vs. archives

Наближава най-важния ден
колко дълго вървяхме към него дете
жените са божества, които понякога
свеждат поглед към човешките синове
полягат с тях в тревите на свети места
и за миг синовете човешки се чувстват
като богове, когато проникват в тях

Наближава най-важния ден
колко дълго вървяхме към него дете
жените са обиталища на вечността
с която понякога даряват синовете човешки
когато им позволяват да се докоснат
до плодоносящите си тела о тези тела
където синовете човешки срещат вечността

Наближава най-важния ден
колко дълго вървяхме към него дете
когато водите на вечността потичат
в коритото на времето достигат делтата
вливат се в горчивия океан на смъртта
в горчивия океан на мрака на този свят
сина човешки вижда лика на спасителя
светещата личинка омотана в системи

Колко дълго вървяхме към него дете
Наближава най-важния ден

Наближава най-важния ден
колко дълго вървяхме към него дете
когато водите на вечността потичат
в коритото на времето достигат делтата
вливат се в горчивия океан на смъртта
в горчивия океан на мрака на този свят
сина човешки вижда лика на спасителя
светещата личинка омотана в системи

Колко дълго вървяхме към него дете

Наближава най-важния ден
колко дълго вървяхме към него дете
жените са божества, които понякога
свеждат поглед към човешките синове
полягат с тях в тревите на свети места
и за миг синовете човешки се чувстват
като богове, когато проникват в тях

Наближава най-важния ден
колко дълго вървяхме към него дете
жените са обиталища на вечността
с която понякога даряват синовете човешки
когато им позволяват да се докоснат
до плодоносящите си тела о тези тела
където синовете човешки срещат вечността

Наближава най-важния ден
колко дълго вървяхме към него дете

Когато потеглиш от портите на изтока
към залез слънце към родния остров
към жената острова в горчивия океан
на смъртта трябва да вярваш във всяка
своя крачка всеки тласък на веслата всяко
изгубване всеки меандър отхвърлящ отново
и отново и отново назад в пътя към острова
жена към острова родина където най-сетне
ще пристигнеш насън сънувайки неотстъпчиво
жената остров в горчивия океан на смъртта

Когато погледа ми се спря на нея
тя отдавна го бе уловила и спряла
не ме гледаше, но улавяше и спираше
погледа ми както гравитационното огъване
улавя въвлича в акреционен водовъртеж
протичащото покрай него време

Носеше черно унисекс худи
като тийнейджър от предградията
качулката му образуваше черен нимб
около главата, но не закриваше нищо
виждах отчетливо всяка нейна черта
като при тежък готически грим

Беше от онези момичета които с една
английска дума приключват всичко
изговорена с тежък източен акцент
на провинциалист изпълнен с решимост
да се пребори с всяко нагло копеленце
всеки дришльо от метрополията

Вдигна чак сега поглед от телефона си
всъщност нямаше лице като звезда в края
на живота си изхвърлила външните
слоеве остава в центъра си бяло джудже
каза аз съм планетарната мъглявина
наричана окото на бога твоята родина

Усетих мигновен блик отражение
на черния нимб около нищото без лице
в ретина, която вече не бе моя аз съм

Твоята родина повтори водовъртежа

Вдигна поглед от телефона си
нямаше лице като звезда в края
на живота си изхвърлила външните
слоеве остава в центъра си бяло джудже
каза аз съм планетарната мъглявина
наричана окото на бога твоята родина

Носеше черно унисекс худи
като тийнейджър от предградията
качулката му образуваше черен нимб
около главата, но не закриваше нищо
виждах отчетливо всяка нейна черта
подчертана като от тежък готически грим

Беше от онези момичета които с една
английска дума приключват всичко
изговорена с тежък източен акцент
на провинциалист изпълнен с решимост
да се пребори с всяко нагло копеленце
всеки дришльо от метрополията

Вдигна поглед от телефона си

Когато погледа ми се спря на нея
тя отдавна го бе уловила и спряла
не ме гледаше, но улавяше и спираше
погледа ми както гравитационното огъване
улавя и въвлича в акреционен водовъртеж
протичащото покрай него време

На детската площадка ме взимаха
за дядо на ИО кой баща има побеляла
брада кой има толкова свободно време
кой не пие бира като добър баща кой
постоянно чете книга като пенсионер

Колко хубаво беше да бъда дядо!

Сега заглеждам с въжделение майките
на средна възраст с малки деца питам се
дали са доста млади баби като онзи мен
заричам се отново да бъда обезателно такъв
дядо доста по-стар от първия път

Когато бях доста по-млад от сега
на детската площадка ме взимаха
за дядо на ИО кой баща има побеляла
брада кой има толкова свободно време
кой не пие бира като добър баща кой
постоянно чете книга като пенсионер

Колко хубаво беше да бъда дядо!

Сега заглеждам с въжделение майките
на средна възраст с малки деца питам се
дали са доста млади баби като онзи мен
заричам се отново да бъда обезателно такъв
дядо доста по-стар от първия път