Навремето подарих
На едно дете възпитаник
На частна детска градина
Любима книга за любим поет
С подчертавания и бележки
На последната страница
След като реши че е пораснало
И може вече да се присъедини
Към литературната мафия
То не ми върна книгата
Която беше предназначена
За детето на свободата
Типично по курвенски
Поръчах я пак
Пристигна днес
Ще я прочета отново
С подчертавания и бележки
За следващото дете на свободата
Вярвам в бащинството.
Докато чета
Последната книга
На аз сме поглеждам понякога
През прозореца на панелката
На една ръка разстояние новопостроения
Затворен комплекс
Там хората сигурно са
Щастливи в светлото бъдеще
На аз сме.
Умея само две
Обяснения в любов:
1) Искам да те еба
2) Мразя те
За жалост
Рядко срещам
Разбиране.
Винаги съм бил безогледен
В поезията си цяло чудо е че не съм
Осъждан но не е късно
Винаги са имали претенции
Към стихотворенията ми бивши любовници
Тъщи тъстове съпруги бивши съпруги
Бъдещи любовници кой ли не
В крайна сметка смятам за скромен успех
Че не оставям хората равнодушни
Но току-що попадам
На чудесна жълта новина
В която чета познати квалификации
Цитирам цитираните с услада
От жълтия парцал ти си психар
Най-голямото чудовище
Нямаш смелостта да застанеш
Като мъж заслужаваш всички гадости
Които ти се случват цял живот ще си сам
Като куче жалък толкова си жалък
Че трябва нова дума за теб имаш болен
Мозък занимаваш се с чекиджийство
И познато зацикля ще си умреш като куче
Ти нямаш семейство няма и да имаш
За да общуваш с мен ше плащаш
Благодаря на жълтата колежка
Мога само да мечтая поезията ми
Да е толкова добра
Колкото реалността.
Първо бях нелош поет
И стиснат щедър задник
Вече съм нелош прозаик
И щедър стиснат задник.
Всеки получава
Всичко квото иска
Аз исках любов
И поради греховете ми
Получих
Поднесоха ми я
Като румсървис
Беше си истинска
Любов по избор
И след като приключи
Никога не пожелах друга.
Поезията е гняв
Баща й архилох.
Справедливо е
продължително до дъно
без остатък да изпиеш
чашата на любовта
с която години наред
ми тровеше живота.
Ние сме първите опитомени
Дълго преди земеделското опитомяване
Някога бяхме вълци самите хора
Още не бяха опитомени
Не бяха закрепени за земята
Скитаха беряха ловуваха
Ние също но хората бяха
По-добре организирани хищници
Имаха излишъци от месо
Това ни опитоми
Но опитоми и тях.
Винаги съм предупреждавал
Че съм напълно необратимо
И прогресиращо луд
Литературни мутри
Бивши съпруги бъдещи
Любовници случайни
Граждани
Обичате метафорите?
Груба грешка това е последно
Предупреждение
Никой метафоричен прочит
Няма да остане ненаказан.
