vs. archives

Изпращането на анонимно писмо, изпълнено с обиди, представляващи престъпно деяние, до съпругата на един от участниците в дебата около ЛВ, извежда случващото се отвъд всички тънки червени линии на допустимото в един публичен дебат.

Оттук насетне запазването на мълчание по публичния дебат около ЛВ започва да е равносилно на съгласие с формата на действие на подателя на анонимното писмо до съпругата на участик в дебата.

Негласно съгласие, че е редно съпругите на участниците в дебата да получават анонимни писма, изпълнени с обиди, представляващи преследвано от закона деяние.

Изразих публично твърдението си, че гнусното анонимно писмо до съпругата ми е с авторство, изхождащо от тесния семеен кръг на настоящ редактор на ЛВ.

Вече предприемам стъпки за доказването на това твърдение по съдебен път.

Междувременно въпрос на лично достойнство на визираните в твърдението ми е публично да го опровергаят.

Запазването на мълчание по този въпрос вече не може да се разглежда като чисто юридическа предпазна мярка.

Готов съм да отида на съд с автора на гнусното анонимно писмо до съпругата ми.

Успоредно със задвижването на необходимите процесуални действия ще настоявам публично да се вземе отношение от страна на редколегията на ЛВ по казуса с анонимното писмо до съпругата ми.

За всеки трябва да е очевидно, че получаването на анонимно писмо от съпруга на участник в дебата около ЛВ не може да бъде четено извън контекста на участието му в дебата.

Публичното мълчание по този въпрос е недвусмислена форма на открито съучастничество с автора на анонимното писмо.

На паметта на María Luisa Sabourín, нотариус

Пред мен на бюрото ми в тази прекрасна бистра сутрин лежат два ценни ръкописа:

1) Пликът на анонимното писмо до съпругата ми, с по мъжкарски четлив и напорист, но все пак Жена-Ми-Винаги-Казва-почерк;

2) Не по-малко ценни – с многозначителните си посвещения – екземпляри на Жена Ми Винаги Казва и Сърцето Не е Създател.

В ранния следобед първият – по-ценният все пак – ръкопис вече ще бъде на бюрото на адвоката ми.

Също все пак ценните с ръкописните си посвещения екземпляри на Жена Ми Винаги Казва и Сърцето Не е Създател също ще бъдат вече не мое, а специализирано четиво.

Преди да се разделя с екземплярите си, в пристъп на носталгия по един никога несъществувал поет и човек, искам да цитирам ръкописното посвещение:

„На Сирма
и Влади –
двойно приятелство
– нека завиждат!
Й
26.03.2012”.

Интересно, трогателно, нали?

Но ще се наложи да се разделя с този екземпляр.

Минаха 16 часа откакто публично заявих във ФБ и в блога си, че Сърцето Дето Не е Създател и Жена Ми Винаги Казва са Пощальонката, авторката на гнусно анонимно писмо до съпругата ми.

До този момент няма публично опровержение на твърдението ми.

До доказване на противното – чрез публично изявление на Пощальонката и балистична експертиза – твърдя в прав текст, че Пощальонката, известна също като Сърцето Дето Не е Създател и Жена Ми Винаги Казва, е авторка на гнусното анонимно писмо до съпругата ми.

За тези, които случайно не познават Сърцето Дето Не е Създател и Жена Ми Винаги Казва – което е на практика изключено с оглед на усилията Й да бъде познавана – пояснявам:

Й Е(а) Е автор на гнусното анонимно писмо до съпругата ми.

От този момент насетне Й Е(а) е Пощальонка лимонка в скута на редакционната колегия на ЛВ.

Докато няма публично опровержение, че Й Е(а) (НЕ) е Създател на гнусното анонимно писмо до съпругата ми, лимонката Пощальонка вече се взривява в скута на ЛВ.

В редколегията на ЛВ има скрита Пощальонка, авторка на гнусно анонимно писмо до участник в дебата около ЛВ.

Всички да запазят мълчание.

Лимонката Пощальонка отнася топките на ЛВ, дето ги нямат, as I speak.

След прекрасна вечеря с жена ми – салата от домати и пресен лук, пъстърва с орехи в някогашния Дон Домат до Френското посолство – леко променихме визията си за това, което предстои да се случи на Сърцето Дето Не е Създател и на Жена Ми Винаги Казва.

Това, което ги очаква, се нарича балистична експертиза.

Повече утре.

Сладки сънища и добре дошли в ада на накърнената ми испанско-френска чест.

Това е ястие, което препоръчително се сервира студено.

Балистика.

Излизам на вечеря с жена си.

Благодаря на всички, които реагираха, че това – изпращането на анонимно писмо до съпруга на участник в дебат – не е редно, какъвто и да е залогът.

Сърцето Дето Не е Създател на анонимни писма до чужди съпруги да се готви за голям бой.

Отварям нов персонален фронт за него – Сърцето Дето Не Е – в персоналната си партизанска война срещу Корпорацията Катедра ЛВ.

От утре това ще е ястие, което най-добре се сервира студено.

Хм, бих поспорил с първата част на твърдението, защото ЖЕНА МИ ВИНАГИ КАЗВА определено е създател на анонимни писма.

