Разни пещерни антикомунисти ми обръщат внимание, че моята Нобелова кампания е организирана от бивш комунист и днешен горд гражданин на Червена Виена. Е, да, така е, не е толкова просто, но е толкова успешно.
Или не е успешно?
Аз иначе съм десен, твърдо десен. Но чак пък да съм член на Инициативен комитет на предизвестен лузър, това не. Аз не съм лузър, а доц. чл.-кор. на Българската академия на науките, а скоро, т.е. отскоро и на Шведската, писаха сутринта във всички шведски вестници.
Романите, за които пишат сутрин във всички шведски вестници, се пишат от победителите, които пишат историята. Това, че в началото на кариерата ми победителите бяха десни, е едно на ръка. Навреме предвидих, че вече ще са леви, оказах се прав, или?
Да предвидиш събитията не е предателство, а прозорливост.
Освен това всяко умно дете на умни соцградинари знае, че Швеция е традиционно социалдемократическа страна. Там пещерният антикомунизъм е политически некоректен, какъвто е и във Виена също.
Ето, моят ментор и организатор на моята Нобелова кампания е от Виена, а е бивш комунист. Някой да го е лустрирал във Виена? Не.
Да не би победилият Господин Министър-Президент и победилата Госпожа Президент-Министършата да прави нещо различно? В Родината е един, в Немско друг.
Аз обаче NB съм наопаки: в Немско съм друг, а в Родината един.
Не съм ли десен у нас? Десен съм, твърдо, просто не лузърски десен. Не съм ли ляв в Немско и Шведско? Ляв съм, просто там победата го изисква, а аз не съм десен лузър.
Десен – да, лузър – не.
Ето, другарката марксистка и демократична социалистка Ипи ме покани дори извън Континента, в Източен Лондон, да представя едно от Многото Имена на многото Мои Господари.
Родителен падеж все пак е името ми, родителен за притежание.
Другарката Ипи отлично знае, израсла в сталинистка Албания, че аз съм израсъл в Живкова България, но че и двамата не сме пещерни антикомунисти.
Тя дори е марксистка и демократична социалистка. Аз, разбира се, си оставам десен, но в Шведско, камо ли Оувърсийз, съм ляв, само едно от многото ми лица, разбира се.
Лондонград е много ляв град, да знаете, любим на всички руски олигарси, мисля, че и на Якунин, собственика на „Поляндрия“, моето руско, санкт-петербургско издателство. Кмет мюсюлманин-манданин, белите хора са малко и много приветливи към всички други с много лица и имена.
Родителен за притежание, притежание на много Господари.
Господар ли е Якунин? Господар е. Господар ли е Кръстев? Господар е. Господар ли е Радев? Господар е. Господарка ли е Радевица? Господарка е. Господар ли е Гюров? Не е. Господарка ли е Ипи? Господарка е.
Е, не е Дуа или поне Бандаранга, но все пак е Другарка и Господарка на едно от имената ми.
Другарка Господарка, секси, баш като по Моята Инвентарна книга на социализма.
The Man with Many Names, найс, а?
