Архилох 15 W
Съюзникът, Главке, приятел е само докле той се бори за нас.
Съюзникът, Главке, приятел е само докле той се бори за нас.
Ако главата му и членовете му красиви
Хефест бе увил в тъй чист саван …
С копието си изкарвам хляба ръжен, с копието изтънченото
исмарско вино и за пиене възлягам на копието облегнат.
Нищо не е ненадейно вече, неоспоримо нищо
достойно нищо за дивене откакто Зевс на Олимпийците бащата
от пладнето направи нощ като сиянието на светлината
на слънцето съкри и бледен страх налегна хората.
От този час възможно всичко стана достойно за вяра
сред човеците. В почуда не изпада вече никой
щом види сухоземни твари с делфини да разменят паша
в морето и ревящите вълни са по-желани за родените
на суша, за обитателите морски – обраслите с дървета планини.
… Архенактид …
… син на …
… за сватбата …
…
…
…
… на човеците
…
по Дикс
На преден план по-преден е знаем
Трудно представим точно в този
Занаят с телефонна слушалка
В ръка с пряка връзка в погледа
В мутренски интериор чийто
Копнеж по тъжна красота
Делово си уловил като слушалката
Към белия свят късния капитализъм бързо
Схванатата красота на меланхолията
Само не извръщай поглед назад
Там на барабаните е ужасно родният
Ухилен до ушите негър.
Между смъртта на Сад
И смъртта на Ботев
добре образован лишен от наследство
наемник един от 99-те процента
Вече нямаме прошки
не ни съдете строго
той паднал от колелото
наранил се кървял
ключицата била изместена
с четири сантиметра припаднал
толкова съм стерилна
не се чувствам
нямам нужда от никого
имам си вещите
някога майка ми
била заразена с нас
детето е забравено от сутринта
лудата играе в парка
да си взимаш тази болка обратно
не става дума за меланхолия
или пък тъжене
това ми е мястото за умиране
не го пипай
нещата отстрани биха били ужасни
виждам всичко крия го
ти си страшна планета избодено яйце
улей по който се стича кръв
болнична мозайка на която се откривам
Зла зла зла вечер
Егото ми е машина за убиване
Докато лежа на паважа
съм щастлива че някой
ме мрази повече