vs. archives

Обичам смелите жени ти
беше най-смелата искаше се смелост
да не те е страх от мен теб
не те бе страх искаше да ме спасиш
и ме спаси аз те погубих ти
беше най-смелата по-смелата
от двама ни смелостта да погубиш
отстъпва далеч пред смелостта
да спасиш ти беше по-смелата
аз те погубих ти ме спаси
ти беше по-смелата

Не те беше страх да говориш
за литература с литературния звяр
ти знаеше, че поезията е жена
че най-добрата поезия е момиче
даряващо девствеността си
на чудовището литература ти
я дари чудовището сложи муцуна
в скута ти и говорехте за литература
без да те е страх сложила малка ръка
без маникюр върху шиповете на тила му

Какво да говорим за ебането
много по-лесно е да ебеш литературния звяр
отколкото да говориш с муцуната в скута ти
като всяка истинска красавица ти
държеше да ебеш свой собствен звяр
ти ебеше на общи основания свой собствен
за това противно на общоразпространеното
мнение което ти презираше се искаше
по-малко смелост отколкото да положиш
малката си ръка без маникюр върху шиповете
на тила му и да говорите за литература

Ти беше най-смелата искаше се смелост
да не те е страх от мен теб
не те бе страх искаше да ме спасиш
и ме спаси аз те погубих ти
беше най-смелата по-смелата
от двама ни смелостта да погубиш
отстъпва далеч пред смелостта
да спасиш ти беше по-смелата
аз те погубих ти ме спаси

Когато умираше ти се смееше
на хепиенда на историята за красавицата
и звяра й ти знаеше истинския край
най-добре ти беше най-смелата

Дълго мислех за теб
като за най-големия град в живота ми
Първия беше киев ти беше
близо тримилионна тялото ти
жита и небеса

Втория беше едва два милиона
но тялото ти величествен нощен безкрай
нищото на безкрая между летището и хотела
нарекох те хюстън защото там
стъпих на великата неумолима земя
на майка силвия моята майка

Третия беше най-страшната ми връзка
качих се още на летището в грешно такси
тялото й съединяваше прелестта на европа
и могъщото безразличие на азия
десеткимилионното безразличие
към женствеността на душата
само забравило християнския си татко

Грешал съм непрестанно за големината
на града, който си ти типично за един изгнаник

Странно спокоен съм като будист
когото ще самоубият всеки момент
от упор в главата може би дори
толкова колкото за втори контролен
произведен със странна траектория

Странно спокоен съм, а знам
че се намирам в окото на самсарата
в хобота й видях как очакваше
да се хвана зад теб в рейса да усетиш
дъха ми във врата си погледа ми
когато си оправяше косите странно
спокоен съм като будист когото
ще самоубият всеки момент

Не е да не разпознавам магията й
но това сега е луда феерия да, аз съм
идолопоклонник на цветовете миризмите
досезите всички синестезийни ефекти
на пъстрото й колело потока й
ако не беше писането вече да съм
изгорял като мушица в нея странно
спокоен съм като будист когото
ще самоубият всеки момент

Долепил нос и полуотворена в почуда
уста до стъклото което ме дели от нея
предпазното стъкло на писането
едновременно крехко и бронирано
странно спокоен като будист
когото всеки момент ще самоубият
може би дори толкова спокоен
че ще имам нужда от втори контролен
изстрел от упор със странна балистика
която да успее да мине неясно как
през плотивокуршумното стъкло
делящо ме от окото на самсарата
хобота й засмукващ ме във вихъра
от стъклена сол луди синестезии

Странно спокоен съм като будист
когото ще самоубият всеки момент
от упор в главата може би дори толкова
че да имам нужда от втори контролен
произведен със странна траектория