vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Работникът знае, че преди да изчука стоките, самия трябва да бъде изчукан

via

Реклами

Винаги когато влизам в моловете с тези колекции от стоки, ми се счува тоя натраплив шепот – изчукай ни!
Но работникът знае, че преди да изчука стоките, самия трябва да бъде изчукан

ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ

Нощни плажове

Фалосът е единица мярка в символния регистър, каквато е паричната единица в стоковата размяна, тоест едно нищо.
Винаги когато влизам в моловете с тези колекции от стоки, ми се счува тоя натраплив шепот – изчукай ни!
Но работникът знае, че преди да изчука стоките, самия трябва да бъде изчукан.
И тогава неизменно си спомням Лакан – само фалосът е щастлив, човешките същества – не.

View original post

ОНТОЛОГИЯ В СЪКРАТЕН МАНИЕР

via ОНТОЛОГИЯ В СЪКРАТЕН МАНИЕР

ОНТОЛОГИЯ В СЪКРАТЕН МАНИЕР

предадени на преводачи и контрабандисти. Ние сме „ние” само посмъртно. Ти и аз го очакваме (Toi et moi nous y attendons)

ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ avec ЖАК ДЕРИДА

Нощни плажове

Fire is want and surfeit
Feuer ist Mangel und Übermaß
Огънят е лишеност и излишество, Хераклит
Това е казано не-човешки (non-human)
Но каква е мрачната тайна на нечовешкото в човека (in-human)?
Дерида към Лиотар:
Би било друга страна. Тъмна. Преведена. Където не бихме се виждали един друг. Където ще се виждаме, самоосуетяващи се един друг, ослепени, непишещи, предадени на преводачи и контрабандисти. Ние сме „ние” само посмъртно. Ти и аз го очакваме (Toi et moi nous y attendons).
Лиотар към Дерида:
Ето защо траурът не е свален, огънят непогасен. Излишна е надеждата да се отървем от своята неразбираемост чрез изгаряне. .. чрез изразходване на писането в непосредствен огън и чрез сигнатурата на пепелта. Маймунски бизнес, целия този бизнес със знаци (Singerie de cette signerie). Пепелта все още е материя. Подписвам се в пръстта (humus). За не-човешкото (inhuman ,De l’inhumaine) аз свидетелствам погребан (je témoigne inhumé).
(Преводът модифициран)

View original post

Май трябва да простя

 

Май трябва да простя
На топлофикация на ченгетата
На олигополите на ремонта на графа
На селския произход на червената армия
На пирамидите в новото строителство
Финансиращи бели партийни каси
На бкп на телекомите на царя на българите
На софийската вода на лондонското сити
На народния писател на кучешките лайна
Неприбрани в надлежни торбички
На педофилите на биотехнологичните фирми
На бпц на национално отговорния
И на национално безотговорния капитал
На бенефициентите на правилните
И неправилните пари на оскарите
Настоящи и бъдещи с парите на данъкоплатците
На белия човек на жената мъж на мъжа путка
На автора на анонимни писма на синдрома на плъха
На културтрегерите на етикетите и бандеролите
На хоросана и лубриканта на българската демокрация
На руснаците на македонците на останките от америка
На домашния майстор на българския етнически модел
На джебчиите на едро на рушащото се ново строителство
На китайския и руския интранет на свободното движение
На стоки и капитали на пограничните телени огради
На ловците на емигранти и осребряеми човешки права
На адибас и панасоняк на високата литература
Финансирана единствено и изключително с правилни пари
На вечните парцалаци на индивидуалната изолация
На академията спектакъла семинара числото пи
На селяните в овчи кожи на комунисти и антикомунисти
На частната детска градина в преддверието на ада
На всеки който се надявам да не ми прости.

София, 10.03.2019

 

 

 

 

 

 

 

Травмата на едно събитие, което почти ни е изличило като народ – първична репресия

ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ

Нощни плажове

Как да разсъждаваме за Освобождението 1878 ?

Травмата на едно събитие, което почти ни е изличило като народ – първична репресия
Освобождението ни връща като демос-остатък, като подчинени, subaltern – вторична репресия
Травмата не е запомнена, незапомнима по начало
Не искаме да помним Освобождението поради неговата изкуственост
за третиране на неизличимото
Или неговото представяне е форма на забравяне
Освободителите са само supposed предположително такива, освобождаваните – също: това е илюзията на трансфера
Връщането към травмата е невъзможно, а връщането към освобождението е неприятно, защото напомня за травмата в задънени хоризонти
Колко жертви – за нищо
Колко печеливши – за смях
Не размерът има значение, а фетишът на размера
Истеричната мизерия се подменя с всекидневно нещастие
Освободен е един непълноценен остатък, историческа руина – оттам и освобождението е непълноценно, като причината за тази непълноценност се премества навън, към освободителите – негативен пренос или трансфер – а не в интериора, откъдето може…

View original post 96 more words

Бертолт Брехт „Възхвала на диалектиката“

 

Неправдата шества днес с твърда стъпка.
Потисниците се устройват като за десет хиляди години.
Насилието уверява: както е, така ще си остане.
Не отеква друг глас освен гласът на властващите.
По пазарищата грабежът заявява на висок глас: Тепърва започвам.
А мнозина потиснати казват днес:
Това, което искаме, никога няма да стане.

