vs. archives

На Ники

Любимият ми стикер
Момиченце мулатче
Вдигнало знамето
На някакъв растафари
Рейнбоу флаг

Стихотворението на бъдещ бг класик
От френско-кубински произход

Дъщеря ми в мен

Не е да не се питам
Обикновено преди заспиване
Или веднага след събуждане
Не можеше ли да се избегне
Самоубийственият атентат

Не ме разбирай криво
Въпросът никога не е бил
Адресиран до теб
Заспиването и събуждането са
Само нейно време

Та значи питам нея
А тя не е точно по отговорите знаеш
Тя е царицата на въпросите
И въпросът можеше ли
Да се избегне

Самоубийственият атентат е
Неин въпрос
Благодаря й
И си казвам вечерната
Или сутрешната молитва.

Нормално беше
Да ревнуваш

Немислимо беше
Да изневерявам.

Личните ми наблюдения
В областта на поезията са
Че човешкото е малко там.
Зверове и ангели я обитават.

Абсолютната вярност е
Задължителна и не се коментира.

Любовта не е основание за изневяра
Казва тя.
И е права.

Трябваше да си налягаш парцалите
Назидателно ми каза в друг живот
Старческите парцали

Истината е че ти диша във врата времето
Когато младостта ще е само спомен за теб
Кошмар ежечасното остаряване

Другата кучка
Ще е вечно млада.

Един човек с тънка шия влязъл в ракла, затворил след себе си капака и почнал да се задушава.
– Ето – говорел, задушавайки се, човекът с тънката шия – аз се задушавам в раклата, защото шията ми е тънка. Капакът на раклата е затворен и спира достъпа на въздух до мен. Ще се задушавам, но въпреки това няма да отворя капака на раклата. Постепенно ще почна да умирам. Ще присъствам на борбата между живота и смъртта. Битката ще е неестествена, с изравнени шансове, защото естествено винаги побеждава смъртта, а животът, обречен на смърт, само напразно се бори с врага, без да губи до последния момент напразна надежда. А в тази борба, която ще се състои сега, животът ще знае начин да победи: животът трябва да накара ръцете ми да отворят капака на раклата. Ще видим кой кого. Само дето ужасно мирише на нафталин. Ако победи животът, ще поръся нещата в раклата с махорка… Ето, почна се: вече не мога да дишам. Загивам, това е ясно! Няма вече спасение за мен! И нищо възвишено няма в главата ми. Задушавам се!..
Леле! Но какво е това? Нещо стана, но не мога да разбера какво точно. Видях не що или чух не що…
Леле! Пак стана не що! Боже мой! Не ми стига въздуха. Аз май умирам…
Това пък какво е? Защо пея? Май ме боли шията… Но къде е раклата? Как така виждам всичко в стаята си? Стига бе, аз лежа на пода! А къде е раклата?
Човекът с тънката шия станал и се огледал. Раклата я нямало никаква. По столовете и на леглоту били пръснати неща, стояли доскоро в раклата, а раклата я нямало.
Човекът с тънката шия казал:
– Значи животът победи смъртта по непознат за мен начин.

