vs. archives

Къде точно е поезията
Чуя ли тоя въпрос
Значи съм успял
Да не се осера

Аз съм твоята околна среда
Дом и храна
Ти живееш
И умираш с мен

Не искам любов
Просто признай

Че аз съм твоята околна среда
Дом и храна
И не ускорявай
Смъртта ми.

Таблоидът е изчерпателен
Отбил съм колата зад бензиностанцията
В близост до тоалетните
Относително тихо и уединено място
Извадил съм ловджийската пушка от багажника
Имам разрешително бивш военен съм
Застрелял съм я през спуснатия прозорец
Няма следи да се е защитавала
Никой не е чул изстрела
Качил съм се обратно в колата
Събул съм левия сандал бях левичар
Научиха ме да пиша с дясната
Но ритам с левия куршумът излязъл
През шибидаха бодлер бил осъден
За накърняване на обществения морал
Защото не се дистанцирал отчетливо
При описанието на злото.

Дълго време си мислех
Че писането има нужда
От майка която да се погрижи
За него след смъртта търсих я
Доста не се получи
А времето и мястото притиска

Времето и мястото притиска никога
Не се завръщай в майчината къща особено
Посмъртно последния ти шанс
Да я напуснеш завинаги
Идеята за родина майка на писането
Беше сгрешена поначало

Сгрешена поначало идеята
Изисква и очаква своето обръщане
Някоя дъждовна есенна нощ
След насъщното болкоуспокояващо се
Обръщаш на болящата страна и
Ти проблясва

Заспиваш със смътното усещане
Че няма да се обърнеш в гроба

Искам да съм държанката на бодлер
Хаитянката от епохата на изплащането на дълга
Към франция възлизащ на стойността
На освободилите се роби негово
Скъпо дете

Няма да пазя писмата му
Стиховете статиите нарцистичното му
Копеле ще го цицам безмилостно ще ми пише
Непрестанно за дългове и нежност джиросване
На менителници

Мъжете обсебени от писането
Не са добри любовници но изкарах късмет
Той е застраховката ми живот задължително
Допълнително пенсионно осигуряване приличен
Терминален хоспис

Искам да съм държанка на бодлер
Поетите са егоистични копелета каквито са
И курвите вечността и удоволствията
Имат своята цена няма
Да мине метър

Аз съм неговото скъпо дете

Ти ме въведе
В изкуствения рай
На болкоуспокояващите

Сега можеш да ме оставиш
На самия себе си
По взаимно съгласие

Докато разведените ти родители се
Карат по телефона за нескончаемата подялба
На някогашната съвместна взаимна употреба
На полови органи имоти чувства
Ти яростно рисуваш на стената
Зад разтегателния диван на който си зачената
Момиченце с липсваща обеца
На отрязаното ухо ти
Избра пътя на спасението
Дете момичето на тати

Защото прекосяваш нощта
Защото трябва да създаваш
От нищото ти си момичето
Което слиза на терминал 2

С автобуса трета употреба
На превозвача за всекидневни самоубийци
Пристигаш от провинцията
За да продължиш нискотарифно
В нощното небе

Направо от гетото в преддверието
На летището направо от призрачните
Резервоари за авиокеросин на лукойл
Направо от завинаги нощната родина
Трябва да създаваш от нищото

Ти си момичето
Което слиза на терминал 2

Знам че няма да оцелея
Ако изцяло се оставя на това
Нужна е калибровка баланс
Между тази сила
И целта безкрайно далече

Благодаря на онези които ми напомнят
За силата на лудостта
С несекваща спам лавина
Сизифов сипей винаги с относно
За да съм информиран и тормозен
Без да е необходимо да отварям писмата

Благодаря на политкомисарите
На всички идеи непеота фондации
Демонстриращи колко е важно
Да бъдеш сериозен ведър и делови
В амока на доброто виждам

Какъв трябва да бъда
За да успея да напиша
Едно стихотворение
И да защитя в сестрите и братята
Чистата лудост на поезията

Знам че няма да оцелея
Ако изцяло заприличам на вас
Но благодаря все пак
За урока

Мидас си пожелал
Всичко до което се докосне
Да се превръща в злато
И щял да умре от глад

Не си пожелавай същото
С поезията остави храната
Да си остане храна