vs. archives

Неонаталната ранна Вселена първата й стотна от секундата
След първоначалното състояние логически предхождащо пространството
И времето Състояние на минимална ентропия отговарящо на един-единствен
Първоздан квант температурата около сто милиарда келвина или непредставимо
Как можем да говорим за преди при положение че още не е имало време
В единствения по рода си миг който няма вчера защото вчера не е имало пространство
Още по-назад във времето до лимеса на една десет милионно билионно
Билионно билионна част от секундата и един нонилион градуса огнената глава
На топлийка всемирът на Планковата ера времето необходимо на светлината за да измине
Дължина приблизително равна на 0,0000000000000000000000000000000016 милиметра
Каква ще бъде тогава разликата между Космоса и най-малкото тяло в самото начало
Когато времето все още се държи като друго измерение в пространството или накрая
Немислимо бялата математическа точка майката на всички точки пяната на вещество
Разбягващо се в несъществуващо още пространство скокообразно нарастване
На размера на Вселената десет милиона ундецилиона пъти в промеждутъка между 10-36
И 10-34 от секундата след сингулярността времепространството експандиращо със скорост
Надхвърляща скоростта на светлината носейки във взривната вълна различни типове
Екзотични елементарни частици предмет на изучаване от високоенергийната физика
Праначалата на нещата блуждаещи в тепърва създаващото се празно пространство
Светлина струящ в шуплестото нищо поток корпускули с нулева маса и нулев
Електрически заряд за да опишем лъчението изпълвало ранната Вселена да си представим
Как в едно нажежено до бяло флуидно състояние всеки път когато един атом в жичката
На електрическата крушка преди нажежаемия метал да бъде заменен с флуоресциращ
Газ преминава от състояние с по-висока в състояние с по-ниска енергия излъчвайки
Един фотон с нулева маса и нулев електрически заряд Фотоните спонтанно превръщащи
Енергията си в двойки частици материя-антиматерия които веднага се анихилират взаимно
Завръщайки се обратно в светлината после симетрията между материя и антиматерия
Необяснимо спонтанно се нарушила раждайки минимален излишък на всеки милиард
Частици от едната се паднали 1 милиард + 1 частица от другата инфинитезимален ексцес
На материята без който Вселената завинаги би се състояла единствено от светлина
И нищо друго в една йонизирана и недиференцирана плазма от вещество и лъчение
Всички частици непрекъснато се раждали от чиста енергия
И анихилирали превръщайки отново в енергия веществото си
Светлината тогава представлявала преобладаващата съставна част
На Вселената конвенционалното вещество изпълнявало само
Ролята на незначително замърсяване на лъчението баланс
Между процесите на раждане и анихилация в космическа пяна
С температура 100 милиарда келвина около четири милиарда пъти
По-гъста от водата или 30 000 000 пъти по плътна от оловото
Един милиард фотони на една ядрена частица енергията на лъчението
По-голяма от енергията на веществото докато в настоящия еон голямата
Част от енергията се намира под формата на вещество не на лъчение
Доколкото температурата на една течност обикновено нараства
Когато течността се свива можем да заключим че в миналото
Веществото на Вселената е било много по-горещо в края
На първите три минути съдържанието на Космоса обаче било главно
Във формата на светлина корпускули с нулева маса и нулев електрически
Заряд първоначалното съотношение между броя на фотоните
И ядрените частици равно на един милиард към единица Енергията
На всеки фотон обратно пропорционална на дължината на вълната му
Същевременно дължината на вълна излъчена от отдалечаващ се от нас
Източник изглежда по-голяма отколкото при неподвижен това е
Поведението на светлинните вълни в една разширяваща се Вселена
Все по-голямо раздалечаване един от друг на гребените на вълните
Високият тон на връхлитащите тътенът на отминаващите коли
На пътния възел колоната тирове каращи от Китай Библии на български
Сега размерът на Вселената е по-голям отколкото е бил в момента когато
Светлината напуснала например галактиката MACSO647-JD докато наблюдаваме
Много отдалечени галактики ние ги виждаме такива каквито са били
Преди милиарди години сега изстиваща пепел неизбежно взрени
Назад във времето всеки път щом погледнем нощното небе свръхновата
SN 1987А чиято светлина достигна до нас на 23 февруари 1987 г. е избухнала
160 000 г. пр. н.е. тук обаче няма да се занимаваме със светлината излъчена
В последните няколко милиарда години а с дифузния реликтов фон Белия шум
Останал от пяната на Белия кит който дочуваме в Млечния път един
Плосък диск с диаметър 80 000 и дебелина 6000 светлинни години
Със сферична дифузна обвивка от звезди наречена хало с диаметър
100 000 светлинни години инкрустирана в тъмна материя дискът се върти
