vs. archives

Има разлика да слизаш
от магистралата в нощта
на влизане във вечния град
и да се качваш на магистралата
денем на излизане

Пиер паоло беше още по-херметичен
нямахме възможността за близост
за паметта на съвместното движение на телата
на идване от терминала до подземния гараж
където ни посрещна изящно мълчалива
непорочно черната тесла

Взе ни от вратата на хотела
пъхна бързо куфарите в чистия багажник
попита на италиански дали сме се настанили
възприех този преход от английския
като дискретна непринудена форма
на близост и потеглихме

През нощта на идване часовника му беше
мълчал сега получаваше безспир съобщения
така разбрах че има смартуоч
толкова масивен че го бях взел
за напълно реален часовник
насред виртуалния порой записа
едно гласово съобщение звучащо
като много любезен отказ
без да става ясно дали е делови
или интимен досега не бях мислил
изобщо за сексуалния му живот

Нормално отговори той наум
за теб съм само гладка функция
на таксиметров шофьор зъбно колелце
в тоталитарната анархия на капитализма
докато чувах това в главата си
той извръщаше като тик главата си
надясно към нещо лежащо до него
на предната седалка казах тик
всъщност приличаше на милото кимане
на онези кученца на предното табло

Изведнъж с болка се вгледах
в прекрасните му внимателни големи ръце
в дългите му посивели къдрици
нито мазни нито блестящи от чистота
забелязах с неясен потрес слушалките в ушите му
защо пиер паоло защо капитализма е това

Има разлика да слизаш от магистралата
в нощта отново прозвуча гласа му в главата ми
на влизане във вечния град момче
и да се качваш на магистралата
денем на излизане от мама рома

Последните му думи извън главата ми
бяха ате ла просима с тази магическа топла
любезност, която те кара да вярваш
в следващия път

Има разлика да слизаш
от магистралата в нощта
на влизане във вечния град
и да се качваш на магистралата
денем на излизане

Пиер паоло беше още по-херметичен
нямахме възможността за близост
за паметта на съвместното движение на телата
на идване от терминала до подземния гараж
където ни посрещна изящно мълчалива
непорочно черната тесла

Взе ни от вратата на хотела
пъхна бързо куфарите в чистия багажник
попита на италиански дали сме се настанили
възприех този преход от английския
като дискретна непринудена форма
на близост и потеглихме

През нощта на идване часовника му мълчеше
сега получаваше безспир съобщения
така разбрах че има смартуоч
толкова масивен че го бях взел
за напълно реален часовник
насред виртуалния порой записа
едно гласово съобщение звучащо
като много любезен отказ
без да става ясно дали е делови
или интимен досега не бях мислил
изобщо за сексуалния му живот

Нормално отговори ми той наум
за теб съм само гладка функция
на таксиметров шофьор зъбно колелце
в тоталитарната анархия на капитализма
докато чувах това в главата си
той извръщаше като тик главата си
надясно към нещо лежащо до него
на предната седалка казах тик
всъщност приличаше на милото кимане
на онези кученца на предното табло

Изведнъж с болка се вгледах
в прекрасните му внимателни големи ръце
в дългите му посивели къдрици
нито мазнини нито блестящи от чистота
забелязах с неясен потрес слушалките в ушите му
защо пиер паоло защо капитализма е това

Има разлика да слизаш от магистралата
в нощта отново прозвуча гласа му в главата ми
на влизане във вечния град момче
и да се качваш на магистралата
денем на излизане от мама рома

Последните му думи извън главата ми
бяха ате ла просима с тази магическа топла
любезност, която те кара да вярваш
в следващия път

Когато бях за първи път тук
бях на двайсетидве в италианското
фиатче ме попитаха дали искам да сляза
към нощния тибър аз казах не
искам да остана в италианското фиатче

Десетки години по-късно
вече знам, че поезията е слизане
към нощния тибър какво от това
че ми трябваха десетки години
поезията е слизане към нощния тибър

Едната на видима възраст
осемдесетипет мисля че чух
изпятото мамма пушеше

Другата на видима възраст шейсеинещо
с кървавочервено червило
и слънчеви очила

Майката беше пазолиновски строга
дъщерята мека от презираните от него

Деца на червената буржоазия
второ поколение.

Познавам тази стая
това е малък семеен хотел
на тиха уличка от тези в махалата
първия път когато бях там приличаше
на болнична стая с телевизор касичка
пред редица легла нищо че бяха две
или беше едно персон и половина
или телевизора беше необяснимо защо
над леглото като черен супрематистки правоъгълник
на мястото на разпятието в католическите страни
с една дума малък семеен хотел в махалата
всичко в него е ясно почти колкото в кутията
в която е котката на шрьодингер
любимата британска късокосместа
яснотата зависи от субатомно събитие
което може да се случи или не

Седя пред прозореца
отворил се в асептичната белота
на хотелска стая с филипински румсървис

Ям мюсли пия второто еспресо
с плаха почуда установявам, че това
от машината в стаята е далеч по-хубаво

Седя пред прозореца ти
отворил се за миг как свързваш
това което ние не умеем

Как го правиш без да ни изпепели
гледката през прозореца небето да е
умиротворяващо сиво и безизразно

Да си пием кафето да не падаме ничком
небето да е умиротворяващо безизразно

Докато ти говориш

Еспресото ти от капсула е божествено
Сивото ти небе е милосърдно
Умиротворението ти е римско
Днес ти си почиваш от трудовете си
Защото ти видя, че е добро

Толкова е тихо
че чувам дишането ти на младенец

Толкова е тихо
че чувам мравката която те полазва

Толкова е тихо
че чувам изпращяването на лакътя ти

Толкова е тихо
че чувам свличането на савана

Толкова е тихо
че не чувам грохота на камъка

Отвален като падащ в нощта
натежал от сладост цъфнал цвят

Душата ти е тъжна до смърт
тялото ти е чуждо до смърт ти
поел болките на творението

Когато болката трае малка вечност
когато вечността е малка тварна болка
и внезапно спре насладата е нечовешка

Ти беше пролетен букет от болки
стигмите разцъфваха като сакура
най-нежен цвят на млада праскова

Болката ти иска вечност
Болката ти иска нечовешка наслада
Болката ти иска наслада

Която иска вечност

Марширувате по взводове
подбрани все едно по ръст
като швейцарските гвардейци
те двуметрови вие кинта и педесе
те преливащи от тлъсто мляко
вие недохранени деца от третия свят
те с лица на каменния гост
вие със сияещи на негови
благоразумни девици с пълни светилници
малките войнички на агнеца страстотърпец
малките войнички на младенеца младоженец