vs. archives

 

Умиращия на брега кит
Иска повече арктическа прохлада
Повече арктически въздух
Повече арктическа светлина

Грохота на айсбергите
Отправящи се към южните морета
Отеква все по явствено

Родината е близко

 

 

 

 

 

 

Системата убива
Ю дисайд
Системата убива
Дъ чойс из йорс
Системата убива
Джъст до ит
Система убива
Ду ит бетър

 

 

 

 

 

 

Пусто небе над безвидна земя
Невидима долу преди буквата да удари валяка
Октомврийски щурец обаждащ се гръмко
От нищото пишещата машина на баща ти
Небето свило се на свитък

Сега какво ще кажеш за истината

За индуцираната вирусно афония за молещото
За край отчаяние на асматичен пристъп
За бунта срещу природните закони на вдишването
Избавящия удар на буквата върху времепространственото огъване
На небесата свиващи се на свитък както е писано

 

 

 

 

 

 

1
В пустошта само лицето ти
под мрежа от далекопроводни кабели

2
В пустотата само лицето ти
под рояка оптически жила на социални мрежи

3
В пустошта само лицето ти
под стъкленеещото око на китове самоубийци

4
В пустотата само лицето ти
под погледа на аватари на анонимни автори

5
В пустошта само лицето ти
под кофражите на труда във вечни ледове

6
В пустотата само лицето ти
под енцефалограмите на борсови индекси

7
В пустошта само лицето ти
оплискано в кръв от смъртните ми грехове.

 

 

 

 

 

 

Момче от града веднъж баща ми прати ме
По работа на село да подбера нашата крава
От общинското пасище тлъстите ливади край реката
Да я докарам оттам на пазара за продан рано
Станах луната грееше когато поведох
Добичето към града на влизане в предградията
Насреща ми зададе се група жени връщаха се
Сигурно от нощна смяна задянах ги, а те отвърнаха
С шеги и смях попитаха къде я водя тая крава
Щом казах на пазара те предложиха да ми платят
За нея подобаващо едва продумали това изчезнаха
И те и кравата в краката си видях тогава
Лира и се ужасих дошъл на себе си разбрах
След малко че работничките били са музи
Явили ми се и платили справедливата цена за кравата
Вдигнах лирата влязъл на разсъмване в града
Разказах на баща си за споходилото ме.

 

 

 

 

 

 

На Иван Методиев

Брезови трупи в задния двор на спа хотел
Бели и заклани като невинността
Дядка на скутер с развят отзад трибагрен байряк
Рокерска кърпа на врата шества по алеята пред балнеосанаториум
Сателитни чинии накацали на сталинистка фасада
Коридори миришещи на пикня коридори немиришещи на пикня
Успоредно товарният влак трополи на ръка разстояние миналото
Оставено на доизживяване с цел приватизация
Циганите и бедните българи тук са братя
Сакато дете от мнозинството ситни патешката
След здравия брат и майката.

 

 

 

 

 

 

 

Метала на залеза се излива
В улея паметника левски ботевградско шосе
С рокерския мотор на обущар от подуенския възел
Ти потъваш в още бялата светлина нагоре по пътя

Свободен след работно време свободен
В обущарската работилница в свят на роби
На поточните линии на производства услуги потребление
На изхвърлянето без грижа за вече направеното

Нагоре по пътя към следващото разрушено кино
На детството за да се построи поредния мол надвиснал
Над паметника на апостола изяждащ поредната
Останка памет утре сутрин

Отново ще видя паркирания пред обущарницата
На възела мотор на обущаря анархист.

 

 

 

 

 

 

Ио нощ моя светлина о eреб озаряващ ме
Оставям се на вас вземете ме
Местни жители оставям се в ръцете ви
Не съм достоен да диря помощ бог бичува
Мен погубващо
Къде да побегне човек
В тази погибел къде да отида
И да остана
Ако тук всичко повяхва
Аз на другия бряг изцяло
Повален съм от дива лудост
Нека цялото войнство от двете страни
Да вдигне ръка да ме погуби

 

 

 

 

 

 

ТИ на него подобен на нощ
Непрогледна и на теменужено
Тъмнокъдрите притежание поделено
Поравно слуша теб танца на всяка ведрост
Начало подчинява ТИ се на знака
Даден ликуващ щом да подхване
Колебае се ала въздуха затрептява
Острието на мълнията ТИ потушаваш
Неугасващо течния огън потъва в дрямка
На жезъла орела на бога мълниеносни
Криле от двете страни отпуснал долу
На птиците господаря черногрозящ
Нему облак над склонения клюн на миглите
Сладка тъмница проливаш ТИ приспан
Приповдига гърба си влажен укротен
От твоето трептене

Jean-Luc Godard, Le Mépris, 1963

 

 

 

 

 

 