С 250 км/с размятайки огромните спираловидни ръкави на Галактиката
Ние в Ръкава Орион по-малък от основните ръкави на Млечния път
Между двата големи спирални ръкава Персей и Стрелец в близост
До вътрешния ръб на ръкава ни в Местния мехур на около 8000 парсека
(Приблизително 26 080 светлинни години) от центъра на Галактиката ако можехме
Да я погледнем отстрани вероятно би приличала на М 100 в Косите на Вероника
Без да заемаме някакво особено привилегировано или непривилегировано
Централно положение трябва да приемем космологичния принцип че не сме особени
(Космологичният принцип може да бъде наречен принцип на посредствеността)
Не може да съществува център тъй като всемирът е неограничен Книга І, ст. 1070-
1071 в една претърпяваща взрив Вселена в която всяка галактика се отдалечава
От всички останали които също така не заемат централно място
Най-простата възможна картина на движение в една взривяваща се Вселена
Разбягващите се върху издуващ се балон мравуняци на галактическите купове
Космологичният принцип влиза в сила само при разглеждане на едрозърнестата
Структура на Вселената в мащаб с размери равни на разстоянията
Между галактическите купове т. е. около 100 милиона светлинни години
Според по-нови преценки трябва да използваме три пъти по-голям мащаб
300 милиона светлинни години когато имаме работа с такива огромни разстояния
Самото понятие за разстояние става неясно но космологичният принцип остава
В сила неумолим в яснотата че сме лишени от мястото си в центъра българският
Превод на Първите три минути излязъл през 1984-та обаче добавя към заглавието
На книгата на изповядващия атеист Стивън Уайнбърг едно „след Сътворението“
Може би в духа на времето под знака на автохтонната Велика майка на боговете
Преди това през 70-те изданието в лен на Тит Лукреций Кар За природата на нещата
Изглеждащото твърде мрачно учение изложено с благозвучния език на музите
Един вид намазано със сладкия поетичен мед в прозаическия превод по изданието на Дилс
(Немският му превод на Лукреций излиза посмъртно през 1924 г. с предговор от Айнщайн
Публично признал една година по-рано грешката си по отношение на модела на Фридман)
Послесловът на преводача д-р Марко Ст. Марков започва с мото от Amores на Овидий
И завършва със съпоставка между Епикур и Лукреций единият по-спокоен и разсъдлив
Дори пресметлив другият по-буен и ожесточен в своята критика на човешките страсти
И страхове с много по-голяма твърдост и суровост и с нещо трагично у него Крясъкът
На природата да няма болка за тялото и духът да се наслаждава на едно приятно чувство
Без грижи и без страх не толкова умопомрачение колкото крайна телесна крехкост
Поразително е че преходът от Вселената в която преобладава лъчението
Към Космос в който преобладава веществото се случил приблизително
По същото време когато съдържанието на Вселената започнало да става
Прозрачно за лъчението (изчезването на свободните електрони направило
Вселената прозрачна) през периода на преобладаващо лъчение обаче –
През истинската ера на лъчението – съдържанието на Вселената било непрозрачно
Свободно блуждаещите електрони разджурквали фотоните в гъста матова супа
Непрозрачна нажежена мъгла от материя и енергия гледайки все по-назад достигаме
До момента когато материални частици възникват от чиста лъчиста енергия Monsieur
L’abbé Льометр предполага през 1930 г. че светлината е първоначалното състояние на
Материята Не, това не. Това навежда прекалено силно на идеята за Сътворение (Айнщайн
В Пасадина) според бащата на Големия взрив хипотезата се намира в съгласие
С думите на Исая за Dieu caché скрит дори в мига на космологичното начало
Астрофизиката тъче булото скриващо лика на Твореца в самия миг на Сътворението
Според космолога от миньорската Pays Noir прехранваща се с тъкачество и въгледобив
(На фронта на първата газова атака в затишията между битките Псалми и Поанкаре)
Самите корпускули се изявяват като различни типове лъчение чиито фосили достигат
До нас под формата на реликтов фон пяната на космическия бял шум възобновяваща
От безкрайно време нещата когато тук говорим за времеви промеждутъци
Имаме предвид известен брой периоди през всеки от които един електрон
Прави една обиколка около слънцето на ядрото на водороден атом
А частиците живеят толкова кратко че движейки се със скорост близка
До тази на светлината едва успяват да пресекат разстоянието на едно атомно ядро
Забележителното им свойство асимптотична свобода ще рече че при инфинитезимално
Къси разстояния и високи енергии частиците се държат като напълно свободни
Колкото по-разбираема изглежда Вселената толкова тя изглежда по-безсмислена
Нарасналото значение на физиката почваща да става ирационална (Юнгер, Работникът)
Поставено е местното начало на мирното съвместно съществуване на Сътворението
И една космологична картина на света със стриктно липсващ смисъл на Вселената.

