Грешал съм непрестанно за големината на града, който си ти

by Владимир Сабоурин

Дълго мислех за теб
като за най-големия град в живота ми
Първия беше киев ти беше
близо тримилионна тялото ти
жита и небеса

Втория беше едва два милиона
но тялото ти величествен нощен безкрай
нищото на безкрая между летището и хотела
нарекох те хюстън защото там
стъпих на великата неумолима земя
на майка силвия моята майка

Третия беше най-страшната ми връзка
качих се още на летището в грешно такси
тялото й съединяваше прелестта на европа
и могъщото безразличие на азия
десеткимилионното безразличие
към женствеността на душата
само забравило християнския си татко

Грешал съм непрестанно за големината
на града, който си ти типично за един изгнаник