Пронин каза:
– Имате много красиви чорапи.
Ирина Мазер каза:
– Харесвате чорапите ми?
Пронин каза:
– О, да, много. – И ги хвана с ръка.
Ирина каза:
– А защо ви харесват чорапите ми?
Пронин каза:
– Много са гладки.
Ирина вдигна полата си и каза:
– Вижте само какви са дълги.
Пронин каза:
– Охо, да, да.
Ирина каза:
– Но ето тук вече свършват. Оттук вече кракът е гол.
– Охо, какъв крак! – каза Пронин.
– Имам много дебели крака, – каза Ирина. – И съм много широка в бедрата.
– Нека да видя, – каза Пронин.
– Не може, – каза Ирина, – без кюлоти съм.
Пронин застана пред нея на колене.
Ирина каза:
– Защо коленичите?
Пронин целуна крака й малко над чорапа и каза:
– Ето защо.
Ирина каза:
– Защо ми вдигате полата още по-нагоре? Нали ви казах, че съм без кюлоти.
Но Пронин все пак вдигна полата й и каза: 
– Няма нищо, няма нищо.
– Ама как така няма нищо?
Но в този момент някой почука на вратата. Ирина бързо си оправи полата, а Пронин стана от пода и отиде до прозореца.
– Кой е? – попита Ирина, без да отваря.
– Отворете – каза рязък глас.
Ирина отвори вратата и в стаята влезе човек с черно пàлто* и високи ботуши. След него влязоха двама военни, нисши чинове, с пушки в ръка, а след тях влезе портиерът. Нисшите чинове застанаха до вратата, а човекът с черното пàлто се обърна към Ирина Мазер и каза:
– Фамилия?
– Мазер**, – каза Ирина.
– Вие? – попита човекът с черното пàлто, обръщайки се към Пронин.
Пронин каза:
– Моята фамилия е Пронин.
– Носите ли оръжие? – попита човекът с черното пàлто.
– Не, – каза Пронин.
– Седнете тук, – каза човекът с чер`ното пàлто, като посочи стола.
Пронин седна.
– А вие, – каза човекът в черното пàлто, обръщайки се към Ирина, – сложете си пàлтото***. Идвате с нас.
– Защо? – попита Ирина.
Човекът с черно пàлто не отговори.
– Трябва да се преоблека, – каза Ирина.
– Не, – каза човекът с черното пàлто.
– Но аз трябва да си сложа още нещо, – каза Ирина. 
– Не, – каза човекът с черното пàлто.
Ирина мълчаливо си сложи шубката.
– Сбогом, – каза тя на Пронин.
– Без разговори, – каза човекът с черното пàлто.
– И аз ли трябва да дойда с вас? – попита Пронин.
– Да, – каза човекът с черното пàлто. – Обличайте се.
Пронин стана, свали от закачалката пàлтото и шапката си, облече се и каза:
– Е, аз съм готов.
– Да вървим, – каза човекът с черното пàлто.
Нисшите чинове и портиерът затракаха с подметки.
Всички излязоха в корридора.
Човекът с черното пàлто заключи вратата на Иринината стая и я запечата с два тъмнокафяви печата.
– Айде, друм, – каза той.
И всички излязоха от комуналната квартира, зад тях външната врата с трясък се затръшна.

* Третоличностният разказвач погрешно приема в пальто неудареното „а“ за правописно „о“, което в книжовния правоговор в неударена позиция се произнася като „а“ – и произнася/пише польто (б. пр.).
** Хора с „неруски“ фамилии автоматично попадали през Големия терор в списъците за задържане на НКВД. Хармс е арестуван на 23 август 1941 г. на улицата. Съгражданинът му Йосиф Бродски ще бъде арестуван двайсет и две години по-късно също на улицата от униформени, псуващи го на чифутин (б. пр.).
*** Офицерът от НКВД също „хиперкоректно“ ока. Това произносително съвпадение между разказвача и героя маркира сърцето на мрака на разказа (б. пр.).

Така се нарича услугата
При която проститутката предлага
Преживяване на приятелство
Подаръци за децата
Взаимно споделяне
На планове за бъдещето
Споделяне на любими книги
Гледане на култови филми
Съвместно пазаруване на дрехи
Бижута цветя стихотворения
Услугата е значително по-скъпа
От обичайната почасова
Има специална опция за поети
Заплаща се допълнително.

Когато умно безпрестрастно
в отшелническия ми дом
с побъркани ръце
аз хващам за крило муха
да схване мен не може никой.
Прости природа моята постъпка
прости невинното желание
прости незнанието мое.

Казват че змията хипнотизирала
С поглед жертвата си преди да я погълне

Този гризач обаче я гледаше
Изкосо в очите

Свит в корените на дървото
Тя царствено надвесена над него

Топлокръвен той я гледаше.