Времето е бавно две минути с асансьора до апартамента на родителите на Теди двадесет години в провинцията разтягането на предпазната решетка на асансьора сгъването на скърцащата хармоника омазнена излъскана от досега на машинални ръце от разсеяни допири на дрехи от плъзгащи се нагоре очакващи сведени надолу оставили нещо зад себе си погледи времето на пътуването с асансьора попива в тъмното дърво на ламперията в патинираните пръчки на предпазната решетка в съня асансьорът излиза през плочата на покрива през гредореда през керемидите изведнъж ярко червени на фона на синьото небе сега разбирам функцията призрачната крехкост на дървената хармоника на предпазната решетка Теди посяга към врата си към връвчицата с ключа и монетката яркостта на керемиденочервеното и дървеснокехлибареното във внезапността на синьото бавно бавно не ми се събужда макар че това е кошмар кошмарът с асансьора сладкомъчителната тегавост на пробуждането независимо дали трае две минути или двайсет години тегавостта на времето когато администраторът сюпервайзърът се е логнал аут или влязъл в хибернация от която се излиза само с рестартиране раздаването на червени капути в общежитието преди изборите на прага на апартамента на родителите на Теди тегавост вискозност праисторическото насекомо в капката смола ключът и стотинката подрънкват на връвчицата докато Теди улови едно от двете стотинката за асансьора ключът за входната врата вече не дрънчи ключът е отделен от монетката вкаран в ключалката монетката остава за лодкаря на черната река подрънкване на дзен-будистки дрънкулки прещракване като от изтегляне на затвор на огнестрелно оръжие шумовете на прага шумовете на достъпа за тези две минути на пътуването с асансьора имам време да си спомня за психическото заболяване на Теди за черното слънце на безкрайните провинциални лета баща му отдавна беше починал но той отиваше при него когато години по-късно случайно го срещнах в София на жълтите павета тя ги нарече златни веднага се поправи нямаше видими признаци на лудост както нямат видими признаци провинциалните лета докато бавността на времето не съвпадне с някое видимо слънчево затъмнение

За първи път минавам
Толкова близо до теб
В далечината в ореол от мараня
Комините на топлоелектроцентрала

След дълги години изкопна работа без удар на камък
На скала градежът стъпва върху всекидневното вечно свличане
На пясъка със суха трезвост просмукващ всичко по-силен дори
От мравките колонизиращ порите всеки косъм до корена му
Внезапно изплуване от дюната на пустинен прелетен скакалец
Зад гърба разтопеното олово на океана по-бял от самия пясък
После самозариване обратно на заден ход ала някакъв всемогъщ
Показалец на огромна видима ръка на божество те изравя отново
На повърхността лодката която ще отведе на дъното очаква
Пълна с пясък чак до седалките можеш да се изпънеш възнак
В цял ръст в нея в мекота която нежно засмуква кротко поглъща
Пътуването към дъното на пясъците вече може да започне
Макарата е прост механизъм разновидност на лост Който
Свързва горния и долния свят в нея има нещо от трапецовиден бог
Нощна пеперуда паднала в стъклото на угаснала газена лампа
Даване на знак със самоделна факла от напоени с кайсиева ракия парцали
В нажежената до бяло светлина отвред отразявана от безчет пясъчни огледала
Невидим знак че си се предал работиш за кофа питейна вода знак за това
Което ще се роди от труда от всенощното изгребване на влажен пясък
Дори да се издърпаш на горния свят високо в тънкия слой привидност и сияние
Под който се разстила бездънното царство на плаващите пясъци
Продължаваш да вървиш в илюзионистично прецизния пейзаж
Сред преплетените коренища на върби на които си виждал само върховете
Да стърчат над оттеглилите се сега води неведомо защо след толкова години

Врязана в оловни небеса
Над прашното шумолене
На царевично поле
Бетонно знамение
За отложена благодат.

