vs. archives

Най-силна най-интензивна
Най-дълбока най-истинска е
Нежността на хищника
Към последните конвулсии
На жертвата.

Ти беше хубаво момиче
Разбираше палеше се от поезия
Сражаваше се като медуза горгона
С всички персеевци персиловци живееше
В последния люлин и славейков
Какво ти стана сега си
Пленник в буржоазен квартал
Напрегнат парцал копнеещ
За прозорец на възможност някой
Да ти удари една бърза пишка
Щото осигуряваш хубав терен
Събираш касови бонове
За осребряване какво стана
С теб.

Когато без никакви карти
Отчаяно блъфираш крайно време е
Да завъртиш един телефон
На адвоката и психиатъра си
И да си готов да чуеш някои
Нелицеприятни истини за играта
С която си се захванал

След това
Ще се почувстваш по-добре.

Щастливо наебана ти обичаше
Да казваш че аз съм най-щастливия човек

Когато поради съвкупност от комплексни причини
Сред които водещата беше отказа ти да обичаш
Писането ми вече не биваше щастливо наебавана
Ти свикна да казваш че съм нещастен боклук

Това е грешка и ти го знаеш с десет години брак
С мен зад гърба си аз обичам да постоянствам в щастието
И то се базира на писането което така лекомислено отказа
Да обичаш аз го обичам повече от всякога

Писането и щастието
Искат постоянстване.

Тя тръшка вратата на чужд дом
Препикава територии които не са нейни
Чака мъж който не се жени за нея
Преспива със случайни срещнати
С малки деца като застраховка живот
Чука се на чуждо легло
Яде на чужда маса
Пише на чуждо писалище
Тя вярва в освободители.

Веднъж Гогол се преоблякъл като Пушкин, отишъл у Пушкин и позвънил на вратата. Пушкин му отворил и се развикал: „Я ела да видиш, Арина Радионовна, аз дойдох!“

Пушкин си седял у дома и си мислел: „Аз съм гений, хубаво. Гогол също е гений. Ама нали и Толстой е гений, и Достовески, царство му небесно, също! Кога най-сетне ще свърши всичко това?“ И в този момент всичко взело, че свършило.

Карл Иванович Шустерлинг заспал дълбоко и видял в съня си тълпа, а баща му Иван Петрович крещи от един файтон: „КГБ храни със захар“, но войник му запушва устата. Иван Петрович нееднократно отстранява ръката на войника и повтаря фразата си.

През нощта Иван Петрович видял на два пъти следователя Коган. Първия път го видял окичен със значки по дължината на ревера на сюртука, втория той влязъл в стаята, където се намирало леглото на Иван Петрович редом с други и се поинтересувал кое легло е неговото.

Към 11 часа, когато Иван Петрович вече си бил легнал, някой позвънил. Будят го. Било за него. В стаята му влиза един от приятелите на Даня и му съобщава, че бил чул нещо по радиото и недоразбрал: „раздел“ или „разстрел“.