 

 

Сбогуване с Подуенския пътен възел

Сбогом възел това което
Не може да се развърже не може да се разреже
Трябва да се напусне трябва да се изгуби

Сбогом последни останки
Надживели стария режим останали встрани
На завет от голямото изливане на бетон

Сега рани от натрошен кирпич последно напомняне
Неразрушеното от стоманения поток на светлото бъдеще
Ще бъде разрушено щом вятъра от бъдещето секне

Сбогом уморен от неспирния поток
Към светлината от изток вливаща се през теб
В буржоазното градско сърце сбогом уморен бетон

От времето когато бъдещето значеше
Вечност на хилядолетни мравчени райхове аутобани за триумфите
На тежката военна техника на всеки следващ победител

Сбогом дърво между мантинелите
Полувековно израстване сред неспирното отминаване
Подхранвано от растящо запустение

На прехода от планова към пазарна икономика
Мирния преход от държавномонополистически социализъм
Към държавномонополистически капитализъм

Сбогом чисто нови някога чешки
Широколинейки чрез които локомотивите на историята
Трябваше да влязат в града сега втора ръка

Немско австрийско миришещо
На старата свобода старата похот на капитализма
От преди виртуалния край на историята

Сбогом възел от чийто прибой набъбва
Третата сливица сбогом възел стягащ примката
На нощен детски астматичен пристъп

Връзката между задушаването и революцията
Между астмата и чудото на вдишването
Разкъсана завинаги сбогом

Това което не може да се развърже това
Което не може да се разреже трябва да се напусне
Трябва да се изгуби.

 

От сън в междуградски рейс
пиратски филм с огромни субтитри
попадаш на призрачно летище в покрайнините
на гето гадаеш по номерата на колите
софия кучката те обича

 

Справедливостта и морето

Морето е яростта
взривяваща се в канелюрите на гребените пяна
в капителите на прибоя
във възлите на коренище
вкопчено в скалата
в прокървяването на жена със секнал
от ужаса цикъл

Справедливостта е яростта
взривяваща се в трезвостта
на канелюрите в дорийските капители
в крайбрежните пинии в дивите маслини
със стотици гвоздеи пронизващи
тялото на праведния
при самоубийствен атентат

Морето е небесният купол
набразден от взривната вълна

 

Неевклидово пладне

Крайбрежен парк от стария режим
Пладне е времепространственото изкривяване
Сплесква елипсите на сенките на кипарисите.

 

Музей на поета авангардист

Учителю в непрогледната нощ на музеите
Окото ти самотно сияе върху велурена възглавничка
Некропол с липсващи тленни останки урна с липсващ
Прах след всесъжението на всички езически капища всички
Египетски пещи всички полицейски районни управления всички
Селскодребнобуржоазни храмове всички тракийски могили
На националсоциалистическия орфизъм учителю в непрогледната нощ
Окото ти самотно сияе върху велурената възглавничка на дисплеите
Авангардът е мисия сред езичниците.

 

Малко поетическо изкуство

Леге артис казва мама
и очите й пламват като на момиче
познало мъжествената сила на изкуството
зад угасналия поглед на старица

Законите на селския произход
на копнежа по духовност на попска щерка
красотите на земята комизма на щуращата се
из двора обезглавена кокошка

Златното благоутробие напращялата
мадонеста калокагатия сестрата близнак
на туберкулозата потрошените стъпала на дядо
в септемврийската нощ кое е

по-възвишено по-духовно нивиците
продадени за повече купечески закони на красивото
после в града идват селяните предрешени като комунисти
комунистите в овчи кожи на селяни

после идва реституцията на уморените от комунизма
селяни в реални граници запустение заеми срещу земя
превръщането на чернозема в чистия дух на приложения
ферми във фейсбук закони на виртуалния капитализъм.

 

Изграждаща се църква, жк Дружба

В примката на надземни тръби на топлофикация
Шоурум на великата стена охранявана от билбордове
Хранителна борса ограда от гофрирана ламарина с парцалаци
Стари предизборни плакати бензиностанция на газпром борса гуми
Ръждива вентилационна тръба да бъде твоята воля и под земята глух
Коловоз климатици накацали върху кръпки индивидуална изолация
Фиданки посадени в стари гуми зазидан училищен параден вход
Голи тухли от сгурия гол итонг жп прелез към несъществуващо
Светло минало надземен участък на метрото
Вечната форма изливана в бетон

 

Този неясен обект на желанието

Ноемврийска неделя чувал от зебло
пригоден за раница влачен от стара жп гара
в някогашните покрайнини без връзка с метрото
покрай заложни къщи игрални зали бързи кредити
магазини за 1 лев втори употреби едно все още евтино
кръчме от славните години на битаците когато
първоначалното натрупване на капитала
беше истинска кал и прах
в зависимост от сезона

