Странно спокоен съм като будист
by Владимир Сабоурин
Странно спокоен съм като будист
когото ще самоубият всеки момент
от упор в главата може би дори
толкова колкото за втори контролен
произведен със странна траектория
Странно спокоен съм, а знам
че се намирам в окото на самсарата
в хобота й видях как очакваше
да се хвана зад теб в рейса да усетиш
дъха ми във врата си погледа ми
когато си оправяше косите странно
спокоен съм като будист когото
ще самоубият всеки момент
Не е да не разпознавам магията й
но това сега е луда феерия да, аз съм
идолопоклонник на цветовете миризмите
досезите всички синестезийни ефекти
на пъстрото й колело потока й
ако не беше писането вече да съм
изгорял като мушица в нея странно
спокоен съм като будист когото
ще самоубият всеки момент
Долепил нос и полуотворена в почуда
уста до стъклото което ме дели от нея
предпазното стъкло на писането
едновременно крехко и бронирано
странно спокоен като будист
когото всеки момент ще самоубият
може би дори толкова спокоен
че ще имам нужда от втори контролен
изстрел от упор със странна балистика
която да успее да мине неясно как
през плотивокуршумното стъкло
делящо ме от окото на самсарата
хобота й засмукващ ме във вихъра
от стъклена сол луди синестезии
Странно спокоен съм като будист
когото ще самоубият всеки момент
от упор в главата може би дори толкова
че да имам нужда от втори контролен
произведен със странна траектория
когото ще самоубият всеки момент
от упор в главата може би дори
толкова колкото за втори контролен
произведен със странна траектория
Странно спокоен съм, а знам
че се намирам в окото на самсарата
в хобота й видях как очакваше
да се хвана зад теб в рейса да усетиш
дъха ми във врата си погледа ми
когато си оправяше косите странно
спокоен съм като будист когото
ще самоубият всеки момент
Не е да не разпознавам магията й
но това сега е луда феерия да, аз съм
идолопоклонник на цветовете миризмите
досезите всички синестезийни ефекти
на пъстрото й колело потока й
ако не беше писането вече да съм
изгорял като мушица в нея странно
спокоен съм като будист когото
ще самоубият всеки момент
Долепил нос и полуотворена в почуда
уста до стъклото което ме дели от нея
предпазното стъкло на писането
едновременно крехко и бронирано
странно спокоен като будист
когото всеки момент ще самоубият
може би дори толкова спокоен
че ще имам нужда от втори контролен
изстрел от упор със странна балистика
която да успее да мине неясно как
през плотивокуршумното стъкло
делящо ме от окото на самсарата
хобота й засмукващ ме във вихъра
от стъклена сол луди синестезии
Странно спокоен съм като будист
когото ще самоубият всеки момент
от упор в главата може би дори толкова
че да имам нужда от втори контролен
произведен със странна траектория
