Често през нощта сънувам, че не мога
Вече да си изкарвам прехраната
От масите, които произвеждам, няма
Нужда никой в тази страна, продавачите на риба
Говорят китайски
Най-близките ми роднини
Ме гледат като чужд в лицето
Жената, с която спях седем години
Любезно ме поздравява на стълбището и
С усмивка
Отминава
Заминавам за южните брегове
Можеш да дойдеш с мен
Когато в гръб съм ти аз
Ти летиш с лекота.
Името ми е Чарлз Линдберг
На 25 години съм
Дядо ми беше швед
Аз съм американец
Сам си избрах моя летателен апарат
Той лети с 210 км. в час
Името му е „Духът на Сейнт Луис“
Заводите за самолети „Райън“ в Сан Диего
Го построиха за 60 дни. Аз присъствах при монтажа
60 дни и 60 дни чертах
Върху карти на сушата и морски карти
Маршрута на моя полет.
Аз летя сам
Вместо спътник взимам повече бензин
Аз летя на апарат без радио
Аз летя с най-добрия компас
Три дни чаках най-доброто време
Но прогнозите на метеорологическите станции
Не са добри и се влошават:
Мъгла над крайбрежието и буря в открито море
Но сега не искам да чакам повече
Сега се качвам на самолета
И поемам риска.
Масата е готова, дърводелецо.
Позволи да я отнесем.
Спри да шкуриш по нея
Спри с боядисването
Не казвай за нея нито добро, нито лошо –
Каквато е, вземаме я.
Имаме нужда от нея.
Дай ни я
(Original Caption) Bertholt Brecht (1898-1956), German dramatist and poet. Head and shoulder photograph. BPA2# 4988
Очаквайте
в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия
ЙОРДАНКА РАШКОВА (Yordanka Rashkova)
Нощта е моето време.
Моята тишина.
Стоя гола на прозореца.
Харесва ми да съм невидима в тъмното.
Взирам се в живота си.
Отвисоко, булевардът е като детска игра
& Ивайло Божинов, Pegas and friends 1
Не забравяй: това са години
През които въпросът не е да победиш, а
Да се пребориш за поражението
Живеещият за извоюването на победата
Не познава победата
Спасяващият се от потъващ кораб
Търси не най-хубавия остров, а
Най-близкия.
Да промениш света
Не означава: да победиш.
Не тръгвай на поход за
Промяната на света, а
Победи в родния си град, който
Остава непроменен.
Ти подготви победата
Ти се пребори в битката, сега
Би могъл да победиш
Не побеждавай!
Продължавай да се бориш!
Не се отдавайте прекалено на плана
На съвършеното и не ми хвалете
Прекалено безапелационно
Вечерното небе, от което по-красиво няма –
Резервирайте за себе си непрестанно
На мига да противоречите.
Очаквайте
в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия
КАТЯ ГЕРОВА (Katya Gerova)
Днес изнесоха разпятието на Христос на работниците. В нашия квартал, на който праведните и образовани хора отвън му казват гето. Съседите викат и аплодират всеки напън на носачите –лос косталерос. Болката им пречиства. Тромпетите –лас корнетас– пищят в устите на музикантите. Тъпаните бият. Улицата се изпълва с миризма на тамян
& Ивайло Божинов, People I met 2
Който има желязно чело
Казва: черното е черно
Бялото е бяло – вика безсрамникът
Само защото е било така, той казва: така е било.
Само защото онзи го е направил, той казва: онзи го направи.
Който се занимава с нас – как да го взимаш такъв на сериозно?
Който не го е срам да е близък с нас – как да общуваш с подобен човек.
Кои сме ние, за бога? Какво значение има, че ние сме
Казали нещо?
Около 1932
В далечното начало на века издадох в самиздат и тираж 50, оказал се за в бъдеще самосбъдващо се пророчество, сборник с есета „Ляво и литературно“. С това заглавие описвах важната за мен неравна любовна двойка между политическото ляво и естетическото модерно.
Исторически тази връзка се установява между двете световни войни, когато с малки изключения (политически) лявото и (естетически) модерното вървят в общ олинклузив пакет. В личен план връзката беше Бертолт Брехт, който ме направи и продължава да ме прави поет.
Теоретически погледнато, модерното в сферата на естетическото продължава да бъде ляво. Няма дясна (или неолиберална) теория на модерното изкуство, която да отменя или дори релативира лявохегелианската „Естетическа теория“ на Адорно. Теоретическата основа на класическия авангард е лява. Съвременните опити за отстояване на автономията на естетическото също трудно могат да минат без ляв патос.
Нравится, не нравится – лявото е родилното петно на естетическата модерност, макар и руският да е превод от немски. Сексапилът на лявото в естетическата сфера през първата половина на миналия век относително безпроблемно е включвал целия спектър от френския сюрреализъм през черните кожени куртки на чекистите или грузинските мустаци на Джугашвили – и обратно до Сталинската награда за мир на Арагон.
До 24 февруари това звучеше като историческа специфика – културните различия са огромни, казваше Борат – незасягаща теоретическата чистота на връзката между лявото и естетическата модерност. Некасаеща ни неповторима историческа специфика.
Е, повтори се в реално време. С всички руски съпруги чекистки, меланшонльопеновци и ниновокостадиновци на хранилката на националболшевизма, победил отново в една отделно взета страна.
vs. archives 