Архилох 191 W
Да, жажда такава любовна се вчепка потайно в сърцето ми
голяма тъма над очите изля
всяка отчетлива мисъл от гръдта ми плячкоса.
Да, жажда такава любовна се вчепка потайно в сърцето ми
голяма тъма над очите изля
всяка отчетлива мисъл от гръдта ми плячкоса.
Много слепи змиорки пое ти.
Ти, със загорелия избръснат гладко задник!
Ти, маймуно, с подобна брада…
В една ръка тя носеше вода,
измамната, в другата обаче огън.
Татко Ликамбе, ти какво науми си?
Кой ли обърка така твоите помисли
с които доскоро тъй се гордееше? Ето сега
Как ти пред съгражданите яко ставаш за смях.
„След 9 години мълчание…“
„…с нова стихосбирка напролет“
Нищо ново. Мислех да подмина това, което се повтаря с нарастваща похватност от рекламната кампания около „Естествен роман“ от края на 90-те насетне.
Но:
„Той посочва също, че е роден в един ден и със Стоян Михайловски, авторът на химна за Кирил и Методий и на прословутото „Не щъ!“, което пишел върху поканите, изпращани му от Фердинанд.“
Това ми идва в повече. Нагло е въплътеният конформизъм с всички власти сам да се сравнява с мистика сатирик.
Вярно е, че с нетърпение очакваме скоро да напише новия химн на всичко мило и родно.
Под маската на Българския меланхолик той винаги пише Щъ!
… възнамерявайки към Деметра да протегна ръце…
безмилостно
… голям …
… робски …
…
…
…
…
…
…
… жена …
…
… много …