vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Даниил Хармс „За това как иван иванович си поискал и какво излязло от това“

Посвещава се на Тили и на удивителния знак

иван иванич разкажи
кѝка с кòка разкажи
на оградата разкажи

ще разкажеш локомотив
че защо локомотив?
не исками локомотив.

по-добре фуркет, берендà
с хи как ку гой беренда
завъртяла беренда

живял веднъж един дърводелец
само жилест дърводелец
с лепило мазал дърводелец

правел столове и маси
правел с чука маси
от орех маси

бил по име той иван
и бащата му бил иван
така му викали иван

имал той жена
не е майка, а жена
НЕ Е МАЙКА А ЖЕНА

как й викаха сега
аз не помня сега
съвсем забравил съм сѐ – гà

иван иванич вика
много ỳмно вика
ц у н и м е* вика

а жена му: нахал такъв!
ти си мъж и нахал такъв!
махай се нахал такъв!

аз с теб не искам
да правя това не искам
защото не искам.

иван иванич взел кърпичката
разгърнал си кърпичката
и пак сгънал кърпичката

ти не искаш, вика той
е, какво пък, вика той
ще замина, вика той

а жена му: нахал такъв!
ти си мъж и нахал такъв!
махай се нахал такъв!

съвсем не съм за тебе аз
за теб да знам не искам аз
на теб да плюя искам аз.

иван иванич оглупял
между впрочем оглупял
здравата си оглупял

а жена му тука
с размах и тука
а после още тука

в ухото праснала го после
избила зъбите му после
и халосала го после!

иван иванич позаекнал
мъничко си позаекнал
п… п… п… п… п…озаекнал

ти не искаш, вика той
е, какво пък, вика той
ще замина, вика той

а жена му: нахал такъв!
ти си мъж и нахал такъв!
махай се нахал такъв!

и заминал той заминал
той с файтон заминал
и със влак заминал

а жената тук останала
и аз също тук останах
двамата си тук останахме.

*В оригинала има неприлична дума. (Бележ. на автора.)

Даниил Хармс „Звънялетя (трета цисфинитна логика)“

1.
Ето и къщата полетя.
Ето и кучето полетя.
Ето и сънят полетя.
Ето и майката полетя.
Ето и градината полетя.
Кон полетя.
Баня полетя.
Сфера полетя.
Ето и камъкът полетя.
Ето и пънът полетя.
Ето и мигът полетя.
Ето и кръгът полетя.
Къщата лети.
Майката лети.
Градината лети.
Часовникът да лети.
Ръката да лети.
Орлите да летят.
Копието да лети.
И конят да лети.
И точката да лети.
Челото лети.
Гърдите летят.
Коремът лети.
Оппа дръжте ухото лети!
Оппа вижте нос лети!
Оппа монаси устата лети!

2
Къщата звъни.
Водата звъни.
Камък наблизо звъни.
Книга наблизо звъни.
А. звъни
Б. звъни
ТО лети и ТО звъни.
Челото звъни и лети.
Гърдите звънят и летят.
Эй монаси устата звъни!
Эй монаси челото звъни!
Какво да летиш, но да не звъниш?
Звън лети и да звини.
ТАМ лети и звъни.
Эй монаси! ние да хвърчим!
Эй монаси! ние да летим!
Ние да летим и ТАМ да се лети.
Эй монаси! ние да звъним!
Ние да звъним и ТАМ да се звини.

Даниил Хармс „Поредица въпроси профучаваше“

Поредица въпроси профучаваше
под форма на леки петли.
Аз лежех. В мен струеше
без край поток от грехове.

І в ъ п р о с:
На небесните тела защо
(луни, звезди и сърпове)
на воля дадено им е
да препускат по известни криви?

О т г о в о р н а н е б е с н и т е т е л а:
Защото слепи сме.

ІІ в ъ п р о с:
На хората е дадено свободно да избират –
или дом, или лоб.
Защо няма катибр за нас?

О т г о в о р н а с ъ д б а т а:
Защото за хората е гроб.

