vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Поведение в чужбина“

 

1
По-рано
Като живеех в страната, където съм роден
Аз използвах лактите си в навалицата
Настоявах да се спазва реда на опашката
Сядах, когато останалите седяха и изисквах
Да ми се предоставя подписания документ.

2
Който не държи на справедливата си претенция, действа безнравствено.
Който захвърля правото си, оставя правото да гние.
Който не поставя грубияна на мястото му, окуражава грубостта.
Който не яде от общата маса, нанася вреда на съвестта на хранещите се.

3
Сега
Живея в чужда страна, натирен от родината
Стоя пред седящи, отстъпвам място на дошлия след мен
И мълча, когато ми крещят.

4
Оттогава искам: да няма
Право, което поражда оскъдица.
Да не се спазва реда на опашката, но
И да няма липса на време. Да не се прави
Никаква разлика между хората, но да няма и
Задачи, които не са разрешени. Никакво
Предлагане на място, нито изискване, а
Достатъчно столове.

5
Тоест: да може
На всички да е позволено да се държат така
Както в чужбина.

6
(Ако не държащият на справедливата си претенция, действа безнравствено
Ако захвърлящият правото си, оставя правото да гние
Ако не поставящият грубияна на мястото му, окуражава грубостта
Не ядящият на общата маса нанася вреда на съвестта на хранещите се –
То това доказва, че цари оскъдица, която може да бъде избегната.)

1933

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Не си губете времето“

 

1
Не си губете времето с
Неподлежащото на промяна!
Не си мърдайте малкия пръст
За неподлежащото на подобрение!
Това, което не може да бъде спасено
Не заслужава нито една сълза! Но
Наличното разделяйте сред гладуващите
Принудете възможното да се случи и стъпчете
Стъпчете себичния мизерник, който ви се пречка
Когато издърпвате брата си от шахтата с въжета, които не липсват.
Не си губете времето с неподлежащото на промяна! Но
Издърпайте цялото страдащо човечество от шахтата с
Въжета, които не липсват!

2
Какъв триумф е полезното!
Дори необвързаният с никого алпинист, необещал нищо на никой друг освен на себе си
Когато е покорил върха и тържествува, се радва
Защото силата му е била полезна – тук и следователно също на други места
Тя ще е полезна, а след него идват
Веднага другите и мъкнат
Инструментите си и приборите нагоре към вече покорения връх, за да
Съобщават на селянина прогнозата на времето и на самолета – ветровете.

3
Онова чувство на съгласие и тържествуване
Което ни грабва пред образите на бунта на броненосеца Потьомкин
В мига, когато моряците хвърлят във водата своите мъчители
Е същото чувство на съгласие и тържествуване както
Пред образите, съобщаващи за прелитането над Южния полюс
Преживял съм как до мен
Дори експлоататорите бяха завладени от чувството за съгласие
Пред постъпката на революционните моряци – така
Дори изметта взима участие в неустоимото
Изкушение на възможното и строгата радост на логиката.
Както добрият механик иска да натисне до дъно педала на газта
На направения с толкова усилия и непрестанно усъвършенстван автомобил
За да извади на показ вложеното в него, и селянинът иска да изоре
Нивата с усъвършенствания плуг, и както строителите на мост
Искат да засилят грамадните багери сред чакъла на речното корито
Така искаме и ние да потеглим и да доведем докрай делото на подобряването
На тази планета за съвкупното живеещо сега човечество.

1932

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Действително нямаме доверие“

 

Действително нямаме доверие
На съдилищата на тази държава
Няма също
Нищо писмено между нас, а
Само устна договорка

Около 1931

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Борбата със захарната болест“

 

След отстраняването на панкреатичната жлеза на куче
Минковски установил, че кучето пикаело често и много пиело.
В урината той открил захар. Много опити
С кучета, котки и едно прасе
Потвърдили, че животни без панкреатична жлеза
Отделят захар. Но дори малки остатъци от жлезата
Оставени в тялото на оперираното животно
И продължаващи да изливат соковете си в кръвта
Осигурявали здравословната
Преработка на захарта и предотвратявали
Появата на ужасната болест.
Редом с много други
Цюлцер и Ройтер работили в следващите десетилетия
В Берлин върху създаването на препарат
От сока на панкреатичната жлеза.

