vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Bertolt Brecht

Бертолт Брехт „Това естествено нещо, трудът“

 

Това естествено нещо, трудът, това, което
Тепърва превръща човека в природна сила, трудът
Това плуване във вода, това ядене на месо
Това чифтосване, това пеене –
Излезе му лошо име в продължение на дълги столетия и
В нашето време.

Този, който с мъка завъртя кормилото срещу мощта на вълната
Напъващ до скъсване мускулите, той
Завъртя наистина кормило, но като колче, забивано в земята
Като дървено колело, което задвижваше навярно воденица
Или изваждаше кофа с вода от дъното на кладенеца
Или може би не задвижваше нищо. Кормчията не видя
Как корабът промени курса си под натиска на ръцете му.
Не беше негов планът да наложи новата посока. Между
Неговото дело и целта на делото му стояха други планове –
Неизвестни. Той обаче планираше само
Да се наяде до насита преди да си легне.

Този, който отдаваше под наем мускулите си за чуждо дело
Се отчуждаваше дори от ръцете си: като на чужди
Гледаше на тях, колебливо ги напрягаше – държат ли още?

Ако отмалеят – той е изгубен! Хранителките му
Отслабваха! Те, които той същевременно хранеше!

Той не планираше повече, облян в пот
Отколкото планира клон, огънат от вятъра
Или воденично колело, върху което пада водата, така че
Да се върти.

Планомерно
Той задвижва тялото си
Ръце и крака, глава и ръка. Така
Той си набавя от земята това, от което ума нужда. Така
Земята изяжда и него.

И той знае какво прави. В главата
Мостът е готов – сега го строи.

Около 1934

 

 

 

 

 

Реклами

Бертолт Брехт „Кой ще научи учителя?“

 

Аз съм учител
Но кой ще научи мен?
Откъде да знам какво искат те да се преподава?
На драго сърце съм готов да преподавам всичко
На касапите се полага почест
Но може би не на всички касапи?
На кои примерно – не? Навярно
Вече съм изгубен – аз
Нарекох Фюрера само светец.
Правя всичко по силите си, но
Съм само човек и може да греша.

1934

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Желязо“

 

Насън тази нощ
Видях голяма буря.
Връхлетя скелето на строежа
Повали металната конструкция
Долу с грохот.
Но това, което бе от дърво
Се огъна и устоя.

1956

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Как в бъдещите времена ще бъдат преценявани писателите ни“

 

1
Поставените да седнат на златни кресла, за да пишат
Ще бъдат запитани за онези, които
Изтъкаха дрехите им.
Не за възвишени мисли
Ще бъдат претърсвани книгите им, а
Някое написано мимоходом изречение, от което може да се заключи
За някоя особеност на онези, изтъкали дрехите
Ще се чете с интерес, защото тук може да става дума за черти
На знаменитите предци.

Цели литератури
Съставени от отбрани изрази
Ще бъдат претърсвани за следи
Че в онези времена са живели бунтовници насред потисничеството.
Умоляващи призовавания на неземни същества
Ще свидетелстват, че тогава земни са поставяли себе си над земни.
Услаждаща се музика на думите ще съобщава само
Че за мнозина тогава е нямало храна.

2
Но в тези бъдещи времена ще бъдат възхвалявани
Седелите на голия под, за да пишат
Седелите сред тези долу
Седелите при борците.

Съобщаващите за страданията на тези долу
Съобщаващите за деянията на борците
С изкуство. На изтънчения език
Запазен дотогава
За възхвалата на царете.

Техните описания на недъзите и възванията им
Ще носят още отпечатък от палеца
На тези долу. Защото за тези
Са били предназначени, тези
Са ги пренасяли под потната риза
През полицейските кордони
За хората като тях.

Да, ще дойде време, когато
Тези умни и приятелски настроени
Гневни и изпълнени с надежда
Седели на голия под, за да пишат
Обкръжени от тези долу и от борци
Публично ще бъдат възхвалявани.

1939

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт“

 

1
Братя, ако бях при вас
Ако бях на източните снежни полета един от вас
Един от хилядите, теглещи снаряжението насред леда
Бих казал, както казвате вие: сигурно
Трябва да има някакъв път за вкъщи.

Но, братя, скъпи братя
Под стоманената каска, под черепната кутия
Щях да знам това, което знаете вие: няма
Вече никакъв път за връщане вкъщи.

На картата в училищния атлас
Пътят до Смоленск е не по-дълъг
От малкия пръст на Фюрера, но
На снежните полета Смоленск е по-далече
Много далече, прекалено далече.

Снегът не се задържа вечно, само до пролетта
Но и човекът не издържа вечно. До пролетта
Няма да издържи.