21 април 1985 г. – резиденция „Лозенец”

Тук почти всички другари, които започнаха, казаха нещо за това какво са помогнали на юбиляра, за да стигне той до днешното чествуване. Може би и аз да започна с това…? Защо и аз да не кажа нещо?

След Априлския пленум на Централния комитет (1956 г.) стана нещо като взрив и в партията, и във всички сектори на нашата работа. И всичко под знака на априлската линия. По едно време ние се смутихме: какво става? Това, което не сме мислили, то излезе на повърхността.

Така беше и в областта на младите поети, писатели журналисти, художници и пр., и пр. И имаше голяма опасност ние да изостанем. Те отидоха напред, тръгнаха по нови пътища, които ние даже не сме сънували. Какво да правим? Ясно е: или трябва да дадем ход на всичко това, или, в края на краищата, ние да си отиваме.

И аз по отношение на младите поети и писатели приложих една такава тактика: тези, които бяха най-талантливи по моя оценка тогава, аз ги събрах – писатели, художници, артисти (артистки нямаше). От тях само един измени. И в Боровец сме се срещали и т.н., и т.н.

Това не беше продиктувано от желание аз да им помогна, а да ги задържа. (Весело оживление.) Защото иначе ще се удари по престижа на тия, които начертаха априлската линия.

Ето, виждате каква тактика съм приложил тогава. Така че ако той не можа да разгърне всичките си сили, вероятно може да има и такъв въпрос към него, то задръжката стана по моя инициатива. И причината е тая, другари. Някои ще кажат: „Ами как е възможно това?“. Възможно е. Аз ги събрах, поговорихме си.

Няколко пъти се събирахме и момчетата (и момичета имаше тогава) се укротиха и оттам тръгнаха напред.
Така ли беше, Любо?

ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ:
Точно така беше.

ТОДОР ЖИВКОВ:
А ти по едно време какви стихове пишеше – майка плаче! (Весело оживление.) Но всичко се оправи, тръгна и ние сме щастливи сега да чествуваме един вероятно изключително талантлив поет. Не аз съм, който трябва да дам оценка, не съм специалист, но всички ние сме убедени в таланта на др. Левчев. Но вие вероятно сте чувствували през целия тоя етап, че по отношение на др. Левчев се положиха доста усилия и ние сме го изпитвали на много места. Така че му знаем и зъбите – на какво е способен той като общественик и т.н., и т.н.

Но, както казват, „господ дава, но в кошара не вкарва“. Зависи от човека. Другарят Левчев оправда доверието на Централния комитет на нашата партия, на Политбюро, на Секретариата на Централния комитет и лично моето доверие, което аз винаги съм имал към него.

Но аз не знам на каква тема да говоря сега. Напоследък, другари, аз се занимавам с въпросите на икономиката и с външните проблеми, а в духовната сфера – само частично. Просто в изключително динамично време живеем и аз не мога да се освободя от икономическите, от стопанските проблеми. Просто затъпях от тия икономически, стопански проблеми. А и международните проблеми са изключително тежки. Изключително динамично време, много противоречиво и опасно. Но, честна пионерска, в скоро време аз ще започна вече да следя и духовния живот в България. Вие сами разбирате, че не съвсем съм откъснат, но… Напоследък започнах да ходя на театър, от време на време гледам филми, много рядко, но гледам някои филми. Рядко се срещам с вас, с другите отряди на нашата творческа интелигенция, но ние всички тук сме млади, ще имаме време тепърва да се срещаме, да разговаряме и аз постепенно ще гледам да се освободя от това изключително голямо напрежение във връзка с развитието на нашата икономика и…

Какво ще бъде мястото на българската литература, на българското изкуство, в това число и на българската поезия при всичките тези вътрешни и международни процеси – тези въпроси вие сте ги обсъждали на априлската дискусия. Аз не можах да намеря време да се запозная, но общата оценка е, че е минала изключително добре. И даже тази последна дискусия още един път потвърждава, че ние разполагаме с изключително добро ръководство на Писателския съюз и с добър председател на Писателския съюз.

