vs. archives

ЕТО КАКВО
а още не се е разсъмнало
докато се пресичам
няколко неща са ми ясни със сигурност

ще стана
ще си направя кафе
може би
още едно след това виждам се
как го приготвям може би
също така ще потръпвам
няма
по-прорязващо хладно от това
на ясните есенни утрини
изчистени
от драматични излишности
личното
ми пространство ще се разлети и
най-вероятно
ще го оставя да си кръжи пред прозореца тези дни
днес е ден
в който винаги те обичам
ми се ще да ти кажа
че се смущавам
и същевременно ми е смешно
колко нелепо чашата със кафе
е успяла съвсем да изстине
всъщност
още се съмва навън докато се пресичам
и предстои да напиша
ЕТО КАКВО…
за онези неща
които ги зная със сигурност
другото просто
е известно количество
всичко

над хребетите
на смачканите чаршафи

гледам тялото ти
как се разчупва
като гипсов калъп
и освобождава формата
на празнотата

хоризонтът е свободен

да се приближи
и да отмине
без да оставя следи

Постоловите воденици
запустели.

Ръченицата на Мърквичка –
мъртвичка.

Once experienced these cannot be brought to silence. We live in restorations but no oblivion can erase the memory of the unique moments of freedom. We’ve lived the injustice of anciens régimes and will not accept its modern forms. Freedom is our remembrance that we have been slaves.

Довольно кукситься! Бумаги в стол засунем!
Я нынче славным бесом обуян,
Как будто в корень голову шампунем
Мне вымыл парикмахер Франсуа.

Держу пари, что я еще не умер,
И, как жокей, ручаюсь головой,
Что я еще могу набедокурить
На рысистой дорожке беговой.

Держу в уме, что нынче тридцать первый
Прекрасный год в черемухах цветет,
Что возмужали дождевые черви
И вся Москва на яликах плывет.

Не волноваться. Нетерпенье — роскошь,
Я постепенно скорость разовью —
Холодным шагом выйдем на дорожку —
Я сохранил дистанцию мою.

7 июня 1931

О, как мы любим лицемерить
И забываем без труда
То, что мы в детстве ближе к смерти,
Чем в наши зрелые года.

Еще обиду тянет с блюдца
Невыспавшееся дитя,
А мне уж не на кого дуться
И я один на всех путях.

Но не хочу уснуть, как рыба,
В глубоком обмороке вод,
И дорог мне свободный выбор
Моих страданий и забот.

Февраль — 14 мая 1932

Всяко нещо има свой
загадъчен корен

не знаем откъде пие вода
и се храни

когато видях парчетата
от счупена чиния в канавката
край шосето
не бях сигурен
дали това не е краят
на едно семейство на един град
на една галактика

спрях и помълчах
над мен небето гледаше
сияйно безучастно

има задължения на човека
има и небесни задължения