vs. archives

1
Две неща подобават на мъжа:
Да пуши и
Да се бори с метафизиката.

2
Един мъж в една кръчма погледна в жълтото си вино и рече:
Когато още бях негър
Захапвах врага си за врата.
Където прането висеше на въжето
Свършваше света

По пътя от Аугсбург за Тимбукту се засякох с Мариане Цоф
Тя пееше в операта, изглеждаше като жена от племето маори
И бе красива в тревата, също така изглеждаше добре в леглото и с дрехи
И аз легнах с нея и ѝ направих дете.
(Тя се свиваше като таралеж насън.
Тя бе по животински хитра и без лукавство бяха делата ѝ
При смях тя кимаше с глава, гледаше те отдолу изкосо, със сламка между зъбите
Тя ходеше радостна
Тя веднъж ми каза: Ахмак!
Тя се гордееше с краката си.
В плама на страстта тя приличаше на изгоряла трева.)

1
Сега в нощта, когато те обичам
Бели са облаците в небето без звук
И води бучат върху камъните
И вятърът тръпне в трънака сух.

2
Бели води текат
Надолу през годините.
И на небето все така
Облаците винаги.

3
По-късно в самотни години
Ще гледат облаците бели пак.
И ще бучат върху камъни водите.
И вятър ще тръпне в сухия трънак.

Три гарвана летят над моя дом
Летят със силен грак направо и бездомно.

На първия перото толкова е черно
Че само гледката разкъсва ми сърцето.
На втория очите тъй са диви
Че все едно аз образа ѝ виждам.
На третия гракът… досущ като на гарван
И чуя ли го, чувствам се напълно сам.

Три гарвана прелитат – аз стоя неподвижно
И често се питам какво ли гарванът иска.
И щом и последният гарван изчезна
Аз все тъй стоя неподвижен и втренчен.

КОЙТО познава битките на живота, горчивите битки на живота
КОЙТО е оставил зад гърба си работния ден, дългия работен ден
КОЙТО обича занаята си, добрият работник
КОЙТО празнува рождения си ден, деня на рождението си
КОЙТО открива първите бръчки по лицето, който ги вижда – първите бръчки
КОЙТО има грижи
Той има също
Кимионова ракия
Водка
Ликьор Айзкюмел
Ракия Ягдкюмел
Портокалов ликьор Айзпомеранцен
Ракия Щокмансхоф
Ликьор от червен и от жълт портокал
Черен Кройтербалсам
Ракия Империалкирш
Джин

Докато пада мрак, чете все още вестника
Но вече е по нощница във този час. Със сигурност
Скоро ще застане той пред мивката
Ще съзерцава дали всичко вече е изтекло.

Оттам глава изважда после, подсушава след внимателна
Проверка лицето си със неомърлян край на кърпата
Премигващ после се отправя към календара стенен, чехли тътрещ
И с ококорени очи откъсва листа на деня.

Натъпква с палец тлъст лула тютюн
Захапва стръвно с жълти челюсти лулата
С отсъстващ поглед в нощното гърне той пуска струя

В шкафа го затваря и лулата пали
Тогава забелязва изведнъж, че вече всичко тъне в мрак
Завира се в леглото бързо, вади хуя.

Често през нощта сънувам, че не мога
Вече да си изкарвам прехраната
От масите, които произвеждам, няма
Нужда никой в тази страна, продавачите на риба
Говорят китайски
Най-близките ми роднини
Ме гледат като чужд в лицето
Жената, с която спях седем години
Любезно ме поздравява на стълбището и
С усмивка
Отминава

Заминавам за южните брегове
Можеш да дойдеш с мен
Когато в гръб съм ти аз
Ти летиш с лекота.

Името ми е Чарлз Линдберг
На 25 години съм
Дядо ми беше швед
Аз съм американец
Сам си избрах моя летателен апарат
Той лети с 210 км. в час
Името му е „Духът на Сейнт Луис“
Заводите за самолети „Райън“ в Сан Диего
Го построиха за 60 дни. Аз присъствах при монтажа
60 дни и 60 дни чертах
Върху карти на сушата и морски карти
Маршрута на моя полет.

Аз летя сам
Вместо спътник взимам повече бензин
Аз летя на апарат без радио
Аз летя с най-добрия компас
Три дни чаках най-доброто време
Но прогнозите на метеорологическите станции
Не са добри и се влошават:
Мъгла над крайбрежието и буря в открито море
Но сега не искам да чакам повече
Сега се качвам на самолета
И поемам риска.

Масата е готова, дърводелецо.
Позволи да я отнесем.
Спри да шкуриш по нея
Спри с боядисването
Не казвай за нея нито добро, нито лошо –
Каквато е, вземаме я.
Имаме нужда от нея.
Дай ни я

(Original Caption) Bertholt Brecht (1898-1956), German dramatist and poet. Head and shoulder photograph. BPA2# 4988