Ингеборг Бахман „Първородната страна“

by Владимир Сабоурин

 

Към моята първородна страна, на юг
потеглих и открих, гол и обеднял
и до пояс в морето
града и крепостта.

От праха пристъпила в съня
лежах във светлината
и в корона от йонийска сол
над мен висеше скелет на дърво.

Там не низхожда сън.

Там не цъфти розмарин,
птицата не освежава
песента си в изворни води.

В моята първородна страна, на юг
скочи връз мен пепелянка
и ужасът във светлината.

О затвори
очите затвори!
Устни връз раната впий!

Щом отпих от себе си сама
и първородната страна се разлюля
в люлката на земетръс,
пробудих се за съзерцание.

Там ми се падна животът.

Там камъкът не е мъртвец.
Фитилът полита нагоре,
щом поглед падне и възпламени го.