 

Червеният корт

Зрели са, потопени в огън, възврели
Плодовете
Хьолдерлин, „Мнемозина“

1
Червен корт нощем
Черна плоскост вертикален срез
В дълбочина лампи на повърхността
На мрака на твърде богатия хадес пръскачка
Свири по мрежата на оградата

2
Червен корт рано сутрин безшумни
Облачета прах по настилката приглушени
Команди на тенис инструктор на чужд родствен
Език мълчаливи упражняващи се деца плясък
При периодична среща на кордата с топка

3
Червен корт ранен следобед
Бели пластмасови столове подредени
Един в друг на линията на мрежата
Ръчен валяк опрян на оградата периодичните
Параболи на струите на пръскачката

4
Червен корт под косото слънце привечер
Осветена ръждата по телената ограда кафявото
Припламва душата на натрошените тухли сияе
Преди угасване увенчано от сива корона
Високо върху излетите чела на строеж

5
Червен корт под отвесното слънце на пладнето
Слънчев чадър свит над бели пластмасови тронове
Периодичен режещ звън от въртяща се пръскачка
При пресичането на струята през мрежата на оградата
Сталинизма е сега в бетона над морето.

 

Операция Пустинна буря, началото на 90-те

В малките часове
на четирийстата нощ
петролния каптаж се самовъзпламени
това беше знак за началото
на всички изкушения

 

Спихването на атракционен балон

На Александѫр Николов

За кратко стои изправен
вертикално над приземилия се кош
после започва да се накланя наляво става
плосък отдясно комерсиален призрак на дали
в пустинната февруарска равнина до бензиностанции близнаци
от двете страни на магистралата сляга се напълно перка
на левиатан вкаменелост на стотици километри от морето
сокол летящ успоредно на пътникопотока на нивото
на телената ограда най-накрая празна черупка от охлюв
на дъното на изоставен открит басейн

 

В пицарията на бедните миришещия
на кълчища и резби пред пенсия е господин
оставящ с жест на бекет рестото в паничката
децата са добре дошли не е политика на заведението
без детски кът и дружелюбност включени в сметката
бедните имат просто повече деца от времето на малтус
всичко пресолено за вие сте солта на земята до неразличимост
на прясно и тръгнало тийнейджърите от добри семейства
водят тук малолетните си приятелки за повече тръпка
с уай фай без тоалетна огромната семейна пица
ситостта е помирение

 

Visio Dei

Да те виждам
зад пързалката
Да те виждам
в гмежта на пясъчника
Да те виждам
зад къщичката на баба яга
Да те виждам
зад храстите за пишкане
Да те виждам
зад непрозрачния шум
Да те виждам
зад големите деца
Да те виждам
в твоята свобода
да те виждам
защото ме е страх.

 

Два калкана

Единия във вечна сянка
Другия огряван привечер

 

Когато изведнъж се включат лампите
на детската площадка виждаш многобройни
сенки на деца върху сивия асфалт на писалката
върху листа на бележника на структурите за игра върху
ударопоглъщащата настилка на листата върху изпадалите
листа на приземяващия се самолет върху проблясващата
карта на града на изтръгнатите от здрача клони голи
под лампите изпълнено с изстиващ живот царство
на сенките на ноемврийска вечер

 

Черницата

На Петър Пейчев Щурмана

Между горната и долната земя короната ти буй
Отбелязва мястото в необезпокояваното еднообразие
На царството на бурените пустинната горчивосладка шир
Останки от храна и хора корените ти набъбнали от соковете
Под бетона милосърдно приповдигат
Възглавката на гроба.

 

Работник на детска площадка
сурово лицето не на родител разнежен
от хубавото извънработно време
чуждо тяло в ласкавото отглеждане на живота
строителен работник от малцинствата от провинцията
превеждащ пари за невидим далечен живот
от софия кучката кръшкащ от работа излегнат
на пейката под ноемврийското слънце
на големия град на припек на детска площадка
в буржоазен квартал оплешивяващото му теме
обляно в светлина

 

Старият книговезец

От времето когато писането беше
хартия молив пишеща машина мастилена лента
индиго лепило шиене ти стоиш зад ръчната преса
чието кормило розата на ветровете отделяща виното
от джибрите те брани от пневматиката вакуума шемета
на виртуалното времето за подвързване на книга
все още се измерва в седмици.

 

Български етнически модел ІV

Цигански оркестър
свири при пристигане на булката
от малцинството на богатите от мнозинството
пред жилищен комплекс от затворен тип.

