vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Bertolt Brecht

Бертолт Брехт „Дълго търсих истината за съвместния живот на хората“

 

1
Дълго търсих истината за съвместния живот на хората
Този живот е много заплетен и труден за разбиране
Работих усилено, за да го разбера, и тогава
Казах истината такава, каквато я открих.

2
Когато казах истината, която бе толкова трудна за откриване
Тя вече беше една обща истина, която мнозина казваха
(И не всички смятат за толкова трудна).

3
Малко след това дойдоха на тълпи хора с харизани пистолети
Стреляйки напосоки по всеки, който поради бедност не носеше бомбе
И всички, които казаха истината за тях и техните спонсори
Натириха от страната в четиринайстата година на полурепубликата*.

4
На мен ми отнеха малката ми къща и колата
Които си бях купил с усилен труд
(Успях да спася в последния момент мебелите!)

5
Като пресичах границата, си мислех:
Повече от къща имам нужда от истината.
Но имам нужда и от къщата си. И оттогава
Истината е за мен като къща и кола.
А ми ги отнеха.

Около 1933

 

* Ваймарската република (1919-1933), премахната де факто от нацистите (б. пр.).

 

 

 

 

 

Реклами

Бертолт Брехт „Срещу обективните“

 

1
Когато борещите се с несправедливостта
Показват изранените си лица
Нетърпението на седелите на сушина е
Голямо.

2
Защо се оплаквате, питат те
Вие се борихте с несправедливостта, сега
Тя ви победи – просто замълчете!

3
Който се бори, казват те, трябва да може да губи
Който търси разправии, се излага на опасност
Който прилага сила
Не бива да обвинява насилието.

4
Ах, приятели, дето седите на сушина
Защо така враждебно? Нима ние сме
Ваши врагове – ние, враговете на несправедливостта?
Че борещите се с несправедливостта са победени
Не означава, че несправедливостта има право!

5
Защото нашите поражения
Не доказват нищо друго, освен че сме прекалено малко
Борещите се с мерзостта!
От наблюдаващите битката очакваме
Поне да се засрамят.

Около 1933

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Като ме натириха в изгнание“

 

Като ме натириха в изгнание
Във вестниците на Бояджията се мъдреше
Това било, защото в стихотворение
Съм се бил изгаврил с войника от Световната война.
Наистина в предпоследната година на тази война
Когато тогавашният режим – за да отложи поражението си –
Отново прати в огъня осакатените в него
Редом със старците и седемнайсетгодишните
Аз описах в едно стихотворение* как
Падналият войник го изравят от гроба и
С ликуващото участие на всичките измамници
Кръвопийци и потисници отново
Го ескортират обратно на бойното поле. Сега
Когато те подготвят нова световна война
Изпълнени с решимост да надхвърлят злодеянията от предходната
Те навреме ликвидираха хора като мен или ги натириха
Като предатели
На техните комплоти.

Около 1933

 

* „Легенда за мъртвия войник“ (1918), вж. тук превода на Радой Ралин (б. пр.).

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Ние допуснахме грешка“

 

Чули са те да казваш: ние
Допуснахме грешка, затова
Искаш да се разделиш с нас.

Ти си казал: ако
Окото ми ме съблазнява
Изтръгвам го.
С това все пак си искал да намекнеш
Че се чувстваш толкова свързан с нас, както
Човек се чувства свързан
С окото си.

Колко мило от твоя страна, камарад. Но
Позволи да ти обърнем внимание:
Човекът в този образ, това сме ние. Ти
Си само окото.
И къде се е чуло окото
Просто да хваща пътя
Когато човекът, на когото е око, допуска грешка?
Та къде ще живее?

1933

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Ти, който си мислеше, че бягаш от непоносимото“

 

1
Ти, който си мислеше, че бягаш от непоносимото
Спасен встъпваш
В нищото.

2
Нещо друго искаше, когато
Заплашваше, че ще се отцепиш, нещо друго
Направи, когато се отцепи.

3
Наистина ти накърняваш редицата, която напускаш
По-лош запълва дупката
Но върнеш ли се
Откриваш редицата сплотена.

4
Когато минат годините
Разчиташ и ти само
На това, което щастливо си постигнал. Наричаш онова време
Щастливото ти време.