Около 1931

 

 

 

 

 

Бертолто Брехт „Сандалът на Емпедокъл“

 

1
Когато Емпедокъл, агригентинецът
Вече бе спечелил почитта на съгражданите си заедно
С недъзите на старостта
Той реши да умре. Понеже обаче
Обичаше неколцина, които също го обичаха
Той не искаше да се унищожи пред тях, а
По-скоро да стане нищо.
Той ги покани на излет, не всички
Някои пропусна, за да привнесе в избора
И в цялото начинание
Примес на случайност.
Те се изкачиха на Етна.
Трудното изкачване
Породи мълчание. На никого не липсваха
Мъдри слова. Стигнали горе
Те си поеха дъх, успокоявайки пулса си
Заети с гледката, радостни, че са достигнали целта.
Без да го забележат, учителят ги изостави.
Когато отново подеха разговора си, те не забелязаха
Още нищо, едва по-късно
Се усети на места липсата на дума и те се огледаха за него.
Той обаче вече отдавна бе заобиколил кратера
Без особено да бърза. Веднъж
Спря и дочу
Как далече от другата страна на планината
Отново бе подет разговорът. Отделните думи
Вече не се разбираха – умирането бе започнало.
Като застана на ръба на кратера
Отвърнал от него лице, без да го е грижа за последващото
Което вече не го касаеше, старецът бавно се наведе
Грижливо свали сандала от крака си и с усмивка го захвърли
Няколко крачки встрани, за да не бъде прекалено бързо
Открит, но все пак навреме, тоест
Преди съвсем да се разпадне. Едва тогава
Се обърна към кратера. Когато приятелите му
Без него и търсейки го се върнаха
Започна в следващите седмици и месеци постепенно
Сега неговото умиране, както си го бе пожелал. Все още
Някои го очакваха, докато други
Го имаха за мъртъв. Все още отлагаха
Някои своите въпроси до неговото завръщане, докато други вече
Сами се опитваха да намерят разрешение. Бавно като облаци
Отдалечаващи се на небето, непроменени, само смаляващи се
Продължаващи да се отдръпват, докато не гледаш, все по-далече
Когато отново ги потърсиш с поглед, може би вече смесени с други –
Така той се отдалечаваше от обичайното за съгражданите си, по обичаен начин.
Тогава възникна слух.
Той не бил умрял, защото не бил смъртен, гласял слухът.
Обгърнала го тайна. Сметнало се за възможно
Че освен земното има и друго, че ходът на човешкото
Можел да се промени за отделен човек – такива приказки се появили.
Но по същото време бе открит и сандалът му, коженият
Осезаемият, износеният, земният! Оставен за онези, дето
Когато не виждат, веднага започват да вярват.
Краят на дните му
Стана така отново естествен. Той бе умрял като всеки друг.

2
Други обаче описали случилото се
По друг начин: този Емпедокъл се бил
Настина опитал да си осигури божествени почести
И чрез тайнствено изчезване, чрез хитроумно
Падане без свидетели в Етна искал да основе легендата, че
Той не бил от човешко естество, неподвластен
На законите на разпада. Тогава обаче
Неговият сандал му изиграл номера да попадне в човешки ръце
(Някои дори казвали, че самият кратер, ядосан
От подобно начинание, просто изплюл
Сандала на изродения). Но ние по-скоро смятаме, че
Ако той действително не е свалил сандала си, той по-скоро
Само е забравил за нашата глупост и не е предвидил как ние набързо
Ще поискаме да направим неясното още по-неясно и по-скоро да повярваме
В нещо нелепо, отколкото да търсим нещо с достатъчно основание. И тогава планината –
Наистина не възмутена от подобна небрежност или дори вярваща, че
Онзи искал да ни измами, за да си осигури божествени почести
(Защото планината не вярва нищо и не я е грижа за нас)
А просто изригваща, както винаги, огън – ни изхвърлила
Сандала. И така учениците се оказали –
Вече заети да предусещат голямата тайна
Да разгръщат дълбока метафизика, прекалено заети! –
Изведнъж озадачени се оказали със сандала на учителя в ръце, с осезаемия
Износения, кожения, земния.

