vs. archives

Липсваха ти два пръста
не си спомням на коя ръка
бях дете от добро семейство
за първи път виждах ръка
с два липсващи пръста
за първи път виждах циркуляра
който дълго време бях чувал
да пее наесен в малките градчета
който ти беше отнесъл пръстите
представях си опръскания с кръв
диск на триона пръстите висящи
още на кожички, но вече чужди
беше ме страх и се прекланях
пред тази ръка, с която толкова
сръчно режеше родопския хляб
на дебели щедри резени щедри
като цепецените в зимните нощи
като ръката ти без два пръста

Родината е жената която те избира
Както господ избира народа си
Ти ме избра ти си моята родина

Кое точно не е ясно монархокомунисти
Кое точно не е ясно монархонацисти
Кое точно не е ясно монархорашисти

Ти ми показа ботаническата градина
на бъркли ти ми показа райската градина
на калифорния през онзи райски октомври
като април в андалусия вървяхме
нехванати за ръка, но все едно хванати
несгодени, но все едно сгодени
неженени, но все едно женени
невлюбени, но все едно влюбени
в онзи райски октомври в бъркли
като април в андалусия ти момичето
от колорадо ти еврейското момиче
в обетованата земя наречена калифорния
ти ми показа райската градина на бъркли
ти ми показа райската градина
на калифорния през онзи райски октомври
като април в андалусия вървяхме
нехванати за ръка, но все едно хванати

Ти ми показа ботаническата градина
на бъркли ти ми показа райската градина
на калифорния през онзи райски октомври
като април в андалусия вървяхме
нехванати за ръка, но все едно хванати
несгодени, но все едно сгодени
неженени, но все едно женени
невлюбени, но все едно влюбени
в онзи райски октомври в бъркли
като април в андалусия ти момичето
от колорадо ти еврейското момиче
в обетованата земя наречена калифорния
ти ми показа райската градина на бъркли
ти ми показа райската градина
на калифорния през онзи райски октомври
като април в андалусия вървяхме

нехванати за ръка, но все едно хванати

Понякога не много често
си спомням за теб това беше
на първото ми работно място
в основно училище до герена
сега когато има мач и стадиона
свети в нощта като току що кацнала
летяща чиния си спомням за теб

Ти беше много красива о колко само
беше красива ти беше о чудо точно
по мой вкус отлично знам че подобно
съвпадение на красота и вкус е
мисия невъзможна вече го знам
ти беше много красива о колко само
и беше о чудо точно по моя вкус

Ти беше много красива о колко само
беше красива и ти беше касиерка
колкото и да бях тъп усещах, че аз
чисто новия в училището трябва
да съм любезен с теб, а не ти с мен
ти беше много красива о колко само
беше красива ти беше о чудо точно
по моя вкус ти беше касиерка
и ти ме харесваше тъпото копеле

Сега когато има мач и стадиона
свети в нощта като току що кацнала
летяща чиния си спомням за теб
вероятността да срещна отново жена
като теб е същата като на герена
да кацне летяща чиния от алфа кентавър
този път ще се кача на нея

Понякога не много често
си спомням за теб това беше
на първото ми работно място
в основно училище до Герена
сега когато има мач и стадиона
свети в нощта като току що кацнала
летяща чиния си спомням за теб

Ти беше много красива о колко само
беше красива ти беше о чудо точно
по мой вкус отлично знам че подобно
съвпадение на красота и вкус е
мисия невъзможна вече го знам
ти беше много красива о колко само
и беше о чудо точно по моя вкус

Ти беше много красива о колко само
беше красива и ти беше касиерка
колкото и да бях тъп усещах, че аз
чисто новия в училището трябва
да съм любезен с теб, а не ти с мен
ти беше много красива о колко само
беше красива ти беше о чудо точно
по моя вкус ти беше касиерка
и ти ме харесваше тъпото копеле

Сега когато има мач и стадиона
свети в нощта като току що кацнала
летяща чиния си спомням за теб
вероятността да срещна отново жена
като теб е същата като на герена
да кацне летяща чиния от алфа кентавър
този път ще се кача на нея

Прохладата нахлува
през отворената врата
като крясъци на гларус

Чувам попукването на ламината
прохладата се разлива в стаята
като плясък на крила

Още малко и прохладата на гърдите ти
ще се опре в лопатките ми
още съвсем малко

В пълната призрачна тишина
тупуркането на детски крачета
без глас на горния етаж

Без детски глас о без детски глас

В пълната призрачна тишина
профучаването на коли покрай
последния дом на немския дионис

Без човешки глас о без човешки глас

В пълната призрачна тишина
отварям прозореца на стаята където
казват е умрял опълчилия се срещу разпнатия

И в безгласната призрачна тишина

Чувам йерихонските тръби на гласовете
от началото на йоханес пасион
гърмящи от уредбата на кола

В която беззвучно крещи релаксиращ
след работа съвестен служител.

Когато ми разказа за китайското момиче
изведнъж почувствах зееща празнота
каквато не бях чувствал преди
когато майка безстрашно се сражаваше
с разтурването на апартамента
от неопределен брой китайски наематели
забиващи гвоздеи навсякъде небрежно
посяващи навсякъде дози бяло стафче

Тогава изпитах шемет пред хилядолетните
същества покриващи лицето на земята
на апартамента под наем пода му
с небрежно посети за сина на хазайката
акуратно сгънати дози бяло стафче
но не зеещата празнота, когато ми разказа
за хилядолетния ритуален свян
на китайското момиче как да го опиша
после неописуемата й детска радост

Когато ИО безцеремонно се сприятели
с китайчето на собствениците на ресторанта
със смътен спомен благоговейно ги нарекох
кубинската принцеса и императора.

Ти си яков, аз съм оня
ще се бориш с мен и няма
няма няма да ти надвия

Аз съм сам ти ще имаш
две жени две слугини единадесет деца аз
аз съм аз аз съм бил аз ще бъда сам

И когато преведеш всички
през брода на явок брода на потока
когато преведеш всички и всичко

Ще останеш сам и някой ще се бори
с теб до зазоряване на бар мицва и той
няма няма няма да ти надвие

След зазоряване на бар мицва
помни това ще бъдеш сам и целия свят
ще се бори с теб и няма няма няма да ти надвие

Защото ти си яков пази това
защото ти си жена пази това
защото ти си ти пази това

Избраната ми дъщеря.