vs. archives

Пред лицето на смъртта
Ти откри че есента е красива
Царствената тиква с мед и орехи
Хряна обичащ супите туршиите и виното
Лекуващ ставите луничките изтриващ
Мъдростта на дюлите без младост
Познали вечността на стаите и аромата
Цвеклото с учението за кръв и почва
Полезното за всякакви анемии на духа и тялото
Добре узряло козе сиренето със зехтин и девисил
Ти откри красотата на есента
Не я забравяй всяка идна пролет.

Да имаш баща, срещу когото не е необходимо да се бунтуваш и да го убиваш, е рядко благословение, каквото и да говорят терапевтите и както и да се оправдава теоретически, литературноисторически и политикономически необходимостта на отцеубийството. В поезията бащата е този, който категорично и благо кара да замълчи у синовете тревожността от повлияване.

Ако следвам тази интуиция за поетическото бащинство, вариация на Карл-Шмитовата дефиниция на суверена, който решава за извънредното положение, бих самоопределил Ани Илков като мой български жив баща в поезията. Български, защото изрично не се причислявам към българската поезия, само пиша на езика; жив, защото обикновено смъртта е тази, която успешно заглушава т. нар. амбивалентност на синовното чувство.

Ани Илков беше суверенът, който през 90-те взимаше решението за извънредното положение, наречено поезия. Той беше детрониран заедно с нея от консумирания Мирен преход, необратимо триумфирал със Симеон ІІ и народния писател.

Поезията на Ани Илков достигна до мен късно, бях влязъл в трийсетте, той беше отгледал вече първото поколение синове, мои връстници, аз попаднах сред изтърсаците на това поколение. Първата книга, която прочетох от него в момента на излизането й – момент, бележещ ключов край – бяха Зверовете на Август (1999).

Горчиво-възвишената рекапитулация и закриване на епохата на 90-те, чийто августейши звяр и суверен е Илков, ми даде това, от което имах нужда още преди да имам каквато и да било идея как би могло да звучи то на езика, на който пишех:

Възвишеното като естетически застъпник и наместник на теолого-политическото след суспендирането на правата му като поетически, т.е. утопичен проект. Така през Зверовете на Август прочетох по-късно „пиесата за четене“ Bulgaria Limited (2002) и събраната публицистика Похищението на България (2014).

Още в началото на 00-те в един надрусан в поетически и буквален смисъл на думата текст, на който днес гледам единствено като на частен документ на психическо и социално състояние на духа – и сега мога да го цитирам в това му качество на документ отвъд литературното – определих за себе си Илков като „августейши татко“.

Десет години по-късно, когато Мирният преход в съвременната българска литература беше финализиран до степен да може да се пристъпи към юридическото оформяне на де факто случилото се, написах рецензия за публицистиката на Илков и я публикувах в издание, сред чиито създатели беше той, без все още да знам, че то е обект на рейдърска приватизация от страна на синовете, към които възрастово спадам.

Една от участничките в рейда, протичащ все още неформално, пусна рецензията ми в сложна игра на коткане и мишкане около предстоящото коливо, тази добре описана от Илков местна идиосинкразия, при която рейдърите държат да бъдат обичани. Приватизацията стана публичен факт две години по-късно, подготвена от политикономически необходимата инсценировка на убийство на бащината фигура.

Така през лятото на 2016-а, когато се стигна до ритуалното отцеубийство и реалното изповядване на сделката по приватизацията на материалните активи и символния капитал на 90-те, някогашното поетически наивно-безпоследствено и химически надрусано „августейши татко“ изведнъж се сдоби с екзистенциална кръв и трезвост в момента на взимане на решение дали да се присъединя към рейда на синовете, които току-що бяха показали публично хляба и ножа, вдигайки ги леко конфузно високо над главите си.

Няма да е убедително да твърдя, че изборът между Ани Илков, от едната страна, и световноизвестния народен писател доц. член-кореспондент и обслужващия персонал на поколението наоколо, от другата, беше много труден. Не беше трудно също така да откажа на неолибералните комсомолци познатата оферта да бъдат обичани.

Щастлив съм, че изборът и отказът бяха естествени. Благодарен съм, че не по-малко естественото желание да си с връстниците си, когато убиват бащата, ми се стори неоправдан морален хазарт.

Само бащата може да дари с избягването на сляпата съдба на убийството му.

