Роберто Боланьо „Съновидният вятър“
съновидният вятър влачеше песъчинки, полепващи по лицето; златна баня; какъв покой; колко просто е всичко
съновидният вятър влачеше песъчинки, полепващи по лицето; златна баня; какъв покой; колко просто е всичко
покой от живак или от нещо, което предхождаше живака на едно зазоряване на границата
видя само черни мравки и после черни паяци върху повърхност от сол; мравките се бореха с паяците
Стенописът изобразяваше Девата от Гуадалупе сред пищен пейзаж, в който имаше реки, гори, златни и сребърни мини, петролни кули, огромни полета с царевица и жито, необятни ливади, където пасеше добитък. Девата бе разперила ръце сякаш даром поднасяше цялото това богатство. В лицето ѝ обаче имаше някакво несъответствие. Едното око на Девата беше отворено, а другото – затворено.
химн на загубена война, изпълняван в тъмното
на половината път между забравено гробище и сметище
Присъни му се кратер и някой, който обикаляше около кратера. Този някой вероятно съм аз, каза си в съня, но не му отдаде никакво значение
Ако не вярваш в Бог, как да вярваш в някаква скапана книга?
нещо като металически вятър, шума на пустинята, шума на затворите в нощта
полицаите уморено се заеха със задачата като войници, впримчени във времеви continuum, които отново и отново се изправят пред едно и също поражение