vs. archives

Както елена жадува за водни потоци
така ти ми показа, че душата ми е сама
как успя да го направиш не знам
ти отключи мястото ти го разкри
като напукана от суша земя
преди прегръдката ти не знаех
че съм сам като град под обсада
първото, което се прави е да се разрушат
акведуктите тези аркади застинали вълни
довеждащи отдалече водите

Ти си империята на водата

Гръцки колони крепящи твърд
която е над водите колони крепящи
твърд под която се покоят огромните
маси води на най-християнската империя
жадна е душата й за бога за живия бог
за всяка капка сцеждаща се
по йонийските капители за всяка капка
натежаваща от твърдта от свода й тегнеща
докато не взриви водната повърхност
която е под твърда с взривната вълна
на концентрични благодарни кръгове
разпространяващи благата вест
за новата жадувана капка сливаща се
с огромните водни маси на империята
под обсада жадуваща всяка капка
стичаща се по йонийските колони

Ти си империята на водата

Ти ме научи да усещам да виждам
разликата между сухата и мократа колона
между сухата и натежала от влага твърд
между сухото мълчание на небето
и продънването на твърдта, която е
над водите над сухотата над мълчанието
изливането й като изтичащите води на родилка
разликата между затварянето на небесата
и милостта на империята на водата
между сухотата и подмокрянето ти ме
научи елементарната разлика

Ти си империята на водата
аз съм града под обсада ти ми показа
че душата ми е сама как успя да го направиш
не знам ти отключи мястото ти го разкри
като напукана от суша земя
преди прегръдката ти не знаех
че съм сам като град под обсада
първото, което се прави е да се разрушат
акведуктите тези аркади застинали вълни
довеждащи отдалече водите

Ти си империята на водата

Стоя сред гора от подгизнали колони
триумфално блестящи от жива влага
чувам последната капка преливаща
продънваща твърда която е над водите
да взривява водната повърхност
която е под твърдта милостивите кръгове
на взривната й вълна да достигат
най-потайните непознати кътчета
на цистерната на самотата имплодираща
като черна звезда насред гора
от влажни йонийски колони

Ти си империята на водата

Както елена жадува за водни потоци
така ти ми показа, че душата ми е сама
как успя да го направиш не знам
ти отключи мястото ти го разкри
като напукана от суша земя
преди прегръдката ти не знаех
че съм сам като град под обсада
първото, което се прави е да се разрушат
акведуктите тези аркади застинали вълни
довеждащи отдалече водите

Ти си империята на водата

Гръцки колони крепящи твърд
която е над водите колони крепящи
твърд под която се покоят огромните
маси води на най-християнската империя жадна е душата й за бога
за живия бог за всяка капка сцеждаща се
по йонийските капители за всяка капка
натежаваща от твърда от свода й тегнеща
докато не взриви водната повърхност
която е под твърда с взривната вълна
на концентрични благодарни кръгове
разпространяващи благата вест
за новата жадувана капка сливаща се
с огромните водни маси на империята
под обсада жадуваща всяка капка
стичаща се по йонийските колони

Ти си империята на водата

Ти ме научи да усещам да виждам
разликата между сухата и мократа колона
между сухата и натежала от влага твърд
между сухото мълчание на небето
и продънването на твърдата, която е
над водите над сухотата над мълчанието
изливането й като изтичащите води на родилка
разликата между затварянето на небесата
и милостта на империята на водата
между сухотата и подмокрянето ти ме
научи елементарната разлика

Ти си империята на водата
аз съм града под обсада ти ми показа
че душата ми е сама как успя да го направиш
не знам ти отключи мястото ти го разкри
като напукана от суша земя
преди прегръдката ти не знаех
че съм сам като град под обсада
първото, което се прави е да се разрушат
акведуктите тези аркади застинали вълни
довеждащи отдалече водите

Ти си империята на водата

Стоя сред гора от подгизнали колони
триумфално блестящи от жива влага
чувам последната капка преливаща
продънваща твърда която е над водите
да взривява водната повърхност
която е под твърдта милостивите кръгове
на взривната й вълна да достига
най-потайните непознати кътчета
на цистерната на самотата имплодираща
като черна звезда насред гора
от влажни йонийски колони

