vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Бертолт Брехт „Тебеширеният кръст“

 

Аз съм домашна помощница. Имах връзка
С един мъж от щурмоваците*.
Един ден, преди да си тръгне
Той ми показа през смях как правели
За да залавят недоволни от режима.
С тебешир, който извади от джоба на куртката
Начерта малък кръст върху дланта си.
После ми разказа, че отивал
В цивилно облекло пред бюрото по труда
Където се редят безработните и псуват
Той също псувал и удрял псуващия по плешката
В знак на одобрение и съчувствие, след което белязаният
С белия кръст на гърба, бил залавян от щурмоваците.

Посмяхме се заедно на историята.
Ходих с него три месеца, след което забелязах
Че беше теглил, без да ме пита, от спестовната ми книжка.
Щеше да я пази на сигурно място (времената били несигурни).
Като му поставих ребром въпроса, той ми се закле
В най-добрите си намерения. Докато ми се обясняваше
Успокояващо сложи ръка на рамото ми.
Побягнах в ужас. Вкъщи
Се огледах в огледалото дали нямам
Бял кръст на гърба.

1934

 

* Щурмови отряд (CA) – паравоенна нацистка организация, изиграла ключова роля за издигането на Хитлер през 20-те и 30-те години (б. пр.).

 

 

 

 

 

Реклами

Бертолт Брехт „Защо да се срамуваме от тебе, черни братко асфалт?“

 

Защо да се срамуваме от тебе, черни братко асфалт?
Ти, който се грижиш цялото множество
Да се движи по-лесно и никой
Да не потъва в калта? По-добре да помогнем
Тези непрестанни минувачи
Да отиват на по-лека работа и в сухи жилища!

Защо е това оплюване?
Защо се подиграват дори на този
Върху когото стъпват?

1934

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Така изчезваме“

 

Така изчезваме
От погледа му. Връзката
Е разкъсана. Той остава сам.
На каквото го научихме
Сега трябва да се задоволи с него. Ние
Повече не можем да го учим.
Ще прозре ли измамата?

Ще захвърли ли оръжията?
Ще бъде ли на поста
Когато почне решителната битка?
Оскъдицата и експлоатацията
Кубинките на враговете ще
Поемат обучението му.

Около 1933

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Дълго търсих истината за съвместния живот на хората“

 

1
Дълго търсих истината за съвместния живот на хората
Този живот е много заплетен и труден за разбиране
Работих усилено, за да го разбера, и тогава
Казах истината такава, каквато я открих.

2
Когато казах истината, която бе толкова трудна за откриване
Тя вече беше една обща истина, която мнозина казваха
(И не всички смятат за толкова трудна).

3
Малко след това дойдоха на тълпи хора с харизани пистолети
Стреляйки напосоки по всеки, който поради бедност не носеше бомбе
И всички, които казаха истината за тях и техните спонсори
Натириха от страната в четиринайстата година на полурепубликата*.

4
На мен ми отнеха малката ми къща и колата
Които си бях купил с усилен труд
(Успях да спася в последния момент мебелите!)

5
Като пресичах границата, си мислех:
Повече от къща имам нужда от истината.
Но имам нужда и от къщата си. И оттогава
Истината е за мен като къща и кола.
А ми ги отнеха.

Около 1933

 

* Ваймарската република (1919-1933), премахната де факто от нацистите (б. пр.).

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Срещу обективните“

 

1
Когато борещите се с несправедливостта
Показват изранените си лица
Нетърпението на седелите на сушина е
Голямо.

2
Защо се оплаквате, питат те
Вие се борихте с несправедливостта, сега
Тя ви победи – просто замълчете!

3
Който се бори, казват те, трябва да може да губи
Който търси разправии, се излага на опасност
Който прилага сила
Не бива да обвинява насилието.

4
Ах, приятели, дето седите на сушина
Защо така враждебно? Нима ние сме
Ваши врагове – ние, враговете на несправедливостта?
Че борещите се с несправедливостта са победени
Не означава, че несправедливостта има право!

5
Защото нашите поражения
Не доказват нищо друго, освен че сме прекалено малко
Борещите се с мерзостта!
От наблюдаващите битката очакваме
Поне да се засрамят.

Около 1933

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Като ме натириха в изгнание“

 

Като ме натириха в изгнание
Във вестниците на Бояджията се мъдреше
Това било, защото в стихотворение
Съм се бил изгаврил с войника от Световната война.
Наистина в предпоследната година на тази война
Когато тогавашният режим – за да отложи поражението си –
Отново прати в огъня осакатените в него
Редом със старците и седемнайсетгодишните
Аз описах в едно стихотворение* как
Падналият войник го изравят от гроба и
С ликуващото участие на всичките измамници
Кръвопийци и потисници отново
Го ескортират обратно на бойното поле. Сега
Когато те подготвят нова световна война
Изпълнени с решимост да надхвърлят злодеянията от предходната
Те навреме ликвидираха хора като мен или ги натириха
Като предатели
На техните комплоти.