Върнете се към тази фундаментална книга за разбирането на това, което се случва.

Дълго време не ми беше ясно, даже съм я цитирал с одобрение, но сега Я виждам ясно Как Винаги Казва.

Днес Каза анонимно писмо до съпругата ми.

Сърцето Дето Не е създател.

Вече трябва да е ясно Кой е Пощальонката, нали?

Think fast, както казва Марлон Брандо в „Последното танго в Париж“.

Май беше все пак на английски, а не на френски.

Следете всяка следваща стъпка на Пощальонката.

Тя иска да излезе суха от кашата, която забърка, както винаги е свикнала да казва и прави, на чужд гръб. (Ще съжали, че е послушал Жена си, която винаги казва.)

Този път няма да излезе суха от лайната си, I guarantee it.

След получаването на анонимно писмо, адресирано до жена ми и изпратено със сигурност от здравите сили в ЛВ, смятам, че дойде моментът да рекапитулирам направеното от мен досега.

Рекапитулирам, за да продължа напред с ясното съзнание, че ще става все по-мръсно. Ако „авторът” на анонимката е мислил, че това може да ме спре, сериозно се заблуждава. Тъкмо обратното.

Включването ми в дебата около „Литературен вестник” в крайна сметка се дължи на серийна грешка от страна на здравите сили в ЛВ и в реалния център на непряката власт, управляваща ЛВ отвън.

Ето грешките в реда на извършването им.

1) Пасквилът № 1 на Й Е(а) (интригантката на пълен щат, гл. ред. в сянка на ЛВ, вече и Пощальонка), насочен срещу Ани Илков.

2) Пасквилът № 2, който, ако се съди по стилистиката, също е получил последна редакция от вещата ръка на Пощальонката, в който А. Илков публично бива обявен за невменяем.

Този пасквил е преподписан от Амелия Личева, Пламен Дойнов, Ани Бурова, Камелия Спасова и Мария Калинова, доколкото излиза на бял свят с подписа „ЛВ”. В този момент лично за мен „Литературен вестник” престана да съществува, за да отстъпи място на корпорацията Катедра ЛВ.

3) Постът на Миглена Николчина във ФБ, изтрит от нея след отговора ми, призоваващ ме персонално да запазя мълчание. Как да го направя след подобен публично злепоставящ ме като автономна личност призив!??

Аз да не съм литературна асистентка, управлявана дистанционно??!

4) Прочитът на гнусна анонимка, адресирана до Ани Илков, вероятно от същата Пощальонка, от която днес жена ми получи честитка.

6) Успешните опити на човешкото лице на корпорацията във ФБ, Мария Калинова, да ме размотава, че ще има разговор по повдигнатите от мен в текста „Тези към ЛВ” въпроси. Тогава разбрах как работи Корпорацията Катедра ЛВ и научих, че под димките, пускани от МК във ФБ, подготвят изключването на Силвия Чолева.

7) Телефонните обаждания на Александър Кьосев, които после прераснаха в публичен разговор за сгрешеността на позицията ми в „Синия лъв” в присъствието на А. Илков, С. Чолева и Яна Букова.

Множко ми станаха призоваващите към мълчание, нямащи смелост да го направят публично!

8) Липсата на публичен отговор от страна на А. Кьосев на два мои текста, адресирани публично към него.

Мълчанието на А. Кьосев окончателно ме убеди, че нещо не е наред около ЛВ и то много, щом той предпочита също да запази мълчание.

9) Днес, анонимката от Пощальонката, адресирана до жена ми.

И тъй, нека да обобщя.

Академичната власт във и извън ЛВ направи неколкократни опити да ме убеди да мълча. След като видяха, че няма, директно ми казаха, че започват санкциите.

Грешен подход, колеги.

Властовите Ви жестове предизвикаха у мен точно обратния ефект.

Толкова ли сте заслепени от академичната воля за власт, за да не можете да допуснете, че има екзистенциални сюжети, в които властта предизвиква погнуса?

Е, попаднахте на такъв сюжет.

И сътворихте поредица от грешки в него.

Вече и съпругата ми получи анонимно писмо.

Ще обмислим дали да го публикуваме.

Подобно писмо с женски почерк на плика (за подвеждане) вече получи и Ани Илков, докато Александър Кьосев говореше за мирен преход.

Паниката е пълна.

Аз, Владимир Сабоурин, продължавам напред.

Споделете това.

Утре Пощальонката ще почука на вашата врата.

Два пъти.

Колега с нюх на български литературен историк ми предложи друг възможен сценарий, свързан с Баш Приватизатора на 90-те и на ЛВ.

Той няма да напусне източената черупка, каквито слухове вече се носят в пространството, а само блъфира, че Ще.

За да изкрещимЕ всички в един глас (или поне съвкупната Катедра ЛВ): Нимой на (напуска, бащичко)!

На кого ни оставяш, приватизационен Бащичко! Всичко вече е приватизирано – и Ти си отиваш.

Нема да му е за първи път с тези автомитологизационни трикове и финтове на успелия да изфинтира и изтъргува цялата стойностна литература на 90-те.

Но това мачле май ще го играе вече пред празния селски стадион на родното си място.