vs. archives

Вчера, 13 юни (понеделник) Силвия Чолева НЕ беше изключена от Катедра ЛВ.

До появата на прессъобщение от страна на Катедра ЛВ, опровергаващо НЕизключването на Силвия Чолева, ние, неакадемичната ФБ паплач, можемЕ да се поздравим с победа, нетеоретична, разбира се, неакадемична, популистка, съпротивляваща се на (властта на) теорията, но все пак победа.

Работя от повече от 20 години в академията и за първи път ми се случва да видя на живо как една Катедра НЕ успява да разкъса някого, нарочен от катедрената глутница.

Това НЕ може да е истина!

Но изглежда е, нещо повече: наблюдава се паника в Катедрата, вече зле прикривана от господарите на мълчанието. Основните приватизатори на обществения ресурс на „Литературен вестник” изглежда са на път да оставят изсмуканата до последно черупка, правейки се за пред хората, че пускат кокала.

„Кокал” обаче вече няма, изсмукан до последната капка мозък от приватизаторите на 90-те.

Катедреният Баш Касапин (вж. „Отрязването на Силвия Чолева е симптом за парализата на професионалната солидарност сред журналистите”, transmedia.bg) и литературните асистенти ще останат сякаш единствените да си играят с останката ЛВ, захвърлена от Баш Приватизатора.

Следете редакционното каре на ЛВ.

По непотвърдени данни, които не се основават на съобщение до медиите на редколегията на ЛВ (станаха много плахи към „своите” медии, защо ли?), на днешното Катедрено заседание НЕ е взето решение за изключването на Силвия Чолева от ЛВ.

Защо, колеги? Нали имаше пълно единодушковство и хъс по касапски, кво стана??!

Нали теорията трябваше да победи с единогласие недопустимата литературна съпротива срещу теорията, изхождаща от Силвия Чолева?

Знам, че имате хиляди отговори на хиляди плата, но ги пазите за последния довършващ неакадемичните селяндури удар, когато гордо ще заявите, целите в бялото на теорията, че никога не сте смятали да изключвате Силвия Чолева от Катедрата, а само малко такова сте искали теоретично да я посплашите, да я дисциплинирате академично, да я ошушумигите като себе си.

Давате заден ход, колеги. Защо? В академията не се прави така, добре го знаете. Това е недопустима литературна слабост, която проявявате вероятно под натиска на ФБ паплачта, която почна да се интересува от академичните Ви потайности.

Младите, младите, те да са живи с будатайм мъдростта си на нащо, докато Вие заседавате, напълнили гащите пред събитието, че най-сетне Ви обръщат внимание отвъд академията, че най-сетне масите започват да се интересуват от високата Ви теория и да задават некои други въпросчета.

Чуваме поредното Ви гузно и страхливо НЕ (няма да изключваме Силвия Чолева в този неподходящ момент, нека дойдат зверовете на лятото), което искате да пробутате като висока, свободна литература.

То е чиста проба катедрени врътки на подвила опашки глутница.

Баш касапинът ще трябва да почака друга сгода за любимите му дреболии по касапски.

„Цялото лято ще мине под знака на събитието, но то няма да се случи”.

Мотото към този текст в очакване на новината от щабквартирата на ЛВ е от Илиян Шехада, който в този прекрасен дъждовен ден за БГ демокрацията сподели следното:

„Иво Димчев ще е пее на парада на 18- ти, Литературен вестник прилича на свита зеница, с разкъсан свивачен мускул, времето е кофти, приятно замаяно ми е щото си пуших от нащо – цялото лято ще мине под знака на събитието, но то няма да се случи, а единственото, което ме вълнува днес е едно якенце на G star.”

Блазе им на младите.

Както знаем от „Възпитание на чувствата”, така са се чувствали младите и в Париж около революцията от 1848-а.

Ние, старите, вече не разполагаме с времето за всички тези приятни неща. Е, след като разберем дали Силвия Чолева е уволнена от Катедра ЛВ, може и ние да пафнем малко от ващо и да обмислим свещенотрезво следващите си стъпки под обичайните по тези земи съзвездия на неслучващите се събития.

