноси кораби пристигнали под троя
По неумолимата сивожелязна воля
на неумолимата сивожелязна съдба
Железен рой разумни членестоноги

Поезията е топлия поток миришещ на мляко
Поезията е железния рой жужащ във всеоръжие

0. Текстът на Валентин Калинов „Кичът Лорка, срамът Лорка и въпросът за вкуса“ недвусмислено и категорично заявява правото си да законодателства в естетическата, етическата и културно-политическата сфери. Да дефинира що е кич, да вменява срам и да нарежда на „художествени съвети“.

1. Кой е субектът на тази законодателна власт, с елегантна лекота простираща се върху естетическата, етическата и културно-политическата сфера? Валентин Калинов гордо го посочва още в началото, наричайки го „Адорно“. Името на субекта би могло да бъде и „Хайдегер“, например, доколкото то е само маска на нещо друго, което за целите на този текст ще наричам Теория с главно Т.

2. Какво представлява Теорията с главно Т, чието законодателство да може да се простира докъдето пожелае и да упражнява власт колкото пожелае? От генеалогическа гледна точка, от гледна точка на произхода й Теорията с главно Т възхожда към късния социализъм с неговото преосмисляне на всемогъществото на теорията на марксизма-ленинизма по посока на един „социализъм с човешко лице“.

3. В академичните среди през 80-те години на миналия век и на Стария режим това се прояви под формата на различни разновидности на левия ревизионизъм, четящи Маркс през Макс Вебер или Франкфуртската школа. Тези препрочити се оказаха перспективни и учудващо успешни, позволявайки на съответните катедри по Философия и Теория на литературата да запазят поне част от старата си власт, произтичаща от всемогъществото на теорията на марксизма-ленинизма.

4. Ако философските катедри предпочитаха – с по-добро основание – Макс Вебер като свой медиум за мирен преход към новата власт на Теорията над света, литературните катедри се ориентираха към всевъзможните разновидности на простструктурализма, произтичащи от „лявата меланхолия“ на доскорошни троцкисти или маоисти. В естетическата сфера лявата меланхолия, диагностицирана от Валтер Бенямин, придоби завършен израз във философията и естетиката на Теодор В. Адорно.

5. Без да се впускам във Франкфуртски теоретизации, с които Калинов злоупотребява, за да може да размаха до откат бухалката на Теорията с главно Т, може простичко да се констатира, че за Адорно всичко – подчертавам: всичко – което днес наричаме „култура“, би било чисто и просто „културна индустрия“. Ако за него културна индустрия е американският джаз от 30-те и 40-те, то какво да кажем за тоталния музикален траш на ХХІ век?

6. И тук е евтината уловка, използвана от Калинов по обидно прозрачен начин, обидно прозрачен за всеки малко от малко теоретически версиран читател: казвайки Адорно, автоматично казваме, че 99% от съвременната културна продукция е отвратителна културна индустрия, при чийто полуразпад получаваме „кича“ на Калинов.

7. Повече от резонен е въпросът, предизвикан от „мощното“, както доброжелателно го определя Димитър Камбуров, размахване на бухалката на Теорията с главно Т, защо същата бухалка не се размахва със същата мощ над всички – съгласно Адорно: буквално всички – други форми на културна индустрия и кич в съвременната култура и нейните български мимикрии? Откъде произтича тази фина избирателност, определяща като кич, срам и безвкусица Инстаграм звездата Гийермо Лорка, и подминаваща като кич, срам и безвкусица звездата народен писател Георги Господинов?

8. Въпросът е реторичен. Теорията с главно Т и нейното институционално-академично въплъщение в Корпорацията (вж. мои текстове от 2016-а) е тази, която решава що е кич, срам и добър вкус.

9. Теорията с главно Т, успяла с огромен късмет, сръчност и впечатляваща пасивност на жертвите й да премине от Стария режим на тоталитарното всемогъщество на Теорията в Новия режим на ляво-неолиберално симулиране на квазивсемогъщество на Теорията с главно Т – дано някой се върже – е суверенът, който взима решение, над кого да се размаха бухалката на Теорията, бухалката с главно Т.

10. За разлика от господарите на Теорията с главо Т през Стария режим, които имаха реална власт над телата и душите на поданиците си, господарите на Теорията с главно Т през Новия са обикновени магьосници от Оз на неолибералния капитализъм, криещи се зад не по мярка огромни теоретични маски. Cherche la batte, pas la théorie. Следи бухалката, не теорията.

