vs. archives

Осветителната мачта се извисява далече
над покрива на къщата и върховете на тополите
короната й се състои от трийсет прожектори
пет по височина шест по дължина
някъде долу в тъмната чаша на нощта
изстиващите празни трибуни празна писта
празния терен потопени в обърнатата
огромна купа на индигово небе

Отдясно на изгасналата мачта
Режещобелия лунен сърп над покрива

Под покрива призрачни улуци
прекрасен корниз обрамчващ като архитрав
прозорец със спуснати щори с незатворени
ламели зад които прозира нещо зелено
долу досами перваза бяло сияние по-горе
като от настолна лампа всичко това потопено
в кехлибарената топлота на дома

Ще е най-прекрасната утрин
ще се събудя чисто нов у дома
след сън завърнал се от пътуване
взимам транспортната ти клетка
и излизам в синьото утро знам
че ме чакаш като добра съпруга
прощаваща отсъствието защото знае
че си верен, че обичаш, че се връщаш
предусещам вече топлотата на тялото ти
прегръдката ти гушкането и с неземна
благодарност прекрачвам прага ето ме
в небесния хотел за домашни любимци

Минаваме оттам за уроците по рисуване
руина на бъдеща офис сграда от 90-те
винаги си казвах понякога казвах на теб
това е опасно място имах предвид изнасилване
място за клошари и дилъри днес
там си почиваха сотаджии с чисто
бяло ауди единия ни проследи с поглед
като скучаещ охранител минаваща котка
другия седеше в колата невидим бяха като
на теферич сред избуялата в руините
сочна алчна отровнозелена зеленина

Джанките са прецъфтели водата
в канала се е избистрила, но е мощна
вървиш с приятелката си от рисуване
най-сетне господи най-сетне приятелка
от рисуването винаги съм мечтал
да имам приятелка художничка винаги
съм мечтал да свържеш рисуването
с истината приятелството любовта
творчеството е истина приятелство любов

Избързвам напред да не ви подслушвам
гласовете ви се сливат с шума на водите

Когато си направил горещия шоколад
и си изпратил ИО на училище
когато си написал първото стихотворение
в божествената прохлада на утрото
когато си платил местните данъци
когато си приел да прочетеш
ръкопис на непознат млад поет
когато си прострял прането
когато си отложил за поред път
да пуснеш прахосмукачката
когато ИО цъка в окото на рутера
когато някои има вяра в теб
колкото синапено зърно когато ти
имаш вяра колкото синапено зърно

Какво всъщност видях
гълъб който лети странно
и се завира накрая в стара
ръждива вентилационна тръба
изведена извън експлоатация
оставена да виси на фасадата
като реликт от близко минало
незаслужаващо да бъде помнено

Кога се запитах какво виждам
когато летящия странно гълъб
направи след малко същото
не бях забелязал излизането му
от изоставената вентилационна тръба
видях го отново да лети странно
и да влиза отново на същото място
като неочаквано точно дежавю

Кога всъщност разбрах какво виждам
гълъба летеше странно защото носеше
пръчка в човката си издигайки се
от място право нагоре преди да влети
във вентилационното отвърстие
изглеждаше сакат, а всъщност работеше
полагаше грижа за нещо невидимо

Виждах правенето на гнездо

Благодаря ти
За тази прохладна утрин
Не съм на висотата й

Ти ми я даряваш

Благодаря ти
За този дар на умиротворението
Дарява се незаслуженото

1
Когато бях в най-истинския сън
на живота си мислех, че съм в реалността

Държах се невнимателно като наяве
разруших съня събудих се и разбрах

Че съм бил в най-истинския сън

2
Който не сънува няма от какво да се събуди
това е подобно на пълна упойка

Пълната напълно празна чернота
без сънища без които не можем да направим

Разликата между съня и реалността

3
Който не сънува не може да направи
разликата между реалността и смъртта

От този сън без сънища няма събуждане
трябва да сънуваш за да се събудиш

Видях съня без сънища при пълната упойка. От него няма събуждане. Трябва да сънуваш, за да се събудиш!

Дълго стоя зад гърба ми
в полупразния тролей на квантовите събития
като изтънчен скимър на дебитни карти

Виждах с периферното зрение само
изцяло черния хоризонт на събития
нямаше дори ароматен акреционен диск

Колко изтънчено да оставиш почти
всичко зад хоризонта на събития колко е
прекрасноужасно мълчанието на черното

Вместо да се върне в изцяло невидимото
през задната врата на тролея тя мина напред
в сивото сияние на пролетния ден

Видях идеален черен силует сякаш без тяло
черно релефно мотористко яке седящо й
сякаш по самата кожа сякаш е кожата

Очертаващо идеалния силует без тяло
малките черни гърди малкия черен корем
като от картини на ранните холандци
съвършено незапомнящо се фино лице

На сянка минаваща стремително под водата
идеалния невидим непроследим скимър
издаваше я само черния лак на ноктите