Ингеборг Бахман „Първородната страна“
Към моята първородна страна, на юг
потеглих и открих, гол и обеднял
и до пояс в морето
града и крепостта.
От праха пристъпила в съня
лежах във светлината
и в корона от йонийска сол
над мен висеше скелет на дърво.
Там не низхожда сън.
Там не цъфти розмарин,
птицата не освежава
песента си в изворни води.
В моята първородна страна, на юг
скочи връз мен пепелянка
и ужасът във светлината.
О затвори
очите затвори!
Устни връз раната впий!
Щом отпих от себе си сама
и първородната страна се разлюля
в люлката на земетръс,
пробудих се за съзерцание.
Там ми се падна животът.
Там камъкът не е мъртвец.
Фитилът полита нагоре,
щом поглед падне и възпламени го.
vs. archives 