Ти си империята на водата

Исках да те последвам всемогъщи
чиято водоизместимост разклаща всичко
в мъничкия куклен свят от който те съзерцавам
немощното ми сърце жадуваше да се преклони
да падне ничком да се остави да го завлече
килватера ти каращ да обезумеят ято чайки
разклащащ устоите на този кукленски свят
исках да те последвам от цялата си душа и сърце
но развлекателното корабче на това тяло
развлекателното корабче на този свят
обърна обратно по круизния маршрут

Как само завиждах на лоцманския катер
сигналночервения лоцмански катер
чиято рубка едвам достигаше някъде до средата
на огромното ти мръсночерно туловище
залепил се отзад за левия ти хълбок
като риба прилепало за черен гърбат кашалот
държащ те уважително до външната граница
на теснината откъм десния ти борд както
е писано to keep as near to the outer limit
on the starboard side as is safe and practicable
как само му завиждах, че те придружава
във величавия ти път през теснините на изток
докато круизното корабче обърна назад
в обиколката си назад към залез слънце
откъдето ти идеше огромни океански татко
откъдето ти ме водеше огромна мамо
към брега който е умирането мамо
прекосявайки портите на изтока

Не те съзрях веднага океански татко
не те усетих овреме мамо която ме водеше
толкова смело толкова самотно толкова
все на изток през най-тесния проток
тесен до асфиксия тесен до посиняване
все на изток към брега който е умирането
първо видях насред гмежта на развлеченията
и чайките син контейнеровоз с бяла рубка
два жълти крана и бели контейнери
не знаех, че това е предтечата ти океански татко
не знаех, че това е предтечата ти мамо
водеща ме на изток през най-тесния проток
пътя на юницата рогатата девойка
дъщеря ми с която сме пред портите на изтока
когато се появи ти огромния й океански дядо
ти огромната й баба водеща ме на изток
все на изток към брега който е умирането
прекосявайки тъкмо портите на изтока

Исках да те последвам всемогъщи
чиято водоизместимост разклаща всичко
в мъничкия куклен свят от който те съзерцавам
заедно с юницата рогатата девойка дъщеря ми
немощното ми сърце жадуваше да се преклони
да падне ничком да се остави да го завлече
килватера ти каращ да обезумеят ято чайки
разклащащ устоите на този кукленски свят
исках да те последвам с цялата си душа и сърце
но развлекателното корабче на това тяло
на този свят в който съм с юницата
с рогатата девойка дъщеря ми с която прекосяваме
заедно пътя на юницата който вече е пътя
на дъщеря ми рогатата девойка юницата
исках да те последвам всемогъщи
но развлекателното корабче обърна обратно

Обърна назад в обиколката си назад
към залез слънце откъдето ти идеше огромни
океански татко откъдето ти ме водеше огромна мамо
към брега който е умирането мамо
прекосявайки портите на изтока обърна
към залез слънце откъдето сме родом
откъдето се вият пъпните върви откъдето
тече приижда ръждивозлатна кръвта на залеза
огромни океански татко огромна мамо
водеща ме към брега който е умирането
все на изток през най-тесния проток
тесен до асфиксия тесен до посиняване
през портите на изтока към брега който е умирането
за да се родя отново с юницата дъщеря ми
рогатата девойка прекосяваща сега пътя на юницата
прекосявайки портите на изтока

Исках да те последвам всемогъщи
чиято водоизместимост разклаща всичко
в мъничкия куклен свят от който те съзерцавам
немощното ми сърце жадуваше да се преклони
да падне ничком да се остави да го завлече
килватера ти каращ да обезумеят ято чайки
разклащащ устоите на този кукленски свят
исках да те последвам от цялата си душа и сърце
но развлекателното корабче на това тяло
развлекателното корабче на този свят
обърна обратно по круизния маршрут

Как само завиждах на лоцманския катер
сигналночервения лоцмански катер
чиято рубка едвам достигаше някъде до средата
на огромното ти мръсночерно туловище
залепил се отзад за левия ти хълбок
като риба прилепало за черен гърбат кашалот
държащ те уважително до външната граница
на теснината откъм десния ти борд както
е предписано to keep as near to the outer limit
on the starboard side as is safe and practicable
как само му завиждах, че те придружава
във величавия ти път през теснините на изток
докато круизното корабче обърна назад
в обиколката си назад към залез слънце
откъдето ти идеше огромни океански татко
откъдето ти ме водеше огромна мамо
към брега който е умирането мамо
прекосявайки портите на изтока

