vs. archives

Откога никой не е плел до мен изнасяш
решително придърпваш лакти леко ритмично
докосваш ръкава на фланелката ми
почти вътрешната страна на мишницата
замръзнал от удоволствие държа
палеца на дясната си ръка с лявата
затворил очи душа тласъците аромат
разпръсквани от движенията ти
страшно ми се пише докато плетеш
но не смея да отворя очи не смея
да помръдна представям си в кадифения
благоуханен мрак всяко твое движение
плетката ти плетката на косите ти плетката
на вените ти на вливащите се в града потоци
на снишаващи се за кацане самолети
на меденомеките ти нишки рижаво момиче
на сивия пролетен следобед плетката
на всичко случващо се тук и навсякъде
докосвано придърпвано отпускано
от всяко твое невидимо движение

Откога никой не е плел до мен изнасяш
решително придърпваш лакти леко ритмично
докосваш ръкава на фланелката ми
почти вътрешната страна на мишницата
замръзнал от удоволствие държа
палеца на дясната си ръка с лявата
затворил очи душа тласъците аромат
разпръсквани от движенията ти
страшно ми се пише докато плетеш
но не смея да отворя очи не смея
да помръдна представям си в кадифения
благоуханен мрак всяко твое движение
плетката ти плетката на косите ти плетката
на вените ти на вливащите се в града потоци
на сивия пролетен следобед плетката
на всичко случващо се тук и навсякъде
докосвано придърпвано отпускано
от всяко твое невидимо движение

Сиянието и достойнството ви
Нямат равни от времената на залеза
На империите възславяли женствеността
На тялото душата и истината
Империите на залеза и изгрева
Възславили женствеността
На тялото душата и истината
Прекланят поглед пред сиянието
И достойнството ви нямате равни
Прекрасни жени на истанбул

Задъхвам се от уханието ти
самозабравата на птиците ти

Още не е астматичен пристъп
вече е пролетта ти

Откога никой не е плел до мен изнасяш
решително придърпваш лакти леко ритмично
докосваш ръкава на фланелката ми
почти вътрешната страна на мишницата
замръзнал от удоволствие държа
палеца на дясната си ръка с лявата
затворил очи душа тласъците аромат
разпръсквани от движенията ти
страшно ми се пише докато плетеш
но не смея да отворя очи не смея
да помръдна представям си в кадифения
благоуханен мрак всяко твое движение
плетката ти плетката на косите ти
плетката на вените ти плетката
на сивия пролетен следобед плетката
на всичко случващо се тук и навсякъде
докосвано придърпвано отпускано
от всяко твое невидимо движение

Няма по-безутешен град
под дъжда от родния, но този е
по-безутешен по-родно безутешен

Тези намачкани тъмни мъже
на моя възраст може би по-млади
с мръсна бяла четина и примиреност

Тези къщи които не са бедни
като в безбрежна арабска метрополия
но размити незавършени в нещо

Размити и незавършени като всичко
в родния град огромно размити огромно
незавършени огромно родни

Тази великолепна изрусена проститутка
с впита минипола в телесен цвят бели
топломлечни бедра жокейски ботуши

Десния цепнат на петата като разпадаща се
при порой колиба от шперплат
и гофрирана ламарина

На якето на сводника й пише
together we’re strong покрай всяка витрина
момичето се оглежда извръщайки леко

Класически левантийски профил
за миг дори поглежда назад към мъжа
с детето със загрижено делово изражение

Лицето на сводника гледащ твърдо напред
в плътната пелена на този есенен
мартенски дъжд остава пълна загадка

Тролея беше полупразен
в празното време между сутрешния
час пик и обедната почивка
Тя не седна застана като на обозрение
не гледаше телефона си не гледаше
никого нямаше много кой да я гледа
Беше за гледане в пълно пролетно
бойно снаряжение след като постоя
няколко спирки в празното пространство
в което да бъде добре огледана седна
Явно съм бил избрания гледащ
когато станах да слизам тя делово се изправи
и застана плътно зад мен с парфюма
и увереността ти ще си сефтето ми
за деня