 

Вечерна площадка

Завираш се направо в подгизналия от сняг
пясъчник с цвят на пепел под кръстосаната
светлина на лампите за упокой на яростта на всички
лета въоръжена с ничия формичка на морска звезда
с ничие гребло едва различима на сенчеста пейка
свита сянката на сакатия пазач
чакащ да затвори

 

Площадка с топящ се сняг

Дали жумим или се хилим
не е ясно остатъците сняг забравена
в хладилника храна дантели плесен оголването
на надежди кучешки лайна кошмари на тоталната
прозрачност пролетния въздух през декември сврака
минава в бръснещ полет пазеща отчетливата
граница на бялото и черното инсталиране
на камери в мъртвилото на ваканцията
формичка морска звезда изостанала
от смелостта на лятото.

 

Шибан от вълни
Бургас, февруари 2018

Футуристични надлези над кръгови движения
по пътя за морето ти си пътник в рехав извънсезонен
пътникопоток вкочанен от студ в соленогорчивата пяна
цял покрит с водорасли като куче лежейки безсилен
на самия край на прибоя черно е желязото в илиада
стоманено архилоховото зимно черно море

 

Предколедна площадка

Гледаме през решетките
на едновремешното футболно игрище
свежите графити по новите рекламни пейки
не сме асоциални квартални анонимни алкохолици
кръшкащи от работа работници от близкия строеж
навъртащи се педофили надрасли възрастовите
ограничения лица гледаме отвън мир и мъгла
сакатия пазач посреща младенеца.

 

Покойникът от съседния апартамент

За първи път откакто сме съседи
поздравяваш миришеш на болен както обикновено
дотътряш се от вратата до асансьора двете тежки крачки
между апартамента и подземния гараж миризмата оставя
задълго вертикална следа в шахтата на невидимото преминаване
бурените избили между фугите на терасата сателитната чиния няколкото
ключалки затъкнатите известия от топлофикация софийска вода
енергото брошура на икея овесена на дръжката на вратата
знаци на осезаемото отсъствие за първи път
откакто сме съседи поздравяваш

 

Рождественска площадка

Молиш за мола насила
с лъжи с разсейване стигаме
до площадката черни голи
клони окъпани в синьо играейки
упражняваш насилие прибоя
на града се отдалечава отговорност
за поемане речи за произнасяне
шум на реактивна пяна неуспешна
социализация времето е провал
край на плача люлката в почти съвършен
покой мигновено спасение мир
на всички пазаруващи

 

Площадка след Коледа

Празниците са опразнили софия
кучката заприличала на девойка царица
с хубави плитки от чернобяла снимка прозирните
булеварди водим всекидневната битка на детството ти
между мола и площадката по-трудна за достигане от итака
хитроумие лъжи насилие приковаване цялата цивилизация
в периметъра между пътен възел мол детска площадка
триумфа на свободата е хитруване в циклопската пещера
на трафика на стоките вкопчени във веригите
на люлката устояваме на песента на прибоя
между възела и мола

 

Площадка на затворен комплекс

Чисто ново рушащо се строителство
изпрал парите на вечните блажени нов остров
на блажените на вечното утре до изчерпване
на количествата играеш в изпреварващо обживяването
запустение в сякаш току що стоварен пясък напукан
ставащ на стъклен прах дисплей отразено в детско око
междублоково пространство голямата матрьошка
на парцел вътрешна ентропия с неясно предназначение
нещо средно между затворена буренясала райска
градина и светая светих в саркофаг
от гофрирана ламарина

 

Площадка в мола

Празниците са напълнили храма
кварталната площадка мокра и празна
пълното е празно празното е пълно тъгата
на стоките радостта на консуматорите
жените икони боготворени от всичко наоколо
мъжкарите смели решителни картодържатели
най-тъжния тук е най-близо до радостта на притежанието
играй тази игра това са правилата й радостта е преход
от по-малко към по-голямо съвършенство това е
етиката играта неусетно минава в пазаруване
пазаруването неусетно преминава в игра.

 

Сенки

Сенки на гарвани и зелеви пеперуди по напукана земя
Сенки на обгорели гуми без джанти сенки на прорасли треви
Сенки на бетонни панели със слънчеви кръстовидни амбразури
Сенки на избуяли бурени върху сивкавобледи мрамори сенки
На плексигласови аркади осеняващи гравирани портрети
Върху черни гранитени плочи с несъразмерни глави

Монтирани върху костюми вратовръзки обувки сенки на джанки
Черници бъз над човешки екскременти до рамката на гроба анонимни
Като всяка нужда сенки върху каша от ферментиращи бели бобонки шеметно
Скъсяващи се сенки на мантинели сенки неотстъпно залепнали за коремите
На коли профучаващи по магистралата сенки на гроздове лампи
Сенки на дима от угасващите свещи върху буците пръст

 

Следновогодишна площадка

Все същите кооперации
с кръпки индивидуална изолация
рефлуксен мирис на зеле взрени в небесата
сателитни чинии остъклени в цветовете на дъгата
балкони остатъчна дървена дограма с помътнял поглед
ледени капандури под наем
слънчево е играеш