1935

 

 

 

 

 

 

 

Бертолто Брехт „Сандалът на Емпедокъл 2“

 

2
Други обаче описали случилото се
По друг начин: този Емпедокъл бил
Настина опитал да си осигури божествени почести
И чрез тайнствено изчезване, чрез хитроумно
Падане без свидетели в Етна искал да основе легендата, че
Той не бил от човешко естество, неподвластен

На законите на разпада. Тогава обаче
Неговият сандал му изиграл номера да попадне в човешки ръце
(Някои дори казвали, че самият кратер, ядосан
От подобно начинание, просто изплюл
Сандала на изродения). Но ние по-скоро смятаме, че
Ако той действително не е свалил сандала си, той по-скоро
Само е бил забравил нашата глупост и не бил предвидил как ние набързо
Ще поискаме да направим неясното още по-неясно и по-скоро да повярваме
В нещо нелепо, отколкото да търсим нещо с достатъчно основание. И тогава планината
Наистина не възмутена от подобна небрежност или дори вярваща, че
Онзи искал да ни измами, за да си осигури божествени почести
(Защото планината не вярва нищо и не я е грижа за нас)
А просто изригваща огън както винаги, ни изхвърлила
Сандала – и така учениците се оказали
Вече заети да предусещат голямата тайна
Да разгръщат дълбока метафизика, прекалено заети!
Изведнъж озадачени се оказали със сандала на учителя в ръце, с осезаемия
Износения, кожения, земния.

1935

 

 

 

 

 

Бертолто Брехт „Сандалът на Емпедокъл 1“

 

1
Когато Емпедокъл, агригентинецът
Вече бе спечелил почитта на съгражданите си заедно
С недъзите на старостта
Той реши да умре. Понеже обаче
Обичаше неколцина, които също го обичаха
Той не искаше да се унищожи пред тях, а
По-скоро да стане нищо.
Той ги покани на излет, не всички
Някои пропусна, за да привнесе в избора
И в цялото начинание
Примес на случайност.
Те се изкачиха на Етна.
Трудността на изкачването
Породи мълчание. На никого не липсваха
Мъдри слова. Стигнали горе
Те си поеха дъх, успокоявайки пулса си
Заети с гледката, радостни, че са достигнали целта.
Без да го забележат, учителят ги изостави.
Когато отново подеха разговора си, не забелязаха
Още нищо, едва по-късно
Се усети на места липсата на дума и те се огледаха за него.
Той обаче вече отдавна бе заобиколил кратера
Без особено да бърза. Веднъж
Спря и дочу
Как далече от другата страна на планината
Отново бе подет разговорът. Отделните думи
Вече не се разбираха – умирането бе започнало.
Като застана на ръба на кратера
Отвърнал лице, без да го е грижа за последващото
Което вече не го касаеше, старецът бавно се наведе
Грижливо свали сандала от крака си и с усмивка го хвърли
Няколко крачки встрани, за да не бъде прекалено бързо
Открит, но все пак навреме, тоест
Преди съвсем да се разпадне. Едва тогава
Се обърна към кратера. Когато приятелите му
Без него и търсейки го се върнали
Започнало в следващите седмици и месеци постепенно
Сега неговото умиране, както си го бе пожелал. Все още
Някои го очаквали, докато други
Го имали за мъртъв. Все още отлагали
Някои своите въпроси до неговото завръщане, докато други вече
Сами се опитвали да намерят разрешение. Бавно като облаци
Отдалечаващи се на небето, непроменени, само смаляващи се
Продължаващи да се отдръпват, докато не гледаш, все по-далече
Когато отново ги потърсиш с поглед, може би вече обърквани с други –
Така той се отдалечавал от обичайното за съгражданите си, по обичаен начин.
Тогава изникнал слух.
Той не бил умрял, защото не бил смъртен, гласял слухът.
Обгърнала го тайна. Сметнало се за възможно
Че освен земното има и друго, че ходът на човешкото
Можел да се промени за отделен човек – такива ми ти приказки се появили.
Но по същото време бил открит и сандалът му, коженият
Осезаемият, износеният, земният! Оставен за онези, дето
Когато не виждат, веднага започват да вярват.
Краят на дните му
Станал така отново естествен. Той бе умрял като всеки друг.

 

(to be continued)

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Песен Осанна Рокфелер“

 

1
Дай богатството на богатите, осанна
Добродетелите на все същите, осанна
Дай на този, който има, осанна
Дай му държавата и града, осанна
Дай Ти на победителя знак, осанна
Осанна Рокфелер
Осанна Хенри Форд
Осанна въглища, стомана и петрол
Осанна Словото Божие
Осанна вяра и печалба
Осанна право и убийство.

2
Дари богатия с милост, осанна
В Твоите ръце, осанна
Дари Твоето милосърдие, осанна
И Твоята помощ на имащия, осанна
Смили се над сития, осанна
Осанна Рокфелер
Осанна Хенри Форд
Осанна въглища, стомана и петрол
Осанна Словото Божие
Осанна вяра и печалба
Осанна право и убийство.

