vs. archives

Седя на втория етаж
рядко седя на втория етаж
не обичам да седя на втория етаж
долу нямаше места не обичам
да гледам оттук отвисоко как
протича обичайното щастие

Предпочитам да извия нагоре
глава като голямо старо тъжно куче
към обичайното протичане на щастието

Но и това не е истината която обичам
като последна вярна приятелка която
никога не изневерява никога не изоставя
само застава отстрани и гледа как й
изневеряваш как я изоставяш
с разбиране без справедлив гняв

Тя знае, че я обичам само жените могат
това да знаят и да прощават знаейки ето последната истина, която не се вижда
нито отгоре нито отдолу само на равнището
на очите на обичайното протичащо щастие

Само на равнището на очите му
трябва да устоиш без ресентимент
без завист без унижение без превъзнасяне
с разбиране на равнището на очите му

Щедростта е най-истинското
в един поет стиснати мизерни задници
Щедростта е най-истинското
което ви кара да мислите че може
да крадете мизерни стиснати задници

Щедростта е най-истинското
в един поет стиснати мизерни задници
курви неблагодарни късащи
първите страници с посвещенията
където сте назовани любими кучки
за да ги шитнете сега след петдесетина години
тези първи страници ще правят
книгите златни но вие нямате време
да чакате курви неблагодарни

Щедростта е най-истинското
в един поет мизерни стиснати задници
крадци курви неблагодарни сега е дим
насълзяващ очите на дърти стиснати
мизерни задници крадци курви неблагодарни
нямащи време само вечността е щедра
курвенски боклуци на стиснатото настояще

Щедростта е най-истинското в един поет

Глас който идва от кръвта
стичаща се по бедрата на момиче
Глас който идва от ягодовия аромат
на засъхналата сперма на момче
Глас който идва от утробата
на жена чакаща с години дете
Глас който идва от нищото
както господ идва от нищото
Благославяйки кръвта стичаща се
по бедрата на момичето
Благославяйки ягодовия аромат
на засъхналата сперма на момчето
Благославяйки утробата на жената
чакаща с години идването на дете
Благославяйки нищото от което иде
поезията глас който идва от нищото

След индиговочерния дъжд се пробуждаш
в най-бялото утро в което протичаш
винаги същата винаги себе си
времето е бяло времето тече като мляко
ти течеш ти си бяла като мляко
златисторижива като тютюн бяла
като най-сияйното бяло утро

След индиговочерния дъжд се пробуждаш
в най-бялото утро в което протичаш
винаги същата винаги себе си
времето е бяло времето тече като мляко
ти си пухкавобузата дева ти протичаш
придошла без болка без болезнено желание
без желана болка оставяш това на него
ти течеш ти си бяла като мляко
златисторижива като тютюн бяла
като най-сияйното бяло утро

След индиговочерния дъжд се пробуждаш
в най-бялото утро в което протичаш
винаги същата винаги себе си
времето е бяло времето тече като мляко
оставяш болката на него да те вижда
да прониква в тебе да го боли оставяш
болката на щастието на него докато
ти течеш ти си бяла като мляко
златисторижива като тютюн бяла
като най-сияйното бяло утро

спомням си лицето ти спомням си
усмивката ти на учудено и благодарно дете
тази минойска издълженост на тялото ти
устремена към нещо непознато и желано
готова на мига да се изправиш
пред огнедишащия бик да не трепнеш
изчаквайки връхлитането му да се
извисиш
като огъната до счупване жилава клонка
на плачеща върба между рогата му
докосвайки само с връхчетата на пръстите си
потния му копринен гръб и да се окажеш
от другата страна на гравитационната дъга
на лудото щастие съвършено като бяла сутрин
след индиговочерна дъждовна февруарска нощ

Погледа ти показва ти си във всеоръжие
обкръжена от колежки самонасочваща се ракета
макар и работещо момиче имаш съвършено
лице на гейша рецитираща средновековни стихове
който те погледне е щастлив беден селянин
когото погледнеш е щастлив смел самурай

Беше неохраняем плаж без мрежи срещу акули пиян на кирка усещах как ме изгаря дъха на джин от устата ти с ужаса на девственик слязох бръкнах в теб и извадих мокра и червена ръката си погледнах я като чужда късогледо и размазано отблизо помирисах близнах нерешително като дете страхуващо се да не се опари ти лежеше по гръб и нехаеше за мен като океана по пладне на мръсния плаж с треперещите петна мазут от близкото пристанище главата ми се люлееше в скута ти беше неохраняем плаж без мрежи спомних си че акулите ги привлича дъха дъха на кръв на кръв дъха на кръв на неохраняемия мръсен плаж океана и кръвта ти бяха едно

Беше неохраняем плаж без мрежи срещу акули пиян на кирка усещах как ме изгаря дъха на джин от устата ти с ужаса на девственик слязох бръкнах в теб и извадих мокра и червена ръката си погледнах я като чужда късогледо и размазано отблизо помирисах близнах нерешително като дете страхуващо се да не се опари ти лежеше по гръб и нехаеше за мен като океана по пладне на мръсния кубински плаж с треперещите петна мазут от близкото пристанище главата ми се люлееше в скута ти беше неохраняем плаж без мрежи спомних си че акулите ги привлича дъха дъха на кръв на кръв дъха на кръв на неохраняемия мръсен плаж океана и кръвта ти бяха едно

Беше неохраняем плаж без мрежисрещу акули пиян на кирка усещахкак ме изгаря дъха на джин от устата тис ужаса на девственик слязохбръкнах в теб и извадих мокраи червена ръката си погледнах якато чужда късогледо и размазаноотблизо помирисах близнах нерешителнокато дете страхуващо се да не се опарити лежеше по гръб и нехаеше за менкато океана по пладне на мръсниякубински плаж с треперещите петнамазут от близкото пристанищеглавата ми се люлееше в скута тибеше неохраняем плаж без мрежиспомних си че акулите ги привличадъхадъха на кръв на кръв дъха на кръвна неохраняемия мръсен плажокеана и кръвта ти бяха едно

Пред теб винаги ще пледирам
виновен пред теб и господа бога мой
макар че ми прости и ми се смееш глупчо
не е честно ти се смееш с онзи божествен смях
не е справедливо глупчо любов любов глупчо
винаги ще пледирам виновен пред теб
и господа макар че ми прости и се смееш

Пред теб винаги ще пледирам виновен
макар че ми прости и ми се смееш глупчо
един приятел крайноляв хомосексуален почти
пиер паоло само дето не е католик умно момче
казва черен лебед, не, аз бях твоя черен лебед
макар че ми прости и ми се смееш глупчо
пред теб винаги ще пледирам виновен
пред теб аз бях твоя черен лебед

Пред теб винаги ще пледирам виновен
взех те млад шофьор на автостоп на един завой
тира сечейки завоя навлезе в насрещното
колата излетя като тапа в ската търкаляйки се
по дължина когато отново падна на колела
нямах драскотина ти беше с прекършен врат
пледирам убийство по непредпазливост най-малкото
виновен пред теб и господа на отците ми
макар че ти ми прости и се смееш

Глупчо любов глупчо любов любов глупчо
Не е честно, ти се смееш с онзи божествен смях