 

Office Jesus

Трезва светлина
през вертикалните щори
чисто като в частна болница
топло като в хале на печатница
с работещи на пълна мощност суперпринтери
строени класьори нетърпящи неподредени
бумаги тихо като в храм икона следи
за коректността на транзакциите

 

Толкова е тихо, че се чува
как пикаят съседите преди да се чуе
пускането на водата

Толкова е тихо, че се различава ясно
синьото сияние на приближаващите червения тътен
на отдалечаващите се първи трамваи

Толкова е тихо, че отеква
разчесването на алергичната екзема
от млечни продукти

Толкова е тихо
че се долавя меденосладкото
ухание на съня ти.

 

Площадка на всички режими

Вляво лимонови резенки в мрачна кутия
На панелка отзад тъмното предупреждение
На неотчуждена навремето къща миража на строящ се
Комплекс от затворен тип хвърлящ неонова сянка вдясно
От площадката по средата дъб обкръжен от цъфнала вече
Ударопоглъщаща настилка окичен с изсъхнали листа пуканки
На сурвачка езическа благословия в мрака сакатия пазач
Подранил да затвори

 

За да избегнеш новопоявила се

сезонна дупка на кръстовището ти отнесе
случаен гражданин уповаващ се на правилника
за прилагане на закона за движение по пътищата

За да изхранваш в столицата дъщерите
да възпитаваш читателки на по следите на изгубеното
време се цани на работа при палачите на баща ти

За да финансираш перманентното саниране
на условията за възможност на буржоазния живот
тук и сега капитализира щастието на тъгите си

За да произведеш алхимичното злато
на академичната поезия в частен български университет
ти стана известен доцент от първата половина на ХХІ век

За да избегнеш неуспеха на средната възраст
направи широко известен последния неизвестен
поет от края на милениума

 

Happy Hour в игралната зала
Happy Hour в заложната къща
Happy Hour в офис на животозастраховател
Happy Hour на опашка в офис на мобилен оператор
Happy Hour на случаен контролнопропусквателен пункт
Happy Hour на малцинствените малолетни пред жп гарата
Happy Hour на ловците на емигранти отсам телената ограда
Happy Hour на брокерите в заведението срещу парламента
Happy Hour на абонатите на топлофикация и електроразпределителните дружества
Happy Hour на патриотите на посещение в москва истанбул вашингтон
Happy Hour на пенсионерите чакащи пред кабинета на джипито
Happy Hour на рушащото се ново строителство
Happy Hour на топлоефективното саниране на панелките
Happy Hour на обитателите на затворени комплекси
Happy Hour на разсроченото плащане на парното
Happy Hour на тридневната сватба в гетото до летището
Happy Hour на слизащите от рейса за терминал 2
Happy Hour на ставащите на тор заради децата
Happy Hour на връстниците на всички освобождения
Happy Hour на потребителите на всички олигополи
Happy Hour в подлеза в очакване на холандеца
Happy Hour в офис на животозастраховател
Happy Hour в заложната къща
Happy Hour в игралната зала

 

Предновогодишна площадка

Миналогодишни паразити на парцали
по решетките самотни ектения последно
изтупване от невидими празни ехтящи
балкони червено гребло зелена морска
звезда в пясъчната киша зимно черно
море след успешен опит за неуспешно
самоубийство гостоприемен понта на поетите
лишени от наследство с майка робиня
на боговете равна ми се струваш
играеща в пясъчника

 

Цветница в китайски ресторант в Подуене

Масивни двойни брадички велурени сака черни
кожени якета изрусена жената изрусена дъщерята феерия
изкуствени цветя маратонките маркови имитации бродерии
под стъкла от отдавна забравена столова света на китайчето разцъкващо
смартфона си различен ли е от света ни най-голямата халба айрян най-големите големи порции в града олюкенит в подуенския чайнатаун сляп оберлихт
над несъществувал грядущ китайски атриум по мрачен диагонал в дъното
святая светих на мърсотията на кухнята най-евтиното умиротворение
на пресищането цветница е

 

Площадка от птичи поглед

Виждам ни от сивотата
на януарска вечер ниско над фотоволтаиците
на затворен комплекс самотни осветени прозорци
в коридора за кацане алуминиев блясък
оттук не съм по-голям от теб времето
е мъж жената вечност

 

Боговете

Един до друг подредени
в неясен съвършен ред тролчета диадеми
плюшени гадове понита фиби остатъци
от играчки помиташ ги за да почистиш
погледа на жрицата им от разстояние
изпълнен с потрес и ужас
за светотатника

 

Този щит не

Захвърлих райската градина
на родината качен на празен танкер
този щит не

Захвърлих баща си задържан
на острова на свободата
този щит не

Захвърлих майка си пратен
на седмична детска градина
този щит не

Захвърлих поничката
награда в събота сутрин
този щит не

Захвърлих втората родина
като неин негър
този щит не

Захвърлих многострадалната й
тъга достойна за съжаление
този щит не

Захвърлих мирния преход
от социализъм към капитализъм
този щит не

Захвърлих безценния
свещен ужас на младостта
този щит не.

