vs. archives

Черните звезди са
Най-старите звезди

Т.е. най-близо
До младостта

На вселената

Първо забранихте
Думата с Н – аз израснах с нея
Сега не мога да я изпиша
За да не забравя
Какво съм преживял

После забранихте
Думата с П – нямал съм проблеми
С хората с П с възрастта изпитвам
Все по-топло и спокойно чувство
Когато съм с тях чудесни съработници
И хора на които имам доверие

Сега искате да забраните
Думата с Б – баща
И думата с М – майка
Аз стария негър
Който не успя да стане педал
Твърдя, че искате да оставите
Само една дума
Думата с К

В моето детство беше комунизъм
Сега е капитал.

Знам всяка твоя дума е транзакция
Овърдрафт без лимит и срок за връщане
Държавен дълг който друг ще плаща
Ипотекирано бъдеще на чужди деца
Добре познат номер и име на картодържател
Табела на мутренска бяла каляска
С повтарящи се букви и числа

Новоговор на комсомолски секретар
На всеки нов режим рояк мушици
Облачна технология ватирани стени
На убежище в психиатрия
Където всеки удар потъва в поддаващото нищо
На народопсихологията на един народ
Чесан зад ушите

Когато на рождения ти ден случайно
Липсват всенародни тържества извили се
Хора в ледената политикономия на тъгата ти
Говориш за смирение като княза на този свят
На когото му се полагат по право и само чума
Временно ги осуетява до следващата пролет
Следващото ти фащане за зеленото

Но теологията не е точно политикономия
Не е точно физика на тарикатското мрънкане
За да се смириш трябва поне някога да си бил горд
Някога да си бил яростен някога да си бил неусмирим
Непримирим поне във фолклорна възраст
Пръв момък на село ти знаеш добре

По тези земи
От мутрите се изисква
Катарзис и смирение.

Никой не се е родил чернилка
Рано ми обърнаха внимание
Обичам да се уча

Никой не се е родил самотен
Ходих на седмична градина
Обичам да се уча

Никой не се е родил женен
Не мислех че някога ще го направя
Обичам да се уча

Никой не се е родил баща
Не вярвах че е за мене
Обичам да се уча

Никой не се е родил разведен
Не съм й помислял че може да се случи
Обичам да се уча

Никой не се е родил поет
Мълчанието е оглушително
Обичам да се уча

Никой не носи твоето име
Нямаш баби нямаш дядовци
С твоето име

То е само твое
Както рогатата девойка на есхил
Е само негова

Никой не носи твоето име
То е твоята свобода.

След дълго отсъствие
Ти каза все едно се събудих от нещо

В съня ми отеква мелодията
На твоето обаждане

Je ne reggrete rien
Рогатата девойка

Може би трябваше
Изрично да го кажа не искаш ли
Да участваш в приключението на века

Мислех че е очевидно
Очевидното се казва само в поезията
Ето казвам го.

Днес майка има рожден ден
Чудесна тема за снимки пост стихотворение

Обаждат й се повече хора
Отколкото на моя рожден ден

Завиждам й давам си сметка
Че на нейната възраст едва ли ще има някой

Да ми се обади ако изобщо
Тогава още ще се честити с обаждане

Благодари че я помнят
И й напомнят на колко става

Първо казва че е с една година по-млада
После забравя на колко са й казали че е

Обръща цифрите
Има логика но числото

Става плашещо
Почвам да си представям с бедното си

Математическо въображение
Бъдещите обръщания

Страшно се трогна че купих торта
Да не съм добър син

Не знам дали бих оцелял
Ако бях радвам се

Че майка се зарадва като дете на тортата
Както се казва най-лошото предстои

Татко да ни е на помощ.

заспивай с молитва
и стегната раница до леглото
благодаря ти господи
ангелите казват били андрогини
обичам книгите на масата да са подредени
когато излизам

няма по-добра утеха
да ги завариш така
на връщане у дома.

Макар и да съм израсъл тук
Винаги ме е учудвала българската драма
С мъжете шибащи се с мъже

В моето детство беше непоносима
Всички тези мъже бяха женени
И ръцете им се потяха

Когато ми обясняваха органичната химия
Майка ми нямаше скрупули да доведе
Такъв частен учител у дома

Но с възрастта превъртя и тя
Като повечето й сънародници
Реши че съм педал

Когато веднъж намери лубрикант
В стаята ми милата не допускаше
Че жените също ги ебат в гъза

Може би щях да се изпедерастя
Ако педалите от детството ми
Не се потяха като прасета

По-късно разбрах
Че в ебането всъщност ме вълнува
Единствено поезията а тя е жена

Т.е. за да правиш поезия
Ако си мъж просто трябва да си жена
Но това слава богу няма нищо общо с ебнята

Най-странното е
Че дори и сега някои педали
Продължават да бъдат женени

Господи каква мизерия.