I Преди много години в незапомнените времена За които не си спомня дори най-стария негър Нито има млад който да иска да го чуе Един демон с квадратна глава наполовина Червендалеста с цвят на свежопролята кръв Наполовина бледа с алчната бледост на смъртта Този демон с квадратна глава взел и завардил Всички пътища на тази страна водещи от морето Към планините и от планините към морето
II Хората от крайбрежието заварени от появата На демона с квадратна глава разделена на две Навътре в сушата плачели когато вятъра карал Да пее гората както пеят вълните на родния бряг Заварените на брега жители на планини и гори Не можели да удържат сълзите си като чували Песента на вълните напомняща им за песента На техните родни планини и зелени гори
III Да пътуваш по завардените от демона пътища Означавало неизбежно незабелязано и невидимо да умреш Стените били невидими стени от въздух напълно прозирни Като светлината на най-слънчевия божи ден Завардените и заличени пътища невидимо изличавали Всеки копнеж всеки сън всяка надежда Хората се разболявали от тъга скука носталгия Заварения на брега умирал далече от родните планини Заварения в планините умирал далече от родния бряг
IV Тогава една много стара негърка родила вече Дванайсет пъти в стара френска плантация за кафе И нейния много стар мъж негър от плантацията Родили без да усетят, че негърката била бременна Еднояйчни близнаци ориша деца на шангò и ошун Те си приличали като две зърна кафе Те носели по рождение огърлици с мъниста от гагат И дървени кръстчета от абаносово дърво
V И негърчетата близнаци изрецитирали в един глас Кой може да се смее върху тези мрачни скали за клане на петли Нежните негри отмерено замахват с камите си Като плод на гуанабано сърцето бива пронизано без злодеяние А прекрасния бриз замира в очакване в короните на палмите Като бодливия плод на гуанабано сърцето на демона Бива пронизана белезникавата пулпа без всяко злодеяние
VI И пътищата отново станали видими и проходими Отново се очертали насред пущинака без да ги възстановяват Нито работници в потта на челото си Нито жени раждащи в болки децата си И заварения на брега се изкачил в родните планини И заварения в планините слязъл към безродното море
& Jimaguas, Pareja de Ibelles, Santeria Lukumi Yoruba
И пътищата отново станали проходими Отново се очертали без да ги възстановяват Нито работници в потта на челото си Нито жени раждащи в болки деца И заварените на брега се изкачили в родните планини И заварените в планините слезли към родното крайбрежие
И негърчетата близнаци изрецитирали Освобождаващите стихове развалящи магията
Кой може да се смее върху тези мрачни скали за клане на петли Нежните негри отмерено замахват с камите си Като плод на гуанабано сърцето бива пронизано без злодеяние Прекрасния бриз замира в короните на палмите Като плод на гуанабано сърцето на демона Бива пронизано без всякакво злодеяние
Тогава една много стара негърка родила вече Двайсет пъти в старата френска плантация за кафе И нейния много стар съпруг също негър от тази плантация Родили без да усетят че негърката е бременна Еднояйчни близнаци ориша деца на шанго и ошун Те носели по рождение огърлици с мъниста от гагат И дървени кръстчета от абаносово дърво
Да пътуваш по завардените от демона пътища Означавало неизбежно и невидимо да умреш Стените били невидими стени от въздух прозирни Като светлината на най-слънчевия божи ден Завардените и заличени пътища невидимо заличавали Всякакви копнежи всякакви сънища всяка надежда Хората се разболявали от тъга скука и носталгия Заварения на брега умирал далече от родните планини Заварения в планините умирал далече от родния бряг
Хората от крайбрежието заварени от появата На демона с квадратна глава разделена на две Навътре в сушата плачели когато вятъра карал Да пее гората както пеят вълните на родния бряг Заварените на брега жители на планини и зелени гори Не можели да удържат сълзите си когато чували Песента на вълните напомняща им за песента На техните родни планини и зелени гори
Преди много години в незапомнените времена За които не си спомня и най-старият негър Нито има млад който да иска да чуе разказа му Един демон с квадратна глава наполовина Червендалеста с цвят на свежопролята кръв Наполовина бледа с бледостта на смъртта Този демон с квадратна глава завардил всички Пътища на сухопътния остров на тази страна
Преди много време в незапомнените времена За които не си спомня и най-старият негър Нито има млад който да иска да чуе разказа му Един демон с квадратна глава наполовина Червендалеста с цвят на свежопролята кръв Наполовина бледа с бледостта на смъртта Този демон с квадратна глава завардил
Вчера фб услужливо ме уведоми, че „органичните“ гледания на Смъртта на Сирма надхвърлили 100К. Необходимо и достатъчно основание за буустване на поста.
Чак сега разбирам защо крадливото прасенче-касичка реши чак сега да обере Работникът и смъртта, издадена преди близо десет години.
Конюнктура имало, батка голямо Д.
Пред пресния гроб на баща си крадливото алчно копеле на един народ оскверни обраслия гроб на най-силната ми книга.
Чужда смърт не се краде, постмодерен прошляк, за да я закичиш на гроба на собствения си баща.
Това е книга за смъртта на моя баща, нужник тип клекало.
Много станаха мойрите, които пообезпокои. Една от тях е на моята добре погребана от един народ книга.
Както казала врачката на прасето: прекрасно ти се подреждат картите, господине, малки проблеми по Коледа.
