vs. archives

Обичам смелите жени ти
беше най-смелата искаше се смелост
да не те е страх от мен теб
не те бе страх искаше да ме спасиш
и ме спаси аз те погубих ти
беше най-смелата по-смелата
от двама ни смелостта да погубиш
отстъпва далеч пред смелостта
да спасиш ти беше по-смелата
аз те погубих ти ме спаси
ти беше по-смелата

Не те беше страх да говориш
за литература с литературния звяр
ти знаеше, че поезията е жена
че най-добрата поезия е момиче
даряващо девствеността си
на чудовището литература ти
я дари чудовището сложи муцуна
в скута ти и говорехте за литература
без да те е страх сложила малка ръка
без маникюр върху шиповете на тила му

Какво да говорим за ебането
много по-лесно е да ебеш литературния звяр
отколкото да говориш с муцуната в скута ти
като всяка истинска красавица ти
държеше да ебеш свой собствен звяр
ти ебеше на общи основания свой собствен
за това противно на общоразпространеното
мнение което ти презираше се искаше
по-малко смелост отколкото да положиш
малката си ръка без маникюр върху шиповете
на тила му и да говорите за литература

Ти беше най-смелата искаше се смелост
да не те е страх от мен теб
не те бе страх искаше да ме спасиш
и ме спаси аз те погубих ти
беше най-смелата по-смелата
от двама ни смелостта да погубиш
отстъпва далеч пред смелостта
да спасиш ти беше по-смелата
аз те погубих ти ме спаси

Когато умираше ти се смееше
на хепиенда на историята за красавицата
и звяра й ти знаеше истинския край
най-добре ти беше най-смелата

Дълго мислех за теб
като за най-големия град в живота ми
Първия беше киев ти беше
близо тримилионна тялото ти
жита и небеса

Втория беше едва два милиона
но тялото ти величествен нощен безкрай
нищото на безкрая между летището и хотела
нарекох те хюстън защото там
стъпих на великата неумолима земя
на майка силвия моята майка

Третия беше най-страшната ми връзка
качих се още на летището в грешно такси
тялото й съединяваше прелестта на европа
и могъщото безразличие на азия
десеткимилионното безразличие
към женствеността на душата
само забравило християнския си татко

Грешал съм непрестанно за големината
на града, който си ти типично за един изгнаник

Странно спокоен съм като будист
когото ще самоубият всеки момент
от упор в главата може би дори
толкова колкото за втори контролен
произведен със странна траектория

Странно спокоен съм, а знам
че се намирам в окото на самсарата
в хобота й видях как очакваше
да се хвана зад теб в рейса да усетиш
дъха ми във врата си погледа ми
когато си оправяше косите странно
спокоен съм като будист когото
ще самоубият всеки момент

Не е да не разпознавам магията й
но това сега е луда феерия да, аз съм
идолопоклонник на цветовете миризмите
досезите всички синестезийни ефекти
на пъстрото й колело потока й
ако не беше писането вече да съм
изгорял като мушица в нея странно
спокоен съм като будист когото
ще самоубият всеки момент

Долепил нос и полуотворена в почуда
уста до стъклото което ме дели от нея
предпазното стъкло на писането
едновременно крехко и бронирано
странно спокоен като будист
когото всеки момент ще самоубият
може би дори толкова спокоен
че ще имам нужда от втори контролен
изстрел от упор със странна балистика
която да успее да мине неясно как
през плотивокуршумното стъкло
делящо ме от окото на самсарата
хобота й засмукващ ме във вихъра
от стъклена сол луди синестезии

Странно спокоен съм като будист
когото ще самоубият всеки момент
от упор в главата може би дори толкова
че да имам нужда от втори контролен
произведен със странна траектория

Първия ни подвиг на дрейфуващия лед
след гибелта на кораба майка беше
да сготвим спагети със сос неаполитана
следвайки стриктните ти указания
как го е правила в предишния живот
майка ти във водите на топли океани

После ледената ни плоча се пропука
навлизайки в тийнейджърските води
заживяхме в два палаткови лагера
от двете страни на пукнатината
съвместното готвене на спагети неаполитана
спасило ни живота след потъването
на майката кораб стана по взаимно съгласие
несъвместимо с навигационните реалности

Тази вечер без видима причина
освен мигновената вечност на времето
на възкресението на нашия спасител
сготвихме пак спагети неаполитана
за което написах възвърнатия рай

Първия ни подвиг на дрейфуващия лед
след гибелта на кораба майка беше
да сготвим спагети със сос неаполитана
следвайки стриктните ти указания
как го е правила в предишния живот
майка ти във водите на топли океани