Не те съзрях веднага океански татко
не те усетих навреме мамо която ме водеше
все на изток през най-тесния проток
тесен до асфиксия тесен до посиняване
все на изток към брега който е умирането
първо видях насред гмежта на развлеченията
син контейнеровоз с бяла рубка
два жълти крана и бели контейнери
не знаех, че това е предтечата ти океански татко
не знаех, че това е предтечата ти мамо
водеща ме на изток през най-тесния проток
пътя на юницата рогатата девойка
дъщеря ми с която сме пред портите на изтока
когато се появи ти огромния й океански дядо
ти огромната й баба водеща ме на изток
все на изток към брега който е умирането
прекосявайки тъкмо портите на изтока

Исках да те последвам всемогъщи
чиято водоизместимост разклаща всичко
в мъничкия куклен свят от който те съзерцавам
заедно с юницата рогатата девойка дъщеря ми
немощното ми сърце жадуваше да се преклони
да падне ничком да се остави да го завлече
килватера ти каращ да обезумеят ято чайки
разклащащ устоите на този кукленски свят
исках да те последвам от цялата си душа и сърце
но развлекателното корабче на това тяло
на този свят в който съм с юницата
с рогатата девойка дъщеря ми с която прекосяваме
заедно пътя на юницата който вече е пътя
на дъщеря ми рогатата девойка юницата
исках да те последвам всемогъщи
но развлекателното корабче обърна обратно

Обърна назад в обиколката си назад
към залез слънце откъдето ти идеше огромни
океански татко откъдето ти ме водеше огромна мамо
към брега който е умирането мамо
прекосявайки портите на изтока обърна
към залез слънце откъдето съм родом
огромни океански татко огромна мамо
водеща ме към брега който е умирането
все на изток през най-тесния проток
тесен до асфиксия тесен до посиняване
през портите на изтока към брега който е умирането
за да се родя отново с юницата дъщеря ми
рогатата девойка прекосяваща пътя на юницата
прекосявайки портите на изтока

Исках да те последвам всемогъщи
чиято водоизместимост разклаща всичко
в мъничкия куклен свят от който те съзерцавам
немощното ми сърце жадуваше да се преклони
да падне ничком да се остави да го завлече
килватера ти каращ да обезумее ято чайки
разклащащ устоите на този кукленски свят
исках да те последвам от цялата си душа и сърце
но развлекателното корабче на това тяло
обърна обратно по круизния маршрут

Как само завиждах на лоцманското корабче
сигналночервеното лоцманско корабче
чиято рубка едвам достигаше някъде до средата
на огромното ти мръсночерно туловище
залепило се отзад за левия ти хълбок
като риба прилепало за черен гърбат кашалот
държащо те уважително до външната граница
на теснината откъм десния ти борд както
е предписано to keep as near to the outer limit
on the starboard side as is safe and practicable
как само му завиждах, че те придружава
във величавия ти път през теснините на изток
докато круизното корабче обърна назад
в обиколката си назад към залез слънце
откъдето ти идеше огромни океански татко
откъдето ти ме водеше огромна мамо
към брега който е умирането мамо
прекосявайки портите на изтока

Не те съзрях веднага океански татко
не те усетих навреме мамо която ме водиш
все на изток през най-тесния проток
тесен до асфиксия тесен до посиняване
все на изток към брега който е умирането
първо видях насред гмежта на развлеченията
син контейнеровоз с бяла рубка
два жълти крана и бели контейнери
не знаех, че това е предтечата ти океански татко
не знаех, че това е предтечата ти мамо
водеща ме на изток през най-тесния проток
пътя на юницата рогатата девойка
дъщеря ми с която сме тук сега
когато се появи ти огромния й океански дядо
ти огромната й баба водеща ме на изток
все на изток към брега който е умирането
прекосявайки тъкмо портите на изтока

