От Чили само си спомням едно 12-годишно момиченце
как танцува сама на чакълен път.
Намирам се в пещера
един метър височина на метър и двайсе
ширина
Пещера от клонаци и храсталак
до прибоя на пътя.
Тя разгръща листака и ми се усмихва.
В дъното на странен двор за добитък
Книги или парчета месо.
Нерви окачени на скелет
Или офсетна хартия.
Ваза или дверите
На кошмарите.
Докове Всеки зловреден дух ободрява
сянката на цветето Твоята сянка, Гаспар
Между инжекции, почти без да ми се усмихваш
(На 19 съм, малко уважение) Ще изтрием
свечеряването в което чилиеца се изгубва
из една абсолютна Барселона Снегът
Конете Самотата
Нощите които съм спал сред лица и думи,
Тела превити от вятъра,
Линии които гледах омагьосан
В границите на сънищата ми.
Ледени нощи на Европа, тялото ми в гетото
Ала сънувайки.
Ще дойде ден когато от улицата ще ти подвикнат:
чилиецо.
И ти ще слезеш прескачайки през три стъпала.
Ще бъде нощ
и очите ти най-сетне ще са открили цвета
който желаеха.
Ще приготвяш нещо за ядене или ще четеш.
Ще бъдеш сам и ще слезеш тутакси.
Един вик една дума
която ще е като вятъра тласкайки те изневиделица
по посока на съня.
И ти ще слезеш прескачайки през три стъпала
С нож в ръка.
И улицата ще е празна.
Чуден любовен свят: самоубийства и убийства;
няма магнетични дами, Гаспар, а Страх
и необходимата скорост на онзи, който не иска
да оцелее
Когато мисля за хора правени ежедневно на пестил
трябва да мисля също за скоростта която се натрупва
за портите на вилите,
за пиратските кораби които децата строят
с листовете на тетрадките си
по граматика.
Когато мисля за затвор и пиша затвор до
натръшкване
да не забравя да отбележа в някой ъгъл
ръце върху гениталиите,
признание,
случаи на доверяване.
Нищо няма да остане от сърцата ни.
Пейре Карденал. Пред твоите думи
Бял пепелник преливащ от пръстени.
Албигойците притаили се в Барселона.
При все това песни и вино.
Бял пепелник преливащ от пръсти.
В комиксите намираме свободата.
Нищо няма да остане от сърцата ни.
Нито от каменните тавани, които ни видяха.
Пребледняване.
Пише червеният сексуален орган пронизан от сиви палми.
Подобно е това затъмнение на очилата ти падащи в пропастта.
Вдън читалнята на Ада.
Заедно с конкретните и субективни хора
и търсените от органите на реда.
Кръвта съсирена върху хоризонтално стъкло.
Приятно приятно приятно
като Барселона някъде в средата на 79-та
Истории възпети от Жоан Аирас те занимават сега
Беден и свободен параноичен
Единственото тъмно нещо до леглото ти
е раницата
Моля се на Господа да не се разболееш
