vs. archives

Der Arbeiter und der Tod # Рабочий и смерть # El obrero y la muerte

Ветровита вечер на Дунава, Тутракан

 

На Катерина Крушева

 

Ето водната повърхност сива почти бяла не
Както е близко до ума и казват немците синя
Чайките привинтени в гофрираната ламарина
Горе в подрязаните акации се гушат гълъби бръснат
Лястовиците върбите на пяна жабунякът на топка
Парцал за прах минава циганин на колело дъждът надут
На макс умен телефон барабани по химическите
Тоалетни клатушките сладоледените чадъри нестле
Римските бутафории излят с пари от новата разпадаща се
Бетон добре усвоени от корпорацията бяло борче джудже
Само турски имена издълбани по беседката с кирилица
Щъркелче се учи да лети Ио помага на бръснещия дъжд
Да отнесе остатъка от главичката на глухарче вече
На полумесец тъстът ни пресреща строг в униформа
С бадж пред някаква институция купувам земя заеми нощна
Смяна всичко затворено в шест вечерта културен шок
Няма жив комар яко пръскане за джулая немска
Клавиатура с разменени y и z трансмариска
BMW X6 СС влизане във фебе от третия път
Отсреща тополите на стена

 

 

 

 

ЛВ (НЕ) е създател на Бакърена фабрика

 

ЛВ има горещо лято.

Казват, че извадили списък, в който книгата „Бакърена фабрика“ е листната като продукт на ЛВ.

Това е лъжа, каквото е и твърдението, че „Литературен вестник“ НЕ е откраднат от Корпорацията Катедра ЛВ.

Книгата „Бакърена фабрика“ е направена от г-н Венцислав Арнаудов, който финансира издаването и направи дизайн на корицата.

Венцислав Арнаудов е създателят на продукта, който си приписвате. Коректурите направи г-жа Лора Султанова.

Корпорацията само извади айесбиен.

Като лъжете, че сте създатели поне слагайте НЕ в скоби, както вече прави главният приватизатор.

Поучете се от него. Той винаги е едни гърди напред в приватизационното ноухау.

Ето така: (НЕ) сме създатели на БФ. Или също може: (НЕ) сме там, където е БФ.

А най-добре продължете да правите това, което умеете най-добре: пишете анонимни писма и тролете.

Успех в (НЕ) биването там, където сте.

Бакърена фабрика.

 

 

 

 

Мексиканската принцеса

 

Междублокова градинка от стария режим
Островче на свободата между панелки апетитна
Хапка в полите на Южен парк отдавна вече не градим
Нищо не вдигаме тържествено знамето само браним между
Блоковото пространство в което да отпразнуваме бар мицва
Прекрачване на границата между изгубения рай на детството и
Закона кубинският празник на петнадесетгодишните момичета
Ставащи жени акселерацията сваляща пренасяща от тропиците възрастта
На въвеждането на 13-годишните в закона на отците сведен до една
Единствена повеля безусловната свобода от княза на този свят след
Всички провалени революции бунтът на порастването изходът
От самопричиненото непълнолетие прекрасните смугли русо
Коси момичета наоми кембъл клуадия шифер от Иван Вазов предстои
Им да научат че всъщност в затвора няма любов че липсата на свобода е
Като лекар, който те кара да мастурбираш пред него и в допълнение непременно
Да получиш удоволствие адът е най-светлото място сивият фон на който
Любовта е снимка с номерче малко след полунощ, след като ни съблекат голи
И мъжът не може да бъде спасен дори от вас защото е лишен от свобода в мрака
На раздигането на масата чуваме плющенето на флаг скален орел разкъсва
Змия кацнал върху цъфнала кърваво опунция избуяваща върху островче
Насред високопланински води науатълски глиф представящ междублоковото
Пространство където Марина става на тринайсет

 

 

 

 

 

Ингеборг Бахман „Кардинална грешка“

 

Да се мериш с папи
и вярващи самият ти
неназначен за папа, неназначен
за вярващ, невярващо
издигнат бидейки, за когото дрипи даже
стават пурпуреночервени, пред когото шапки
долу да политат и да няма капа дето да стои
сатанинско съществуване

 

 

 

 

Ингеборг Бахман „Да не даваш никакви показания“

 

Да не даваш никакви показания, да мълчиш, да живееш
предписания живот да живееш
слънцето, което не изкарва нищо на бял свят
и на слънцето да не създаваш труд, на никого
да не създаваш труд.
Труд е да не се надяваш, да не се страхуваш от нищо.

 

 

 

 

Български Записки от мъртвия дом: Arest.com на Васил Прасков

 

Този следобед прочетох Arest.com на Васил Прасков със закъснение от десетина години, годините на неолибералната приватизация на бг литературата.

Прасков ме върна към 1984-та, когато завърших Съветското средно училище при Посолството на СССР в НРБ, и бях решил да следвам БФ, мислейки си млад и зелен, че така се става писател. Исках да стана писател и да пиша на български.

Първата ми среща с бг литературата след десет години руска, латиноамериканска и немска в училището и вкъщи беше като отиване на село. Това не можеше да бъде сериозно!

После безкрайните години на късния соц и мирния преход, който се оказа в крайна сметка неолиберален късен соц. Години, в които окончателно реших, че няма как да бъда бг писател.

Не можех да бъда част от този лъжлив, страхлив, слагащ се език, наричан за пред хората и престижните части на чужбината бг литература.

Този следобед прочетох Arest.com. Истина, написана на езика, на който пиша!

Без надежда, без страх, на един език на свободата, който е и мой.

Продължаваме напред.

 

 

 

 

Ингеборг Бахман „Остров на мъртвите“

 

Трябва да вярвам, че
тази лудост, този затвор
трае во веки веков
многото часове, докато аз
си избирах мой папа
и тъмен дим
се издигна
(не една свещ
с белия)
докато моите сънища
заседаваха в конклава
и всичко живо гласуваше против
най-бясната ми провалена
мечта
та тя сама
не би си повярвала, не узнала
че да владееш над всичко това
над мърсотия, злато
семе е остров на мъртвите

 

На Виктор Прасков и Белослава Димитрова

 

 

 

 

 

Топки и триене

 

бобитата ръ на ЛВ ще си го получат

достатъчно е само да имат топки да не си трият расистките постове

 

 

 

 

Смъртта и момичето І

 

На Сирма, най-смелото момиче, което някога съм познавал

 

Ти сънуваш любов моя
Огромен открит басейн засипан със сняг
Правоъгълниците на олимпийския
И този за скокове начертани
Със симпатическо мастило
Няма свещ да го прочетем под индиговите
Сенки върху чистата бяла смърт
Късния соц на мирния преход
120 дни на содом дълго пропадаме
В пухкавото нищо на басейна
За скокове напълно голи аз не сънувам
Прегръщам те като за последно

 

 

 

 

 

Расизмът ЛВ гори

 

разчува се, че г-н Boris Rokanov е изтрил селяндурските си расистки изцепки тук

явно адвокатите на Корпорацията са го изловили трезвен

и са му обяснили, че до по-добри времена не е добра идея

до провеждането на Референдум ЗА изграждането на концентрационни лагери за „цветни“ българи

самоизтритите му изцепки обаче остават в златния фонд (съкровищница) на расистката корпоративна ЛВ култура

текстовете не горят