vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Един Камбуров – два прочита (на явлението Георги Господинов)

 

1) „Първолични носталгии. „Възвишение” от Милен Русков и „Физика на тъгата” от Георги Господинов“:

„Май малко място остана за «Физика на тъгата» на Георги Господинов, но това не е роман, дето да му трябва критика, че да се случи.“
Ню Йорк

в. „Култура“ – Брой 35 (2697), 19 октомври 2012

 

2) „Тъгите ни в неволи: Физика на тъгата от Георги Господинов“:

„повторното ми четене на “Физика на тъгата” във връзка със световния успех на романа.“
[Без място, предполага се Дъблин]

в. „Култура“ – Брой 45 (2837), 25 декември 2015

 

ПП. Какво се е променило между двата прочита, освен триумфиращата медиално-пазарна оттатъшност на явлението Георги Господинов? Но той започна да се превръща в това още в края на 90-те, нима Камбуров чак сега забелязва това – „във връзка със световния успех“?

В едно Камбуров е напълно прав и пределно експлицитен: на Георги Господинов (отдавна вече) не му трябва критика, за да се случва.

Случва се изцяло и без остатък в медиално-пазарното.

Но нима за препотвърждаването на това са необходими 4 вестникарски страници литературна критика?

Или може би това (вече) не е литературна критика, каквато на Господинов (отдавна вече) не му трябва, както Камбуров добре знаеше още през 2012-та?

Но защо тогава Камбуров прави това?

 

 

 

Танкерът. Работникът и смъртта

 

Tankerat

Езра Паунд „Ité“*

 

Вървете, мои песни, търсете похвали от младите и нетолерантните
Търсете компанията единствено на влюбените в съвършенството.
Заставайте винаги под твърдата Софоклева светлина
И с радост приемайте от нея своите рани.

 

 

*Ite (лат.) – от Ite, missa est, буквално „Вървете, пратени сте на мисия“, заключителна фраза на католическата литургия (б. пр.).

 

 

 

Корпорацията

 

Навръх Бъдни вечер
ДС мероприятия

Аз, Владимир Сабоурин
Призовавам към нарушаване
На етническия корпоративен мир

 

 

 

Melencolia & Usuria

 

Време е
За Меланхолия и рентиерство 2.0

Връщане към корените

 

 

 

Смъртта и момичето

 

Виждам те от птичи поглед сред руините на детството си
Как се озовахме тук аз ли те доведох прости ми, прости ми
Толкова мъничка приседнала зъзнеща на изронено стартово блокче

На изоставен открит басейн като смаляващото се телце на сбогуващ се
Родител застинал в крехкостта си от когото ме отнася някакъв вихър
Прости ми, прости ми любов моя смъртта е от мъжки род.

 

 

 

 

 

Любезността и тъгата на стоката е подигравка с нас

 

Любезността и тъгата на стоката е подигравка с нас
Същинските господари на този свят свързани
Със стихиите на смъртта кръвта и земята
В най-голямата самота между бетон и въображение
Огромната трагедия на мечтата
В превитите рамене
Революционна дисциплина
Тъждество на труд и битие
Биволи с вулканично червени очи
Родени в ландшафт от лед и огън
Чакащи на прелеза да минат оттатък
Колективен грохот
Под флуоресциращия блясък на студена светлина
От страната на призмата
Където лъчът вече е разложен
Без други знамена от облечените върху телата
На незнайно царство незнайни войни
На безименния труд в отдавна
Изоставени фабрики и работилници
Странна смесица на стриктност и опасност
Господстваща раса на свръхчовеци и термити
Опитомяващи земни пчели и метали
Кентаври от човек и машини
Слезли при буталата
Единство от експлозия и прецизност
Водени от феромони
По-диви и невинни
От грохота на забравени каменоломни

 

 

 

 

Излезе от печат „Работникът и смъртта“

IMG_2816

Издателство Small Stations Press, редактор Ани Илков, дизайн Яна Левиева

Кирил Василев „Какво тогава?“ (17.12.15)

 

 

Нищо
нищо съществено

не можем да не мислим
за нищото след нищото

нито да забравим детството
когато побеждавахме света
с няколко думи

изгубихме Бог
решихме че светът е абсурден нечовешки
героично се бунтувахме срещу това
но ето че вселената днес
изглежда човешка
твърде човешка
безпомощна и смъртна като нас

ако Хераклит беше наш съвременник
щеше да каже
човекът живее смъртта на вселената

време е
да се учим на състрадание към слънцето
съзвездията черните дупки

 

 

 

 

Ad Господинов или Към носталгията по капитализма

 

След полувековния преход от социализъм към капитализъм (вж. Х. Христов Империята на задграничните фирми) вече никой по тези земи не може да се прави на невинен защитник на капитализма.

Още по-малко в потребителски дружелюбно обърнатата към глобалния пазар провинциална форма на борец срещу носталгията по социализма.