vs. archives

В четири сутринта вътрешния двор
прилича на подземен свят отдалече
ухае на нежната восъчнокехлибарена
плумерия жасмина вдишвани с пълни
гърди от разкъсан на парчета озирис

Бугенвилии княгините на този свят
неонови в предутринната дрезгавина
цикламени яркочервени лилави оранжеви
олеандър с отровно бели розови цветове
огромни кървавочервени хибискуси

Като огромните кървавочервени усти
на местните проститутки нежнодевически
бледолилави петунии крещящо тропическите
оранжевосини стрелиции и отново нежната
восъчнокехлибарена плумерия жасмина

Сами сме в шатъла прекосяващ равната
празна индигова пустиня шофьора и човека
от персонала говорят тихо на иначе шумния си
език премигват непонятни светлини
на таблото и наближаващата писта

Държим се за ръка като съпруг
и съпруга брат и сестра знам че ти
ще събереш нежно и внимателно
разхвърляните парчета на тялото ми
вече виждаме отвисоко млечния път

На голямата черна река с трите звезди
проблясващи от пояса на орион

В четири сутринта вътрешния двор
прилича на подземен свят отдалече
ухае на нежната восъчнокехлибарена
плумерия жасмина вдишвани с пълни
гърди от разкъсан на парчета озирис

Бугенвилии кралиците на този свят
неонова в предутринната дрезгавина
цикламено яркочервено лилаво оранжево
олеандър с отровно бели розови цветове
огромни кървавочервени хибискуси

Като огромните кървавочервени усти
на местните проститутки нежнодевическите лилави
петунии

Сами сме в шатъла прекосяващ равната
празна индигова пустиня шофьора и човека
от персонала говорят тихо на иначе шумния си
език премигват непонятни светлини
на таблото и наближаващата писта

Рая е смътното благодарно усещане
че е несвършваща съботна утрин

Ти се роди петък вечер съдовете са измити
снощи утре ставаш на тринайсет

Седя и чакам да те видя
след четвърт век или повече
отляво бързи кредити салон за красота
барбершоп в този ред отдясно завива насреща
поток коли заслепяващ с фаровете си
в настъпващия привечерен магически час

Толкова ми е добре, че бих чакал
по-дълго от закъснението ти не си спомням
вече дали обичаше да го правиш

Дълго време си мислех
баща на дъщеря останала без майка
че най-страшното е идването на кръвта

Сега, когато до твоята бар мицва
остават два дни изведнъж си давам сметка
че страшното е представането пред бога

На отците представането пред оня
изкълчващ стави все едно пращи
нощем в неземна тишина паркет

Кръвта протича в тишина като крадец
в нощта кръвта в тишина проговаря

Срещнах те когато бях дете
ти беше толкова необичайно красив
сърцето ми биеше лудо като на врабче
залетяло в столова на пионерски лагер
хванато в шепата на случайно момче
но това момче беше самия ти

Сега десницата ти тежи над мен
като най-тежкия и любим мъж
някога карал костите ми да пращят
като паркет в тишината на нощта
как да те понеса как да понеса
любовта ти секваща дъха ми
под тежестта си на най-любим мъж

Знам, че ти си мъж идещ от пустинята
толкова искам да ти е добре с мен
да съм твоята градина, но ти си мъж
идещ от пустинята ревнив като семит
ти не търсиш родина в мен ти ме
извеждащ в пустинята си ти ми
говориш езика на възпламенили се
неизгарящи петролни кладенци

Сега десницата ти тежи над мен
като най-тежкия и любим мъж
някога карал костите ми да пращят
като паркет в тишината на нощта
как да те понеса как да понеса
любовта ти секваща дъха ми
под тежестта си на най-любим мъж

Ето ме тук с теб сега в пустинята ти
знам, че ме избра знам, че ме обичаш
знам, че устоя ли накрая ще ми се явиш
след непоносимата тежест след огъня

След огъня лъх от тих вятър

Знам, че ти си мъж идещ от пустинята
толкова искам да ти е добре с мен
да съм твоята градина, но ти си мъж
идещ от пустинята ревнив като семит
ти не търсиш родина в мен ти ме
извеждащ в пустинята си ти ми
говориш езика на възпламенили се
неизгарящи петролни кладенци

Сега десницата ти тежи над мен
като най-тежкия и любим мъж
някога карал костите ми да пращят
като паркет в тишината на нощта
как да те понеса как да понеса
любовта ти секваща дъха ми
под тежестта си на най-любим мъж

Ето ме тук с теб сега в пустинята
знам, че ме избра знам, че ме обичаш
знам, че устоя ли ще ми се явиш накрая

Срещнах те когато бях дете
ти беше толкова необичайно красив
сърцето ми биеше лудо като на врабче
залетяло в столова на пионерски лагер
хванато в шепата на случайно момче
но това момче беше самия ти

Сега десницата ти тежи над мен
като най-тежкия и любим мъж
някога карал костите ми да пращят
като паркет в тишината на нощта
как да те понеса как да понеса
любовта ти секваща дъха ми
под тежестта си на най-любим мъж

Когато аз бях дете ИО не представахме
пред бога на отците баба ти попската щерка
тайно ме кръсти дядо ти поета ме въведе
в тайнството на творението в потока на творящата
кръв аз сам случайно попаднах вкъщи на писанието

Разгърнах го и така без да знам предстанах
пред бога на отците кръвта проговори

Това е пътя в нашия род чакаме
уповаваме се кръвта да проговори
когато чуеш гласа й повярвай й тя
ще намери начин да я чуеш тя тече
в теб топла мъдра неудържима

Когато аз бях дете ИО не представахме
пред бога на отците баба ти попската щерка
тайно ме кръсти дядо ти поета ме въведе
в тайнството на творението в потока на творящата
кръв аз сам случайно попаднах вкъщи на писанието
разгърнах го и така без да знам предстанах
пред бога на отците кръвта проговори

Това е пътя в нашия род чакаме
уповаваме се кръвта да проговори
когато чуеш гласа й повярвай й тя
ще намери начин да я чуеш