Исках да те последвам всемогъщи
чиято водоизместимост разклаща всичко
в мъничкия куклен свят от който те съзерцавам
заедно с юницата рогатата девойка дъщеря ми
немощното ми сърце жадуваше да се преклони
да падне ничком да се остави да го завлече
килватера ти каращ да обезумее ято чайки
разклащащ устоите на този кукленски свят
исках да те последвам от цялата си душа и сърце
но развлекателното корабче на това тяло
на този свят в който съм с юницата
с рогатата девойка дъщеря ми с която прекосяваме
заедно пътят на юницата който вече е пътя
на дъщеря ми рогатата девойка юницата
исках да те последвам всемогъщи
но развлекателното корабче обърна обратно

Обърна назад в обиколката си назад
към залез слънце откъдето ти идеше огромни
океански татко откъдето ти ме водеше огромна мамо
към брега който е умирането мамо
прекосявайки портите на изтока
към залез слънце откъдето съм родом
огромни океански татко огромна мамо
водеща ме към брега който е умирането
все на изток през най-тесния проток
тесен до асфиксия тесен до посиняване
през портите на изтока към брега който е умирането
за да се родя отново с юницата дъщеря ми
рогатата девойка прекосяваща пътя на юницата
прекосявайки портите на изтока

Не те съзрях веднага океански татко
не те усетих навреме мамо която ме водиш
все на изток през най-тесния проток
тесен до асфиксия тесен до посиняване
все на изток към брега който е умирането
първо видях насред гмежта на развлеченията
син контейнеровоз с бяла рубка
два жълти крана и бели контейнери
не знаех, че това е предтечата ти океански татко
не знаех, че това е предтечата ти мамо
водеща ме на изток през най-тесния проток
пътя на юницата рогатата девойка
дъщеря ми с която сме тук сега
когато се появи ти огромния й океански дядо
ти огромната й баба водеща ме на изток
все на изток към брега който е умирането
прекосявайки тъкмо портите на изтока

Как само завиждах на лоцманското корабче
сигналночервеното лоцманско корабче
чиято рубка едвам достигаше някъде до средата
на огромното ти мръсночерно туловище
залепило се отзад за левия ти хълбок
като риба прилепало за черен гърбат кашалот
държащо те уважително до външната граница
на теснината откъм десния ти борд както
е предписано to keep as near to the outer limit
on the starboard side as is safe and practicable
как само му завиждах, че те придружава
във величавия ти път през теснините на изток
докато круизното корабче обърна назад
в обиколката си назад към залез слънце
откъдето ти идеше огромни океански татко
откъдето ти ме водеше огромна мамо
към брега който е умирането мамо
прекосявайки портите на изтока

Как само завиждах на лоцманското корабче
сигналночервеното лоцманско корабче
чиято рубка едвам достигаше някъде до средата
на огромното ти мръсночерно туловище
залепило се отзад за левия ти хълбок
като риба прилепало за черен кашалот
държащо те уважително до външната граница
на теснината откъм десния ти борд както
е предписано to keep as near to the outer limit
on the starboard side as is safe and practicable
как само му завиждах, че те придружава
във величавия ти път през теснините на изток

Исках да те последвам всемогъщи
чиято водоизместимост разклаща всичко
в мъничкия куклен свят от който те съзерцавам
немощното ми сърце жадуваше да се преклони
да падне ничком да се остави да го завлече
фарватера ти каращ да обезумее ято чайки
разклащащ устоите на този кукленски свят
исках да те последвам от цялата си душа и сърце
но развлекателното корабче на това тяло
обърна обратно по круизния маршрут

В блясък свеж загадъчна
Златноокадена разцъфна
Нараствайки стремително
С крачките на идещото слънце
Димейки ароматно с хиляди била

Пред мен разцъфна мала азия
Заслепен потърсих
Нещо което да познавам непривикнал
На сияйния простор дето отвисоко
От гребена на тмол шурти надолу
Златоткан пактол
На тавър хребетите и месогис възвисяват се
И от цветя в градините обсипан
Тих пламък под слънчевата светлина
Високо възсиява сребърният сняг
И тъкан на безсмъртния живот
На недостъпни недосегнати стени
Расте прадревния бръшлян и покоят се
На живите колони на кедрите и лаврови дървета
Тържествените съградените божествено дворци

Окъпани целите в пяна шумят
Край портите на азия
Кръстосващи в простора
На несигурната морска равнина
Лишените от сянка пътища
Към златноокадената източна жена