vs. archives

Arest.com не ми излиза от главата

най-великата българска проза и поезия, която съм чел

величието на терора на истината

спомени за сцени от незапомнено отдавнашен прочит на Записки от мъртвия дом, банята

Неповинен българин на Раковски

Приближенията на Юнгер

Ето:

„Дните и нощите са дълги. Сънят идва рядко. А с него и кошмарите. Шмъркаме почти всички хапчета, които получаваме. Надзирателите ни викат – „наркомани, искаме да ги гълтате пред нас“. Крием ги под езика. Детски номер, но минава. Тук всички детски номера минават, защото също като в детството от това нищо не се променя. После идва вдигащия кокаин. Безбройните кафета на цедка. Разтреперваш се, но поне нещо се случва. Хероинът… отпускаш се на леглото и не мислиш за нищо тревожно. Пушим диазепам на наргиле, направено от два пластмасови катетъра. Бързо научавам химията на нещата. Законите на света, поради които се намирам в ада.“

Васил Прасков