 

Свобода

два калкана
долу разкалян паркинг
горе небесното нищо

 

Старият книговезец

Без работно време на витрината
Закрита с посивели щори ставаш
От дъното на работилницата да посрещнеш
Закъснелия със седмици клиент подвързани
Книгите не бързат просмукват се
С мириса на евтини цигари
Знаеш работата си.

 

За първи път играем на футбол
на детската площадка колективна игра
срещу егоизма на писането толкова много
пропуснати игри толкова време пропуснато
бащинство заради писането писането
трябва да стане колективен спорт

 

Живееш в рушаща се пирамида

за набиране на средства за идни избори
спастрени от всички строителни материали
от всеки вложен малцинствен трудоден всяка
вградена надница всеки опикан ъгъл

Живееш в рушаща се пирамида
живота на родителите излят в нискокачествен
бетон подлежаща на ремонт на зелено веднага
след спечелване на изборите

Живееш в рушаща се пирамида
протича спалнята при всяко топене на снеговете
латекса на юфка в детската наследствената
астма наследяване на руините

Живееш в рушаща се пирамида
функционира само безжичния интернет
в близост до рутера оптично жило в сърце
на сърцата на бъдещето на детето

 

Окончателно решение

Облак тухлен прах димки на агитка
стържене на багер лай на овчарки циганска
каруца товари останките ново зареждане дрехи
втора употреба последен отблясък по горните етажи
окончателното решение е близко

 

Болница край реката

І
Пролетна разходка на кейовете
Срещу окръжна болница избуяващо
Запустение на отпадъци и зеленина цигански
Дилъри на кръв рушаща се топлоцентрала с фасада
На евангелистка църква лайновоз на път с предимство
Сложна регулация на подстъпи към подземен гараж
Скоропостижно избелели китайски жълти плочки
Павиращи задница на мол долина
На смъртната сянка

ІІ
Фигурки на плаващия кран
Работници пред кръводарителския център
Дилъри на противопожарната стълба на раковото
Отделение санитари над гофрираната ламарина
На покривите гълъби под плочата на балкона
Лястовички над водната шир на реката
Отразени отлитащи сенки

ІІІ
Огънче припалено пред раково отделение
Плаващ кран виснал над водите скръбни пролетни
Голи дървета покрай брега баржа осветена
От прожектор на кърмата оранжеви лампи
По крайбрежната алея бавен влекач отразен
В стоманеносивата вода просветена перспектива
На булевард саркофага на мол опрял бетонно чело
Във вечността на струенето на реката

 

Малка история на калвадоса

В дворчето на старото читалище
преди да го дадат под наем на ресторант
не си спомням защо освен че беше за първи път
денем сам кубинския ром и калвадоса още бяха евтини
питиета за студенти и докери

 

Причастие по Хлебников и Анимал планет

Искам да бъда ловец инуит
върху груби кръгли дъски и каиши краката
след усилен полярен ден уловил
малко тлъсто тюленче

Искам да съм изпосталяла след зимен сън
бяла мечка нахранила с тюленчето двете си мечета
чиято жизнеподдържаща тлъстина е на минимум
няма да изкара лятото

Искам да съм пухкавото момиче
с дръпнати очи преспало с бачкатора от квебек
дошъл далеч от дома оставил жената
за вредни към надницата

Искам да клеча в кръга
причастен в плувналото в лой
сурово месо на агнеца.

 

Когато те слагам да легнеш
ти си порцеланова кукла от преди
триумфа на пластмасата
френска сюита на бах
изпълнена от последния пуританин

ти си съкровище от черни коси
върху син сняг аз скъперника
страхуващ се да го докосне
целувката за лека нощ е
чудовищно разхищение.

 

Гларуси над Подуене

Изсред небесното нищо
между два калкана връхлитат
като сърпове на жътваря пикиращи
парчета алуминий дронове миг преди
натискането на спусъка някъде в аризона

ято гълъби се спасява в паника
господарите на лазура чертаят несмущавано
кръгове над необятното сметище

 

Кланица в покрайнините

вихрушка гарги черни
парцали сняг завихрени
над кланицата в бяло
зелено червено

 

Първа Олимпийска ода 2018

Първа е без спор водата като злато
Сияйно пламти
Огънят нощем
Дарът на хадес
Но ти желаеш битки да възпяваш
Не търси друго
Разцъфващо в пламък светило
Освен слънцето по пладне
В самотния ефир.