5
Дори неблагодарността
Не ти отнема заслугите
Дори справедливостта
Не те извинява, че не се справи.

1933

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Поведение в чужбина“

 

1
По-рано
Като живеех в страната, където съм роден
Аз използвах лактите си в навалицата
Настоявах да се спазва реда на опашката
Сядах, когато останалите седяха и изисквах
Да ми се предоставя подписания документ.

2
Който не държи на справедливата си претенция, действа безнравствено.
Който захвърля правото си, оставя правото да гние.
Който не поставя грубияна на мястото му, окуражава грубостта.
Който не яде от общата маса, нанася вреда на съвестта на хранещите се.

3
Сега
Живея в чужда страна, натирен от родината
Стоя пред седящи, отстъпвам място на дошлия след мен
И мълча, когато ми крещят.

4
Оттогава искам: да няма
Право, което поражда оскъдица.
Да не се спазва реда на опашката, но
И да няма липса на време. Да не се прави
Никаква разлика между хората, но да няма и
Задачи, които не са разрешени. Никакво
Предлагане на място, нито изискване, а
Достатъчно столове.

5
Тоест: да може
На всички да е позволено да се държат така
Както в чужбина.

6
(Ако не държащият на справедливата си претенция, действа безнравствено
Ако захвърлящият правото си, оставя правото да гние
Ако не поставящият грубияна на мястото му, окуражава грубостта
Не ядящият на общата маса нанася вреда на съвестта на хранещите се –
То това доказва, че цари оскъдица, която може да бъде избегната.)

1933

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Не си губете времето“

 

1
Не си губете времето с
Неподлежащото на промяна!
Не си мърдайте малкия пръст
За неподлежащото на подобрение!
Това, което не може да бъде спасено
Не заслужава нито една сълза! Но
Наличното разделяйте сред гладуващите
Принудете възможното да се случи и стъпчете
Стъпчете себичния мизерник, който ви се пречка
Когато издърпвате брата си от шахтата с въжета, които не липсват.
Не си губете времето с неподлежащото на промяна! Но
Издърпайте цялото страдащо човечество от шахтата с
Въжета, които не липсват!

2
Какъв триумф е полезното!
Дори необвързаният с никого алпинист, необещал нищо на никой друг освен на себе си
Когато е покорил върха и тържествува, се радва
Защото силата му е била полезна – тук и следователно също на други места
Тя ще е полезна, а след него идват
Веднага другите и мъкнат
Инструментите си и приборите нагоре към вече покорения връх, за да
Съобщават на селянина прогнозата на времето и на самолета – ветровете.

3
Онова чувство на съгласие и тържествуване
Което ни грабва пред образите на бунта на броненосеца Потьомкин
В мига, когато моряците хвърлят във водата своите мъчители
Е същото чувство на съгласие и тържествуване както
Пред образите, съобщаващи за прелитането над Южния полюс
Преживял съм как до мен
Дори експлоататорите бяха завладени от чувството за съгласие
Пред постъпката на революционните моряци – така
Дори изметта взима участие в неустоимото
Изкушение на възможното и строгата радост на логиката.
Както добрият механик иска да натисне до дъно педала на газта
На направения с толкова усилия и непрестанно усъвършенстван автомобил
За да извади на показ вложеното в него, и селянинът иска да изоре
Нивата с усъвършенствания плуг, и както строителите на мост
Искат да засилят грамадните багери сред чакъла на речното корито
Така искаме и ние да потеглим и да доведем докрай делото на подобряването
На тази планета за съвкупното живеещо сега човечество.

1932

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Действително нямаме доверие“

 

Действително нямаме доверие
На съдилищата на тази държава
Няма също
Нищо писмено между нас, а
Само устна договорка

Около 1931

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Борбата със захарната болест“

 

След отстраняването на панкреатичната жлеза на куче
Минковски установил, че кучето пикаело често и много пиело.
В урината той открил захар. Много опити
С кучета, котки и едно прасе
Потвърдили, че животни без панкреатична жлеза
Отделят захар. Но дори малки остатъци от жлезата
Оставени в тялото на оперираното животно
И продължаващи да изливат соковете си в кръвта
Осигурявали здравословната
Преработка на захарта и предотвратявали
Появата на ужасната болест.
Редом с много други
Цюлцер и Ройтер работили в следващите десетилетия
В Берлин върху създаването на препарат
От сока на панкреатичната жлеза.

