Николай Олейников „Хлебарката“
Една хлебарка си намери майстора.
Капитан Лебядкин
Сгащена хлебарката натясно
Рижето краченце смуче
И намерила си майстора
Чака екзекуцията
И с тъга в очите ъх!
Хвърля поглед към дивана
Дето с брадви и сатъри
Вивисектори за работа се канят
Суети се фелдшер
Инструментите подрежда
И под нос подпява си
Песен по планета
Тананика мисли няма
Трудно мисли таз маймуна
Сгащена хлебарката натясно
Рижето краченце смуче
До стъкло притиснала лице
Дъх е притаила и се пули…
Ако знаеше душата че е налице
Нямаше от смърт да се страхува
Доказателство обаче има
Че душа не съществува
Че джигер и скелет и сланина
Туй душата образува
Има само съчленения
Членестоного съчленени, я!
На научно доказателство
Няма кой да устои
Кършейки ръце хлебарката
Се приготвя да боли
Ето че палач пристъпва важно
И опипва й гръдта
И намира под ребрата
За промушване целта
И промушил той поваля
Кат свиня хлебарката
Гръмко цвили зъбите оголил
Кат жребец тамън (sic!) онодил
Спуска се тогаз тълпата
Вивисектори към нея о!
Кой с клещите кой с ръката
Тръгват да я кормят
Стоичетри инструмента
Късат на парчета пациента
От повреди тежки и телесни
И от рани пуква тя безвестно
И внезапно стине тяло ней
Веч клепачите не тръпнат
И опомнят се злодеите
Те назад отстъпват
Фсичко (sic!) минало е вече болки и несгоди
Няма нищо вече нищо няма о!
И подпочвени водите
Тръгват да изтичат
Там в пролуката на шкафа
Сам саминко без надзор
Бъбли й синчето мамо мамо
Бедничкото то
Майка му не чува
Тъй като не диша
И стои надвесен и космат
Вивисектора над ней сърцат
Безобразен и обрасъл
С клещи и пила
Ти подлец си панталон навлякъл
Знай че мъртвата му майка
Тя на мъченица на науката играе роля главна
Не на проста второстепенна хлебарка
Охраната пък грубо и с размах
През прозореца я мята
И на двора главоломно тя
Пльосва миличката ах!
Връз отъпкана пътечка
Досами самия вход
Тя ще си лежи навирила краченца
И ще чака край печален о!
Белички костичките
Дъжд ще да полива
Синички очичките
Пиле ще изпива.
vs. archives 