 

Мария и реката

Перловския канал е реката
на моето детство придошла веднъж
в незапомнени времена и заляла
мазетата на кооперацията

Перловския канал е реката
изискваща смелост за прескачане
смелост за преминаване над нея
по тръбите на парното

Перловския канал е реката
на моето детство изискваща
смелост за удавяне клоака която ти
пораснала освети с падането си.

 

Първата

Аз бях първата ти любов
не беше спала с друг но аз бях първата ти
не можеше да направиш разликата боготвореше ме
възторжена блажена като доскорошна девственица

Ти беше първата ми любов
бях спал с други но ти беше първата
тъпчех се със спагетите ти миришех рибата ти
плачех не можех да пиша стихове

 

Илинденска идилия

Денят очакваше удавника си цял ден
Най-дисциплинираните бяха на плажа дълго преди
Спасителите западният рационализъм незнанието на местните
Суеверия небрежността на една млада средна класа разчитаща
На грижата на баби дойки държанки пиещи поредици големи бири
Със сламка най-често без присъстващи бащи момчетата помпащи
На непоклатими мастодонтни уреди на детска площадка от стария режим
Смартфон опрян на единия стълб на висилката коремни и
System of a Down времепространственото изкривяване
Сплесква елипсите на сенките на кипарисите
Застаряващият спортсмен таксуващ комплекти чадъри шезлонги
Масички без касов бон минава в края на работния ден
С чисто нов каджар както рече заратустра изпепелени бурени
В бетонна купа подобие на олимпийски жертвеник
Нито гънка по повърхността на водата като в зехтин
Времето спира в очакване на часа на нощните плажове
Безшумно завалява със сухи беззвучни светкавици презрелите
Ябълки само това чакат зачестява тупането им в тишината
Капещите джанки се разпукват в мига на удара преобразени
Във вискозна градина на удоволствията на оси и мравки
Не изчакващи дори дъжда да спре русначето
И баба му играещи на топка в плиткото очаква ги
Притихнало морето утрешните новини.

 

 

 

*

 

 

 

Теорията е маската на властта

На Юлия

Пролог. Град от предградия

Безкрайните ловни полета от жълта рапица.
Панелни комплекси в далечината.
Гробища с надпис ДЕПО
върху бетонна ограда с изрязани в нея кръстове.
Мургаво, голо до кръста момче
се разхожда по релсите на трамвая,
сякаш ще го заведат някъде.
Майка му, която маже филии върху капака на кола,
го вика, за да му даде следващата хапка.

…

Разочарованието ти от тирана
На сиракуза не бе лицедейство неистинно
Смесване на театър и народно събрание ти
Вярваше в способността му да оформи в строги египетски
Маоистки пирамиди паплачта от агората в културна революция
Позорния селскодребнобуржоазен упадък на лявата идея в тази
Селска страна този селски език тези селяни в овчи кожи
На комунисти ти тяхна дъщеря промислителка
Вярваше ли наистина –

Пейзажа спира тревата е зелена
Облачето пересто бетонния стълб
Килнат наляво къщата неизмазана
В далечината вдясно от спрелия рейс
Петно рапица пламти с биодизела
Който ще произведе:

Първата грешка на тази власт е бил народният съд.
Вечерта след четенето в къщата-музей Гео Милев
се разхождаме по центъра, виждаме върху фасадата на театъра,
който носи името му, че там се е помещавал старозагорският
народен съд. Надпис върху мраморна плоча.
Подминаваме двете думи, чието означаемо носи
стигмата на няколко поколения включително на нашите –
трима поети – аз, Владо и Кирил, не се спираме да погледнем.

Втората грешка – рязка смяна на идеологията през 80-те.
1300 години гордост в учебник по Стилистика или Лексикология
от това време, намерен от мен върху одеяло на тревата,
в подножието на четиримата конници на апокалипсиса,
които танцуват около обърнат кръст в центъра на Търново.
В намерената книга прочитам как
засиленото използване на чуждици в един текст
накърнявало националната гордост на неговите читатели.

Третата грешка си ти.
Достатъчно секси
За да бъдеш забелязана

SS-Anwärter SS-Schütze (SS-Mann)
SS-Sturmmann SS-Unterscharführer, Reserveführer-
Anwärter SS-Oberscharführer, Reserveführeranwärter
SS-Untersturmführer der Reserve SS-Obersturmführer
Der Reserve SS-Hauptsturmführer der Reserve

Високата теория си струва париж си струва
Една ченгеджийска меса грешката е вярна

Всяко добро шоу има нужда от реквизит.

