vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Жената на поета

Общо взето чекиджия
нищо че става в леглото

След живот с него човек си казва
твърдо никога повече с поет

Подвеждащо е, да въображението е
майката му, а любовта е въображение

Но истината е, че не заслужава друго
освен онзи боклук на бодлер

Не не заслужава добра жена.

Двамата вдовци

Когато почина жена ти
бях просто разведен

Няколко месеца по-късно
почина сирма сега

И двамата сме вдовци.

Нощна дронова атака срещу нефтена платформа

Графитен ландшафт вълни от графит
прошити от бели трасиращи снаряди

Сияние на нощен живот на нощен град
на хазарта и удоволствията в графитеносиво

Графитена неонова реклама в сива пустиня

Факелна кула като ръката на призрачна
статуя на свободата светеща с бяла кръв

Светая светих на сондажната тръба алчното жило
към което се гмуркаш като умела стриптизьорка

И нека силата бъде с теб пулсиращо огнено цвете

В тъмното с вдигната нагоре муцуна

Загадката на кръглото, което е
по-съвършено от безкрайността на дългото
на златната спирала на раковината
на наутилус помпилус на шума на океана
вътре в нея на мистичния шум в ухото
на ръкавите на спираловидните галактики
в роговичния епител на окото на мишка
замряла в тъмното с вдигната нагоре муцуна

Толкова много сън Толкова много живот

Сънувам че паля свещичка пускам музика
млада е нощта снишава се самолет в коридора
паметника левски ботевградско шосе гетото
минава първия трамвай остава цял час
до ставане толкова много сън толкова
толкова много живот

Прегръдката

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта
но да не искаш да го изпускаш страха
който е началото на всяка мъдрост лицето
надничащо над рамото като удавник
размито от сълзи с отчетливи очертания
на дете със синдрома на даун

Не знам откога не бях виждал 4

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта
но да не искаш да го изпускаш страха
който е началото на всяка мъдрост лицето
надничащо над рамото като удавник
разтекло се от сълзи с отчетливи очертания
на дете със синдрома на даун

Не знам откога не бях виждал 3

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта
но да не искаш да го изпускаш страха
който е началото на всяка мъдрост лицето
надничащо над рамото като удавник разтекло се
от сълзи, но с отчетливи очертания
на дете със синдрома на даун

Не знам откога не бях виждал 2

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта
но да не искаш да го изпускаш страха
който е началото на всяка мъдрост лицето
надничащо над рамото разтекло се от сълзи
но с отчетливи очертания на синдрома на даун

Не знам откога не бях виждал 1

Не знам откога не бях виждал
такъв плач със забита в скута глава
представим само, ако си представиш
че сам си това момиченце сплитащо
с отчаяна сила крака през кръста маймунче
ръце вкопчили се в прегръдка на нещо чието
изпускане от ръце е изпускане на живота
преди да знаеш какво е живота и смъртта