vs. archives

Очаквайте

АНТОАН БОЖИНОВ

Визуален артист на БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия

& Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

Майсторите трябва да лъжат непохватните
Но защо каменоделецът

Сините якички трябва да лъжат белите
Но защо каменоделецът

Малцинствата трябва да лъжат белия човек
Но защо каменоделецът

Работникът трябва да лъже експлоататора
Но защо каменоделецът

Писателят трябва да лъже читателя
Но защо каменоделецът

Любовникът трябва да лъже влюбения
Но защо каменоделецът

Живите трябва да лъжат мъртвите
Но защо каменоделецът

Времето трябва да лъже вечността
Но защо каменоделецът?

Гробищата както обикновено вдъхновяващи
Комини на топлоелектроцентрала
Сечива около гроба като в меланхолия
Труда богослужение за наивници
Сделката винаги потвърждавана с мъжко ръкостискане
Довършителни работи като екстри на кола
Трябва да защитя честта на идиота на семейството.

Дизайн Венци Арнаудов

Очаквайте

в БРОЙ ХХХVІ (СЕПТЕМВРИ) на сп. Нова социална поезия

МАНИФЕСТ НА НОВА СОЦИАЛНА ПОЕЗИЯ в превод на иврит от Pepa Shapatov-Mihov

אמת, בעלת אבני בניין טרנסצנדנטליות, אין צדק חברתי.

Без рейджа на справедливостта няма поезия.

Красотата е рядко състояние
Трудно е да накараш деветдесетгодишна старица
Да се изкъпе трябва да я излъжеш
Пролетна сутрин свежа като дъх на паста
От току-що измити шини на дете
Побелелия негър целува голото краче на младенеца
Пътя на влъхвите през вечно младата утрин
Педикюристката поема чудовищното стъпало фризьорката
Погалва за последно посивелия бубикопф

New Social Poetry Box

Comin’ soon

От доста години смятам, че проектът народен писател е нобелов проект на един народ. Спомням си усмивките първия път, когато го вербализирах сред приятели, на маса. Очевидно бях казал нещо идиосинкразно, което прекрачваше консенсуса на кръга от радикално настроени съмишленици. Затвърдих тази неприемлива идиосинкразия, когато после публично заявявах същото вече в контекста на обичайното народопсихологическо подозрение в завист на един народ на историческите неудачи и митопоетическите неудачници.

От първото гламурно представяне на проекта в сп. „Егоист“ през 1999 до добре организираната първоаприлска шега през 2021 г. той минаваше за обикновен ПР блъф на комсомолец кариерист, епически репрезентант на Мирния преход, хващащ се за зеленето нейде около коледния и пролетния базари на книгата. Вдигаха се продажбите с ясното споделено съзнание на агенти и контрагенти, че нобелитирането е базарен блъф, адекватно отговарящ на ПР симулацията народен писател. Да се твърди в прав текст и сериозно, че блъфът не е блъф, а сваляне на картите на един народ продължаваше да е неконсенсусна дори в тяснорадикални кръгове идиосинкразия и презумпция за виновност в завист в широконародни такива.

Оставям на въображаемия радикално настроен докторант от имагинерната българска академия на една въображаема България на блажените литературноисторическото изследване и установяване на момента, в който базарният блъф узря до новина за предложение за номинация или простичко казано номинация някъде в синхронизираната реалност на правилните медии.

Лично аз държа да констатирам и призная грешката си, изхождаща от допускането, че проектът народен писател като нобелов проект на един толкова сериозен в неудачите си народ не е шорткът към удачните предбазарни блъфове на писателя на един народ.

Или формулирано във високия митопоетически регистър на неудачата: блъфът ще бъде нобел.

УТРЕ

в БРОЙ ХХХV (МАЙ) на сп. Нова социална поезия

Лорънс Ферлингети в превод на Yuliyana Todorova
Dimana Ivanová
Evgeni Petrov
Zlatomir Zlatanov
Mario Koev
Petar Peichew-Щурмана