Независимо от безупречната актьорска игра
на златна рибка, вундеркинд, стипендиантка,
каката била решила да поеме и друга социална роля:
на зъбно колело, нескрепила с подпис своето участие
в механизъм за милиони. Како, мисля че си го подписала
с почернялото перо на съвестта си, изскубнато от гълъб,
размазан на пътя от бързащи шофьори в пиков час.

Който седи на два стола в един момент осъзнава,
че е заел и мястото на друг – това преди пропадането.
Измий си очите и виж с кого разговаряш, навикнала на лакомия.
Виж бедните, чуй езика им, подлаган на нарочни
и естествени оварварявания, наследен от стари майстори,
живели във времената на поетите-занаятчии.

Нито за миг не забравяй за властта на миналото над настоящето
и колко тези хора са научени да обичат виновните жертви,
но колко тези хора мразят някой да се гаври с езика им
и точно защото такива като теб не спират да го правят,
всеки ден празнуваме смъртта му с всенародни чествания.

Искам да те питам в недопустим разговор
Между български нефранкофонен французин
И франкофонна френска българка каква е връзката
Между идеалната държава и държавна сигурност между
Държавна сигурност и рая тук на земята на феминизма
Еротична ли е невъзможното за изказване на този
Селски език изкажи го на езика на божествения маркиз

Ще напиша социална сатира
в триста думи, ще използвам
дискурс от късното Възраждане
Вазова представа за историята
и политкоректен хумор.

За издаване да не говорим –
редактор на голямо,
столично издателство ми е приятел.
Държа му досието
върху нощното си шкафче,

ще ми спретне сносна полиграфия
и ме пуска на пазара, стига да поискам.

Всеки български негър неправещ
Френска любов (шпакли) на високата теория
В тебе по необходимост е ресентиментен
Български негър виртуозното самопрезрение
На българските негри в твое лице в твое
Име неразбираемо за докер от лагос порт о пренс
Сантяго де куба бордо от златния век на търговията
С роби едното лице на яус гледа по следите
На изгубеното време другото изличените
Нашивки на сс прочистеното
Досие на агент на дс

Съгласни ли сте, че полът е социална роля?
Още Шекспир е казал, че играем роли,
(и те понякога ни водят до това, което искаме),
не толкова заради самите себе си,

колкото заради начина, по който съществува обществото.
Представям си го като маскен бал,
където себе-си е несводимо до социални роли,
то е заключено в тялото, еквивалентно

на поведението ни, когато сме сами със себе си.
Някои хора се страхуват, че друг постоянно ги наблюдава
и не излизат от роля, други

започват да мислят, че след като някой ги е предал,
навсякъде ги дебне предателството,
но това е само параноя.

Или не е?

Надничала ли си зад карнавалната маска, како, после
снасяла ли си високо теоретично куртоазно на всички страни
заинтересовани от делата на западното общество?

Платоновата държава изучавана
в националсоциалистическа гимназия
поскъпването на въглищата 1 долар 165 райхсмарки
само лош детски спомен тема на матура по история
от марксизъм към социализъм кратка съпоставка
на идеите на карл маркс и адолф хитлер за разрешаване
на работническия въпрос езически слънцестоения
16-годишни охраняват концлагери кръвната група
татуирана на вътрешната страна на лявата ръка
трихиляди чернокожи военнопленници от френските
колониални войски разстреляни трима юнкери съдени
за полови сношения с население от друга раса първо
медал зимнабитканаизток после топене на снеговете
вмирисване на труповете битки на близко разстояние
при прочистване на царевични полета от партизани
взривяване на леда на замръзващата река при отстъпление
четене на рилке и залеза на запада евакуиране на концлагери
в несъществуващ тил разквартируване на negro troops пласиране
на животозастрахователни полици на алианц в руините
черно знаме с бели руни дс завинаги –

Затова ти

Прекоси суверенно гетото
край летището възвиси се на митница
аерогара софия възвиси се с десет български
библии от китай или цял контейнер за освобождаване
възвиси се със служителките в черно каишки или книжки
изрусени възвиси се с черен лак възвиси се с черни нашийници
с шипове възвиси се с държавата или жерава на луфтханза възвиси се
над сралника на митничарските кучета пред пристигащи с мръсния
силует на планини възвиси се с хранилището за авиационен керосин
на лукойл с ер франс превръщането на литературата в образование
държавна поръчка възвиси се над рейса смърдящ на бдж
над суверенното гето на терминал 1 възвиси се

…

Епилог. Някъде по пътя се събуждаш

в залезната светлина жълтите поля
горят сякаш отвътре
с биодизела, който ще произведат
първа главна пчелна паша
по долината на Янтра и близките
и по-далечни хълмисти полета
медът от рапица
кристализира мълниеносно
дългата бяла редица
на халетата на завода
за фаянс, жив си
и още гледаш слънцето.

 

 

 

*

 

 

 

СЛЕДВА

 

 

 

Александѫр Николов Преди мълчанието