3
Направи щастливия щастлив, осанна
С пълни шепи, осанна
Смей се със смеещия се, осанна
Помогни на силния и направи така, осанна
Че злодеянието му да се увенчае с успех, осанна
Осанна Рокфелер
Осанна Хенри Форд
Осанна въглища, стомана и петрол
Осанна Словото Божие
Осанна вяра и печалба
Осанна право и убийство.

4
Помогни на Твоята класа, която помага на Теб, осанна
С препълнени шепи, осанна
Стъпкай омразата, осанна
Смей се със смеещия се и нека, осанна
Злодеянието му се увенчае с успех, осанна
Осанна Рокфелер
Осанна Хенри Форд
Осанна въглища, стомана и петрол
Осанна Словото Божие
Осанна вяра и печалба
Осанна право и убийство.

1929

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „За строежа на дълготрайните творби“ (2)

 

1
Колко дълго
Траят творбите? Докато
Станат готови.
Докато създават трудности
Са още в срок на годност.

Подканват към труд
Възнаграждават участието
Тяхната същност е трайна, докато
Подканват и възнаграждават.

Полезните творби
Изискват хора
Изкусните
Имат място за изкуство
Мъдрите
Изискват мъдрост
Предопределените за пълнота
Демонстрират празноти
Дълготрайните творби
Са в непрестанно срутване.
Планираните наистина мащабно
Са незавършени.

Несъвършени още
Като стената, очакваща бръшляна
(Тя беше едно време незавършена
Отколе – преди да се качи бръшлянът – гола!)

Още неспряна
Като машината, която е в употреба
Не достига
Но обещава по-добра –
Така трябва да е построена
Творбата, за да трае, както
Машина, пълна с дефекти.

2
Когато трябва да се каже нещо, което няма да бъде разбрано веднага
Когато се дава съвет, чието изпълнение трае дълго
Когато се страхуват от слабостта на хората
От издръжливостта на враговете, от помитащите всичко катастрофи –
Тогава на творбите трябва да се придаде дълготрайност.

3
Желанието да се създават дълготрайни творби
Не бива винаги да се приветства.

Който се обръща към неродените
Често не прави нищо за раждането.
Той не се бори, но иска победата.
Той не вижда друг враг
Освен забравата.

Защо всеки вятър да трае вечно?
Можеш да запомниш сполучлив израз
Доколкото може да се появи отново поводът
Спрямо който е бил сполучлив.
Определени преживявания, предадени в съвършена форма
Обогатяват човечеството
Но богатството може да дойде в повече.
Не само преживяванията
Но и спомените състаряват.

Затова желанието да се придава на творбите дълготрайност
Не бива винаги да се приветства.

1929

 

 

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „За строежа на дълготрайните творби“

 

1
Колко дълго
Траят творбите? Докато
Станат готови.
Докато костват усилия
Те не се развалят.

Приканващи към усилия
Възнаграждаващи участието
Тяхната същност е трайна, докато
Приканват и възнаграждават.

Полезните
Изискват хора
Изкусните
Имат място за изкуство
Мъдрите
Изискват мъдрост
Предопределените за пълнота
Демонстрират празноти
Дълготрайните
Са в непрестанно срутване.
Планираните наистина мащабно
Са незавършени.

Несъвършени още
Като стената, очакваща бръшляна
(Тя беше едно време незавършена
Отдавна – преди да дойде бръшляна – гола!)

Още неспряна
Като машината, която е в употреба
Но не достига
Но обещава по-добра –
Така трябва да е построена
Творбата, за да трае, както
Машина, пълна с дефекти.

2
Така също игрите, които изобретяваме
Са незавършени – надяваме се
А уредите, използвани при играта
Какво са без изхабените места, дължащи се
На досега на много пръсти, местата, на пръв поглед повредени
Пораждащи благородната форма
И също думите, чийто
Смисъл често
Се мени с употребяващите ги.

3
Не започвай да действаш, без преди това
Мислено да си извървял пътя назад!

Питащите са тези
На които ти ще отговориш, но
Слушащите са тези
Които после ще те питат.

Кой ще говори?
Който още не е говорил.
Кой ще влезе?
Който още не е влязъл.
Тези, чиято позиция изглежда незначителна
Щом я погледнеш
Това са
Силните на утрешния ден
Които имат нужда от теб, те
Трябва да се сдобият със сила.

Кой придава на творбите трайност?
Тези, които ще живеят тогава.
Кого избират строителите?
Още неродените.

Не питай: какви ще бъдат те? –
Определи го.

1929