Значи трябва да умра, знам това.
В одеянията на разбойник трябва да умра
Да умра в ризата на подпалвач и убиец.

Като един от многото, един от хилядите
Преследвани като разбойници, убивани като подпалвачи и убийци.

2
Братя, ако бях при вас
Ако се мъкнех с вас през заледените пустини
Бих попитал, както питате вие: защо
Съм дошъл тук, откъдето
Няма път за връщане вкъщи?

Защо навлякох одеянията на разбойник?
Защо навлякох ризата на подпалвач и убиец?
Не беше от глад, нали
Не беше, нали, от жажда за убиване.

И защото бях роб
И ми бе наредено
Потеглих да убивам и паля
И сега трябва да ме преследват
И сега трябва да ме убиват.

3
Защото проникнах с взлом
В мирната страна на селяните и работниците
На големия ред, на непрестанното изграждане
Тъпчещ и прегазващ посеви и селски дворове
Прекъсващ обучението в хиляди училища
Пречещ на заседанията на неуморни селски и работнически съвети
Проникнах да плячкосвам работилници, мелници и хамбари –
Затова сега трябва да умра като плъх
Хванат от селянин.

4
За да се изчисти от мен
Лицето на земята
От мен, проказата! Да се даде пример
В мое лице за всички времена как трябва да се постъпва
С разбойници, подпалвачи и убийци
И с робите на разбойници, подпалвачи и убийци.

5
За да кажат майките, че нямат деца
За да кажат децата, че нямат бащи
За да са само хълмове, които не могат да упътят.

6
И аз няма да видя вече
Страната, от която съм дошъл
Нито морето, нито бранденбургската върба, нито белия бор
Нито лозето на брега на реката във Франкония.
Нито в сивата ранина, нито по пладне
И когато пада вечерта.

Нито градовете и града, където съм роден
Нито тезгясите и никога вече стаята
Нито стола.

Всичко това вече никога няма да видя
И никой, вървял с мен
Няма да види всичко това отново
И аз няма, и ти няма
Да чуем гласовете на жените и майките
Или вятъра над комините на родината
Или радостната глъч на града, или пък горчивата.

7
А ще загина в средата на годините си
Безумен водач на бойна техника.

Ненаучен, освен от сетния час
Неопитен, освен в убиването
Нелипсващ на никого, освен на палачите.

И ще лежа под земята
Която аз разруших
Вредител, за когото никой не съжалява –
Ще си отдъхнат край моята дупка.

Защото какво се зарива тук?
Центнер меса в някакъв танк, които скоро ще почнат да се вмирисват.

8
Братя, ако сега бях при вас
По пътя обратно към Смоленск
От Смоленск обратно в нищото.

Бих почувствал каквото чувствате вие: винаги
Съм го знаел вече под стоманената каска, под черепната кутия
Че лошото не е добро
Че две по две е четири
И че ще умре, който тръгна с Него
Окървавения глупак.

Който не знаеше, че пътят до Москва е прекалено дълъг
И прекалено студена зимата тук в източните страни
И колко необуздано е желанието на селяните и работниците
Да защитят своята държава, своята нова, първа по рода си
Където човекът вече не е вълк за човека.

9
И тъй, когато пристигнахме да плячкосваме градовете и рудниците
Градовете вече ги нямаше – бяха останали само на картата
Нито рудниците – бяха само в списъка с плячката.

Изпепелена лежеше земята. Откарани бяха
Фабриката и хамбара, но настъпваха
Срещу нас сега хиляди танкове, управлявани
От собствениците на земята и на градовете
За да бъдем изтребени всички.

10
Пред горите, зад оръдията
Под танковете, край пътя
По улиците и в къщите
От мъжете, от жените, от децата
В студа, в нощта, в глада.

За да бъдем изтребени всички
Днес, или утре, или вдругиден
Аз, и ти, и генерала, всичко живо
Дошло тук да посегне
На изграденото от човешка ръка.

11
Защото е мъка да обработваш земята
Защото коства толкова пот да вдигнеш къща
Да нарежеш гредите, да начертаеш плана
Да издигнеш стените, да покриеш с покрив.
Защото уморяваше толкова, защото надеждата бе толкова голяма.

12
Затова трябва да бъдем изтребени до крак
Всички, които тръгнахме с Унищожителя, за да се изпълни:
Той унищожи своите.

Хиляди години имаше само смях неугасващ
Когато се посягаше на създаденото от човешка ръка
Но сега ще се разчуе по всички континенти:
Кракът, който стъпка полята на новите водачи на трактори
Е пресъхнал.
Ръката, вдигната срещу създаденото от новите строители на градове
Е отсечена.