A piece of advice, pighead, не се готви за тази поредна Българска коледа, на която ще протестираш сам срещу себе си.
Малкият проблем, който на езика на един народ гласи лаком гъз кръв сере, няма да се придържа стриктно към тазколедното ти преяждане.
Българските мойри са непазарно изобретателни. На сантерията също.
В очакване г-н Манол Глишев да си свърши организационната работа за тази сряда, за да може след това евентуално да обърне внимание на дребния ми въпрос относно един възвишен украински шеврон и една крадлива прасенце касичка-копейка, въпрос, адресиран до него от един подуенски буржоа от средновисоката средна класа, –
в търпеливо очакване си уплътних времето тази сутрин преди ставане с последното видео на г-н Глишев в Ютюб канала му.
Нищо необичайно с оглед на обичайната ми сутрин, събуждам се, слушайки нещо в Ютюб Примиум. Тази сутрин нещото беше „Протестна тактика, политическа стратегия“ на Манол Глишев.
Малко контекст защо се събуждах точно с това, защото не бих се самоопределил като прилежен читател на творчеството на автора на видеото.
Г-н Глишев удостои мой скромен пост с концептуален коментар. Постът ми гласеше: „Георги Господинов е Делян Пеевски на българската литература.“
Сравнително пространният комент гласеше: „Някога не хаесвах Господинов, после излезе „Градинарят и смъртта“. Както и да е. Човекът, който би се възхитил от лафа за Делян на литеатурата, в момента вероятно е горкият Милен Русков. Но не препоръчвам човек да се превръща в него.“
Както вече споменах, не познавам творчеството на Манол Глишев, т.е. нямах контекст, в който да поместя литературнокритическите му тези за Господинов и Русков, повод за които бе дал семплият ми пост.
Прилежното изслушване на „Протестна тактика, политическа стратегия“, пък било и в просъница, ми изясни концептуалната рамка, бих казал дори теоретическа, на коментара на г-н Глишев.
От видеото чух и разбрах, че 1) г-н Глишев е професионален активист и участник в протести с респектиращ стаж. Звучеше ми (видеото) почти като една любима книга, „Партизанската война“ (в оригинал: La guerra de guerrillas). Това е интересно, казах си, приоткривайки очи в сивото подуенско утро.
По-нататък научих, че 2) авторът се самоопределя като, цитирам, „смел и интелигентен“ – и натъртва „и двете“. Посочва също така някои съвременни български политически дейци, квалифицирайки едни като „смели“, други като по-скоро „интелигентни“. Но „смелият“ иначе може да бъде и „наивник“, отбелязва авторът, например, „този наивник Кирил Петков“.
Тези квалификации ми се сториха важни, защото обясняват може би апломба, с който г-н Глишев се изказва литературнокритически – той е „интелигентен“ – и политически (той е „смел“).
Г-н Глишев настоява във видеото, че 3) „не трябва да бъдем любители, дилетанти“, визирайки сферата на смелостта, т.е. протестите.
Но същевременно самият той е абсолютен любител (на Господинов от „Градинарят и смъртта“ насетне) и дилетант в литературната сфера, което не му пречи да продължава да е интелигентен в други сфери.
Много ми допадна във видеото призивът на г-н Глишев към „персонална лустрация на конкретни хора“. Макар че го слушам от 22-годишна възраст, а сега съм почти на 58, винаги ми действа освежаващо.
Питам се обаче защо г-н Глишев не споменава сред подлежащите на лустрация най-видния литературен колаборационист с нацистка Русия, автора на „Времеубежище“, което не е заявил да харесва, а и не бива,
защото то е публикувано в издателство на снахата на путински олигарх и за него текат „разни копейки“, пък били те и „жалки копейки“, както обича да се изразява с право г-н Глишев за родните руско-нацистки колаборационисти.
Георги Господинов е един от тях, г-н Глишев. Простете ми, ако неволно Ви третирам като любител и дилетант в сферата на съвременната българска литература. Но ако не знаете за казуса „Времеубежище“, сте такъв, уви.
То пък една сфера на съвр. бълг. лит., турете й пепел.
Турете й, аз самият редовно го правя. И все пак, не се изказвайте тъй неподготвен и неинформиран за документирани в тази сфера транзакции с нацистка Русия – в лицето на „разната копейка“, а може би и „жалката копейка“ Георги Господинов.
И последното нещо, което окончателно ме събуди във видеото Ви, бе 4) чудесната формулировка за „жестоката машина за кражби“, срещу която смело и интелигентно се бори авторът.
Може би все пак е добре, за да не бъдете глупав, когато авторитетно се изказвате в литературната сфера – с видима гордост казвате на едно място във видеото „не бях глупав“ – да поразпитате тук-таме някой-друг съвременен автор, пишещ на български, за приватизационните дейности на една изтъкната литературна Свиня, прасенце касичка-копейка, обрала безнаказано мнозина.
Присъединявам се към финала на видеото Ви: „Да живее България! Слава на Украина! И да пукнат свинете!“
И оставам с уважение Ваш в очакване на отговора Ви на въпроса ми за един възвишен украински шеврон и една крадлива прасенце касичка-копейка.
Необходимостта да отговорите на този въпрос може би не се вписва идеално в протестната Ви тактика за тази сряда, но съм убеден, че ще се отрази добре на интелигентността на политическата Ви стратегия.
Смелостта я приемам във Вашия случай за щастлива даденост.
vs. archives 