vs. archives

Живеехме в същата кооперация
но ти някак стоеше встрани
от другите деца на кооперацията
големия ти брат имаше детски паралич
ужасно го тормозехме докарвахме го
до пяна от устата до замерване с квото
му паднеше под ръка викахме му
жоро павето дори не си спомням
как наистина се казваше брат ти

Всъщност ти май дойде да живееш тук
когато брат ти почина вече бяхме по-големи
ти бе пропуснала първоначалното
сплотяване на колектива, но и сега
не предприемаше стъпки за сближаване
живееше на партера където беше живял
брат ти който с мъка изкачваше
няколкото стъпала до дома си

Ти винаги някак се шмугваше
нямаше начин човек да те засече
на стълбището с годината на световния
борсов крах и черния му четвъртък
изписана с чернобяла мозайка
посрещаща на входната площадка
над теб тегнеше сянката на брат ти
и друга невидима нетелесна призрачна
която дълго ми убягваше защото бях свикнал
при мен нещата уж да са видими

Дълго време си мечтах за теб
после се преместихме ти остана
в една от пропуснатите ми родини

Прохладата нахлува
през отворената врата
като крясъци на гларус

Чувам попукването на ламината
прохладата се разлива в стаята
като плясък на крила

Още малко и прохладата на гърдите ти
ще се опре в лопатките ми
още съвсем малко

В пълната призрачна тишина
тупуркането на детски крачета
без глас на горния етаж

Без детски глас о без детски глас

В пълната призрачна тишина
профучаването на коли покрай
последния дом на немския дионис

Без човешки глас о без човешки глас

В пълната призрачна тишина
отварям прозореца на стаята където
казват е умрял опълчилия се срещу разпнатия

И в безгласната призрачна тишина

Чувам йерихонските тръби на гласовете
от началото на йоханес пасион
гърмящи от уредбата на кола

В която беззвучно крещи релаксиращ
след работа съвестен служител.

Когато ми разказа за китайското момиче
изведнъж почувствах зееща празнота
каквато не бях чувствал преди
когато майка безстрашно се сражаваше
с разтурването на апартамента
от неопределен брой китайски наематели
забиващи гвоздеи навсякъде небрежно
посяващи навсякъде дози бяло стафче

Тогава изпитах шемет пред хилядолетните
същества покриващи лицето на земята
на апартамента под наем пода му
с небрежно посети за сина на хазайката
акуратно сгънати дози бяло стафче
но не зеещата празнота, когато ми разказа
за хилядолетния ритуален свян
на китайското момиче как да го опиша
после неописуемата й детска радост

Когато ИО безцеремонно се сприятели
с китайчето на собствениците на ресторанта
със смътен спомен благоговейно ги нарекох
кубинската принцеса и императора.

Ти си яков, аз съм оня
ще се бориш с мен и няма
няма няма да ти надвия

Аз съм сам ти ще имаш
две жени две слугини единадесет деца аз
аз съм аз аз съм бил аз ще бъда сам

И когато преведеш всички
през брода на явок брода на потока
когато преведеш всички и всичко

Ще останеш сам и някой ще се бори
с теб до зазоряване на бар мицва и той
няма няма няма да ти надвие

След зазоряване на бар мицва
помни това ще бъдеш сам и целия свят
ще се бори с теб и няма няма няма да ти надвие

Защото ти си яков пази това
защото ти си жена пази това
защото ти си ти пази това

Избраната ми дъщеря.

Ти си яков, аз съм оня
ще се бориш с мен и няма
няма няма да ти надвия

Аз съм сам ти ще имаш
две жени две слугини единадесет деца аз аз съм аз съм бил аз ще бъда сам

И когато преведеш всички
през брода на явок брода на потока
когато преведеш всички и всичко

Ще останеш сам и някой ще се бори
с теб до зазоряване на бар мицва и той
няма няма няма да ти надвие

След зазоряване на бар мицва
помни това ще бъдеш сам и целия свят
ще се бори с теб и няма да ти надвие

Защото ти си яков пази това
защото ти си жена пази това
защото ти си пази това

Избраната ми дъщеря.