1942

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт 10-12“

 

10
Пред горите, зад оръдията
Под танковете, край пътя
По улиците и в къщите
От мъжете, от жените, от децата
В студа, в нощта, в глада.

За да бъдем изтребени всички
Днес, или утре, или вдругиден
Аз, и ти, и генерала, всичко живо
Дошло тук да посегне
На изграденото от човешка ръка.

11
Защото е мъка да обработваш земята
Защото коства толкова пот да вдигнеш къща
Да нарежеш гредите, да начертаеш плана
Да издигнеш стените, да покриеш с покрив.
Защото уморяваше толкова, защото надеждата бе толкова голяма.

12
Затова трябва да бъдем изтребени до крак
Всички, които тръгнахме с Унищожителя, за да се изпълни:
Той унищожи своите.

Хиляди години имаше само смях неугасващ
Когато се посягаше на създаденото от човешка ръка
Но сега ще се разчуе по всички континенти:
Кракът, който стъпка полята на новите водачи на трактори
Е пресъхнал.
Ръката, вдигната срещу създаденото от новите строители на градове
Е отсечена.

1942

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт 9“

 

И тъй, когато пристигнахме да плячкосваме градовете и рудници
Градовете вече ги нямаше – бяха останали само на картата
Нито рудниците – бяха останали само в списъка с плячката.

Изпепелена лежеше земята. Откарани бяха
Фабриката и хамбара, но настъпваха
Срещу нас сега хиляди танкове, управлявани
От собствениците на земята и на градовете
За да бъдем изтребени всички.

(to be continued)

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт 8“

 

Братя, ако сега бях при вас
По пътя обратно към Смоленск
От Смоленск обратно в нищото.

Бих почувствал каквото чувствате вие: винаги
Съм го знаел вече под стоманената каска, под черепната кутия
Че лошото не е добро
Че две по две е четири
И че ще умре, който тръгна с Него
Окървавения глупак.

Който не знаеше, че пътя до Москва е прекалено дълъг
И прекалено студена зимата тук в източните страни
И колко необуздано е желанието на селяните и работниците
Да защитят своята държава, своята нова, първа във времаната
Където човекът вече не е вълк за човека.

(to be continued)

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт 5-7“

 

3
За да кажат майките, че нямат деца
За да кажат децата, че нямат бащи
За да са само хълмове, които не могат да упътят.

6
И аз няма да видя вече
Страната, от която съм дошъл
Нито морето, нито бранденбургската върба, нито белия бор
Нито лозето на брега на реката във Франкония.
Нито в сивата ранина, нито по пладне
И когато пада вечерта.

Нито градовете и града, където съм роден
Нито тезгясите и никога вече стаята
Нито стола.

Всичко това вече никога няма да видя
И никой, вървял с мен
Няма да види всичко това отново
И аз няма, и ти няма
Да чуем гласовете на жените и майките
Или вятъра над комините на родината
Или радостната глъч на града, или пък горчивата.

7
А ще загина с средата на годините си
Безумен водач на бойна техника.

Ненаучен, освен от сетния час
Неопитен, освен в убиването
Нелипсващ на никого, освен на палачите.

И ще режа под земята
Която аз разруших
Вредител, за когото никой не съжалява –
Ще си отдъхнат край моята дупка.

Защото какво се зарива тук?
Центнер меса в някакъв танк, които скоро ще почнат да гният.

(to be continued)

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „На немските войници на Източния фронт 2-4“

 

2
Братя, ако бях при вас
Ако се мъкнех с вас през заледените пустини
Бих попитал, както питате вие: защо
Съм дошъл тук, откъдето
Няма път за връщане вкъщи?

Защо навлякох одеянията на разбойник?
Защо навлякох ризата на подпалвач и убиец?
Не беше от глад, нали
Не беше, нали, от жажда за убиване.

И защото бях роб
И ми бе наредено
Потеглих да убивам и паля
И сега трябва да ме преследват
И сега трябва да ме убиват.

3
Защото проникнах с взлом
В мирната страна на селяните и работниците
На големия ред, на непрестанното изграждане
Тъпчещ и прегазващ посеви и селски дворове
Прекъсващ обучението в хиляди училища
Пречещ на заседанията на неуморни селски и работнически съвети
Проникнах да плячкосвам работилници, мелници и хамбари –
Затова сега трябва да умра като плъх
Хванат от селянин.

4
За да се изчисти от мен
Лицето на земята
От мен, проказата! Да се даде пример
В мое лице за всички времена как трябва да се постъпва
С разбойници, подпалвачи и убийци
И с робите на разбойници, подпалвачи и убийци.

(to be continued)