vs. archives

Графитен ландшафт вълни от графит
прошити от бели трасиращи снаряди

Сияние на нощен живот на нощен град
на хазарта и удоволствията в графитеносиво

Графитена неонова реклама в сива пустиня

Факелна кула като ръката на призрачна
статуя на свободата светеща с бяла кръв

Светая светих на сондажната тръба алчното жило
към което се гмуркаш като умела стриптизьорка

И нека силата бъде с теб пулсиращо огнено цвете

Загадката на кръглото, което е
по-съвършено от безкрайността на дългото
на златната спирала на раковината
на наутилус помпилус на шума на океана
вътре в нея на мистичния шум в ухото
на ръкавите на спираловидните галактики
в роговичния епител на окото на мишка
замряла в тъмното с вдигната нагоре муцуна

Сънувам че паля свещичка пускам музика
млада е нощта снишава се самолет в коридора
паметника левски ботевградско шосе гетото
минава първия трамвай остава цял час
до ставане толкова много сън толкова
толкова много живот

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта
но да не искаш да го изпускаш страха
който е началото на всяка мъдрост лицето
надничащо над рамото като удавник
размито от сълзи с отчетливи очертания
на дете със синдрома на даун

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта
но да не искаш да го изпускаш страха
който е началото на всяка мъдрост лицето
надничащо над рамото като удавник
разтекло се от сълзи с отчетливи очертания
на дете със синдрома на даун

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта
но да не искаш да го изпускаш страха
който е началото на всяка мъдрост лицето
надничащо над рамото като удавник разтекло се
от сълзи, но с отчетливи очертания
на дете със синдрома на даун

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта
но да не искаш да го изпускаш страха
който е началото на всяка мъдрост лицето
надничащо над рамото разтекло се от сълзи
но с отчетливи очертания на синдрома на даун

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта

Вървяхме с теб по улицата
виждах ясно фугите на тротоара
чувах ясно твоя глас глас на домакина
усмихвах се широко като със синдром
на даун аутистичното дете в реалността
чудото загадъчното чудо на тази улица
иначе добре си спомнях, че в началото
на съня ти каза цяло чудо е, че успяхме
да паркираме по това време да намерим
място в магическия час на фриско

Това е посоката на метрото
към долината на смъртната сянка
Това е спирката за прекачване за хосписа
Това е сирената на бързата помощ за никъде
Това е мъртвия дом с мъртвото тяло
Това е бившия дом на българосъветската дружба
Това е естакадата до която в заскрежената трева
открихме с детето мъртвата врана
Това е мястото, където написах стихотворението
в чиято истина още вярвам