vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Сара Кирш „Сух студ“

 

Природата достигна степен на оскъдност
И занемареност която нищо
Не може да надхвърли, сива и покрита с кора
Дълбоко замразена лежи западнала земята няма разточителство
На гонещи се облаци снеговалеж овални слънца
Приключили са омагьосванията
Всички празници бяха отпразнувани очакваните
Телета родени прозорците в краварника измити отдавна.
Селянките плетат на една кука черни навъсени дантели.

 

Песен на виетнамските работници

 

Ние сме идеалните заварчици
за корабостроителниците
на Голямата Река
стигахме до най-трудните места
в железните утроби
А под нас изтичат водите
на сухите докове
Така искаме да се трудиме
докато всичко изтича
и да е изтекло тихо
под бръмченето на електрожените.

 

Сара Кирш „Поличбата“

 

Една къртица живата
Топла храна на гъмжащи ларви
Напуска посред бял ден земята.
Селянинът я утрепва и съзира
Плевнята си вечерта
Цялата в яркочервени пламъци.

 

Арматурен двор

 

Части на ръждиви машини
пръснати на последен пристан
всички по местата си
като в задния двор на детството
редом с бодливите клони
на цъфналата джанка
зеленясалите тенекии от сирене
Точно както е на мястото си
под милостивия поглед
на вечността всяко нещо
в една мъртва природа.

 

Илион 93

 

Нека изсъхне тази ръка,
която подпише конституцията!
Каза така, излезе подобно на луда
Скрит не остана от тебе
Смъртния час на Патрокъл
С мед заблестяла облечена
Излезе сред първите войни
За голия труп се сражава жестоко
(На младия всичко прилича
даже и мъртъв да падне
целият труп е прекрасен
където да бъде оголен!)
За голия труп се сражава жестоко
Подобно на крава, която
Първи път ражда и дебне с мучене
Край свойто теленце.
Жалки, презрени страхливци
Ахейки, но не и ахейци
Тъкмо при тези й думи
Еринии спряха речта й

Това ти е школа
от Първа софийска девическа
на Архилох и Ицо Хазарта: черни чорапи
якичката бяла колосана прибрани
косите ти с фиби, баретка
мечтана Деметра, царицата с хубави плитки

Става дума за комунизма кучеоката хидра
(Куче! Отново отбягна смъртта
а наблизо до тебе беше злината
на два пъти, толкова близо.
Феб Аполон те запази, убиец на полските мишки)
Куче! Недей ме заклева в родината
И младостта ми в Родопите
На строящите шахти миньори
(Кучето било символ на безсрамие
а мухата – на нахалство)
А совоока Атина се много зарадва,
че ти между всички безсмъртни
на нея се първо помоли.
Сила й вля във плещите
и чак в колената чевръсти,
а пък в гърдите й вдъхна за миг
дързостта на мухата:

Става дума за клетвите
за генералите от запаса и съветниците
по въпросите на културата
кучко, ти си конска муха
(Арес нарича Атина
Кучешка мухо)
даже и гонена често от нежната кожа на смъртен,
пак го връхлита и хапе – човешката кръв й е сладка:
мрачния дух й изпълни Атина със наглост такава.
А за интелектуалци и дългополи интелектуалки
Ти пък по селски
тежко кълнеш: тогава тя изрича думи,
които трудно могат да бъдат чути
от устата на интелектуалец
тъпата кучка, мръсната кучка, умната кучка
Може би защото на интелектуалците у нас
никой не търси сметка за прегрешенията

Седнаха те настанени
безмълвно на свойте седалки
Ала ти, кучко безсрамна, ти дръзна
Безсрамната кучка изведе за кратко
Генералите от запаса извън себе си, извън строя
без обичайната оргия и 50 лева разходи
Кучко безсрамна! Ти искаш сега срещу нас да застанеш?
(Трудно е с тях да се мериш по сила)
Така се изпълва прокобата на Мом, духа
на хулата и отрицанието
след влизането в Европейския съюз
преименуван на Момус
Селският секретар на Клам божествен и нежен
който казал в събранието на боговете
че Федерацията на клубовете за демокрация – СДС
сами ще се унищожават. Ала ти все пак кълнеш
Ти, кучка омразна, прокобна

