Почасови стаи (Поема)
Пролог
Знам, че съм тук само за малко
часовника е засечен обстановката е
до болка до наслада до истина позната
когато бях млад исках нещо друго
сега искам същото смирено го чакам
сутиена е с предно закопчаване
времето тече като залезния кехлибар
на трийсете минути на вечността
знам, че съм тук само за малко
часовника е засечен смирено чакам
да се обадят първите птици
І
Първата ни брачна нощ беше
в стая на общежитие по-висока
отколкото дълга и широка
след като свидетелите ни оставиха
сами в нощта единствените свидетели
в пищния провинциален соц
на ритуалната зала останахме сами
край абсолютно черната янтра
вървяхме дълго капнали от деня нагоре
покрай абсолютно черната девойка
в общежитийна стая те опънах яростно
на задна прашка в тази стая по-висока
отколкото дълга и широка
за първи път като моя жена
ІІ
Не си спомням нищо от тази
хотелска стая на голямата река
не направих нищо неправилно
ти направи всичко правилно
не направих нищо ти направи всичко
не си спомням как изглеждаше
сега разбирам голямото предимство
да си зряла жена, която хваща за ръка
младото момче с каква лекота
господи колко беше леко всичко
сега разбирам високата ти милост
да се погрижиш да свърша както не знаех
че може високата милост и грижа, че не бива
да се свършва как да е какъв урок само
по грижа и милост която е трудно
да окажеш като мъж не се отказвам
въпреки проклятието да си мъж
да вярвам, че може след твоя урок
вече аз в твоята трудна роля
ІІІ
Бяхме прясно женени
още живеех във втори блок
на света гора ти ми идваше на гости
от люлин носеше баница готвена храна
тялото си на жена моя жена моя
това странно чувство за принадлежност
някъде където нищо не ти принадлежи
само утринните птици осъмналите
токчета в коридора свободата да се имаме
където нищо не ни принадлежи свободата
само ние да си принадлежим
ІV
Рутера е в долната част
на разтегателния диван на който спя
дивана който беше брачното ни легло
докато другите стаи още бяха
строителна площадка където майстора
пикаеше по ъглите сега дъщеря ни
седи в краката ми близо до рутера
сега аз лежа в краката й главата ми
сочи оставената от теб коледна звезда
която все не иска да пуска червени листа
като устата ти в най-тъмните нощи
V
Първото парче което си хареса
когато от дете почна да ставаш малка жена
беше кенди шоп на нашия голям брат
фифти сент предпочитам ин да клаб
и още повече ю донт ноу с бялото момче
повече истина по-малко мокри сънища
всъщност кенди шоп е публичен дом
но и истински публичен дом не е
фантазия за елитен бордей докато си чакаш
бургера в старата астра в някой драйвин
най-яко е да си фантазираш реалността
най-яко е да си фантазираш истината
VІ
Хотелска стая в посткарантинно
опразнен огромен коопхотел във вечната
коруба на соца вечната курвенска история
вечните субстанции вечната виртуалност
на въображението неуморно съвкупяващо се
със самото себе си в комсомолската реалност
курва на всяка следваща сегашна власт
деня господен ще дойде като крадец в нощта
VІІ
Някъде край сантяго стояхме
с татко пред завладени от яркозелена
растителност яркочервени основи на руини
тропически архитектурен чертеж
разрязана фрута бомба кървави гениталии
на мулатка нарисувана от шиле
запомни това каза татко оттук сме
от френската плантация за кафе
никога не се прекланяй пред франкофонни
селяндури никога не се прекланяй
пред френските им господари никога
не опозорявай с преклонение
пред селяндурите и господарите им
френското ни име сине никога
VІІІ
Ще се видим само веднъж
Всичко ще е регламентирано
До най-дребната подробност
Ще правиш само каквото ти се каже
Ще е трезво утро хората ще бързат
За работа рецепционистът ще е сънен
Ти ще платиш стаята аз
Ще съм малката отрепка
Правеща го за пари
Това ще е моето стихотворение
Епилог
Беше в някакво празно бунгало
наблюдавах те смразен от почуда
ти не ми обръщаше внимание
както аристократките от века на просвещението
третиращи прислугата като мебел
докато говорят някъде в карибите
за сад и последните безредици в париж
както с право не се обръща внимание
на самопричинилите по кант
собственото си непълнолетие
когато това непълнолетие не представлява
специфичен еротичен интерес
моето не представляваше такъв за теб
не ми причини вреда остави ме да гледам
аз се чувствах като рембо губещ
девствеността си, без да мога да се защитя
все още със съвършения му сонет
венера анадиомена ти ме остави да гледам
как си лакираш ноктите на краката
vs. archives 