Около 1931

 

 

 

 

 

Бертолто Брехт „Сандалът на Емпедокъл“

 

1
Когато Емпедокъл, агригентинецът
Вече бе спечелил почитта на съгражданите си заедно
С недъзите на старостта
Той реши да умре. Понеже обаче
Обичаше неколцина, които също го обичаха
Той не искаше да се унищожи пред тях, а
По-скоро да стане нищо.
Той ги покани на излет, не всички
Някои пропусна, за да привнесе в избора
И в цялото начинание
Примес на случайност.
Те се изкачиха на Етна.
Трудното изкачване
Породи мълчание. На никого не липсваха
Мъдри слова. Стигнали горе
Те си поеха дъх, успокоявайки пулса си
Заети с гледката, радостни, че са достигнали целта.
Без да го забележат, учителят ги изостави.
Когато отново подеха разговора си, те не забелязаха
Още нищо, едва по-късно
Се усети на места липсата на дума и те се огледаха за него.
Той обаче вече отдавна бе заобиколил кратера
Без особено да бърза. Веднъж
Спря и дочу
Как далече от другата страна на планината
Отново бе подет разговорът. Отделните думи
Вече не се разбираха – умирането бе започнало.
Като застана на ръба на кратера
Отвърнал от него лице, без да го е грижа за последващото
Което вече не го касаеше, старецът бавно се наведе
Грижливо свали сандала от крака си и с усмивка го захвърли
Няколко крачки встрани, за да не бъде прекалено бързо
Открит, но все пак навреме, тоест
Преди съвсем да се разпадне. Едва тогава
Се обърна към кратера. Когато приятелите му
Без него и търсейки го се върнаха
Започна в следващите седмици и месеци постепенно
Сега неговото умиране, както си го бе пожелал. Все още
Някои го очакваха, докато други
Го имаха за мъртъв. Все още отлагаха
Някои своите въпроси до неговото завръщане, докато други вече
Сами се опитваха да намерят разрешение. Бавно като облаци
Отдалечаващи се на небето, непроменени, само смаляващи се
Продължаващи да се отдръпват, докато не гледаш, все по-далече
Когато отново ги потърсиш с поглед, може би вече смесени с други –
Така той се отдалечаваше от обичайното за съгражданите си, по обичаен начин.
Тогава възникна слух.
Той не бил умрял, защото не бил смъртен, гласял слухът.
Обгърнала го тайна. Сметнало се за възможно
Че освен земното има и друго, че ходът на човешкото
Можел да се промени за отделен човек – такива приказки се появили.
Но по същото време бе открит и сандалът му, коженият
Осезаемият, износеният, земният! Оставен за онези, дето
Когато не виждат, веднага започват да вярват.
Краят на дните му
Стана така отново естествен. Той бе умрял като всеки друг.

2
Други обаче описали случилото се
По друг начин: този Емпедокъл се бил
Настина опитал да си осигури божествени почести
И чрез тайнствено изчезване, чрез хитроумно
Падане без свидетели в Етна искал да основе легендата, че
Той не бил от човешко естество, неподвластен
На законите на разпада. Тогава обаче
Неговият сандал му изиграл номера да попадне в човешки ръце
(Някои дори казвали, че самият кратер, ядосан
От подобно начинание, просто изплюл
Сандала на изродения). Но ние по-скоро смятаме, че
Ако той действително не е свалил сандала си, той по-скоро
Само е забравил за нашата глупост и не е предвидил как ние набързо
Ще поискаме да направим неясното още по-неясно и по-скоро да повярваме
В нещо нелепо, отколкото да търсим нещо с достатъчно основание. И тогава планината –
Наистина не възмутена от подобна небрежност или дори вярваща, че
Онзи искал да ни измами, за да си осигури божествени почести
(Защото планината не вярва нищо и не я е грижа за нас)
А просто изригваща, както винаги, огън – ни изхвърлила
Сандала. И така учениците се оказали –
Вече заети да предусещат голямата тайна
Да разгръщат дълбока метафизика, прекалено заети! –
Изведнъж озадачени се оказали със сандала на учителя в ръце, с осезаемия
Износения, кожения, земния.

1935