Както елена жадува за водни потоци
така ти ми показа, че душата ми е сама
как успя да го направиш не знам
ти отключи мястото ти го разкри
като напукана от суша земя
преди прегръдката ти не знаех
че съм сам като град под обсада
първото, което се прави е да се разрушат
акведуктите тези аркади застинали вълни
довеждащи отдалече водите

Ти си империята на водата

Гръцки колони крепящи твърд
която е над водите колони крепящи
твърд под която се покоят огромните
маси води на най-християнската империя
жадна е душата й за бога за живия бог
за всяка капка сцеждаща се
по йонийските капители за всяка капка
натежаваща от твърдта от свода й тегнеща
докато не взриви водната повърхност
която е под твърда с взривната вълна
на концентрични благодарни кръгове
разпространяващи благата вест
за новата жадувана капка сливаща се
с огромните водни маси на империята
под обсада жадуваща всяка капка
стичаща се по йонийските колони

Ти си империята на водата

Ти ме научи да усещам да виждам
разликата между сухата и мократа колона
между сухата и натежала от влага твърд
между сухото мълчание на небето
и продънването на твърдта, която е
над водите над сухотата над мълчанието
изливането й като изтичащите води на родилка
разликата между затварянето на небесата
и милостта на империята на водата
между сухотата и подмокрянето ти ме
научи елементарната разлика

Ти си империята на водата
аз съм града под обсада ти ми показа
че душата ми е сама как успя да го направиш
не знам ти отключи мястото ти го разкри
като напукана от суша земя
преди прегръдката ти не знаех
че съм сам като град под обсада
първото, което се прави е да се разрушат
акведуктите тези аркади застинали вълни
довеждащи отдалече водите

Ти си империята на водата

Стоя сред гора от подгизнали колони
триумфално блестящи от жива влага
чувам последната капка преливаща
продънваща твърда която е над водите
да взривява водната повърхност
която е под твърдта милостивите кръгове
на взривната й вълна да достигат
най-потайните непознати кътчета
на цистерната на самотата имплодираща
като черна звезда насред гора
от влажни йонийски колони

Ти си империята на водата

Както елена жадува за водни потоци
така ти ми показа, че душата ми е сама
как успя да го направиш не знам
ти отключи мястото ти го разкри
като напукана от суша земя
преди прегръдката ти не знаех
че съм сам като град под обсада
първото, което се прави е да се разрушат
акведуктите тези аркади застинали вълни
довеждащи отдалече водите

Ти си империята на водата

Гръцки колони крепящи твърд
която е над водите колони крепящи
твърд под която се покоят огромните
маси води на най-християнската империя жадна е душата й за бога
за живия бог за всяка капка сцеждаща се
по йонийските капители за всяка капка
натежаваща от твърда от свода й тегнеща
докато не взриви водната повърхност
която е под твърда с взривната вълна
на концентрични благодарни кръгове
разпространяващи благата вест
за новата жадувана капка сливаща се
с огромните водни маси на империята
под обсада жадуваща всяка капка
стичаща се по йонийските колони

Ти си империята на водата

Ти ме научи да усещам да виждам
разликата между сухата и мократа колона
между сухата и натежала от влага твърд
между сухото мълчание на небето
и продънването на твърдата, която е
над водите над сухотата над мълчанието
изливането й като изтичащите води на родилка
разликата между затварянето на небесата
и милостта на империята на водата
между сухотата и подмокрянето ти ме
научи елементарната разлика

Ти си империята на водата
аз съм града под обсада ти ми показа
че душата ми е сама как успя да го направиш
не знам ти отключи мястото ти го разкри
като напукана от суша земя
преди прегръдката ти не знаех
че съм сам като град под обсада
първото, което се прави е да се разрушат
акведуктите тези аркади застинали вълни
довеждащи отдалече водите