Още никой не беше умрял
но смъртта беше неизбежна
като душенето на хищник
успокояващо живота във все
и все по-редките конвулсии

Нима няма нож нима няма помощ
нима няма крясък нима няма помощ
нима няма развързване нима няма помощ
нима няма надежда нима няма помощ
нима няма спасение нима няма помощ

Гледах те и се опитвах да разбера
човек се опитва да разбере когато
неизбежността е неизбежна когато
смъртта е смърт и нищо не можеш
да направиш се опитваш да разбереш

Някак неясно как ти беше паднала
в ската може би за да достигнеш
особено зелено клонче както беше вързана
примката се бе стегнала отвъд съвместимото
с живота и недостижимото зелено клонче

Нима няма нож нима няма помощ
нима няма крясък нима няма помощ
нима няма развързване нима няма помощ
нима няма надежда нима няма помощ
нима няма спасение нима няма помощ

Мухите вече спокойно пиеха очите ти
но ти още гледаше втренчила вътрешния
поглед в недостижимото зелено клонче
още никой не беше умрял не беше
но смъртта беше неизбежна

Успокояваща живота в опита да разбереш
Когато нищо не можеш да направиш.

Още никой не беше умрял
но смъртта беше неизбежна
като душенето на хищник
успокояващо живота във все
и все по-редките конвулсии

Гледах те и се опитвах да разбера
човек се опитва да разбере когато
неизбежността е неизбежна когато
смъртта е смърт и нищо не можеш
да направиш се опитваш да разбереш

Някак неясно как ти беше паднала
в ската може би за да достигнеш
особено зелено клонче както беше вързана
примката се бе стегнала отвъд съвместимото
с живота и недостижимото зелено клонче

Нима няма нож нима няма помощ
нима няма крясък нима няма помощ
нима няма развързване нима няма помощ
нима няма надежда нима няма помощ
нима няма спасение нима няма помощ

Мухите вече спокойно пиеха очите ти
но ти още гледаше втренчила вътрешния
поглед в недостижимото зелено клонче
още никой не беше умрял не беше
но смъртта беше неизбежна

Успокояваща живота в опита да разбереш
Когато нищо не можеш да направиш.

Още никой не беше умрял
но смъртта беше неизбежна
като душенето на хищник
успокояващо живота във все
и все по-редките конвулсии

Гледах те и се опитвах да разбера
човек се опитва да разбере когато
неизбежността е неизбежна когато
смъртта е смърт и нищо не можеш
да направиш се опитваш да разбереш

Някак неясно как ти беше паднала
в ската може би за да достигнеш
особено зелено клонче както беше вързана
примката се бе стегнала отвъд съвместимото
с живота и недостижимото зелено клонче

Мухите вече спокойно пиеха очите ти
но ти още гледаше втренчила вътрешния
поглед в недостижимото зелено клонче
още никой не беше умрял не беше
но смъртта беше неизбежна

Успокояваща живота в опита да разбереш
Когато нищо не можеш да направиш.

Още никой не беше умрял
но смъртта беше неизбежна
като душенето на хищник
успокояващо живота във все
и все по-редките конвулсии

Гледах те и се опитвах да разбера
човек се опитва да разбере когато
неизбежността е неизбежна когато
смъртта е смърт и нищо не можеш
да направиш тогава се опитваш да разбереш

Някак неясно как ти беше паднала
в столчето може би за да достигнеш
особено зелено клонче както беше вързана
примката се е стегнала отвъд съвместимото
с живота и недостижимото зелено клонче

Мухите вече спокойно пиеха очите ти
но ти още гледаше втренчила вътрешния
поглед в недостижимото зелено клонче
още никой не беше умрял
но смъртта беше неизбежна

Успокояваща живота в опита да разбереш
Когато нищо не можеш да направиш.