Жестът на истината
Най-човешкото и истинско е жестът, безмълвно питащ защо.
Рядко, да не кажем невъзможно, е да видиш това в обществото на спектакъла както като естетика, така и като политика.
Председателят на Европейската комисия, т.е. министър-председателят на Европа беше поставен в ситуация да направи този жест.
По важно за нашата цивилизация съвпадение човекът, поставен в ситуацията на жеста на истината, е жена.
Двама бели мъже, единият с редки мустачки, другият с все по-задължителната брада, унизиха една бяла жена.
Единият е президент на Турция, другият на Европа.
Турският домакин унизи европейската гостенка, европейският гостенин не направи нищо, за да защити достойнството на европейската жена.
Защо?
За турчина сякаш е ясно, или. За европееца, уви, е все по-ясно. Ако някой още не е разбрал, крайната спирка на „толерантността“ и политическата коректност, е това.
Този текст не е написан от автор, който е от страната на добрите, т.е. правилните пари.
Но жестът на Урсула ме накара, къвто съм от лошите негри, да ми стане жал за белия човек. Докъде се докарахте, бели хора?
Познавам този жест и ми е скъп, имал съм немска приятелка, първата ми възрастна любов. Никога не бих се оженил за немкиня, никога не бих живял в Германия, но познавам този жест и ми е скъп.
Моите уважения и дори чат-пат любов, бели хора, защо не защитавате цивилизацията си?
Не съм бял, не съм жена. Защо позволявате това?
Защо?
