vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Roberto Bolaño

Работникът знае, че преди да изчука стоките, самия трябва да бъде изчукан

via

Реклами

Винаги когато влизам в моловете с тези колекции от стоки, ми се счува тоя натраплив шепот – изчукай ни!
Но работникът знае, че преди да изчука стоките, самия трябва да бъде изчукан

ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ

Нощни плажове

Фалосът е единица мярка в символния регистър, каквато е паричната единица в стоковата размяна, тоест едно нищо.
Винаги когато влизам в моловете с тези колекции от стоки, ми се счува тоя натраплив шепот – изчукай ни!
Но работникът знае, че преди да изчука стоките, самия трябва да бъде изчукан.
И тогава неизменно си спомням Лакан – само фалосът е щастлив, човешките същества – не.

View original post

ОНТОЛОГИЯ В СЪКРАТЕН МАНИЕР

via ОНТОЛОГИЯ В СЪКРАТЕН МАНИЕР

ОНТОЛОГИЯ В СЪКРАТЕН МАНИЕР

предадени на преводачи и контрабандисти. Ние сме „ние” само посмъртно. Ти и аз го очакваме (Toi et moi nous y attendons)

ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ avec ЖАК ДЕРИДА

Нощни плажове

Fire is want and surfeit
Feuer ist Mangel und Übermaß
Огънят е лишеност и излишество, Хераклит
Това е казано не-човешки (non-human)
Но каква е мрачната тайна на нечовешкото в човека (in-human)?
Дерида към Лиотар:
Би било друга страна. Тъмна. Преведена. Където не бихме се виждали един друг. Където ще се виждаме, самоосуетяващи се един друг, ослепени, непишещи, предадени на преводачи и контрабандисти. Ние сме „ние” само посмъртно. Ти и аз го очакваме (Toi et moi nous y attendons).
Лиотар към Дерида:
Ето защо траурът не е свален, огънят непогасен. Излишна е надеждата да се отървем от своята неразбираемост чрез изгаряне. .. чрез изразходване на писането в непосредствен огън и чрез сигнатурата на пепелта. Маймунски бизнес, целия този бизнес със знаци (Singerie de cette signerie). Пепелта все още е материя. Подписвам се в пръстта (humus). За не-човешкото (inhuman ,De l’inhumaine) аз свидетелствам погребан (je témoigne inhumé).
(Преводът модифициран)

View original post

АСТРАЛНА КАРАНТИЯ

Маргиналите са възможни само като смукачи на тръби или кондуити, които минават през тях. Понякога си въобразяват тези тръби като травми, но всъщност става въпрос за дребнави капризи на чревен тракт. Руските казаци още тъпчат българските лайна

ЗЛАТОМИР ЗЛАТАНОВ

Нощни плажове

Не аз съм се произнесъл, че историята е кланица, но през 20 век тя става механизирана кланица и чак тогава лъсва идиотизмът на човешкия род, сплетен с технологическата сингулярност. Геноцидът приема индустриални размери – в термините на Хайдегер това звучи неприлично, а и той пише за техно-науката в безобидно-кухненския жаргон на Gestell, докато го онтологизира по гръцки маниер.
Идиотизмът на Хитлер, с който Сталин отчаяно се съревновава, взема такива размери върху бекграунда на технологическата рамка, че светът сякаш се сепва. Но нека бъдем честни. Ако не беше пробуждането на бейби-атома, това сепване нямаше да има ефект
Ние има от какво да бъдем съблазнени от Запада, но той няма от какво да бъде привлечен от Изтока, и сигурно затова постоянно се опитва да го превземе.
Руснаците знаят за какво става въпрос и затова износват търпеливо имперската рамка.
И американците знаят – рамката е станала виртуална и вече не е рамка, а…

View original post 150 more words

Роберто Боланьо „Гъркинята“

 

Видяхме как смугла жена се вгражда в прибрежната скала.
За не повече от секунда, като пронизана от слънцето. Като
Ранените клепачи на бога, предсъществуващо дете
На безкрайния ни плаж. Гъркинята, гъркинята
Повтаряха средиземноморските курви, великолепният
Бриз – самонасочваща се като фаланга
От мраморни статуи с жилки от кръв и воля
Като дяволски, ликуващ план, крепен от небето
И нейните очи. Отстъпнице от градовете и Републиката
Когато реша, че всичко е изгубено, ще се доверя на очите ти.
Когато състрадателното поражение ни убеди, че е безсмислено
Да продължим борбата, ще се доверя на очите ти.

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Акото цапа“

 

Обърнат навътре, все едно възнамерявах
да целуна самия себе си.

Данте Габриел Росети

 

Акото цапа… С огромно старание съм изписал „Г“-то
в Габриел… С голямо 12 полунощ събуди се Роберто
сънят ми каза да ти кажа сбогом

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „В този час ми се явяват онези утрини на Мексико Сити“

 

В този час ми се явяват онези утрини на Мексико Сити
Повтарящи се отново С Карла Рикардо и прелестния
Лусиано който обичаше да си играе с мен
И маршрутките които превозват останките ми
по Авенида Револусион и по Ниньо Пердидо
Метафори които гражданите се въздържаха
да положат в краката на чужденеца
висял на косъм толкова месеци И Марио
Мара, Бруно започващи да се оттеглят
към по-добри зимни квартири
И тънката светлина в шест сутринта

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Един прочит на Конрад Ейкън“

 

Може би не обичам никого специално, каза
докато гледаше през стъклата
(Поезията вече не ме вълнува) – Какво?
Приятелката ѝ повдигна вежди Поезията ми
(Акото цапа) Тази празнота която чувствам след
оргазъм (Проклятие, ако продължа да пиша за това
наистина ще почна да го чувствам) Курът натопорчен
докато Болката се разгръща (Тя се облече
набързо – чорапи от червена коприна) Джазирана
атмосфера, някакъв начин на изразяване (Импровизирам,
следователно съществувам – кой беше казал това?)
Декарт Акото цапа (Колко е облачно, каза тя
докато гледаше нагоре) Ако можеше да видиш
собствената си усмивка Анонимни светци
Имена лишени от значение

 

 

 

 

 

Роберто Боланьо „Какъв цвят е пустинята нощем“

 

Какъв цвят е пустинята нощем?