vs. archives

An old beast ended in this place
Sylvia Plath

Комин на крематориум пушекът
Бял като при имаме папа фабрика за тухли
И цигли пепел с цвят на пепел от рози изривана
С мотика сипвана с мотиката в чували вдигани носени
На глава катъри пред двуколки управлявани стоешком
С гуми от бус изтрити до гладкост отразяваща слънцето
Жената омесва парчето глина мъжът го мята в калъпа притиска
Приглажда слага отгоре печата на собственика далечна хералдическа
Лилия от времената на колонията изнемогваща в жегата на робския труд
Под слънцето на капиталистическата свобода тухли единички стелещи се
На вълни на мъртво море напукано от суша дъно мъртво вълнение смугли деца
Събират глината разболяват се налага се викането на лекар налага се погребението им
Задлъжняването неизплатимия дълг на всичко живо пред смъртта и капитализма
Ако избягат ще ги открият и изтезават няма изход най-много да се самоубият
Казва майката словесни животни человеци словесни същества същи и ожидаящи
Душевно естествено за бъдостност нетленна глината е в техните женски ръце
Езиците пламък избиват през пепелта законът категорично забранява робството
И предписва минимална почасова ставка минимална работна заплата и дори
Отгоре заплатите се ориентират по цените на пазара целуваш публикацията
Във вестника съобщаваща за акция на полицията в тухларна разкритие че
Работниците НЕ са получили минималната си заплата с телефон слушалка
Водиш неравна борба за освобождение добрата новина се отпразнува с тези които
Още са поробени дебел скакалец надзирател на мотор наблюдава отстрани как
Казваш на хората че спасение има от комина зад тебе се издига пушек

Балистиката е майка
На всички неща преди
Бащата на теорията
На Големия взрив

провиснала ръка

седиш на края
на леглото

и я подритваш
с краче

Arest.com не ми излиза от главата

най-великата българска проза и поезия, която съм чел

величието на терора на истината

спомени за сцени от незапомнено отдавнашен прочит на Записки от мъртвия дом, банята

Неповинен българин на Раковски

Приближенията на Юнгер

Ето:

„Дните и нощите са дълги. Сънят идва рядко. А с него и кошмарите. Шмъркаме почти всички хапчета, които получаваме. Надзирателите ни викат – „наркомани, искаме да ги гълтате пред нас“. Крием ги под езика. Детски номер, но минава. Тук всички детски номера минават, защото също като в детството от това нищо не се променя. После идва вдигащия кокаин. Безбройните кафета на цедка. Разтреперваш се, но поне нещо се случва. Хероинът… отпускаш се на леглото и не мислиш за нищо тревожно. Пушим диазепам на наргиле, направено от два пластмасови катетъра. Бързо научавам химията на нещата. Законите на света, поради които се намирам в ада.“

Васил Прасков

Стоката НЕ е
(при слаби продажби) или

Стоката НЕ сме
(при добри продажби) е

Стоката, която винаги казва да.

Всичко свърши
Престой в провинцията
Майка на всички неща
Прислушвам се в дишането ти
Ио пак е у дома

Всичко свърши
Совите на минерва
Разперват крила
Не цел, а край
Ио пак е у дома

Всичко свърши
Имаш пиш
Лягаш между нас
Хъркане на третата сливица
Ио пак е у дома