vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Работник на детска площадка

 

Работник на детска площадка
сурово лицето не на родител разнежен
от хубавото извънработно време
чуждо тяло в ласкавото отглеждане на живота
строителен работник от малцинствата от провинцията
превеждащ пари за невидим далечен живот
от софия кучката кръшкащ от работа излегнат
на пейката под ноемврийското слънце
на големия град на припек на детска площадка
в буржоазен квартал оплешивяващото му теме
обляно в светлина

 

 

 

 

 

 

 

Advertisements

Българският етнически модел (предпразник)

 

Цигански оркестър
свири при пристигане на булката
от малцинството на богатите от мнозинството
пред жилищен комплекс от затворен тип.

Емир Кустурица, Црна мачка бели мачор, 1998

 

 

 

 

 

 

Office Jesus

 

Трезва светлина
през вертикалните щори
чисто като в частна болница
топло като в хале на печатница
с работещи на пълна мощност суперпринтери
строени класьори нетърпящи неподредени
бумаги тихо като в храм икона следи
за коректността на транзакциите

 

 

 

 

 

 

Мария и реката

 

Перловския канал е реката
на моето детство придошла веднъж
в незапомнени времена и заляла
мазетата на кооперацията

Перловския канал е реката
изискваща смелост за прескачане
смелост за преминаване над нея
по тръбите на парното

Перловския канал е реката
на моето детство изискваща
смелост за удавяне клоака която ти
пораснала освети с падането си.

 

 

 

 

 

 

Първата

 

Ти беше първата ми любов
бях спал с други но ти беше първата
тъпчех се със спагетите ти миришех рибата ти
плачех не можех да пиша стихове

Аз бях първата ти любов
не беше спала с друг но аз бях първата ти
не можеше да направиш разликата боготвореше ме
възторжена блажена като доскорошна девственица

 

 

 

 

 

 

 

За „Останките на Троцки (93-17)“

 

Кратък манифест върху “Останките на Троцки”:
• Въпросът не е какво е политическа поезия. Въпросът е възможна ли е изобщо поезия, която да не е политическа.
• Всеки избор на естетика е политически акт.
• Когато утопията се разрасне, стига до гротеската. Когато гротеската се разрасне, стига до утопията.
• Можеш да концептуализираш агресията. Не и нежността.
• Не съществува “частна” поезия. Дори в най-интимните й моменти.
• Когато поемеш отговорност, светът отново става млад.
• Нищо не е “пост-”. Всичко тепърва предстои!

ЯНА БУКОВА

Владимир Сабоурин е един от малкото неистово непримири и неотстъпчиви литератори, които са способни именно с тази си неистова непримиримост и неотстъпчивост да преформатират литературното ни пространство. В книгата му, събираща търсенията му от последните 24 години, се омесват знания, опитности, истинности за античното, еротичното, теологичното, физичното, философското, политическото, литературата и живота, и проч.
За да се изстъпи из лабиринтите на книгата чудовището и чудото на поезията.

НИКОЛАЙ БОЙКОВ

Това е поезия на радикална прекъснатост, черна феноменология във възвишен потрес на преобръщани пластове и изводи в други снадки, повече като ориентация, отколкото кохерентни структури
Писането къса с изреченията и се превръща в кръстоска на интервали, в блуждаещо фугиране, парад на несъзнаваното като чиста комбинаторна логика, дизайнерски промискуитет, сублимации на трансформирана страст, образувания от културни меми и езикови екстракти, които постоянно корозират в автоимунно буйство
В една зона на ориентация без абсолютна изводимост езикът работи като машина за хипотези – кантосите на Паунд, Книгата на Маларме, Gesamtkunstwerk
Това е поезия не толкова на деструкция и деконструкция, колкото на един агрегативен метод на свръхкодиране и ускорение на силата на фалшивото в опит да суспендира наложените хегемонични истини, разработване на връзки и хомологии между на пръв поглед несвързани икономически и културни практики и различието, което те правят – тук са вкарани ситуационистките техники на détournement и dérive като мълниеносни преходи през разнообразни амбиенти и дискурси и прекосяване на фундаментални фантазии
Това е поезия на своеобразна пикселизация на текста в поддръжка на минималното различие и събитийни процепи, през които нахлува измерението на един друг свят
Това е поезия, която артикулира императива на своите несводимости в изтънчен, но непоправим разлом на заблуждаващи трансгресивни излази, отварящи едно празно ядро в езика, което не може да бъде запълнено, в пространството на един императив, който не може да бъде изпълнен.
Това е поезия като страст по Реалното и катастрофично пресмятане на събития извън обхват
Тази поезия е истинският отговор на Реалното, камуфлирано под външния симулакрум на езика, на фетишисткия аутизъм на спектакуларната демокрация и капиталистически реализъм, отговор на имитаторите на социални тъги, които продават винаги евтино, както бе прозрял още Пенчо Славейков, отговор на модела на конституционния олигархизъм като част от имперското композиране на света.

ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ

 

 

 

 

 

 

 

Visio Dei

 

Да те виждам
зад пързалката
Да те виждам
в гмежта на пясъчника
Да те виждам
зад къщичката на баба яга
Да те виждам
зад храстите за пишкане
Да те виждам
зад непрозрачния шум
Да те виждам
зад големите деца
Да те виждам
в твоята свобода
да те виждам
защото ме е страх.

 

Dave Jordano, A Childs Play Fort, Iqaluit, Canada, 2016

 

 

 

 

 

 

Яна Левиева, Останките на Троцки

 

 

 

Причастие по Хлебников и Анимал планет

 

Искам да бъда ловец инуит
върху груби кръгли дъски и каиши краката
след усилен полярен ден уловил
малко тлъсто тюленче

Искам да съм изпосталяла след зимен сън
бяла мечка нахранила с тюленчето двете си мечета
чиято жизнеподдържаща тлъстина е на минимум
няма да изкара лятото

Искам да съм пухкавото момиче
преспало с бачкатора от квебек дошъл
далеч от дома оставил жената
за вредни към надницата

Искам да клеча в кръга
причастен в плувналото в лой
сурово месо на агнеца.

 

Dave Jordano, Iqaluit, Canada, 2016

 

 

 

 

 

 

Когато изведнъж се включат лампите

 

Когато изведнъж се включат лампите
на детската площадка виждаш многобройни
сенки на деца върху сивия асфалт на писалката
върху листа на бележника на структурите за игра върху
ударопоглъщащата настилка на листата върху изпадалите
листа на приземяващия се самолет върху проблясващата
карта на града на изтръгнатите от здрача клони голи
под лампите изпълнено с изстиващ живот царство
на сенките на ноемврийска вечер

 

Нелюбовь.mkv_snapshot_01.43.08