После ледената ни плоча се пропука
навлизайки в тийнейджърските води
заживяхме в два палаткови лагера
от двете страни на пукнатината
съвместното готвене на спагети неаполитана
спасило ни живота след потъването
на майката кораб стана по взаимно съгласие
несъвместимо с реалностите на новия режим

Тази вечер без видима причина
освен мигновената вечност на времето
на възкресението на нашия спасител
сготвихме пак спагети неаполитана
за което написах възвърнатия рай

Шармелшейх военновременен рай
на руския мир в пустинята под обсада
нормално десетилетно военно положение
олинклузив протоколи за сигурност
простете сър кой е номера на стаята ви сър
червено море обрамчено от червени скали
кървав пресичащ възкачващ се моисей
подивели от щастие деца на възрастта на ИО
лудеещи в басейна с черни бански с хиджаб
срещу нас две проститутки по бикини
едната приказно красива левантийка нима
това съвършенство може да се проституира
другата в обичайна поддържаща роля

Шармелшейх военновременен рай
на руския мир рай в пустинята под обсада
нормално десетилетно военно положение
олинклузив протоколи на сигурност
простете сър кой е номера на стаята ви сър
червено море обрамчено от червени скали
подивели от щастие деца на възрастта на ИО
лудеещи в басейна с черни бански с хиджаб
срещу нас две проститутки по бикини
едната приказно красива левантийка нима
това съвършенство може да се проституира
другата в обичайна поддържаща роля

Това е мястото, в което за миг
влизаш в божествеността на живота
като дете гледащо отстрани играта
последното колебание поклащане
увисване за миг на самолет преди
да докосне безвъзвратно земята
лъча на благовещението необратимо
без възможност за рефракция потъващ
в ликуващо зачеващото тяло на девата
неевклидово огъващото се времепространство
гравитационните вълни чудовищното
завихряне акреционния диск около
хоризонта на събитията на красотата
това е мястото, в което за миг
влизаш в божествеността на живота
като дете гледащо отстрани играта
помни срамежливостта като съботата
пази я тя е завета на отците и поезията.

Ти ми показа честно и обясни
истината на прекрасното си тяло
като продавач на килими от едно време
беше валял от десетки години
ноемврийски пролетен дъжд

Ти ми даде простите неща
чаша чай удрящ в измръзналите пети
персийски сладости предците на арабските
секващата дъха истинна горчивина
процеждаща се бавно през райската сладост

Ти раздипляше плътта и душата
естествените пигменти на земята и небето
грубата мощна топлина на вълната
ефирната еластична тюркоазена коприна

Ти ми показа честно това е истинското
скъпото нещо евтината имитация
изглежда за пред хората по същия начин
болеше много докато прониквах в теб
малките ти ръце майчински ме напътстваха
никога повече не докоснах такава плът

Има разлика да слизаш
от магистралата в нощта
на влизане във вечния град
и да се качваш на магистралата
денем на излизане

Пиер паоло беше още по-херметичен
нямахме възможността за близост
за паметта на съвместното движение на телата
на идване от терминала до подземния гараж
където ни посрещна изящно мълчалива
непорочно черната тесла

Взе ни от вратата на хотела
пъхна бързо куфарите в чистия багажник
попита на италиански дали сме се настанили
възприех този преход от английския
като дискретна непринудена форма
на близост и потеглихме

През нощта на идване часовника му беше
мълчал сега получаваше безспир съобщения
така разбрах че има смартуоч
толкова масивен че го бях взел
за напълно реален часовник
насред виртуалния порой записа
едно гласово съобщение звучащо
като много любезен отказ
без да става ясно дали е делови
или интимен досега не бях мислил
изобщо за сексуалния му живот

Нормално отговори той наум
за теб съм само гладка функция
на таксиметров шофьор зъбно колелце
в тоталитарната анархия на капитализма
докато чувах това в главата си
той извръщаше като тик главата си
надясно към нещо лежащо до него
на предната седалка казах тик
всъщност приличаше на милото кимане
на онези кученца на предното табло

Изведнъж с болка се вгледах
в прекрасните му внимателни големи ръце
в дългите му посивели къдрици
нито мазни нито блестящи от чистота
забелязах с неясен потрес слушалките в ушите му
защо пиер паоло защо капитализма е това

Има разлика да слизаш от магистралата
в нощта отново прозвуча гласа му в главата ми
на влизане във вечния град момче
и да се качваш на магистралата
денем на излизане от мама рома

Последните му думи извън главата ми
бяха ате ла просима с тази магическа топла
любезност, която те кара да вярваш
в следващия път