vs. archives

Винаги съм бил безогледен
В поезията си цяло чудо е че не съм
Осъждан но не е късно
Винаги са имали претенции
Към стихотворенията ми бивши любовници
Тъщи тъстове съпруги бивши съпруги
Бъдещи любовници кой ли не
В крайна сметка смятам за скромен успех
Че не оставям хората равнодушни
Но току-що попадам
На чудесна жълта новина
В която чета познати квалификации
Цитирам цитираните с услада
От жълтия парцал ти си психар
Най-голямото чудовище
Нямаш смелостта да застанеш
Като мъж заслужаваш всички гадости
Които ти се случват цял живот ще си сам
Като куче жалък толкова си жалък
Че трябва нова дума за теб имаш болен
Мозък занимаваш се с чекиджийство
И познато зацикля ще си умреш като куче
Ти нямаш семейство няма и да имаш
За да общуваш с мен ше плащаш
Благодаря на жълтата колежка
Мога само да мечтая поезията ми
Да е толкова добра

Колкото реалността.

Първо бях нелош поет
И стиснат щедър задник

Вече съм нелош прозаик
И щедър стиснат задник.

Всеки получава
Всичко квото иска
Аз исках любов
И поради греховете ми
Получих
Поднесоха ми я
Като румсървис
Беше си истинска
Любов по избор
И след като приключи
Никога не пожелах друга.

Поезията е гняв
Баща й архилох.

Справедливо е
продължително до дъно
без остатък да изпиеш
чашата на любовта
с която години наред
ми тровеше живота.

Ние сме първите опитомени
Дълго преди земеделското опитомяване

Някога бяхме вълци самите хора
Още не бяха опитомени

Не бяха закрепени за земята
Скитаха беряха ловуваха

Ние също но хората бяха
По-добре организирани хищници

Имаха излишъци от месо
Това ни опитоми

Но опитоми и тях.

Винаги съм предупреждавал
Че съм напълно необратимо
И прогресиращо луд

Литературни мутри
Бивши съпруги бъдещи
Любовници случайни
Граждани

Обичате метафорите?
Груба грешка това е последно
Предупреждение

Никой метафоричен прочит
Няма да остане ненаказан.

Черните звезди са
Най-старите звезди

Т.е. най-близо
До младостта

На вселената

Първо забранихте
Думата с Н – аз израснах с нея
Сега не мога да я изпиша
За да не забравя
Какво съм преживял

После забранихте
Думата с П – нямал съм проблеми
С хората с П с възрастта изпитвам
Все по-топло и спокойно чувство
Когато съм с тях чудесни съработници
И хора на които имам доверие

Сега искате да забраните
Думата с Б – баща
И думата с М – майка
Аз стария негър
Който не успя да стане педал
Твърдя, че искате да оставите
Само една дума
Думата с К

В моето детство беше комунизъм
Сега е капитал.

Знам всяка твоя дума е транзакция
Овърдрафт без лимит и срок за връщане
Държавен дълг който друг ще плаща
Ипотекирано бъдеще на чужди деца
Добре познат номер и име на картодържател
Табела на мутренска бяла каляска
С повтарящи се букви и числа

Новоговор на комсомолски секретар
На всеки нов режим рояк мушици
Облачна технология ватирани стени
На убежище в психиатрия
Където всеки удар потъва в поддаващото нищо
На народопсихологията на един народ
Чесан зад ушите

Когато на рождения ти ден случайно
Липсват всенародни тържества извили се
Хора в ледената политикономия на тъгата ти
Говориш за смирение като княза на този свят
На когото му се полагат по право и само чума
Временно ги осуетява до следващата пролет
Следващото ти фащане за зеленото

Но теологията не е точно политикономия
Не е точно физика на тарикатското мрънкане
За да се смириш трябва поне някога да си бил горд
Някога да си бил яростен някога да си бил неусмирим
Непримирим поне във фолклорна възраст
Пръв момък на село ти знаеш добре

По тези земи
От мутрите се изисква
Катарзис и смирение.