vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

По пътя на всяка плът

Писането убива
Беше означено на видно място
Ти каза че е яко
Устиска неколко години
После тръгна да осребряваш.

Из мълчаливите диалози на любовта

Поетите трябва да бъдат преебавани
На общо основание мислеше си ниобула

Следва обесване
Мислеше си архилох.

За молитвата

Най-далече се чува
Бащината молитва

Майчината е
Самото чуване.

Енимъл планет

Най-силна най-интензивна
Най-дълбока най-истинска е
Нежността на хищника
Към последните конвулсии
На жертвата.

Какво стана с теб

Ти беше хубаво момиче
Разбираше палеше се от поезия
Сражаваше се като медуза горгона
С всички персеевци персиловци живееше
В последния люлин и славейков
Какво ти стана сега си
Пленник в буржоазен квартал
Напрегнат парцал копнеещ
За прозорец на възможност някой
Да ти удари една бърза пишка
Щото осигуряваш хубав терен
Събираш касови бонове
За осребряване какво стана
С теб.

Некои нелицеприятни истини за блъфьори

Когато без никакви карти
Отчаяно блъфираш крайно време е
Да завъртиш един телефон
На адвоката и психиатъра си
И да си готов да чуеш някои
Нелицеприятни истини за играта
С която си се захванал

След това
Ще се почувстваш по-добре.

За постоянстването в щастието

Щастливо наебана ти обичаше
Да казваш че аз съм най-щастливия човек

Когато поради съвкупност от комплексни причини
Сред които водещата беше отказа ти да обичаш
Писането ми вече не биваше щастливо наебавана
Ти свикна да казваш че съм нещастен боклук

Това е грешка и ти го знаеш с десет години брак
С мен зад гърба си аз обичам да постоянствам в щастието
И то се базира на писането което така лекомислено отказа
Да обичаш аз го обичам повече от всякога

Писането и щастието
Искат постоянстване.

3 март

Тя тръшка вратата на чужд дом
Препикава територии които не са нейни
Чака мъж който не се жени за нея
Преспива със случайни срещнати
С малки деца като застраховка живот
Чука се на чуждо легло
Яде на чужда маса
Пише на чуждо писалище
Тя вярва в освободители.

Даниил Хармс „Веднъж Гогол се преоблякъл като Пушкин“

Веднъж Гогол се преоблякъл като Пушкин, отишъл у Пушкин и позвънил на вратата. Пушкин му отворил и се развикал: „Я ела да видиш, Арина Радионовна, аз дойдох!“

Даниил Хармс „Пушкин си седял у дома“

Пушкин си седял у дома и си мислел: „Аз съм гений, хубаво. Гогол също е гений. Ама нали и Толстой е гений, и Достовески, царство му небесно, също! Кога най-сетне ще свърши всичко това?“ И в този момент всичко взело, че свършило.