vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Ти си реката която говори

Ти си река която говори

Разпоредителката на корабчето
минаваща покрай опашката за качване
на борда рецитирайки висок монолог
от съобщения и команди завършващи
всяка с шекспирова епифора

Ти си жена която говори със смъртта

Руса американка от германски произход
галеща самозабравено ръката на мъж
с келтски черти реещ поглед по повърхността
на вълните рецитирайки наум стиховете
за падналото от върбата датско момиче

Ти си реката която говори с океана

Ти си сладост която говори с горчилката
Ти си прилив изстъргващ глината
от собственото си меко речно корито
Ти си отлив заголващ зеленясалите бедра
в очакване на прилив на мъжественост

Ти си деца пускащи жабки в отлива

Ти си река която говори

Ти си река която говори с океана
Ти си жена която говори със смъртта

Ти си сладост която говори с горчилката

Ти си прилив изстъргващ глината на коритото ти

Ти си отлив оголващ зеленясалите ти бедра

Ти си деца пускащи жабки в отлива ти

Знам че пропускам нещо

Знам че пропускам нещо
нещо, което ти не си пропуснала
беше мъка да стигна до адреса с детето
ти си имала две ти майка ти баща
сина ти синовете се мятат на майките
сина ти се метна в смъртта на теб знам
че пропускам нещо важно

Знам че пропускам нещо
на вратата ти няма номер само паметна
плоча на класика заради когото си избрала
квартирата той е трябвало да те пази
в биографията ти пише, че има и твоя
паметна плоча не няма знам
че пропускам нещо важно

Знам че пропускам нещо
викторианска работническа панелка
с шест седем входа твоя е третия
отляво надясно вход с или в зависи
от азбуката спретната триетажна
приземни етажи към които се слиза
по спретнати стълби спретнати капандури
знам че пропускам нещо важно

Знам че пропускам нещо
единия край на улицата е задънен
кирпичена стена зад която минават
влаковете на оувърграунда другия
опира в парка където не стихва
подземния пир подземната битка за признание
подземното съвкупление на сините къртици
знам че пропускам нещо важно

Знам че пропускам нещо
нещо, което ти не си пропуснала благодаря ти
синовете се мятат на майките си

Сега в последната родина

Татко немеца обичаше да казва
че нищо, нищо не можело да се сравни
със сиянието на небето над германия
аз американското момиче дъщерята
на пчеларя веднъж видях с едно момче
в кейп код на плажа синьото небе
направо от орестия над нас по гръб
преплели пръстите в изгарящия пясък

Тъй бързо ти дълбаеш долу татко стари кърте
Искаш клетва заклеваш ме пчеларю рудокоп

Сега в последната родина сияе
слънцето в опалов абажур аз вече знам
че тук видяла е последната си светлина
като девойка персефона гадаеща за връщането
по реактивните следи оставени от китове
от дирижабли разминаващи се като бели китове
тъй суверенно и величествено като къртици
кралски къртове на бащиния дух

Тъй бързо ти дълбаеш долу татко стари кърте
Искаш клетва заклеваш ме пчеларю рудокоп

Заклеваш ме сега в последната родина

Сега в последната родина

Татко немеца обичаше да казва
че нищо нищо не можело да се сравни
със сиянието на небето над германия
аз американското момиче дъщерята
на пчеларя веднъж видях с едно момче
в кейп код на плажа синьото небе
направо от орестия над нас по гръб
преплели пръстите в изгарящия пясък

Тъй бързо ти дълбаеш долу татко стари къртеИскаш клетва заклеваш ме пчеларю рудокоп


Сега в последната родина сияе
слънцето в опалов абажур аз вече знам
че тук видяла е последната си светлина
като девойка персефона гадаеща за връщането
по реактивните следи оставени от китове
от дирижабли разминаващи се като бели китове
тъй бавно и величествено като къртици
кралски къртове на бащиния дух

Тъй бързо ти дълбаеш долу татко стари кърте
Искаш клетва заклеваш ме пчеларю рудокоп

Заклеваш ме сега в последната родина

Приповдигаш се на пръсти

Приповдигаш се на пръсти трътлесто
акселератче разкършващо крила над водите
като кралица на класа като лебед

Минават възвишено три конни полицайки
зад гърба ти се разнася настойчиво
възбудено войеристко крякане

Три пеликана строени отпред
като гвардейци при смяна на караула
с гребени като мечи калпаци

Стойка на дебели оловни войници
в розови мундири мълчаливо те съзерцават
като съученичка млечнобялата кралица

Бял лебед приповдигащ се на пръсти
разкършващ крила над водите

три пеликана 2

три пеликана строени
като гвардейци при смяна на караула
с гребени като мечи калпаци
стойка на дебели оловни войници те
те съзерцават като съученичка
като кралица като бял лебед

Левитиращи в небесното нищо

Станал съм явно твърде рано чакам
стоя точно под шибидаха на трамвая
преминал съм през плътни пластове
старческа плът зряла плът момичешка плът
просто смрад от внезапната пролетна жега

Отгоре като фучене на дамаска стомана
нахлува изливайки се свежестта на синьо
небе бели облаци пролетен вятър мяркащи се
свежи зелени клони жици корнизи
левитиращи в небесното нищо

Помни и пази: майка ти

Помни и пази: майка ти
беше див заек прегазен от тед хюз
научи се да съзерцаваш и помниш
избледняващото кърваво петно
лявото движение на междуградския път

Баща ти бял кит името му брехт
издъхнал на сухопътния бряг
на несъществуващ похабен сив град
погребан до учителя си по диалектика
хегел в източен берлин в стоманен ковчег

Силвия Плат „Дъщерята на пчеларя“

Тази градина изпива. Пурпурни, на алени петънца, черни
Огромните венчета набъбват като впита уста, забелвайки коприната си.
Мускусът им те залива, вълна след вълна
Благоуханията правят дишането почти невъзможно.
Подобен на жрец в редингота си, маестро на пчелите
Ти пристъпваш сред строените разборни кошери.

Сърцето ми под крака ти, посестрима на камъка.

Тромпетна лоза раззява гърла пред птичите човки.
Дръвчетата посипват те със своя златен прах.
В мъничките будоари, нашарени с червено и оранжево
Прашниковите торбички кимат с глава като императори
Глави на династии. Преливат ароматите.
Тук царува кралица, недостижима по власт от никоя майка –

Плод, чийто вкус е смъртта: тъмна плът, тъмна кора.

Прилетни отвори не по-широки от палец, самотни пчели
Между тревите у дома. Коленичейки
Око прилепям до устата на отвора – око ме посреща
Кръгло, зелено, безутешно до сълзи.
Татко, младоженецо, в това великденско яйце
Под венче от захаросани рози

Пчелата царица се омъжва за зимата на твоите лета.