Ти си империята на водата

Стоя сред гора от подгизнали колони
триумфално блестящи от жива влага
чувам последната капка преливаща
продънваща твърда която е над водите
да взривява водната повърхност
която е под твърдта милостивите кръгове
на взривната й вълна да достига
най-потайните непознати кътчета
на цистерната на самотата имплодираща
като черна звезда насред гора
от влажни йонийски колони

Ти си империята на водата

Исках да те последвам всемогъщи
чиято водоизместимост разклаща всичко
в мъничкия куклен свят от който те съзерцавам
немощното ми сърце жадуваше да се преклони
да падне ничком да се остави да го завлече
килватера ти каращ да обезумеят ято чайки
разклащащ устоите на този кукленски свят
исках да те последвам от цялата си душа и сърце
но развлекателното корабче на това тяло
развлекателното корабче на този свят
обърна обратно по круизния маршрут

Как само завиждах на лоцманския катер
сигналночервения лоцмански катер
чиято рубка едвам достигаше някъде до средата
на огромното ти мръсночерно туловище
залепил се отзад за левия ти хълбок
като риба прилепало за черен гърбат кашалот
държащ те уважително до външната граница
на теснината откъм десния ти борд както
е писано to keep as near to the outer limit
on the starboard side as is safe and practicable
как само му завиждах, че те придружава
във величавия ти път през теснините на изток
докато круизното корабче обърна назад
в обиколката си назад към залез слънце
откъдето ти идеше огромни океански татко
откъдето ти ме водеше огромна мамо
към брега който е умирането мамо
прекосявайки портите на изтока

Не те съзрях веднага океански татко
не те усетих овреме мамо която ме водеше
толкова смело толкова самотно толкова
все на изток през най-тесния проток
тесен до асфиксия тесен до посиняване
все на изток към брега който е умирането
първо видях насред гмежта на развлеченията
и чайките син контейнеровоз с бяла рубка
два жълти крана и бели контейнери
не знаех, че това е предтечата ти океански татко
не знаех, че това е предтечата ти мамо
водеща ме на изток през най-тесния проток
пътя на юницата рогатата девойка
дъщеря ми с която сме пред портите на изтока
когато се появи ти огромния й океански дядо
ти огромната й баба водеща ме на изток
все на изток към брега който е умирането
прекосявайки тъкмо портите на изтока

Исках да те последвам всемогъщи
чиято водоизместимост разклаща всичко
в мъничкия куклен свят от който те съзерцавам
заедно с юницата рогатата девойка дъщеря ми
немощното ми сърце жадуваше да се преклони
да падне ничком да се остави да го завлече
килватера ти каращ да обезумеят ято чайки
разклащащ устоите на този кукленски свят
исках да те последвам с цялата си душа и сърце
но развлекателното корабче на това тяло
на този свят в който съм с юницата
с рогатата девойка дъщеря ми с която прекосяваме
заедно пътя на юницата който вече е пътя
на дъщеря ми рогатата девойка юницата
исках да те последвам всемогъщи
но развлекателното корабче обърна обратно

Обърна назад в обиколката си назад
към залез слънце откъдето ти идеше огромни
океански татко откъдето ти ме водеше огромна мамо
към брега който е умирането мамо
прекосявайки портите на изтока обърна
към залез слънце откъдето сме родом
откъдето се вият пъпните върви откъдето
тече приижда ръждивозлатна кръвта на залеза
огромни океански татко огромна мамо
водеща ме към брега който е умирането
все на изток през най-тесния проток
тесен до асфиксия тесен до посиняване
през портите на изтока към брега който е умирането
за да се родя отново с юницата дъщеря ми
рогатата девойка прекосяваща сега пътя на юницата
прекосявайки портите на изтока