vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Личен коментар към последните събития

 

След второто докладване на стихотворение в Група Нова социална поезия бих искал да взема лично отношение към случващото се като един от админите на Групата.

От личен опит на систематично и задълго блокиран знам, че мишената на донасящите не е естетическа, още по-малко етическа.

Тя не касае нито литературната стойност на съответните текстове, нито индивидуалните автори в лично качество.

Става дума за нещо много по-мащабно, което може да се определи като студена гражданска война.

Политическата коректност и налаганата от нея цензура е ключов механизъм на воденето й.

Победителите са предизвестени, защото могат да разчитат на цялата технологична, финансова и идеологическа мощ на неолибералния капитализъм.

Поезията е от страната на победените. Политическата коректност е смърт за поезията.

При тези дадености, които за мен лично не подлежат на предоговаряне, атаката срещу отделни поетически текстове цели в крайна сметка дезактивирането на Групата. Вече получихме първо предупреждение.

Аз лично искам ясно да кажа, че като админ ще продължа да отказвам автоцензурирането. Не е изключено това да доведе до целеното закриване на Групата.

Безсмислено е да поддържаш проект, насочен срещу статуквото, ако се огъваш пред най-очевидната му и насилническа проява: цензурата на политическата коректност.

 

 

 

 

 

Demons Get Out!

Нощни плажове

На равнището на желанията – социално дистанциране.

На равнището на влеченията – корупционно свлачище.

Но корупцията е с характеристика на онтологически аргумент.

Падението е условие за земен живот и смърт, натрапено на Адам и Ева, превръщайки ги в първия когнитариат.

Желанията са положени върху липсата, докато влеченията кръжат около загубата на нещо, което никога не е било притежавано, може би райската градина Еден.

Но нека погледнем тривиално на нещата.

На равнището на желанието гражданите търкат хазартни талончета за един милиард годишно. На равнището на влеченията сега те търкат жълтите павета в триъгълника на властта.

Ако не мога да разруша света, ще го поставя в скоби.

Политически активизъм като симулирана пасивност на смърт в живота и живот в смъртта.

Натраплавото повторение не закъснява да се прояви в монотонното пропускане на целта. Разобсебването на обсебените в нови встрастявания, въплъщение и развъплъщение на Todestrieb.

Човешките отношения се градят на неразпознаване и масовата истерия…

View original post 3 405 more words

Болната поезия е срам за живота

 

Болният не бива да пише
Болната поезия е срам за живота
Болната поезия е срам за майстора

 

 

 

А вие бихте ли могли? (Final Cut)

 

От раз оплесках картата на делника
изплисквайки боя от чашата;
на блюдо от пача показах ви
възкриви скулите на океана.
По люспите на риба ламаринена
Прочетох зов на нови устни.
А вие
бихте ли могли
да свирите ноктюрни
на флейтата на водосточните тръби?

 

 

 

 

 

КОНВЕРГЕНЦИЯ

Нощни плажове

Капиталът е влечение към смъртта пар екселанс. Трансгресия от умерена полезност на производство (какъвто беше социализмът) към неусмъртим възвишен излишък на принадена стойност (какъво не беше социализмът).
Волята и желанието се издават като жажда за анихилация, геноцид (какъвто винаги ще бъде фашизмът), нищо че наглед кипи нездравословен цъфтеж, растеж на производство (това Кейнс го е преписал от учебниците по физика).
Капитализмът е болест към смъртта, рицарят на вярата е деградирал до мирмидонска стража на корупцията и смъртта.
Корупцията е онтологическо загниване, реципрочно на човешката тленност като арест на соларна енергия за прахосване и износване в боклук и руини.
Нищото на смъртта фундира свободата към смърт, която Хайдегер ще нарече знаменито въможност на една невъзможност. Изглежда засукано, други ще го преобърнат в невъзможност на една възможност, но става въпрос за едно и също, за някакво неопределено благо като обект на рационализирано желание, по-късно ще го нарекат воля, икономистите ще го заместят…

View original post 271 more words

Трудното правило за пълния и краткия член, спазено в избелял графит



Долу капитала
Да живее трудът

(На стената на магазия
На гара искър вляво
От кафе джорджия)

 

 

 

 

 

Или/Или

 

Сънят побеждава всичко
Липсата на сън също

 

 

 

 

 

Владимир Маяковски „А вие бихте ли могли?“

 

От раз оплесках картата на делника
плискайки боя от чашата;
на блюдо от пача показах ви
кривите скули на океана.
По люспите на риба ламаринена
Прочетох зов на нови устни.
А вие
бихте ли могли
да свирите ноктюрни
на флейтата на водосточните тръби?

 

 

 

 

 

Декалог

 

1. Нямай друг бог освен писането, господа твой
2. Не се кланяй на литературните мутри и не им служи
3. Помни деня на писането, за да го светиш
4. Не прелюбодействай, изневерявайки на писането
5. Не пожелавай жената на ближния си, нито осела му, нито творбите му
6. Не лъжесвидетелствай против чужди текстове
7. Обичай свидетелите на истината на писането като самия себе си
8. Не кради чужд писателски труд
9. Почитай бертолт брехт и силвия плат
10. Не убивай писането, което предстои

 

 

 

 

 

Сутрешен размисъл на стар механичен часовник



Въпреки смазващата очевидност
На света в който живея след смъртта
На мъжа който живя с мен

Смятам че няма как нещо
Което не се навива всяка нощ
Преди лягане с вяра и грижа

За утрешния ден
Да е истинско