By the way, имам якънце G star, купено преди години от чаршията на В. Търново. Ако проявявате интерес…

Нося го, но можем да се споразумеем с оглед на по-значителните цели около неслучването на случването.

Но сега очакваме новината за академичното уволнение на Силвия Чолева. После пак ще говорим за сладостите на възпитанието на чувствата.

Романът, който тече в момента не е „Възпитание на чувствата“, а „Процесът“.

Днес, 13 юни 2016 г. на заседание на Катедра Теория на литературата, пардон, редколегията на ЛВ ще се вземе решение за изключването на Силвия Чолева.

Ето имената на единодушковците, проф., доц., гл. ас., ст. ас. и ас., които ще вземат това решение:

Амелия Личева (гл. ред.)
Пламен Дойнов
Йордан Ефтимов (гл. ред. в сянка)
Ани Бурова
Камелия Спасова
Мария Калинова

Аз, Владимир Сабоурин, искам публично да заявя, че смятам случващото се за обичаен в академията случай на катедрена глутница, нахвърляща се върху нарочена жертва. Преживявал съм това и не го пожелавам на никого.

Литературата обаче не е място за катедрени глутници или ченгеджийски мероприятия.

С теб сме, Силвия.

Зачестяват съобщения за пострадали от ФБ чистката, подготвяща утрешното заседание на редколегията на ЛВ.

Предлагам създаването на Фонд на Жертвите на Чистката преди Екзекуцията.

Основна цел на Фонда ще бъде разяснителната работа с жертвите, целяща внушаването на идеята, че има живот отвъд ЛВ.

(С терапевтична цел няма да бъде съобщавано на жертвите, че този живот не включва рецензии за книги, представяния на същите в медиите и печеленето на литературни конкурси. Фондът за съжаление няма да може да покрива тези щети.)

Но има живот и извън ЛВ.

Спомняте си началото на „Криминале”, нали?

Двама сладури неудачници правят обир на заведение за бързо хранене. Те са интимна двойка, те се обичат, те нямат никакво намерение да се захванат с каквато и да било daytime job.

Прилики и разлики с ЛВ?

Какви прилики, ще си кажете, две непресичащи се сфери на света. Те определено не са неудачници и усилието им да не бъдат е видимо отдалече, предимно в медиите или по коридорите на университетите. Не са и чак сладури (с изключение на Йордан Ефтимов, разбира се).

Не са и интимна двойка, макар че практикуват все по-последователно академичната ендогамия. Обичат се, може би? Хм. Не ми говорете за обич в академията, работя там.

Нямат намерение да работят работа на щат? Не, това правят. Дори натъртват: работа, работа – щом случайно се натъкнат на някой отнесено шляещ се пред стенвестника им поет, дошло му да се изцепи.

Заведение за бързо хранене? О, не, би било липса на добър вкус. По-скоро суши, френска сладкарница.

Само разлики!

И една-единствена незначителна, пренебрежима прилика: открадването на „Литературен вестник”.

Всички да запазят спокойствие, това е обир.

В навечерието на предстоящото изключване на Силвия Чолева от редколегията на ЛВ получаваме съобщения за започнала чистка (засега само във ФБ) от страна на членове на редколегията спрямо „несвои“ и очевидно нездрави читатели на „Литературен вестник“.

Изчистените, изтрити или блокирани, вероятно са допуснали прояви на видима и наблюдаема във ФБ laesae maiestatis (оскърбление на величеството) на някой от неприкосновените редактори на ЛВ.

За разлика от тях Силвия Чолева е homo sacer, който е препоръчително и императивно да бъде прикосновен и изключен от редколегията на ЛВ (очаквайте събитието утре, 13 юни).

Призовавам към избягването на паника при установяването, че сте изтрити или блокирани от редактор на ЛВ.

Все още това не означава, че ще има физическа чистка сред „несвоите“ читатели на ЛВ.

Е, може за обозримо бъдеще (едно поколение) да забравите за рецензии за ваши книги, разговори в медиите за тях и, разбира се, спечелването на каквито и да е литературни награди.

Но това не е достатъчна причина за паника.