vs. archives

На свечеряване небето приличаше на месоядно цвете.

Думата свобода му прозвуча като камшичен удар в празна аудитория.

За миг си представи везните, които държи в ръка сляпото правосъдие, само дето вместо две блюда тези везни имаха две бутилки или нещо, което приличаше на две бутилки. Бутилката – нека я наречем така – отляво бе прозрачна и пълна с пясък от пустинята. Тя бе продупчена на няколко места, през които пясъкът изтичаше. Бутилката отдясно бе пълна с киселина. Тя нямаше дупки, но киселината разяждаше бутилката отвътре.

Аз съм гигант, изгубен насред изпепелена гора. Но някой ще дойде да ме избави.

съновидният вятър влачеше песъчинки, полепващи по лицето; златна баня; какъв покой; колко просто е всичко

покой от живак или от нещо, което предхождаше живака на едно зазоряване на границата

видя само черни мравки и после черни паяци върху повърхност от сол; мравките се бореха с паяците

Стенописът изобразяваше Девата от Гуадалупе сред пищен пейзаж, в който имаше реки, гори, златни и сребърни мини, петролни кули, огромни полета с царевица и жито, необятни ливади, където пасеше добитък. Девата бе разперила ръце сякаш даром поднасяше цялото това богатство. В лицето ѝ обаче имаше някакво несъответствие. Едното око на Девата беше отворено, а другото – затворено.

химн на загубена война, изпълняван в тъмното

на половината път между забравено гробище и сметище