Те знаят и бързо се учат на страх
от черния ангел от РМС
(неведнъж ще я канят в БКП)
Но хитро успяха да обърнат страха
научиха пътя обратен
към къпането на червеното конче
селско чиновническия дзен
изкуството да поддържаш Харлей Дэвидсон
за връстниците на свободата
Хера на свят го изведе, макар недоносено още,
а за Алкмена нарочно забави родилните болки
Херакъл пак е пролетариата
Родилните болки пак се бавят
Душата ми беше пълна,
но загубих много младежки радости
всъщност можеше и после да ида при бог Океана
(Музиката и поезията
си остават сплотени в едно изкуство)
Вярвам, че чрез словото
ще продължа живота на душата си
Ужас! В двореца на Хадес остава
Наистина само гола душа
А животът изчезва напълно
А може би сам ще поиска
да легне до нейното тяло

Интересно е каква промяна става
с човека във властта. Нещо се преобръща в него.
Всички се сърдят на Зевса – роди дъщеря неразумна,
гибелна щерка, която дела най-престъпни замисля.
Това е проблем, който важи за всички.
Всички блажени безсмъртни, които Олимп обитават
са напълно съгласни, всеки от тях
на живота медено сладък не бе непослушен
само Атина Палада с уста и ръка не наказват
ала й всичко прощават, понеже създаде я дръзка
робството и възрожденското образование.
Не можеш да се измъкнеш. (Почти невъзможно е
да устоиш на изкушенията на свободата)

На 9 юли 1993 г. тя влиза гневна в кабинета на Желев.
Според изключително близки до бившия президент
Удряла с длани земята, кърмилница щедра за всички
С вик умолявала Хадес и с плач Персефона ужасна
А Ериния бродеща в мрака неумолимо жестока
Я чула в подземното царство.

Каза и гърлото сряза на вепъра
В кръг го размаха и хвърли в морето
В страшната бездна да бъде гощавка
за гладните риби

В последно време, някъде в началото
на мандата на Тройната коалиция
бившият главен редактор на в. „Демокрация”
е виждан да лекува мъките си
по спътницата си в живота безсмъртна
с водка, бира и кебапчета
в капанчето на пазара Ситняково.

Ти каза така: Ще чуеш
горестна вест за това
що не трябваше нивга да стане!
Падна Патрокъл! (За голия труп се сражават жестоко)
Пелей днес лежи във двореца,
грохнал от старост нерада
срамните части на старец
осквернявани алчно от псета
от застрахователния бизнес
със старогръцки имена
Илион 93 след двайсет години
ненамерен раздутият труп
от Русе достигна морето
алчни змиорки нападнаха
отдавна голото тяло
крехката бъбречна лой му гризяха
и гълтаха стръвно.

Тъжно заплака и около теб се събраха
всички сестри от морската бездна.
Там се явиха и Главка и Талия и Кимодока
хубавооката Халия Спея Низея и Надя
още дойде Лимнорея Актея и с тях Кимотоя
също Мелита Иера дойде Амфитоя Агава
Дота и Прота Феруса и заедно с тях Динамена
и Блага с хубава фиба с Амфинома и Калианира
още Дорида Панопа прочутата вред Галатея
Калианаса Мария и твърде известна Апсевда
също дойде Ианаса Климена и с тях Ианира
с дивни коси Аматея Деси-Орития с Мера и всички
други сестри, кучки от морската бездна.

 

 

 

 

 

Сара Кирш „Ной Немо“

 

Привечер приключва с корабния дневник, отваря
Голямото издание на съчиненията на Хьолдерлин докато
Наутилус бавно изтиква старовремските си палубни съоръжения
Обрасли с морска трева самотни тераси
Под лунните лъчи. Безсмислено е
Да се чака възлагането на мисия.

 

Сара Кирш „Далечна светкавица“

 

Белите свине със сресана на път четина
Отдъхват в здрача на кочината.
Що за уплах предизвиква едно бързо движение вдигната-
Та високо ръка. Паника изпълва клетката
Купища мухи излитат нагоре към гредите на тавана.
Остаряващото дворно куче крета през прохода.

 

Четящите, красивите, беззащитните

 

Кой?

Кой друг.

Той. И други сантиментално-тарикатски истории: “За щитовете на беззащитните”.

„Паисий, Софроний, Ботев, Талев, Димов, Смирненски, Вапцаров, Гео Милев и дори две днешни книги“.

Дори „Невидмите кризи“ – до Септември и Ботевата Борба.

Но какъв им е на анархистите този прекрасно самоорганизирал се сантиментален конформист?

