vs. archives

Случайно попаднах на място, където изненадващо се беше посмяло да се каже публично нещо нелицеприятно за първото лице на българската литература и литературна академия. Първото лице при това, на което току-що бе присъдено поредното кариерно звание по пътя към академично-литературната и кирилско-национална недосегаемост.

Най-изненадващото в ситуацията беше, че посмяването идеше от и се случваше във академично-литературната сфера, където подобно посмяване е смерти подобно. Същата сфера, създавала и обгрижвала с години първото академично-литературно лице.

През 90, когато академично-литературната сфера още беше карнавална, а първото лице беше най-равно сред равни асистенти и старши асистенти, това се наричаше „допосмяване“.

Обговаряне, допосмяване, такъв беше жаргонът.

Допосмяването обаче обикновено се използваше в отрицателната форма на „недопосмяване“, което асистентите и старшите асистенти си вменяваха едни на други в рамките на карнавалния категоричен императив на тоталното допосмяване, тази недостижима, но обожавана Дулсинея.

Не мога да повярвам, но този съботен следобед попаднах на акт на преодоляване (трансцендиране) на недопосмяването от страна на най-смелия някогашен асистент спрямо много по-равния междувременно колега асистент със шведска кралица в раницата.

Днес попаднах на случило се преди двайсет и четири часа автентично преодоляване на недопосмяването!

Дори допосмяване.

Нямаше как да не го акламирам. 90-те вода не стават.

***
Това беше предисторията на съобщение, което получих тази вечер от алгоритъма като позволил си да акламира онзи-онзиденшното сингулярно допосмяване.

Съобщението започваше така:

„Съжалявам, този пост беше първоначално отговор под поредния пост“.

И продължаваше така:

„и се изказах неподготвен, омаскарявайки собствената си стена.“

В далечните 90 читателят-асистент би казал на автора-асистент като на пръв сред равни:

Диалектика на недопосмяването. Дори реторика.

Какви ги говоря! Би го казал първо сам авторът-асистент, изпреварвайки преди да го каже читателят-асистент.

И читателят-асистент би се оставил доброволно да бъде изпреварен в диалектично-реторичното надцакване и би се ограничил да потвърди:

Да, диалектика, дори (или сори) реторика на недопосмяването.

Да, междувременно имаме един най-равен сред академично-литературно първи доц. чл.-кор. кнк (кандидат на нобеловите науки).

Но кого го е страх от доц. чл.-кор., междувременно стокхолмски асистент?

Той е просто смешен превъзбуден нахилен слагач на Павликовски сега, утре на Краля и Кралицата на Швеция.