vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Категория: Ingeborg Bachmann

Ингеборг Бахман „Излизам от себе“

 

Излизам от себе
си, от очите си
ръцете, устата, аз
излизам от себе
си, сонм
божествено и добро
дето тези дяволски неща
трябва да оправи
дето станали са

 

 

 

 

Реклами

Ингеборг Бахман „Миризми“

 

Аз винаги харесвала съм миризмата, потта
сутрешните изпарения, също екскрементите
и мръсотията след дълъг път със влак и във леглото.

Миризмата ми проклета стана, аз дъхах
на ракиен смрад насред дома с добра подредба.
Три къпания месечно не бяха рядкост. В края
ме отбягваха като животинска леш.

Тъй много са нещата, за които съжалявам, най-много
миризмата си, не бе харесвана за жалост.
Поражда тя омраза, отмъстителност, проклятие така пораждат се.

 

 

 

 

 

Ингеборг Бахман „Години на скръб“

 

Годините не изтичат, в кафето
сол и на филията с масло
явно дошла оттам.
Болните ми съседи, за тях
помощ без друго няма
звънят, не мога да отворя
аз чакам някой друг.

 

 

 

 

Ингеборг Бахман „Кардинална грешка“

 

Да се мериш с папи
и вярващи самият ти
неназначен за папа, неназначен
за вярващ, невярващо
издигнат бидейки, за когото дрипи даже
стават пурпуреночервени, пред когото шапки
долу да политат и да няма капа дето да стои
сатанинско съществуване

 

 

 

 

Ингеборг Бахман „Да не даваш никакви показания“

 

Да не даваш никакви показания, да мълчиш, да живееш
предписания живот да живееш
слънцето, което не изкарва нищо на бял свят
и на слънцето да не създаваш труд, на никого
да не създаваш труд.
Труд е да не се надяваш, да не се страхуваш от нищо.

 

 

 

 

Ингеборг Бахман „Остров на мъртвите“

 

Трябва да вярвам, че
тази лудост, този затвор
трае во веки веков
многото часове, докато аз
си избирах мой папа
и тъмен дим
се издигна
(не една свещ
с белия)
докато моите сънища
заседаваха в конклава
и всичко живо гласуваше против
най-бясната ми провалена
мечта
та тя сама
не би си повярвала, не узнала
че да владееш над всичко това
над мърсотия, злато
семе е остров на мъртвите

 

На Виктор Прасков и Белослава Димитрова

 

 

 

 

 

Ингеборг Бахман „Всеки ден“

 

Войната вече не се обявява
а продължава. Нечуваното
е станало всекидневно. Героят
стои далеч от битките. Слабият
е изтласкан на огневите линии.
Униформата на деня е търпението
а наградата мизерна звезда
на надеждата връз сърцето.

Награждават с нея
щом вече няма събития
щом замлъкне ураганният огън
щом врагът стане невидим
и сянката на вечното въоръжаване
покрие небето.

Награждават с нея
за бягство от бойните редици
за смелост пред лицето на приятеля
за издаване на недостойни тайни
и за игнориране
на всяка заповед.

 

 

 

 

Ингеборг Бахман „Песни от един остров“

 

 

Сенчести плодове падат от стените,
лунна светлина варосва къщата и пепел
от изстинали кратери довява морският вятър.

В прегръдките на красиви младежи
спят бреговете,
плътта ти си спомня за моята,
тя ми бе предана вече,
когато корабите
се разделяха със сушата и кръстове
със смъртното ни бреме
служеха за мачти.

Сега лобните места са празни,
търсят ни и не ни намират.

______

Щом ти възкръснеш,
щом аз възкръсна,
няма камък пред вратата,
не се полюшва лодка в морето.

Сутрин бъчвите се търкалят
срещу неделните вълни,
ние слизаме с миропомазани
ходила на плажа, изплакваме
гроздовете и стъпкваме
урожая на вино
сутрин на плажа.

Щом ти възкръснеш,
щом аз възкръсна,
палачът виси пред вратата,
чукът потъва във водата.