 

Пацо в Дупница

 

А ние ще запеем
ще запеем песента
А тя е
Пацо в Дупница
шалялялял
О, Пацо в Дупница
шаалялялял

 

Часовникът. Кантика втора

 

Говора за Людмила Живкова и за баща й
Тодор Живков, ти познаваш Жени
завеждаща мутресите
Йо, йо, йо, йо, йо, йо
И бутилка ром, и бутылку рома

Най новата оферта
за мутри педофили
откриващи детето в себе си
сладкото дете на комунизма
Най-новата оферта
за депутати педофили
възродената Асамблея
„Знаме на мира”

о Йо, о Йо, о Йо, о Йо, о Йо
рогата сестро на прикованите

раждаща освободителя на Прометея
на хармонично развитата личност
ти ме освобождаваш, кучко
ти ме освобождаващ сестро
рогата сестро на прикованите
сестро на изгнаниците

Но клуп от мисли твоя ум гнети
и зат’ва с такова нетърпене
да се развърже той очакваш ти.

Но да се спрем на телето, все пак
скъпоструващо на некогашните деца на България

добре че са Жени и Симеончо,
йо, йо, йо, йо, йо, йо
и бутилка ром, и бутылку рома
Йо
Жени, Симеончо
че им пока’ат
да видат как е било
в нашто детство
с Людмилка и Тату
Й, правешкио ’итър селянин

Теле на правешкия хитрец

на зета им проф. Батето
къде изчезна Влади
през всички тез години без поезия
адаша изнасилвач
в ръжта на късния развит социализъм
на късния разврат
де да можехме и ние
побеснели за ебане
редови комсомолци
да изнасилваме, да пра’име поезия
в социалистическия портокал
с часовников механизъм, с първата учителска заплата
през октомври 89-а си купих часовник „Pobeda”

И като ни часовник призовава
щом заран на светия си съпруг
невестата му за любов запява –
когато некой зъб зацепва друг
и сладко тикайки, изпълва с нямо
благоговение душата
’фанàх последниа влак на социализма, копеле
Навръх 10-ти Ноември
си купих часовник „Pobeda”
дет постоянно избързваше, копеле
вече беше в комунизъма, allways allready
подготовка на посткомунистическата победа
на постструктурализма

додет не спре и го смених със Swatch
след смъртта на татко
не беха го потурчили, о чудо
часовника в Курило

Swatch като любимия на татко
Сведенборг
Просвещенски мелез на теолог и инжинерин
С когото татко
с’а си събеседва
лице в лице

Русоистка изработка,
теология с часовников механизъм
на религията на сърцето,
когато некой зъб зацепва друг
и сладко тикайки изпълва с няма
топящото се шоколадово сърце
на Линдт, мармотите на Милка разтриват кравите
на Милка, само дето свирка не им праят
на кравите, кавал на онеа ми ти
алпийски ливагье
тва е земниот Рай, копеле
дет по Данте все още е в Чистилището,
земниот ни Рай, разположен на бърдòто, на връò
на капиталистическото Чистилище

земниот ни Рай, разположен на бърдòто, на връò
на капиталистическото Чистилище
часовниците, шоколада, кинтите
педагогията, татко Песталоци
Русо ти ка’ам

Swatch, купен за татко на летището на Франкфурт
на връщане от Хюстън, Малката Хавана
в омагьосаната от джет лега безмитна
зона на далавера намален старо производство
98-а, татко
купен за татко, защото имаше дата и ден на седмисата
испанолатиноезичните имат затруднения с произнасянето
на балтогерманославянските струпвания на съгласни
кво му разбира от врящото средиземноморие
оня с многото съгласни
в нихилистичното си свято име
Нитцше, всъщност Нит-тцше, всъщност Нит-т-тсе

Swatch, купен за татко на летището във Франкфурт
на връщане от Хюстън, Малката Хавана
старо производство 98-а, татко
купен за татко, защото имаше дата и ден на седмисата
с елизирано балтогерманославянско струпване
на съгласните, татко

кой ден сме днес, колко е часа
кой ден сме днес, колко е часа
кой ден сме днес, колко е часа
през пет минути ти казвам
през пет минути, ти ка’ам
колко е часа днес
кой час сме днес
през пет минути ти казвам
през пет минути, ти ка’ам

заповядваш и влизаш
в тая стая
с червено бельо
американски прелести
ебахти готиния буквализъм
почти теологически го да’аш, кучко
бог не е иносказание, не е –

преди да обвиеш
преди да си сигурна
селските си пръсти, толкова различни
от ръцете на татко
изгнили сега в Бакърена фабрика
потрепващи като от Паркинсон