vs. archives

Жената е името, което призоваваш в захлас, когато свършваш.
Жената е царството, което идва само когато повярваш.
Жената е волята, надигаща приливи в океаните.
Жената е както на небето, така и на земята и под земята
Афродита урания афродита пандемос афродита персефона.
Жената дава насъщния хляб всеки ден.
Жената прощава греховете, когато знае, че има любов
Както мъжа не прощава тъпото копеле.
Жената не въвежда в изкушение, тя е изкусителна.
Жената избавя от лукавия на самотата.
Защото нейно е царството и силата и славата жената е
Во веки волята, надигаща приливи в океаните.

Написах тази книга усещайки
Присъствието ти зад гърба ми
Ръцете ти възложени върху главата ми
Гърдите ти притиснати в ключиците ми
Топлината на лоното ти грееща задника ми
Дъха на божествено умиротворение в тила ми
Слизането слизането слизането слизането
На устните ти написах тази книга усещайки
Присъствието ти зад гърба ми

Момиче ние минахме през долината
на смъртната сянка като през дисниленд

Ходехме под дебелия лед по дъното
като сенките на подводничарите от курск

Гледахме под водата с широко отворени очи
щастливи майки щастливи деца щастливи бащи

Бяхме сплели пръсти като в миг на свършване
за да не ни раздели взривната вълна

Момиче ние минахме през долината
на смъртната сянка като през дисниленд

Ти си вече малка жена

Знаеш ли когато бях тийнейджър
ме влудяваха каките с големите папки
не можеш да си представиш колко приличаха
на сегашните колко приличаха на теб някаква
вечна хипария на каките с големите папки

А сега твоята госпожа по рисуване ми се оплаква
че не влагаш любов в това което правиш
как е възможно момиче няма нищо по-секси
от това да рисуваш и да си жена тази вечна
хипария на каките с големите папки

Жената е прилив в индийски океан от кръв
Надиган от могъща страшна луна

Смъртта е ядрена подводница на име
Моби дик в северен ледовит океан

Мъжът трябва да е сляп танкер и ледоразбивач.

Седя и чакам дъщеря ми в мола.
Дъжд мокър сняг късметлийски ден
свободно канапе в кафето направо
сепаре на писането с откриващо се отсреща
директно срещу мен нещо като фоайе
с два асансьора и гледка към улицата
фоайето е затворено нулев трафик
само флуоресцентните тръби сияят
като рамка на прозорец към дъжд
мокър сняг късметлийски сияен ден.
Поезията е такъв прозорец.

Ето ни пак тук четвърт век по-късно
седим в студентския стол и си говорим
в края на зимния семестър и изтичащите години

Питам се защо четвърт век по-рано
ти любезно отклони любезната ми покана
беше едно от ония лета на нечовешка наслада

чиста наслада и чисто отчаяние
червените общежитийни пердета потапяха
стаята в прилив от възвираща кръв

Не бях настоятелен никога не съм
ето ни пак тук четвърт век по-късно
правилно ли разбирам, че получавам

Любезна покана от онова момиче

Първото момиче в живота ми
носеше името гергана какво име само

Не си спомням нищо за гергана
освен името й гергана какво име само

Името мама е първото с което започваме
да назоваваме себеподобните си същества

Нечие име ще е последното, което ще произнесем
може би с последния си сетен дъх

Татко сирма йоана първото което
казваме за Господа след това, че е
баща

и че е на небесата е да се свети името му
не си спомням нищо за гергана

освен името й гергана какво име само
име на нейната градина на белите й крака

Първото момиче в живота ми
носеше името гергана какво име само

Името на първото момиче, за което
не си спомняш нищо освен името

За мене казват, че съм певец на грозното
че виждам във всичко истинния му поглед
аз лично бих предположил просто ненадживян
детски садизъм превърнат директно в поезия
спомням си как веднъж един съсед от махалата
изнасили пред очите ми съвсем малко коте
с пръчка в дупето аз стоях до него и гледах
по-късно когато на мен ми се изредиха
войници по време на парижката комуна
аз също гледах отстрани как ме изнасилват
и си спомнях за крясъците на котето в това
имаше повече елементарна справедливост
отколкото някаква естетика на грозното

Първо впечатление: нещо огромно
придружено от малка жена с дребни черти

Както когато дванайсетгодишно дете
разхожда огромен кафяв дог

(Следва дълга пауза: храня се, пия кафе
пиша стихотворение, не гледам извън екрана)

Ставам да отсервирам още замаян от писането
и лице в лице се сблъсквам с огромния дог

Тя е поне глава над мен с огромно манто
от огненорижави лисици сякаш току-що одрани

Мига в който не успявам да кривна встрани
от неумолимата й траектория е безкраен

Както когато комета наближи слънцето
директно преминаване на замръзналите вещества

От твърдо в газообразно състояние без
течна фаза поради много ниското налягане

Със смехотворно детско неверие съзирам
в замръзналия миг под огромното лисиче

Манто нещо като черни кожени бикини
за садомазо върху тяло на великан

Малкото същество придружаващо това
разсеяно потънало в себе си седи на масата

Чак сега виждам, че не е дете разхождащо дог
а спретната неулична проститутка миньонка

Голямото същество в замръзналия миг пред мен
не е колежката й тя е вечноженственото.