Около 1933

 

* „Легенда за мъртвия войник“ (1918), вж. тук превода на Радой Ралин (б. пр.).

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Ние допуснахме грешка“

 

Чули са те да казваш: ние
Допуснахме грешка, затова
Искаш да се разделиш с нас.

Ти си казал: ако
Окото ми ме съблазнява
Изтръгвам го.
С това все пак си искал да намекнеш
Че се чувстваш толкова свързан с нас, както
Човек се чувства свързан
С окото си.

Колко мило от твоя страна, камарад. Но
Позволи да ти обърнем внимание:
Човекът в този образ, това сме ние. Ти
Си само окото.
И къде се е чуло окото
Просто да хваща пътя
Когато човекът, на когото е око, допуска грешка?
Та къде ще живее?

1933

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Ти, който си мислеше, че бягаш от непоносимото“

 

1
Ти, който си мислеше, че бягаш от непоносимото
Спасен встъпваш
В нищото.

2
Нещо друго искаше, когато
Заплашваше, че ще се отцепиш, нещо друго
Направи, когато се отцепи.

3
Наистина ти накърняваш редицата, която напускаш
По-лош запълва дупката
Но върнеш ли се
Откриваш редицата сплотена.

4
Когато минат годините
Разчиташ и ти само
На това, което щастливо си постигнал. Наричаш онова време
Щастливото ти време.

5
Дори неблагодарността
Не ти отнема заслугите
Дори справедливостта
Не те извинява, че не се справи.

1933

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Поведение в чужбина“

 

1
По-рано
Като живеех в страната, където съм роден
Аз използвах лактите си в навалицата
Настоявах да се спазва реда на опашката
Сядах, когато останалите седяха и изисквах
Да ми се предоставя подписания документ.

2
Който не държи на справедливата си претенция, действа безнравствено.
Който захвърля правото си, оставя правото да гние.
Който не поставя грубияна на мястото му, окуражава грубостта.
Който не яде от общата маса, нанася вреда на съвестта на хранещите се.

3
Сега
Живея в чужда страна, натирен от родината
Стоя пред седящи, отстъпвам място на дошлия след мен
И мълча, когато ми крещят.

4
Оттогава искам: да няма
Право, което поражда оскъдица.
Да не се спазва реда на опашката, но
И да няма липса на време. Да не се прави
Никаква разлика между хората, но да няма и
Задачи, които не са разрешени. Никакво
Предлагане на място, нито изискване, а
Достатъчно столове.

5
Тоест: да може
На всички да е позволено да се държат така
Както в чужбина.

6
(Ако не държащият на справедливата си претенция, действа безнравствено
Ако захвърлящият правото си, оставя правото да гние
Ако не поставящият грубияна на мястото му, окуражава грубостта
Не ядящият на общата маса нанася вреда на съвестта на хранещите се –
То това доказва, че цари оскъдица, която може да бъде избегната.)

1933

 

 

 

 

 

Бертолт Брехт „Не си губете времето“

 

1
Не си губете времето с
Неподлежащото на промяна!
Не си мърдайте малкия пръст
За неподлежащото на подобрение!
Това, което не може да бъде спасено
Не заслужава нито една сълза! Но
Наличното разделяйте сред гладуващите
Принудете възможното да се случи и стъпчете
Стъпчете себичния мизерник, който ви се пречка
Когато издърпвате брата си от шахтата с въжета, които не липсват.
Не си губете времето с неподлежащото на промяна! Но
Издърпайте цялото страдащо човечество от шахтата с
Въжета, които не липсват!

2
Какъв триумф е полезното!
Дори необвързаният с никого алпинист, необещал нищо на никой друг освен на себе си
Когато е покорил върха и тържествува, се радва
Защото силата му е била полезна – тук и следователно също на други места
Тя ще е полезна, а след него идват
Веднага другите и мъкнат
Инструментите си и приборите нагоре към вече покорения връх, за да
Съобщават на селянина прогнозата на времето и на самолета – ветровете.

3
Онова чувство на съгласие и тържествуване
Което ни грабва пред образите на бунта на броненосеца Потьомкин
В мига, когато моряците хвърлят във водата своите мъчители
Е същото чувство на съгласие и тържествуване както
Пред образите, съобщаващи за прелитането над Южния полюс
Преживял съм как до мен
Дори експлоататорите бяха завладени от чувството за съгласие
Пред постъпката на революционните моряци – така
Дори изметта взима участие в неустоимото
Изкушение на възможното и строгата радост на логиката.
Както добрият механик иска да натисне до дъно педала на газта
На направения с толкова усилия и непрестанно усъвършенстван автомобил
За да извади на показ вложеното в него, и селянинът иска да изоре
Нивата с усъвършенствания плуг, и както строителите на мост
Искат да засилят грамадните багери сред чакъла на речното корито
Така искаме и ние да потеглим и да доведем докрай делото на подобряването
На тази планета за съвкупното живеещо сега човечество.

1932