Мерцедес 600 се врязва на кръстовище в задницата на черна Волга с тонирани стъкла. От Мерцедеса изскача бандит, почва да троши с приклада стъклата на Волгата – и вижда в нея полковник на ФСБ. „Другарю полковник! Аз чукам ли чукам, а Вие все не отваряте… Къде да носа парите?“

Веднъж излетяла експедиция за Луната. Летят си те. Почти долетели. И изведнъж се отваря люкът и влизат някакви хора в бели престилки. Космонавтите викат: „Ние летим за Луната!“ А ония с белите престилки: „Добре-добре. Само не се вълнувайте. Сега само мъничко ще ви боцнем…“

Мили боже днес е
Най-хубавия ден в живота ми
Мисля че ще се разплача
Написах към 35 милиона
Мои последоватали в инстаграм
Както съобщава лейдизоун

Всъщност написах мили боже
Толкова обичам феновете си итс
Крейзи със сърчице и три удивителни
Мисля че ще плача остатъка от деня
Четири удивителни най-добрия ден
Евър слава на господа но иначе е
Вярно след 13 години попечителство
Най-сетне съм освободен от надзора
На бащината фигура съсипала живота ми

Съда прекрати с незабавен ефект опекунството
Феновете събрали се отпред да ме подкрепят
Изригнаха с цикламени знамена и плакати
С надписа фри шарл и цикламени конфети
Обичам тия дебелани с американско самочувствие
От инициативния комитет счетоводителят

Който изпълняваше функциите на временен настойник
Трябва да запази някои правомощия за уреждане
На текущи финансови въпроси дори проклетата
Бащина фигура впоследствие за пред медиите се съгласи
С половин уста че е време отново да поема
Контрола над живота си

Гадното копеле имаше правомощия върху финансите
И решенията за поетическата ми кариера както и за такива
Свързани с личния живот като връзката ми с мулатката
И това дали може да се оженя за нея

Адвоката ми ме похвали за смелостта по време
На съдебните заседания заяви че се гордее с това
Че съм хвърлил светлина върху тия консервативни консерви
От париж до ел ей че в резултат на моите показания е прието
Ново законодателство което да се опита да гарантира

Че подобни посегателства върху правата на поета и човека
Няма да се случат отново флобер написа в туитър момента е
Толкова закъснял и добави най-добрите ти дни
Тепърва предстоят

Щом бритни може
Защо да не мога и аз

Виждам те като през прозорец
Слънцето почти е заличило
Чертите на лицето ти
Но не чудовищността на старостта
На китайски поет репресиран
През културната революция
Тютюневите складове с турците
Циганите чистенето на тоалетните
Малцинствените квоти
Туберкулозата ти оцеля скоро
Ще навършиш деведесет
Ти преодоля този свят
На комунизма и капитализма
Ти попската щерка надживяла
Светлото бъдеще и настояще
Слънцето пада върху лицето ти
На китайски поет запратен
В дивия северозапад

Аз съм лош син
Ти си майка ми.

Невъзможен Че явно току-що беше станал. Зърната на едрите му цици бяха щръкнали под нежното ефирно комбинизонче. Брадата, наситено черна, беше рошава и сплъстена, а по мустаците личаха следи от нощните приключения…
Огледа се в огледалото. С небрежен жест посегна и сложи фуражката на главата си. Хммм… Стои добре, дори много добре! Висока, с червена околожка и едри златни листа. Аугусто има вкус, си помисли и се отправи към леглото и спящия…

ШАМИЛ КОБАЛТ БОЛОКУДО (Shamil Kobalt Bolokudo)

Антология ІІІ. Hard Copy & Ния Якимова, Златни зъби, 2019 г., 145/108 см, въглен, акрилна боя, хартия

В съобщение от 4.11.2021 г. Българската академия на науките (БАН) уведомява на официалния си сайт, че събранието на академиците е избрало за член-кореспондент в отделение „Изкуство и изкуствознание“, направление „Изкуство“ Георги Господинов Георгиев. В обосновката на избора се посочва, че „Сляпата Вайша“, късометражен филм по неговия едноименен разказ, стига до финалните номинации за Оскар през 2017 г.“ и че новоизбраният не на последно място въз основа на номинацията за Оскар член-кореспондент „работи в Института за литература при БАН“.

Ако съдим по авторството на разказа „Сляпата Вайша“, избраният за член-кореспондент на БАН и работещ в Института за литература при БАН Георги Господинов Георгиев би трябвало да е писателят, известен като Георги Господинов.

Далеч от самоочевидно е обаче допускането, че новоизбраният за член-кореспондент и работещ в Института за литература при БАН Георги Господинов Георгиев и известният като Георги Господинов писател са едно и също лице.

От една страна, имаме един хабилитирал се през септември със сборник с есета гл. ас. д-р от БАН, който едновременно с хабилитацията си става член-кореспондент в отделение „Изкуство и изкуствознание“, направление „Изкуство“ на същия БАН, достойно представлявано от фигури с калибъра на Антон Дончев, Вежди Рашидов и Иван Гранитски.

От друга, световноизвестен писател, емблематично лице на „градската десница“ и съответно на най-коректните и правилни ляво-неолиберални ценности, които не би трябвало да имат нищо или съвсем малко общо с националсоциалистическите, гербаджийските и чистокомунистическите мутри.

За едно и също лице ли става дума? Кой от двамата е истинският господин Голядкин, кой – неговият двойник? Кой от двамата е самозванецът?

– Рабинович, откъде си вадите парите?
– От нощното шкафче.
– А кой ги слага в нощното шкафче?
– Жена ми.
– А кой ги дава на жена ви?
– Аз.
– Та откъде си вадите парите?
– От нощното шкафче.