Силвия Плат „Сини къртици“

by Владимир Сабоурин

 

(1)

Изпаднали от тъмна парцалива торба, тези две
Мъртви къртици на каменистия път
Безформени като захвърлени ръкавици, почти една до друга –
Син велур, сдъвкан от пес или лисица.
Ако беше една и сама, би била достойна за жалост
Дребничко създание, изровено от някоя по-едра твар
От света под корените на бряста.
Ала второто трупче превръща историята в двубой
Между слепи близнаци, фатално белязани от лошия си нрав.

Далечният небесен купол е трезв и прозрачен.
Хлътващи в жълтите си пещери, окапалите листа
Между пътя и повърхнината на водата
Не разкриват зловещи следи. И вече
Трупчетата на къртиците изглеждат естествено като камъни.
Тирбушонестите носове, белите длани
Издигнати нагоре, коченеят в интимно близка им поза.
Трудно е да си представиш прилива на ярост –
Изтлял сега, дим от някаква отколешна война.

(2)

Нощем крясъците на битката се надигат
В ушите на ветераните. И отново
Впълзявам в меката къртича козина.
Светлината е смърт за тях, изпива ги.
Придвижват се през немите си помещения, докато спя
Разгребвайки с длани земята настрани, изкоренители
По петите на тлъстите чеда на корени и камъни.
Денем – само изхвърлената горе земя.
Там долу всеки е еднакво сам.

Гигантските ръчици правят прави пътищата
Проправят ги, кръвопускайки вени
Дълбаейки за допълнително –
Буболечки, сладки момици, надкрилия – нови порции ядене
Още и отново. Ала небесата
На блаженото преяждане са все така далечни
Недостижима мечта. Случващото се между нас
Остава на тъмно, изпарява се
Лесно и често като всяко дихание.