Океанския бриз и скоростта
развява косите ти аромата им
шиба лицето ми като шамари
на свършващ начинаещ садист
с крайчеца на окото улавям
детския ти белег непогрешимия знак
на фонтанелата на черепа
това наистина си ти отмятам глава
като безкрайно благодарна
доскорошна девственица оставям се
на океанския бриз и скоростта
развяващи косите ти аромата им
шиба лицето ми като шамари
на свършващ начинаещ садист знам
че нищо лошо не може да ми се случи
това наистина си ти това е наистина

Да се срещнем отново
Да дойде жената, която най-сетне
Да ме освободи от девствеността
Да ми дойде за първи път
Да дойде за първи или втори път месията
Да дойде куриерката която харесвам
Да дойде мъжа с големите ръце
Да дойде отново тази вечер музата
Да дойде мъжа, който извива врата ми

Назад до изпукване докато свършва
Да дойде небесната блондинка
Да дойде отново франческа говореща
на някакъв български странен като моя
Да не ми дойде да не ми дойде да не ми
Да дойде жената, която да ми върне девствеността
Да дойде мъжа, от който да поискам дете
Да дойде разхлаждащия океански бриз
Да се срещнем отново

Ти ми подари хартиена роза
не, не беше така изпросих си я
в прилив на смелост една сутрин
насред северния ледовит океан
след като бях завел детето на училище
навръщане минах през денонощния
за кафе ти любимата ми беше на смяна
като те виждам всеки път ми се приисква
да съм як батка от тия дето те ухажват
теб яката кака най-яката кака в махалата
тази сутрин ти майстореше след часа пик
на ставащия най-рано пролетариат
примесен тук таме с млади наперени ченгета
ти майстореше хартиени рози
от невзети от клиентите касови бележки
в пристъп на смелост след прекосяването
на северния ледовит океан те помолих
за една бяла роза от касови бележки
с усукани като връхчета на джойнт стъбла
омотани с тиксо ти дружелюбно и небрежно
каза имам цял куп и ми подаде розата
ти любимата ми белонога от денонощния
тя стои вече от години на мястото ми
за писане вдясно под монитора хартиена
бяла роза на рая от любимата ми
белонога от денонощния на ъгъла.

Тази безкрайна нерешителност
преди политанено и все пак слизаш
и заставаш на ръба стоиш в смътно очакване
тези кули от облаци тези кобалтови бойници
тази безшумна война майка на всички неща
това благо спокойно незабележимо протичане
тези усмихнати води очи с менящ се цвят
за да установиш цвета трябва да полетиш
тази безкрайна нерешителност
преди политанено и все пак слизаш

Знам че сънувам но чувам
самолет минава безшумно над света гора
чувам реактивната следа
в бездънната обърната фуния на синевата
чувам първите пролетни птици
в божественото нищо на тишината

чувам дишането ти

в прозирната пълнота на щастието
знам че сънувам но чувам
дишането ти в реактивната следа
в бездънната обърната фуния на синевата
в пролетното божествено нищо на тишината
в прозирната пълнота на щастието
знам че сънувам но чувам дишането ти
в реактивната следа над света гора

Пак минах покрай онова място
на изхода от града каменоломните по които
бях воден като нямо добиче неможещо
да говори с теб затворник строг режим
без право на кореспонденция през първите
две години пак минах покрай онова място

Тази странна страна този странен град
в подстъпите на чието летище е лабиринта
на гетото лабиринта на каменоделските работилници
това казва всичко за тази страна този град
подземното царство царство на сенките
разположено на територията на земния рай
за това наистина се иска зло умение
за това наистина се иска зловещ мерак
пак минах покрай онова място

Благодаря че ме освободи благодаря
че отвърза муцуната на вола благодаря
че разреши кореспонденцията на затворника
строг режим след първите две години
когато можех да общувам с теб само по каменоломните
само по каменоделските работилници
само в лабиринта на подземното царство
само в лабиринта на царството на сенките
разположено на територията на земния рай

Благодаря ти че излязохме на крайокеанската
магистрала благодаря ти че сложи ръка
на коляното ми и каза аз съм тук

Простих на дъщеря ми
без да ми е искала прошка естествено
не й поисках прошка още не съм дорасъл
заведох я на любимия й италианец
направихме домашна киновечер по нейно желание
с избран от нея филм който се оказа
един от най-любимите ми старогръцка трагедия
тя го догледа което се случва рядко
чувствах се като с майка й блажено благодарен
тя веднага си легна след филма
не можах да заспя докъм четири
приспах се с порно едвам станах
в шест да направя горещ шоколад
и да проконтролирам излизането
за училище под точен час зарекох се
на следващия ден на прошката
когато ще е нейната бар мицва
следвам ритуала на либералните общини
все забравям как се казва при момичетата
задължително да й поискам прошка.

Това е точно обратното на тунелното виждане
точно срещу мен на съседната маса блондинка
на видима възраст четирисетте чудесно поддържана
с минипола и високи ботуши веднага усети
че я гледам може би дори че пиша за нея
с млада приятелка в средата на двайсетте
грозновато момчешко излъчване сини кичури
обеца на мое дясно лявата ноздра панталони

точно зад тях скъп бутик за ексклузивно
дамско бельо две огромни снимки на витрината
отляво брюнетка в пълно червено бойно снаряжение
само веднъж съм бил с жена с подобно
беше отблъскващо трябва да си фотомодел
за да ти стои добре цялата тази сбруя
отдясно блондинка френски тип момиче
от провинцията с флауър пауър бельо

После двойката се измести на дивана вляво
мога да ги виждам само с периферното зрение
отново целия във властта на мъжкото
тунелно виждане на елитния бутик за дамско бельо
но със спомен да доскорошното 360
градусово виждане което отново
щастливо си спомням докато пиша