vs. archives

Това е точно обратното на тунелното виждане
точно срещу мен на съседната маса блондинка
на видима възраст четирисетте чудесно поддържана
с минипола и високи ботуши веднага усети
че я гледам може би дори че пиша за нея
с млада приятелка в средата на двайсетте
грозновато момчешко излъчване сини кичури
обеца на мое дясно лявата ноздра панталони

точно зад тях скъп бутик за ексклузивно
дамско бельо две огромни снимки на витрината
отляво брюнетка в пълно червено бойно снаряжение
само веднъж съм бил с жена с подобно
беше отблъскващо трябва да си фотомодел
за да ти стои добре цялата тази сбруя
отдясно блондинка френски тип момиче
от провинцията с флауър пауър бельо

После двойката се измести на дивана вляво
мога да ги виждам само с периферното зрение
отново целия във властта на мъжкото
тунелно виждане на елитния бутик за дамско бельо
но със спомен да доскорошното 360
градусово виждане което отново
щастливо си спомням докато пиша

Тя имаше две различни лица
толкова различни, че когато видях
случайно другото лице през прозореца
не я познах защо е така защо не те познах
ти си софийската джаки браун

Тя не е от малцинствата но има нещо
от момиче борещо се да напусне гетото
да напусне улицата да напусне насилието
видях случайно другото лице през прозореца
не я познах защо е така защо не те познах
ти си софийската джаки браун

Ти работиш в любимото ми бистро
което изхранва дъщеря ми след смъртта
на майка й готварската касинка скриваше
напълно рижата ти коса в която е цялата ти
душа на жена която се бори видях
случайно другото лице през прозореца
не го познах защо е така защо не те познах
ти си софийската джаки браун

Пушеше след работа преди да си тръгнеш
рижата ти коса със следи от друг цвят
може би боядисана, но по-жива дори
от естествена все едно бях видял нещо
забранено след сваляне на хиджаб
видях случайно другото лице през прозореца
не го познах защо е така защо не те познах
ти си софийската джаки браун

Нима красотата на жената е
само в очите на мъжа който я желае
Нима нежността на жената е
само по кожата на мъжа който я обича
Нима прошката на жената е
само във фантазията на мъжа който я е наранил
Нима непразността на жената е
само в алчността на мъжа по пълнота
Нима рожбата на жената е
само в обсебеността на мъжа със семето му
Нима грижата на жената за живота е
само в мъжката власт над телата и душите
Нима грижата на жената за смъртта е
само в страха на мъжа пред нея

Нима божествеността на жената е
създадена от един мъжки бог

Седя на втория етаж
рядко седя на втория етаж
не обичам да седя на втория етаж
долу нямаше места не обичам
да гледам оттук отвисоко как
протича обичайното щастие

Предпочитам да извия нагоре
глава като голямо старо тъжно куче
към обичайното протичане на щастието

Но и това не е истината която обичам
като последна вярна приятелка която
никога не изневерява никога не изоставя
само застава отстрани и гледа как й
изневеряваш как я изоставяш
с разбиране без справедлив гняв

Тя знае, че я обичам само жените могат
това да знаят и да прощават знаейки ето последната истина, която не се вижда
нито отгоре нито отдолу само на равнището
на очите на обичайното протичащо щастие

Само на равнището на очите му
трябва да устоиш без ресентимент
без завист без унижение без превъзнасяне
с разбиране на равнището на очите му

Щедростта е най-истинското
в един поет стиснати мизерни задници
Щедростта е най-истинското
което ви кара да мислите че може
да крадете мизерни стиснати задници

Щедростта е най-истинското
в един поет стиснати мизерни задници
курви неблагодарни късащи
първите страници с посвещенията
където сте назовани любими кучки
за да ги шитнете сега след петдесетина години
тези първи страници ще правят
книгите златни но вие нямате време
да чакате курви неблагодарни

Щедростта е най-истинското
в един поет мизерни стиснати задници
крадци курви неблагодарни сега е дим
насълзяващ очите на дърти стиснати
мизерни задници крадци курви неблагодарни
нямащи време само вечността е щедра
курвенски боклуци на стиснатото настояще

Щедростта е най-истинското в един поет

Глас който идва от кръвта
стичаща се по бедрата на момиче
Глас който идва от ягодовия аромат
на засъхналата сперма на момче
Глас който идва от утробата
на жена чакаща с години дете
Глас който идва от нищото
както господ идва от нищото
Благославяйки кръвта стичаща се
по бедрата на момичето
Благославяйки ягодовия аромат
на засъхналата сперма на момчето
Благославяйки утробата на жената
чакаща с години идването на дете
Благославяйки нищото от което иде
поезията глас който идва от нищото

След индиговочерния дъжд се пробуждаш
в най-бялото утро в което протичаш
винаги същата винаги себе си
времето е бяло времето тече като мляко
ти течеш ти си бяла като мляко
златисторижива като тютюн бяла
като най-сияйното бяло утро

След индиговочерния дъжд се пробуждаш
в най-бялото утро в което протичаш
винаги същата винаги себе си
времето е бяло времето тече като мляко
ти си пухкавобузата дева ти протичаш
придошла без болка без болезнено желание
без желана болка оставяш това на него
ти течеш ти си бяла като мляко
златисторижива като тютюн бяла
като най-сияйното бяло утро

След индиговочерния дъжд се пробуждаш
в най-бялото утро в което протичаш
винаги същата винаги себе си
времето е бяло времето тече като мляко
оставяш болката на него да те вижда
да прониква в тебе да го боли оставяш
болката на щастието на него докато
ти течеш ти си бяла като мляко
златисторижива като тютюн бяла
като най-сияйното бяло утро

спомням си лицето ти спомням си
усмивката ти на учудено и благодарно дете
тази минойска издълженост на тялото ти
устремена към нещо непознато и желано
готова на мига да се изправиш
пред огнедишащия бик да не трепнеш
изчаквайки връхлитането му да се
извисиш
като огъната до счупване жилава клонка
на плачеща върба между рогата му
докосвайки само с връхчетата на пръстите си
потния му копринен гръб и да се окажеш
от другата страна на гравитационната дъга
на лудото щастие съвършено като бяла сутрин
след индиговочерна дъждовна февруарска нощ

Погледа ти показва ти си във всеоръжие
обкръжена от колежки самонасочваща се ракета
макар и работещо момиче имаш съвършено
лице на гейша рецитираща средновековни стихове
който те погледне е щастлив беден селянин
когото погледнеш е щастлив смел самурай

Беше неохраняем плаж без мрежи срещу акули пиян на кирка усещах как ме изгаря дъха на джин от устата ти с ужаса на девственик слязох бръкнах в теб и извадих мокра и червена ръката си погледнах я като чужда късогледо и размазано отблизо помирисах близнах нерешително като дете страхуващо се да не се опари ти лежеше по гръб и нехаеше за мен като океана по пладне на мръсния плаж с треперещите петна мазут от близкото пристанище главата ми се люлееше в скута ти беше неохраняем плаж без мрежи спомних си че акулите ги привлича дъха дъха на кръв на кръв дъха на кръв на неохраняемия мръсен плаж океана и кръвта ти бяха едно