______

Все някога ще дойде празникът!
Св. Антоние, дет’ си пострадал,
св. Леонарде, дет’ си пострадал,
св. Вите, дет’ си пострадал.

Сторете място за молбите ни, място за молителите,
място за музика и за радостта!
Научихме безизкусността,
пеем в хора на цикадите,
ядем и пием,
изпосталелите котки
се увъртат около масата,
докато почне вечерната служба
те държа за ръка
със очите си
и едно тихо смело сърце
ти принася в жертва своите желания.

Орехи и мед за децата,
пълни мрежи за рибарите,
плодородие за градините,
луна за вулкана, луна за вулкана!

Искрите ни прескачат пределите,
над нощта колело очертават
ракетите, на тъмни салове
се отдалечава процесията и отстъпва
време на допотопните времена,
на пълзящите гущери,
на тънещото в наслада растение,
на рибата трепкаща,
на оргиите на вятъра и на насладата
на планината, дето кротка
звезда се залутва, връз гръдта й
се врязва и става на прах.

Бъдете твърди сега, неразумни светци,
кажете на материка, че кратерите мира не знаят!
Св. Рохусе, дет’ си пострадал,
о, ти, дет’ си пострадал, свети Франциск.

______

Щом някой си тръгне, шапката
с мидите, събрани през лятото,
нека изсипе в морето
и да отпраши с развени коси.
Нека трапезата, дето постла
на любовта си, той катурне в морето,
нека остатъка от виното,
останало в чашата, изсипе в морето,
нека даде на рибите хляба си
и капка кръв в морето примеси.
Нека втъкне добре своя нож във вълните
и потопи обущата си,
сърцето, котвата и кръста
и да отпраши с развени коси!
Тогаз ще се завърне той.
Кога?
Не питай ти.

______

Под земята тлее огън
и огънят е чист.

Под земята тлее огън
и камъкът тече.

Под земята е поток,
който влива се в нас.

Под земята е поток,
който костите прогаря.

Иде големият огън,
иде потокът голям връз земята.

Ние ще бъдем свидетели.

 

 

 

 

 

Ингеборг Бахман „Първородната страна“

 

Към моята първородна страна, на юг
потеглих и открих, гол и обеднял
и до пояс в морето
града и крепостта.

От праха пристъпила в съня
лежах във светлината
и в корона от йонийска сол
над мен висеше скелет на дърво.

Там не низхожда сън.

Там не цъфти розмарин,
птицата не освежава
песента си в изворни води.

В моята първородна страна, на юг
скочи връз мен пепелянка
и ужасът във светлината.

О затвори
очите затвори!
Устни връз раната впий!

Щом отпих от себе си сама
и първородната страна се разлюля
в люлката на земетръс,
пробудих се за съзерцание.

Там ми се падна животът.

Там камъкът не е мъртвец.
Фитилът полита нагоре,
щом поглед падне и възпламени го.

 

 

 

 

 

Ингеборг Бахман „Призоваване на Голямата мечка“

 

Голяма мечко, слез, рунтава нощ
твар с облачна козина и древни очи,
звездни очи
през гъсталака ломят проблясвайки
твоите ноктести лапи,
звездни лапи
стадата наглеждаме бдително
но от теб приковани и не се доверяваме
на изнурените ти хълбоци и острите
полуоголени зъби,
древен мечок.

Шишарка – това е вашият свят.
Вие сте нейните люспи.
Емвам ги, помитам ги
от елите в началото
та до елите в самия край
пръхтя им насреща, пробвам ги с паст
докопвам ги с лапи.

Бойте се или не се боете!
Пуснете своята лепта в панерчето и одарете
слепеца с думица добра –
за да държи мечока за каишката.
И вкусно приготвайте агнетата.

Че мож’ да стане тоз мечок
да се отскубне, без да плаши вече
и да подхване всичките шишарки, които от елите
са изпопадали, големите, крилатите
продънилите се от рая.