Как да пиша безсмъртни творби, като не съм известен?
Как да отговарям, като не ме питат?
Защо да си губя времето над стихове, като времето ги губи?
Аз записвам предложенията си на траен език
Защото се опасявам, че ще мине много време преди да се приемат.
За да се постигне голямото, има нужда от големи промени.
Малките промени са враговете на големите промени.
Аз имам врагове. Значи сигурно съм известен.
Някои от приятелите си видях и то от най-любимите
Безпомощно да потъват в тресавището, покрай което
Минавах всеки ден.
И това се случи не през един
Единствен предиобед, о, не. Много
Години се точеше, отново и отново
Това го правеше по-ужасяващо.
И също спомените за съвместните
Дълги разговори за тресавището, което
Вече покрива толкова много от тях.
Безпомощен сега го видях отпуснат назад
Покрит от пиявиците
В проблясващата
Леко раздвижена тиня. На потъващото
Лице отвратителна
Блажена усмивка.
Загиващите империи са смешни. Смешна е Римската империя в Сатирикон, смешна е Испания на Дон Кихот, смешна е Австроунгария на Мъжът без свойства. Дойде й редът и на Руската империя.
Не би трябвало да има драма и големите руски романисти говорят за това още от края на СССР: Омон Ра на Пелевин, Ден на опричник на Сорокин, многотомната История на руската държава на Акунин, завършена навреме в навечерието на войната.
Само русофили, ченгета, русофили ченгета и ченгета русофили виждат някаква драма в смешния край на Руската империя.
Ты меня уважаешь?!? повтарят те настървено.
Но това е монолог на алкохолик, вечния патетичен смешен руски алкаша.
Очаквайте
в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия
ИВАЙЛО БОЖИНОВ, визуален артист на БРОЙ ХХХV
& Ивайло Божинов, Hitchcock
Гласа му отеква
Когато се спуска по пързалката
При битките в пясъчника
Не се в впечатлява от нечии крясъци
Бори се мълчаливо
Игнорира разгневени родители
Няма по-тих и прецизен
Разговор между баща и син
колко смешни бяха бюргерите преди 24-ти с тяхната култура на вината
колко яки бяха русокосите бестии от североизток преди 24-ти, по-високо от ницшеанството на руската мафия немаше
хитроумните му бюргери след 24-ти с тяхната смешна култура на вината
Това е платено съобщение
Каквото е всичко отдавна не излизам
От махалата за първи път предприемам
Това далечно пътуване с прекачвания
Откакто има навигация на телефоните
Разчитам че мога да се справя понякога
Картите на града от детството ме подвеждат
Но все пак стигам до набелязаното място
Минавам под огромна естакада набелязвам я
Като спомен за да мога да се върна обратно
Следвайте стрелките на пода казва
Охраната на входа аз съм стар емигрант
От друга страна в която за пътя се питаше
Но тук няма кого да се пита надлъж и нашир
Бременни жени които внимавам да не бутна
Въпреки огромните пространства на някакъв
Кошмарен дом чийто стопанин вече е мъртъв
На връщане питам отново охраната на изхода
Как да стигна до спирката за навръщане
Това ще е първият фотьойл в живота ми
Който ще сглобя.
Само кучето лае
Гонейки топката
Само щастливо дете
Следи безмълвно играта
Само сияйни усмивки
И гърлен смях на играчите
Само тихо пролетно слънце
Глухонеми са.
