Когато аз бях дете ИО не представахме
пред бога на отците баба ти попската щерка
тайно ме кръсти дядо ти поета ме въведе
в тайнството на творението в потока на творящата
кръв аз сам случайно попаднах вкъщи на писанието
Разгърнах го и така без да знам предстанах
пред бога на отците кръвта проговори
Това е пътя в нашия род чакаме
уповаваме се кръвта да проговори
когато чуеш гласа й повярвай й тя
ще намери начин да я чуеш тя тече
в теб топла мъдра неудържима
Когато аз бях дете ИО не представахме
пред бога на отците баба ти попската щерка
тайно ме кръсти дядо ти поета ме въведе
в тайнството на творението в потока на творящата
кръв аз сам случайно попаднах вкъщи на писанието
разгърнах го и така без да знам предстанах
пред бога на отците кръвта проговори
Това е пътя в нашия род чакаме
уповаваме се кръвта да проговори
когато чуеш гласа й повярвай й тя
ще намери начин да я чуеш
Наближава най-важния ден
колко дълго вървяхме към него дете
жените са божества, които понякога
свеждат поглед към човешките синове
полягат с тях в тревите на свети места
и за миг синовете човешки се чувстват
като богове, когато проникват в тях
Наближава най-важния ден
колко дълго вървяхме към него дете
жените са обиталища на вечността
с която понякога даряват синовете човешки
когато им позволяват да се докоснат
до плодоносящите си тела о тези тела
където синовете човешки срещат вечността
Наближава най-важния ден
колко дълго вървяхме към него дете
Когато потеглиш от портите на изтока
към залез слънце към родния остров
към жената острова в горчивия океан
на смъртта трябва да вярваш във всяка
своя крачка всеки тласък на веслата всяко
изгубване всеки меандър отхвърлящ отново
и отново и отново назад в пътя към острова
жена към острова родина където най-сетне
ще пристигнеш насън сънувайки неотстъпчиво
жената остров в горчивия океан на смъртта
Когато погледа ми се спря на нея
тя отдавна го бе уловила и спряла
не ме гледаше, но улавяше и спираше
погледа ми както гравитационното огъване
улавя въвлича в акреционен водовъртеж
протичащото покрай него време
Носеше черно унисекс худи
като тийнейджър от предградията
качулката му образуваше черен нимб
около главата, но не закриваше нищо
виждах отчетливо всяка нейна черта
като при тежък готически грим
Беше от онези момичета които с една
английска дума приключват всичко
изговорена с тежък източен акцент
на провинциалист изпълнен с решимост
да се пребори с всяко нагло копеленце
всеки дришльо от метрополията
Вдигна чак сега поглед от телефона си
всъщност нямаше лице като звезда в края
на живота си изхвърлила външните
слоеве остава в центъра си бяло джудже
каза аз съм планетарната мъглявина
наричана окото на бога твоята родина
Усетих мигновен блик отражение
на черния нимб около нищото без лице
в ретина, която вече не бе моя аз съм
Твоята родина повтори водовъртежа
vs. archives 