vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Защо мисля, че най-лошото предстои

Защото съм апокалиптик по рождение

Защото любовта не стига, а справедливостта е жестока

Защото бунта на робите води към ново робство без господари

Защото не може безкрай да обтягаш гузната съвест на белия човек

Защото плащането на сметките на гетата е унижение

Защото мерилин и кенеди са мъртви

Защото мъжа и бащата са излишни

Защото децата са сами в свят на безопасност и паник стаи

Защото жените не са докрай щастливи, когато унижават мъжа

Защото един човешки живот не може да е преход между два реално съществуващи социализма

Защото дъщеря ми в първи клас се радва на онлайн обучението

Защото комсомолците искат смъртта на литературата по особено мъчителен за жертвата начин

Защото америка преди тръмп и демократите рабовладелци вече не съществува

Защото имам повтарящи се детски кошмари, които се сбъдват

Защото майката и бащата на всяка надежда е

Че краят е близко.

Благодарност към обратните братя

Прекалено съм груб
За да бъда нежен но се възхищавам
На вашата безкомпромисна нежност

Прекалено съм брутален
За да бъда женствен но се възхищавам
Че не ви е страх да бъдете женствени

Прекалено обичам насилието
Променящо света за да се отдам
На непокътнатата му красота

Не заслужавам вашето разбиране
Благодаря ви за приятелството.

Съобщение до Политакадемията на афроамериканския комсомол

Уважаема Политакадемия,

Обръщам се към Вас след новината за отстраняването на втория политически неправилен преводач, когото напълно основателно сте отстранили като бял и мъж.

Нека първо да Ви уверя, че съм афробългарин, макар и, уви, мъж и преводач на поезия. Но се обръщам към Вас в правилното си политическо качество на афробългарин.

Все още не знам дали каталунския преводач си е направил правилната самокритика и саомоотвод, както правилно постъпи холандската преводачка с оглед на бъдещи букъри.

Научих, че немската преводачка, макар и правилно политически жена, допълнително е обезопасена с 2 (две) политкомисарки с правилен произход и цвят на кожата.

Немците са си научили добре урока. Е, малко се престарават от гузна съвест, но гузната съвест е политически правилната позиция за белите и мъжете.

Искам преди всичко да изкажа възхищението си от пълния политически контрол, който вече успявате да налагате върху сферата на естетическото. Не може да има тотална власт без власт над изкуството, особено при тоталната естетизация на политиката в обществото на спектакъла.

Убеден съм, че всички бели и мъже могат да извървят пътя на превъзпитанието, описан от белия мъж, за щастие евреин, Франц Кафка, описващ очовечаването на една маймуна.

Тази маймуна пише до Академия на науките, за да съобщи как е станала човек.

Това е пътят, скъпи черни сестри.

С уважение,

Vladimir Sabourín

Телеграмата

Без стотинка в рим
На долче вита
Да не умра от глад
Направих ситопечати
По снимка на наскоро убития
Че гевара ала уорхол
И ги предложих за продан
Като картини на анди
После му писах с молба
Да не ме издава иначе
Отивам за десетина години
В затвора накара ме дълго
Да чакам накрая се смили
Прати телеграма

ЧЕ ГЕВАРА СА ОРИГИНАЛИ
БЕЗ ПРАВО НА ПРОДАВАНЕ.

Анди Уорхол „Обичам Ел Ей“

Обичам Ел Ей, обичам Холивуд. Красиво е. Всички са от пластмаса – но аз обичам пластмасата. Бих искал да съм от пластмаса.

Завъртам се бавно

Завъртам се бавно
Около оста си

Погледнато някъде отгоре
Очертавам кръг

Няма да изляза оттук
Докато не ми проговориш.

Разговор с теб

Днес е прекрасен ден
Разговарях с теб

Не се обаждам често
Още по-рядко се обаждаш ти

Предпочитам да слушам
Но трябва да те подмамя

Да се разприказваш днес успях
Слушах гласа ти в захлас

Аз съм странен любовник
Ти си моята дъщеря.

бакърена фабрика

По Анди Уорхол

Питсбърг в моето детство
Беше работнически град

После дойде виртуалния капитализъм
И постмодернизма

На комсомолските секретари.

Работникът и смъртта (Final Cut)

Аз съм дете
На работническата класа
Баща ми работеше
В металургичен комбинат
Майка правеше супа
От разреден кетчуп
Мушамата с захабените
Едри цветя
Консервите бяха
Недостижим лукс
Израснах по време
На голямата депресия
Бутилката кола
Щастието в неделя
Пробих през шейсете
Преименувах се от андрей
На анди уорхол.

Работникът и смъртта

Аз съм дете
На работническата класа
Баща ми работеше
В металургичен комбинат
Майка правеше супа
От разреден кетчуп
Консервите бяха
Недостижим лукс
Бутилката кола
Щастието в неделя
Израснах по време
На голямата депресия
Пробих през шейсете
Преименувах се от андрей
На анди уорхол.