vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Големият манеж

 

Какво спокойствие
Какъв мир на голямото
Закрито пространство
Като в скута на всевишния яздят
Само момичета най-съвършеното
На човешкия род яздещи
Боговете

 

 

 

 

 

Тя е всичко

 

Тя е всичко
По всеки мислим начин

Тя ражда
Утрото деня и нощта

Тя повелява
Над свършването да свършва

Тя повелява
Над несвършващото да не свършва

Тя е извора тя е реката
Тя е делтата

Тя е началото
И краят на всички неща

Тя държи ключовете
Тя е тя.

 

 

 

 

 

Конят отиде в реката на съня

 

Конят отиде в реката на съня
Беше индигов на цвят
Яхаше го момиче
Което свършваше на гърба му
Конят извиваше глава назад
Да я види очите му
Бяха уплашени и топли

 

 

 

 

 

Две жени

Смелата жена
Превръща звяра в човек

Страхливата
Бай хуй в мъж.

 

 

 

 

 

Малка ода на българския розов домат

 

От сутринта в стаята ми смърди
На зелено на цветя като на умрело
Нюхам навсякъде да открия източника не
Та не търся неква черна магия на смъртта
Подхвърлена ми от зложелатели на етата ми
Отчаял се да идентифицирам проклетите цветя
На гроба на мъртъв войн откривам
Че съм оставил два бг розови
Домата на рафта извадени
От хладилника да се стоплят
За ледната ракия довечера знам
Че бг раят го делят милиметри от смъртта
Ама чак пък толкова

 

 

 

 

 

Смолянско момиче

 

Ти си смолянско момиче
Устояло на всички еничери
С прост скок от момина скала

Ти си ужасните завои
Обръщащи стомаха и полъха
На рожен след облекчаване върху тревата

Ти си този дивен диалект
Различаващ един и същ обект
Дали е близо или далече

Ти си цигли ти си калдъръми
Ти си халища ти си фенка на сад
В родопско одеяло

Ти си смолянско момиче
Гледам те отдалече
Като върховете

 

 

 

 

 

Евридика влиза в дома на мъртвите

 

Евридика влиза в дома на мъртвите
Влиза тук заради орфей задържан за неограничено
Време от майките на земята

Още от вратата я лъхва мирис
На старост и складирани като в изоставена
Магазия вещи нафталин изкухели кестени

Нима тук живее орфей пита се тя
Дошла за него тя е поразена от дома
В който той живее нима това е място

За живот потреперва тя усещайки
С цялото си женско същество близостта
На смъртта мъртвите вещи мъртвия труд

Наричан капитал тя живият труд
На предстоящото раждане на ебането
На ръка разстояние тя прегръща орфей

Само ебнята може да ги поддържа живи тук
В дома на смъртта

 

 

 

 

 

Лов на вещици 5G

 

Лов на мъже
Вещиците
Са инквизитори

 

 

 

 

Всъщност Евридика

 

Всъщност евридика
Слезе в подземното царство
За да е с орфей

Той седеше при мъртвите
Защото там е мястото на поезията
Но тя беше смела и упорита жена

И насила го измъкна
На белия свят той обаче като повечето
Поети взе че се изпедарасти

Тя отвърна лице от него
Това митът описва като обръщане
Главата назад

Но тя спаси мизерния педал
От дома на мъртвите

 

 

 

 

 

Имената са

 

Имената са
Давид сабоурин и
София сабоурин

Да не съм чул
Че са кръстени на някого
Отците си знаят

Работата