Така че ние сме били и сме спокойни по отношение на работите на нашите писатели. Няма нищо, което да ни тревожи. Абсолютно нищо! Линията е правилна, насоката е правилна. Винаги в работата има и някои трудности, явяват се някои особени случаи, но това не може и не бива да ни изважда от равновесие. Дай боже във всички социалистически страни да има такъв отряд писатели, тясно сплотени с партията, с народа, каквито са българските писатели и не само писателите, а и цялата наша творческа интелигенция.

Другари,
Когато другарят Левчев ме покани, аз искрено се зарадвах не толкова, че ще чествувам него, ние с него се срещаме постоянно и се чествуваме, а че ще се видя тук с толкова хора. А що се касае до нас, ние сме вече и лични приятели с него. Така че аз знаех, че той ще ме покани, но че толкова хора ще покани – това не предполагах.

Така че благодаря, че имам възможност, защото към края на май нямам възможност да се срещна с вас, другари.

Наздраве на всички вас! (Бурни, продължителни ръкопляскания.)

ТОДОР ЖИВКОВ:

Аз ги събрах, поговорихме си. Няколко пъти се събирахме и момчетата (и момичета имаше тогава) се укротиха и оттам тръгнаха напред.
Така ли беше, Любо?

ЛЮБОМИР ЛЕВЧЕВ:

Точно така беше.

Из „Приветствие на другаря Тодор Живков по случай 50-годишнината на другаря Любомир Левчев“, 21 април 1985 г. – резиденция „Лозенец”

Моето поколение се самоназова „априлско“. В буйните младини ние си избирахме името, като гражданите с „помътено съзнание“, както сега се казва, търсехме най-славното, най-достойното име – за цял живот и за след това. Но още от самото начало и винаги ние сме влагали в това прозвище само един-единствен смисъл – генералната линия на Партията и първия партиен ръководител в едно неразривно тъждество. С доста светла дискретност в думата „април“ ние винаги сме влагали и влагаме обичта и възхищението си към другаря Тодор Живков. Тази обич не е патент само на нашето поколение, напротив точно тя ни приобщава към всички поколения, тя ни е и най-здравата връзка с народа. Не е тайна нито за приятели, нито за врагове, че нашата съвременна българска поезия е пълна с този символ и синоним – Април. Това са нашите най-хубави стихотворения и никой никога не ще може да ги заличи от българската литература, нито от световната.

Другарят Живков е човек, който излъчва вдъхновение. Той има способността да вниква в същността на нещата независимо от това колко бляскава или непроницаема е повърхността им. Той познава хората не само по име, а по сърце и грижовно проследява съдбата им. След историческата 1956 година другарят Тодор Живков се извиси като партиен вожд от ленински тип и същевременно като първи ръководител, отговарящ на нуждите на новите исторически хоризонти. Това е велико достижение на нашата славна Благоевско-Димитровска българска комунистическа партия. Защото тежко и горко на революционна партия, която няма своите обичани от народа и достойни за идеала ръководители.

Ние много пъти с гордост сме виждали с какво признание се ползува другарят Тодор Живков и сред писателите от цял свят. Веднъж, след лична среща с ругаря Живков, президентът на Академия „Гонкур“, знаменитият Жан Ерве Базен, заяви: „Това е изключителен човек. Колко е несправедливо, че вашата малка България притежава такава огромна личност. Такава личност е нужна на моята велика Франция.“ Веднага реагирах на Базен, че е излишно да си прави устата, че за да има такава личност, значи България и българският народ не са толкова малки, колкото си мислят някои.

Благодаря Ви, другарю Живков, за вдъхновението, което сте ни давали.
Благодаря Ви за мъдростта, благодаря Ви за грижите.
Благодаря Ви, че сте ни търпели, когато сме грешили или когато тъй често повтаряме Вашите думи и с това може би ги принизяваме. Във Ваше лице благодаря на Партията и на България.

21 април 1985 г., резиденция „Лозенец“

гражданите с „помътено съзнание“

Слово на Любомир Левчев на срещата в резиденция „Лозенец“ по случай неговата 50-годишнина, 21 април 1985 г., резиденция „Лозенец”