vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт, Сонет № 5. Крава се храни

Поклаща тя на ясли тежко виме
И похапва. Виж как подхваща тънка сламка!
Подава се за кратко от устата ѝ
Грижливо я преживя, за да не изпусне нищо.

Дебело тялото, окото тъжно, остаряло
Привикнала на зло, преживя колебливо
От години с вежди вдигнати –
Не се учудва, като я прекъсне някой.

И докато тя сеното си набавя
Млекото ѝ извличат. Тя търпи безмълвно
Да дърпа вимето ръката му –

Познава тя ръката. Дори не се обръща
Не иска и да знае кво се с нея върши
Използва вечерното настроение – и сере.

Долу

Либералната демокрация или капитализъм и нейните политики на идентичност пораждат своя гробокопач (по Маркс). Ужасяващо е, че Маркс отново е руснак и този път е не комунист, а фашист. Да живее немският евреин и Социалистическите Съединени Американски и Европейски щати! Долу социализмът и нацизмът в една отделно взета страна отново. Долу Сталинската награда за мир на Луи Арагон отново.

Нощна смяна (2)

Нощна смяна
На случайна бензиностанция
Христос воскресе

Не просто шампион, а легенда
Божествен циганин на уембли
Христос воскресе

Клещите на гудериан
И раждането на една нация
Христос воскресе

Петно рапица пламти
С биодизела който ще произведе
Христос воскресе

Нощна смяна

Нощна смяна
На случайна бензиностанция
Христос воскресе

Божествен циганин на уембли
Не просто шампион, а легенда
Христос воскресе

Клещите на гудериан
И раждането на една нация
Христос воскресе

Петно рапица пламти
С биодизела който ще произведе
Христос воскресе

Бертолт Брехт, Реката славослови

Реката славослови. Звезди в гъсталака!
Миризма на мента и мащерка!
Слаб ветрец освежава челата ни
Това Бог прави за нас, децата
Тревата е мека, жената – без горчилка
Всичко е радостно в красивите ливади
Днес за съгласните насладата е сигурна
Никога-да-не-си-тръгнеш – такива неща.

Бертолт Брехт, Сонет

Това, което аз познавах още отпреди
Бучене на вода или: на някаква гора
Иззад прозореца, но скоро съм заспал
Лежах отсъстващ дълго в нейните коси

Затуй не знам, цял от нощта разбит, за нея друго
Само нещичко от нейното коляно, от шията ѝ малко
В черната коса мирис на соли за вана
И това дето по-рано за нея се бе разчуло

Казват ми, че бързо се забравяло лицето ѝ
Защото през него нещо прозира
Празно като неизписан лист хартия

Но, казваха, че тенът ѝ не бил светъл
Тя самата знае най-добре, че ще я забравят
Ако прочете това, тя няма да познае тя ли е.

Бертолт Брехт, Кой придава на творбите трайност?

Кой придава на творбите трайност?
Тези, които ще живеят тогава.
Кого избират строителите?
Още неродените.

Не питай: какви ще бъдат те? –
Определи го.

Точка на невъзврат

Днес бивша моя студентка, от която нямам лоши спомени, ясно и отчетливо заяви, че това, от което имаме нужда в момента, е Червената армия.

Нищо особено общо взето, нормален рашизъм, обикновен руски нацизъм.

Особено е само усещането, че бивш твой студент е обикновен нацист. Сигурно така се е почувствал Хусерл след ректорската реч на Хайдегер. Аз не съм Хусерл, тя не е Хайдегер, но странността на усещането е подобно.

Никога не съм имал като преподавател претенцията да формирам личности. Както в университета, така и в поезията вярвам единствено на препредаването на някакъв обективен пламък от индивидуална свещ на индивидуална свещ.

Нещо повече: преди 24 февруари изпитвах интимен и открит афинитет към крайнолявото и крайнодясното. Непетрорубладжийското, негазорубладжийското крайноляво и крайнодясно. Политическият авангард като естетически авангард.

Преподавател и поет без наивна откритост към екстремното е мошеник. Червената армия е точка на невъзврат.

Бертолт Брехт, Внимателно претеглям

Внимателно претеглям
Плана си, той е
Достатъчно мащабен, той е
Неосъществим.

Бертолт Брехт, В чии бойни колесници?

В чии бойни колесници?
В коя посока обърнат ти извоюва
На лавъра
Превитите клони?