Живият още нека не казва: никога!
Сигурното не е сигурно.
Тъй, както е, няма да продължи вечно.
След като властващите си казаха думата
Ще кажат думата си подчинените.
Кой смее да каже: никога?
На кого се дължи продължаването на потисничеството? На нас.
На кого се дължи разрушаването му? Също на нас.
Когото са смазали, нека се изправи!
Когото са победили, нека се бори!
Осъзналият положението си, как може да бъде спрян?
Защото днешните победени са утрешните победители
И от Никога ще стане: Още днес!

 

 

 

 

 

 

 

АСТРАЛНА КАРАНТИЯ

Маргиналите са възможни само като смукачи на тръби или кондуити, които минават през тях. Понякога си въобразяват тези тръби като травми, но всъщност става въпрос за дребнави капризи на чревен тракт. Руските казаци още тъпчат българските лайна

ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ

Нощни плажове

Не аз съм се произнесъл, че историята е кланица, но през 20 век тя става механизирана кланица и чак тогава лъсва идиотизмът на човешкия род, сплетен с технологическата сингулярност. Геноцидът приема индустриални размери – в термините на Хайдегер това звучи неприлично, а и той пише за техно-науката в безобидно-кухненския жаргон на Gestell, докато го онтологизира по гръцки маниер.
Идиотизмът на Хитлер, с който Сталин отчаяно се съревновава, взема такива размери върху бекграунда на технологическата рамка, че светът сякаш се сепва. Но нека бъдем честни. Ако не беше пробуждането на бейби-атома, това сепване нямаше да има ефект
Ние има от какво да бъдем съблазнени от Запада, но той няма от какво да бъде привлечен от Изтока, и сигурно затова постоянно се опитва да го превземе.
Руснаците знаят за какво става въпрос и затова износват търпеливо имперската рамка.
И американците знаят – рамката е станала виртуална и вече не е рамка, а…

View original post 150 more words

Бертолт Брехт „Раздели се с другарите си на гарата („Из помагало за жители на градовете“)“

 

Раздели се с другарите си на гарата
Иди сутрин в града със закопчано догоре яке
Потърси си квартира и почука ли другарят ти
Не отваряй, о, не отваряй
Вратата, а
Заличавай следите!

Ако срещнеш родителите си в Хамбург или другаде
Мини покрай тях като чужд, свий зад ъгъла, направи се, че не ги познаваш
Нахлупи над очите шапката, подарена от тях
Не показвай, о, не показвай
Лицето си, а
Заличавай следите!

Яж месо, щом го има! Не спестявай!
Влизай във всеки дом, щом вали, сядай на всеки стол подръка
Но не оставай за дълго! И шапката си не забравяй!
Казвам ти:
Заличавай следите!

Каквото и да казваш, не го повтаряй втори път
Щом откриеш своя мисъл у друг – отречи се от нея.
Който не е положил подпис, който не е оставил снимка
Който не е присъствал, който не е казал нищо
Как да го сгащиш натясно!
Заличавай следите!

Погрижи се, стигне ли се до умирачка
Да няма надгробна плоча, издаваща къде лежиш
С отчетлив надпис, който заявява, че това си ти
С година на смъртта ти, която те изобличава!
Отново и отново:
Заличавай следите!

[Това ми бе казано.]

 

 

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Гъркинята“

 

Видяхме как смугла жена се вгражда в прибрежната скала.
За не повече от секунда, като пронизана от слънцето. Като
Ранените клепачи на бога, предсъществуващо дете
На безкрайния ни плаж. Гъркинята, гъркинята
Повтаряха средиземноморските курви, великолепният
Бриз – самонасочваща се като фаланга
От мраморни статуи с жилки от кръв и воля
Като дяволски, ликуващ план, крепен от небето
И нейните очи. Отстъпнице от градовете и Републиката
Когато реша, че всичко е изгубено, ще се доверя на очите ти.
Когато състрадателното поражение ни убеди, че е безсмислено
Да продължим борбата, ще се доверя на очите ти.