Из Ернст Юнгер „Горски пътник“ 7
Никой не знае дали няма още утре да бъде причислен към група, стояща извън закона.
vs. archives
Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte
08.06.2016
Из Ернст Юнгер „Разходка в гората“ 6
При големи опасности спасителното трябва да се потърси по-дълбоко – при майките. При това докосване се освобождава първична сила. Властите на времето не могат да й устоят.
08.06.2016
Из Ернст Юнгер „Разходка в гората“ 5
Изравняването и сриването на образите предхожда борбата за власт. Това е основанието, поради което се налага да разчитаме на поетите. Те начеват сриването, включително и това на титаните. Въображението и заедно с него песента са неразделна част от разходката в гората.
08.06.2016
Из Ернст Юнгер „Разходка в гората“ 4
Присъстваме на състезание на духове, които спорят дали е по-добре да побегнат, да се скрият или да извършат самоубийство и които при наличието на пълна свобода вече обмислят с какви средства и хитрини да се сдобият с благосклонността на низшите, щом настъпи господството им.
08.06.2016
Из Ернст Юнгер „Разходка в гората“ 3
Дали е възможно едновременно да останем на борда на кораба и да си запазим собственото взимане на решение? Това е същинският въпрос на нашето съществуване.
08.06.2016
Из Ернст Юнгер „Разходка в гората“ 2
Авторството е само другото име на независимостта.
08.06.2016
Малка история на мълчанието. Успоредни животописи
1) http://grosnipelikani.net/modules.php?name=News&file=article&sid=327
2) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2015/05/25/хроника-на-едно-мълчание-приписка-към/
3) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2015/07/13/ние-очевидно-понасяме-себе-си-чудесно/
4) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2016/05/28/отговор-на-коментара-на-миглена-никол/
5) https://vladimirsabourin.wordpress.com/2016/06/07/друго-обяснение-до-проф-а-кьосев/
07.06.2016
Из Ернст Юнгер „Разходка в гората“
Казването на самотно „не“ няма да разклати противника, но променя този, който се е решил на „не“.
07.06.2016
Друго обяснение. До проф. Александър Кьосев
Уважаеми проф. Кьосев,
В текст на стената на профила Ви във ФБ изказвате редица твърдения, които не отговарят на истината. Наричате това „едно обяснение“.
Налага се да дам друго обяснение.
Разговорът, който Вие наричате „личен“, категорично не бе такъв.
Той се проведе в присъствието на Ани Илков, Силвия Чолева и Яна Букова. „Аргументът“ Ви, който според мен си е чиста проба инсинуация, може и да е бил „личен“, но не бе казан в личен разговор.
Не говоря за „своя хуй“, както предполагате в слабо четене, че дори и гнусливо се гневите, а използвам идиома „за какъв хуй“. Пишката не е моя, уважаеми колега, а на родната Ви българска идиоматика.
Казаното от Вас не беше „частно“ – бе казано пред трима присъстващи български литератори на публично място, каквото е заведението Синият лъв.
Не знам за какъв хуй Ви беше нужно това, но бях длъжен да отговоря на публичната Ви инсинуация пред мои колеги литератори.
Не съм търсил Вашето говорене, в последно време по-скоро Вие търсeхте моето в наистина лични разговори по телефона, защо, не знам. От тези наистина лични телефонни разговори с Вас не смятам да „използвам“ нищо като „публичен факт“.
Другият разговор, протичащ в публичното пространство, не е академично мероприятие, ръководено от Вас, за да ми казвате в 1 л. мн. ч., че „прекратяваме говоренето“.
Аз ще преценя кога да го прекратя, проф. Кьосев.
И накрая: добре знаете и сте го заявявали както лично, така и публично, че аз не съм „разни хора“.
С уважение,
проф. Владимир Сабоурин
06.06.2016
За назидание на местните 1
За назидание за написването на „Сбогом, ЛВ“, бях уведомен от компетентните органи, че А. Кьосев и М. Николчина няма да проведат планиран разговор за „Работникът и смъртта“.
Какъвто разговор за „Работникът и смъртта“ е щял да се проведе, в случай че не бях написал „Сбогом, ЛВ“.
Shit, I’m impressed, както казва блондинката Мелани в „Джаки Браун“.
Впечатлен съм, че сте възнамерявали да проведете разговор за „Работникът и смъртта“!
Впечатлен съм, че „Сбогом, ЛВ“ Ви е отказал да проведете разговор за „Работникът и смъртта“!
Впечатлен съм, че „Сбогом, ЛВ“ си е свършил работата, щом сте се отказали да говорите за „Работникът и смъртта“.
А „Работникът и смъртта“ ще си свърши работата и без да проведете разговор за него.
Нещо повече: за какъв хуй ми е Вашето говорене за „Работникът и смъртта“, ако цената на това говорене е мълчанието ми?
Предпочитам Вашето мълчание пред необходимостта аз да мълча, разплащайки се по този начин за Вашето говорене.
