vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Влюбване в Ректора 2

Имате няколко основателни причини
Да се влюбите в мен всяка е основателна
По своему всички щастливи поети си приличат
Първата е че съм ректор
С дама министър на просветата в раницата
Както доскоро бях поет с дама ректор в мешката
Втората е пак че съм ректор
Защото най-добрата поезия се пише
От поети реализирали мечтите си поне отчасти
Третата е че съм властелина на архивите
Аз решавам кой е агент на държавна сигурност
Дори за юлето к. се наложи да реша аз
Четвъртата ласт бът нот лийст е че аз решавам
Кой остава в литературната история аз я пиша
Аз решавам
Ако вече не сте влюбени

Значи сте литературни трупове
Или не съществувате.

Удостоверение № 15073

Едва ли някой ще възрази
Че съм изключителна жена
Поклонници и завистници

Аз имах достатъчен сексапил
За да бъда забелязана
От чека

Останалото е поезия
И архиви на държавна сигурност.

Влюбване в Ректора

Влюбвам се бавно
Неусетно почти
Влюбвам се в ректора
Много видимо аз
По-невидимо ти
Вече стана ректор а все още
Минаваш за поет

Един стар кариерист
Почва в теб да личи
Обяснима развръзка
И естествен процес
Младия кариерист
Всяка сутрин става
Мъничко по-стар
Млад ректор
По ректор поет
На средна възраст
По поет ректор
Спомни си за младия
Поет кариерист

Влюбвам се бавно
Неусетно почти
Влюбвам се в ректора
Много видимо аз
По-невидимо ти
Вече стана ректор а все още
Минаваш за поет

И ме връзват жестоко
Със желязно въже хищни
Малки римички страшни малки
Пораснали комсомолски
Аонсу апаратчици

Погледни ме не гледай
Все към тях все към тях
Ах аз съм твоята влюбена
Читателка ах
Отдавна забравих
Това ахкане под постмодерната ти
Поезия от деведесете

Остави ги самички
Тази вечер поне аз
Имам още постмодерни
Ищяси мераци
Аз имам още
Свита в мен на кълбо
Една зла упорита остаряла
Постмодерна любоф

Влюбвам се бавно
Неусетно почти
Влюбвам се в ректора
Много видимо аз
По-невидимо ти
Вече стана ректор а все още
Минаваш за поет.

Владимир Маяковски „Е, хващай ме със мразовита си хватка!“

Е, хващай ме със мразовита си хватка!
На виелица с бръснача перата ми бръсни.
Да изчезна нека
чужд и отвъдокеански
в беса на всички нощи декемврийски.

Съпругът на Лиля Брик

Казвам се осип
Осип максимович брик
Или ося по-известен съм
Като първия съпруг на лиля брик
Родена каган увековечена от маяковски
Аз издадох на свои разноски неговите
Облак в гащи и флейтата гръбнак

Знаете вица за мен нали
Че съм бивш съпруг на лиля юриевна брик
И на маяковски руското уики достоверно
Информира че от 1918-а живеем с него
Като едно семейство

Любимата ми книга по въпроса е
Какво да се прави на чернишевски
Вълнувал ме е но без драми
Женския въпрос като студент по право
Щях да пиша дипломна работа върху социалните
И правни аспекти на проституцията
Но не я написах оставих нещата
На практиката на брака

За кратко бях юрисконсулт в чекато
Няма и година връзките ми с тогавашното кгб
Нека кажа все пак са силно преувеличени знаете
Дийпстейт теориите за еврейскоболшевишкия преврат
Да евреин съм както голяма част от болшевишките кадри
Преди сталин да разчисти бях в тълпата на финландската гара
При пристигането на ленин в петроград чух
Речта произнесена от бетеера и прочее
Докато ромката якобсон и маяка
Чукаха билярд и пиеха коняк

Нека да е ясно
Доволен съм от скромното си място
В света на брака литературния авангард
И модерното летезе аз бившия
Съпруг на лиля брик
И маяковски.

Полово неутрално ІІ

Немците казват
Че смъртта е мъж
Момичето и смъртта
На немски е
Хетеросексуална двойка

Един немскоговорящ
Евреин допълва че той
Смъртта е майстор
От германия

Испаноговорящите
Българите руснаците
Говорещите португалски
Твърдят че смъртта
Е жена баща ми майка ми
Дон хорхе манрике
Учителката по руски –

Както никога досега бяха
На едно и също мнение
И маяковски и песоа
Бяха съгласни с тях

Израснах с тези езици
Обичам ги моля се на тях
Да говори смъртта

Дано да е тя
Дано да е той
Дано да не е

То.

Познато ли ти е

Познато ли ти е
Усещането когато рибата
Тръгва да кълве опипва
Пощипва подръпва стръвта
Усещаш меката й джука

Познато ли ти е
Еротичното изживяване
Да усещаш как
След миг ще бъде твоя
Още пълна с живот гъвка
Като светлина
И тъмнина от дълбините

Познато ли ти е
Препотяването на дланите
Трепета на кордата
Който се предава
На цялото ти тяло
Прониква до сърцето
Като оптично жило

Познато ли ти е
Рязкото дръпване между
Тремоло и триумфиращ жест
Сграбчващ слънцето от водите
Които са над твърдта
И водите които са
Под твърдта

Познато ли ти е
Внезапното увисване загубата
На напрежение на опнатост
На любов между хищника и жертвата
Оттласването назад
По един от законите
На нютон

Знам
Че ти е познато
Бях рибата.

Полово неутрално

Аз съм чудовище
От женски пол в ранните часове днес
Бях умъртвена с инжекция
В затвор в индиана

Аз съм майка на 4 деца
Четири като заглавно ч
Изглеждам ужасно
Но мъжете ме харесват

Убих брутално
И напълно вменяемо
Бременна жена в осмия месец
Набелязах жертвата в интернет форум
Беше целенасочено
Беше доста рисърч

Баща ми настояваше
Че 4 прилича на заглавната буква ч
Фирмата изиска документ
Че съм стерилизирана
За да получа работата

Мъжете са прасета
Новия искаше още едно дете
Как да стане кажи ми
Шефа иска едно мъжа друго
Но и двамата искат
И ако не им дадеш
Квото искат
Оставаш на улицата

Удуших я значи
После изрязах матката
Оставих я да лежи в локва кръв
Съвсем не беше като по филмите
И не съм сигурна че 4 прилича
На заглавно ч

Занесох бебето
На мъжа си нали това искат
Мъжете баща ми
С неговото заглавно ч
И смрадта на дъха му
Във врата ми

Мъжете са прасета
Мъжете вярват каквото им е приятно
Да вярват заглавно ч
Още едно дете
Сигурност
Че няма да изляза в майчинство

Нищо лично
По пътя за камерата за екзекуции
Коридора ми заприлича
На кокошарник не знам дали съм
Белката прегризала мрежата
Или удушената кокошка

Наистина нямам какво да кажа
За последно.

Когато срещнах тази жена

Когато срещнах тази жена
Вече нямах зъби
Бях на двайсеидве
Тя беше по-голяма от мен
От буржоазно семейство
Беше еврейка
Заведе ме на главната улица
Обу ме облече ме научи ме
Да си връзвам вратовръзката
Плати на зъболекар
Новите ми зъби

Поета е дете
Най-сетне някой
Да се погрижи за мен

Във всеки миг

Във всеки миг
Бъди готов за замяна
На смъртното наказание
С доживотен затвор
Без замяна

Никога не подавай
Молба за помилване.