Даниил Хармс „Здравей маса“

Здравей маса,
ти много години поддържаше моята лампа и книга
а също така разноцветни кюфтета
Аз ходех под теб, без да навеждам главата
събирах възглавничките на кравичките на мисълта

безумна! какво те подтикна
да хвърлиш всичко на пода
всичко което човек довери на твоето благоразумие
обикновена дървена негоднице

Даниил Хармс „Небесата ще се свият“

Небесата ще се свият
на свитък и ще паднат на
земята; земята и водата
ще излетят в небето;
целият свят ще застане
нагоре с краката.
Когато видиш всичко това,
ще се разтвори и разцъфти
цвете в твоите гърди.
Аз казвам: това е краят
на стария свят, защото аз
видях новия свят.

Аз съм о, аз съм зир, аз съм ис
Аз съм троен, научи ме
на четене. Ние казваме
Това съм аз
Аз
ти подарявам
ключ,
за да
кажеш
Аз.
Аз ще взема ключа,
когато, както ни учеха
нашите баби, намеря
цвете от папрат,
която цъфти
само веднъж в
годината, в нощта в навечерието
На Иван Купала.

Но къде расте това
цвете? То расте
в гората под дървото
което стои нагоре
с краката.

Ти вървиш в голяма
непроходима гора, но
няма нито едно дърво
което да расте нагоре
с краката. Тогава ти
избери най-красивото
дърво
и се качи на него.

После вземи въже завържи единия
край на въжето към клона
а другия край към своя
крак. После скочи от дървото
и ти ще увиснеш нагоре
с краката и ще виждаш
че дървото стои нагоре с краката.
Когато тръгнеш за гората
първо погледни през прозореца
какво е времето.

Даниил Хармс „Ти шиеш. Но това са глупости“

Ти шиеш. Но това са глупости.
Аз тъй харесвам твойта путка
тя влажна е, мирише силно.
Друг някой поглежда и ахка, извиква
и бяга, стиснал здраво нос.
и трие от ръцете влагата
дали шсе върне. под въпрос е
нищо изведнъж не става.
За мен пък твоя сок е пълна радост.
ти мислиш си това е гадост,
а аз готов съм неуморно путчицата ти да лижа, лижа
слузта да гълтам до оригване.

Даниил Хармс „Как страшно се стопяват силите ни“

Как страшно се стопяват силите ни
Как страшно се стопяват силите ни
Но чува молбите ни Боже
Но чува молбите ни Боже
И изведнъж низхожда Боже
И изведнъж низхожда Боже при нас.

Как страшно се стопяват силите ни
Как страшно!
Как страшно!
Как страшно се стопяват силите ни.
Но чува молбите ни Боже
Но чува молбите ни Боже,
И изведнъж низхожда Боже
И изведнъж низхожда Боже при нас.

Даниил Хармс „Каква безумна гонка“

Каква безумна гонка –
мотоциклист и амазонка
във надпревара стрелват се препускат
разкъсват на парчета въздухът.

Даниил Хармс „Аз посещавам само паркове“

Аз посещавам само паркове.
А дните са безумно жарки.
А слънцето е нажежено.
А аз съм княз на жегата.

Даниил Хармс „Сън дразни човек“

Марков свалил ботушите, въздъхнал и легнал на дивана.
Спяло му се, но веднага щом затворел очи, желанието за сън моментално изчезвало. Марков отварял очи и протягал ръка за книга. Но сънят отново го сполитал и преди да достигне до книгата Марков лягал и пак затварял очи. Но едва щом се затворели очите и сънят пак отлитал, и съзнанието ставало толкова ясно, че Марков можел наум да решава алгебрически задачи за уравнения с две неизвестни.
Дълго се мъчил Марков, без да знае какво да прави: да спи или да бодърства? Накрая, след като се измъчил и възненавидял самия себе си и стаята си, Марков сложил палтото и шапката, взел в ръка бастунче и излязъл навън. Свежият вятър го успокоил, станало му радостно на душата и му се приискало да се върне обратно в стаята си.
Като влязъл в стаята си, той почувствал приятна умора в тялото и му се приспало. Но едва легнал на дивана и затворил очи – сънят моментално се изпарил.
Марков с бяс скочил от дивана и без шапка и без палто препуснал по посока на Таврическата градина.