vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Roberto Bolaño

Роберто Боланьо „Присъни й се гробище“

 

Присъни й се гробище, в което се намираше гробът на един гигант. Надгробната плоча се пропукваше и гигантът подаваше една ръка, после другата, после главата, увенчана с дълги руси коси, пълни с пръст.

 

 

 

 

 

Реклами

Роберто Боланьо „Съдбата, материя оставаща неуловима“

 

Съдбата, материя, оставаща неуловима, докато не стане непоправима, бе понятието за съдба, което всеки имаше за себе си.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Хитлер бе известен“

 

Хитлер бе известен. Гьоринг бе известен. Хората, които обичаше или за които си спомняше с носталгия, не бяха известни, а покриваха определени необходимости.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Време на две скорости“

 

Време на две скорости: едното бе много бавно, хората и нещата се движеха в това време почти незабележимо. Другото бе много бързо, всичко, дори неподвижните неща искряха от скоростта. Първото се наричаше Рай, второто – Ад и еднственото, което искаше, е да не живее никога в нито едно от двете.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Историята, тази семпла курва“

 

Историята, тази семпла курва, не притежава определящи моменти, а е умножаване на мигове, кратковременности, съревноваващи се по чудовищност.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Достигната веднъж оголеността на кланицата“

 

Достигната веднъж оголеността на кланицата, всичко придобива неприемлива театралност.

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Написа на немски странно стихотворение“

 

Написа на немски странно стихотворение за депортацията на Троцки.

 

 

 

Роберто Боланьо „Държат се така, сякаш настъпва слънчево затъмнение“

 

Държат се така, сякаш настъпва слънчево затъмнение.

 

 

 

Роберто Боланьо „Мечът на съдбата“

 

Мечът на съдбата за пореден път съсича главата на хидрата на слепия случай.

 

 

 

Роберто Боланьо „Само шум“

 

Само шум, шум като от смачкване на листове, шум като от изгаряни книги.