Архилох 143 W
…
… ще бъда …
… мисли …
… все някога
… да понася
…
… ще бъда …
… мисли …
… все някога
… да понася
Никой не е от съграждани тачен, не се радва на почит, щом веднъж си отиде.
Много по-скъпо за нас е, по се стараем за благоволението на живия,
докле самите сме живи. А най-зле се отнасяме винаги с мъртвия.
На боговете всичко (остави). Възправят често от злощастие човеците
отново, когато те лежат на черната земя.
Често ги повалят, карат устояващите твърдо на краката си
по гръб да паднат. Сполитат ги тогава многобройните злини
лишен от сила на живота човек залутва се с блуждаещ дух.
защото тъкмо от приятелите оставяш се да бъдеш удушен.
…
…
…
… страх те е, макар че досега тъй храбър бе …
… страх те е …
… поставен …
… на кура
… аз (съм) прав
…
… ти отклони
… ще защитят
… ти получи
…
…
… града
… та нали мислиш
…
…
…
… красиво
…
…
…
… Набъбна му оная работа …,
като на добре охранен катър от Приена.
Както тракиец или жител на Фригия бирата смучат с тръба
правеше така и тя наведена напред.
Аз съм, да, аз съм на Ениалий слуга, господаря на бойния крясък
и на Музите дарът пленява ме, поназнайвам нещо от това.