Редактирайки ръкописа на „Руската дистопия на ХХІ век“, който бях оставил да отлежи, стигнах вчера до главата за романа на Олга Птицева „Двеста и третият ден на зимата“ (2024). Съгласно бележките под линия, отбелязващи кога са посещавани съответните цитирани сайтове, съм писал за романа на Птицева точно преди две години.
Дистопията на Птицева, буквализираща поредното руско дълбоко замръзнало царство, беше една от книгите, която си спомням, че прочетох с удоволствие. Не бих казал, че съм комсомолски фен на женското писане, но писането на Птицева ми хареса.
Явно това ми е попречило да забележа или помогнало да игнорирам на първо четене и писане, че романът й е публикуван в петербургското издателство „Поляндрия“, собственост на снаха на путински олигарх, разчуло се по тези земи покрай гробното мълчание на кандидатнобелиста за руското издание на „Времеубежище“.
Погледнах на сайта на „Поляндрия“, да, Олга Птицева е там. Но, о чудо, Георги Господинов го нямаше, вече го нямаше.
К сожалению, на ваш поисковый запрос ничего не найдено. Това при търсенето на „Георги Господинов“ с опцията за търсене по автори.
При общото търсене на „Георги Господинов“ в сайта на издателството се попада на „Сделаны из вины“ на Йоанна Елми, „Направени от вина“ на Йоанна Елми, която и да е тя, каквато и да е направата, каквато и да е вината. Апропо, също е българка.
***
Нито „Георги Господинов“, нито „Времеубежище“ го имаше на сайта на „Поляндрия“, петербургското издателство, собственост на снахата на путински олигарх, и още по-точно, съосновател на Кооператив „Озеро“, първичното зърно на реално съществуващия путинизъм.
Ще трябва да ми повярвате, че в някаква минала реалност и „Георги Господинов“, и „Времеубежище“ ги имаше и двамата на сайта на „Поляндрия“. Или ако не е било реалност, беше нещо, за което писах текст, основавайки се на това, че бях видял „Георги Господинов“ и „Времеубежище“ на сайта на „Поляндрия“. И написах текст или дори текстове за това. За това, че съм видял „Георги Господинов“ и „Времеубежище“ на сайта на „Поляндрия“.
Нека за момент да допуснем, че съответните ми текстове не са чак толкова добри, че да са чисти халюцинации.
***
Това е повече от странна липса. Първо, чисто технически. Що за безхаберно издателство е това, което пропуска свой Букър автор? Или изрично му е казано да го пропусне, технически да го пропусне, макар че реално – и юридически – „Георги Господинов“ и „Времеубежище“ продължават да бъдат ключови думи, срещащи се в мрежата във връзка с ключовата дума „Поляндрия“?
Някакво рунетско – чебурнетско – ченгеджийско надхитряне на ИИ в епохата на постистината, фейковете за руската армия, за световноизвестния български автор и за Слава Украине? Героям Слава, но „Георги Господинов“ и „Времеубежище“ ги няма на сайта на „Поляндрия“.
Или правилният съюз и правилната реална връзка е: Слава Украине / Героям Слава – и „Георги Господинов“ и „Времеубежище“ ги няма на сайта на „Поляндрия“, петербургското издателство, собственост на снахата на путински олигарх, и още по-точно, съосновател на Кооператив „Озеро“?
***
Това е повече от странна липса, второ, доколкото липсва автор и произведение, който в същността си е чиста ПР-конструкция. Тоест липсата му в определена точка на ПР-времепространството би било равносилно на онтологичното му небитие в същата.
Кой би могъл да посегне на онтологичното ПР-битие на „Георги Господинов“ и „Времеубежище“ на сайта на „Поляндрия“, този единосъщ фрагмент и дори руски ипостас на онтологичното битие на „Георги Господинов“ и „Времеубежище“? Възможно ли е, мислимо ли е това да е самият ПР-конструкт, битуващ под името „Георги Господинов“?
Защо обаче? Не е ли прогресивно, българско и многопластово да публикуваш в издателство на снаха на путински олигарх, съосновател на Кооператив „Озеро“ – и да е Слава Украине / Героям Слава? Нима няма именно това българско, прогресивно и многопластово да има да номинира за Нобел в близките си два-три-четири мандата?
***
Това е повече от странно, трето, защото основополагащото алиби, използвано за оправдаването на публикуването на „Георги Господинов“ и „Времеубежище“ в „Поляндрия“ СЛЕД пълномащабната агресия на путинска Русия срещу Украйна, бе именно, че това е – с образцово дясноградската формулировка на доц. Георги Лозанов – „опит за диалог с тази част от руското общество и руската интелигенция, която във всички случаи има нужда от окуражаване“.
Изчезването на „Георги Господинов“ и „Времеубежище“ от сайта на „Поляндрия“ със сигурност накърнява, пък било то и фрагментарно с оглед на тоталната ПР-конструкция „Георги Господинов“, този окуражаващ диалог с тази част от руското общество и руската интелигенция, която във всички случаи, свързани с ПР-конструкта „Георги Господинов“, безспорно има нужда от окуражаване.
От какво е накърнен този окуражаващ диалог до степен „Георги Господинов“ и „Времеубежище“ да изчезнат от сайта на „Поляндрия“, издателство на снаха на путински олигарх?
Нима пластовете на западните грантове и Нобели, минаващи през комсомолски правилното кредитно досие с оглед на Слава Украине / Героям Слава са по-съществени в една все по-тотална, прогресивна и многопластова България, имаща в обозримо биологическо време да номинира за Нобел?
Диалогът с тази част от руското, другари и другарки, комсомолки и комсомолци, въпреки всичко трябва да продължи. Дори въпреки все по-прогресивно неясната многопластовост на съполагането и разполагането на пластовете на грантовете и Нобеловите номинации.
