vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Силвия Плат „Сини къртици“

 

(1)

Изпаднали от тъмна парцалива торба, тези две
Мъртви къртици на каменистия път
Безформени като захвърлени ръкавици, почти една до друга –
Син велур, сдъвкан от пес или лисица.
Ако беше една и сама, би била достойна за жалост
Дребничко създание, изровено от някоя по-едра твар
От света под корените на бряста.
Ала второто трупче превръща историята в двубой
Между слепи близнаци, фатално белязани от лошия си нрав.

Далечният небесен купол е трезв и прозрачен.
Хлътващи в жълтите си пещери, окапалите листа
Между пътя и повърхнината на водата
Не разкриват зловещи следи. И вече
Трупчетата на къртиците изглеждат естествено като камъни.
Тирбушонестите носове, белите длани
Издигнати нагоре, коченеят в интимно близка им поза.
Трудно е да си представиш прилива на ярост –
Изтлял сега, дим от някаква отколешна война.

(2)

Нощем крясъците на битката се надигат
В ушите на ветераните. И отново
Впълзявам в меката къртича козина.
Светлината е смърт за тях, изпива ги.
Придвижват се през немите си помещения, докато спя
Разгребвайки с длани земята настрани, изкоренители
По петите на тлъстите чеда на корени и камъни.
Денем – само изхвърлената горе земя.
Там долу всеки е еднакво сам.

Гигантските ръчици правят прави пътищата
Проправят ги, кръвопускайки вени
Дълбаейки за допълнително –
Буболечки, сладки момици, надкрилия – нови порции ядене
Още и отново. Ала небесата
На блаженото преяждане са все така далечни
Недостижима мечта. Случващото се между нас
Остава на тъмно, изпарява се
Лесно и често като всяко дихание.

 

 

Силвия Плат „Две сестри на Персефона“

 

Две момичета са те: у дома
Едната седи, другата – навън.
Цял ден дует от сянка и светлина
Играе между двете сестри.

В тъмната стая, облечена с ламперия
Едната работи над задачи
На математическа машина.
Сухото тиктакане отмерва времето

Докато тя пресмята всеки сбор на множество.
При пустото й начинание
Присвитите очи – на умен плъх,
Блед корен – нейната мършава сложеност.

Като угар с бронзов загар лежи другата
Дочувайки тиктакането, подето като злато
На цветен прашец от сияен вятър. Унасяйки се
Край леха от макове

Тя вижда техния пламък от червена коприна –
Венчелистчета кръв –
Да гори под слънчевото лезвие раззинат.
Пред този зелен олтар

Волно пристанала слънчова невеста, тя
Семена бързо налива.
Полегнала на треви, горда със свойте дела
Тя ражда крал. Станала горчива

И жълтеникава като лимон
Сестра й, кисела мома докрай
Поема към гроба с опустошена плът
Омъжена за червеи, без да стане жена.

 

 

%d блогъра харесват това: