има една хубава немска дума:
Schreibtischtäter
той е това
очевидно с мен като несоциализиращ се маргинал е бил по-гнусно откровен
разбира се, че той е Schreibtischtäter-ът на анонимните писма
гнусотата, споделена пред мен, съвпада с гнусотата на анонимките
той е вашият човек
обичайте си го (докато не ви го е начукал)
тази сутрин
мъглата е толкова гъста
в нашия краен квартал
че призраците
под прозореца ни
съпровождат детски колела
които имат само гласове
и се страхуваме
че ще пораснат без лица
преди небето да се е
изчистило
След приключването на траялия над 15 години мирен преход в литературата болезнено стои въпросът що е все пак литературен живот.
През петнайсетгодишния период, приключил внезапно това лято, въпросът не стоеше, доколкото мирният преход в литературата просто следваше всенародния мирен преход на бг обществото.
Което накратко означаваше:
1) Излъчване на народен писател от средите на университетската приватизационно-фондационна интелигенция
2) Социология на литературата, провъзгласяваща несъществуването на бг лит-рата (с изключение на консенсусно излъчения народен писател)
3) Същата, картографираща центъра (народния писател) и маргиналиите (всеки, неучастващ в приватизационно-фондационните дела)
4) Теоретичното налагане от екзактно социологическа гледна точка на понятието за добър вкус, включващо уважение към народния писател и категорично отхвърляне на езика на омразата, (недо)посмяващ да се надигне от маргиналиите
5) Определянето на Ани Илков за жив класик, който трябва да се държи като мъртъв, възхваляването му като такъв (мъртъв).
За голяма почуда на тази социология на лит-рата това лято се оказа, че трябващите да си стоят мъртви са живи. Реакцията й беше да обяви идването на апокалипсиса в 6 вечерта (прочетено у народния писател), тъгуването (прочетено у народния писател) и апелирането към добрия вкус (лично творчество на социолога на лит-рата).
Удобно несъществуващият, мъртъв или маргинален литературен живот изведнъж се оказа просто жив.
Краят на мирния преход е възкресението на литературния живот.
аз чета edna.bg
гърди напред е пред вас жено днес
осветли ме за свършването в устата:
„Без нещата да се случват насила и по принуда, особено що се отнася до дамите. Вярвате или не, но семенната течност всъщност е полезна, когато се усвоява от организма на партньора. Замислете се, че в немалко плодове и зеленчуци именно семчиците съдържат най-много полезни вещества, концентрирани на едно място. Поинтересувахме се какво е важно да се знае за спермата, когато тя се поглъща.” – „Неподозираната благодат на семенната течност“, сп. Edna.bg, 07.04.2016.
май изпускате влака г-жо жено днес
ТУК
ПОДУЕНЕ
Уважаема Редакция,
тази сутрин с дълбока покруса и справедливо негодувание установявам, че не съм номиниран във Вашия Конкурс „Промирен преход“.
Смятам, че решението да не ме номинирате в категорията „Подпалвачи на тютюневи складове“ е тенденциозно и крайно несправедливо.
Пред лицето на това въпиющо подминаване на творчеството ми от Ваша страна съм длъжен да доведа до знанието на широката културна общественост високохудожествения дистих, неоценен от Вас, с който кандидатствах за Конкурса „Промирен преход“ в категорията „Подпалвачи на тютюневи складове“.
В този дистих говори лирическата героиня и споделя на лирическия герой следното:
Открих ти цялата си душа
Остава да ме чукаш в гъза.
Убеден съм, че след обнародването на това Отворено писмо Вие ще преразгледате решението си да не ме номинирате.
С уважение и очакване Ваш
Владимир Сабоурин
оф фронтът промирен преход се раздвижва преди първия учебен ден
на който ще се прочете стихотворение на народния поет там, където е
вече и с любезното участие на жената днес
сега подпалвачите на тютюневи складове са:
Ани Илков и Кристиан Илиев
честити номинации на жената днес!
продължаваме напред
сред кордите
на винаги невинна светлина
комините издимяват
още няколко деца
всичко е леко
спасението лежи на масите
като сгъната салфетка
с нож и вилица върху нея
благодарствената молитва
е на устните
дими дими дими
Съединението Е националният празник на България
това че НЕ е – и че национален празник е епизод от руско-турската война – е наша вина
горко ни
Бг академичната интелигенция постигна през 10-те години впечатляващ консенсус по една тема, единствената сякаш консенсусна в тази странна за една интелигенция степен: харесването на най-успешния бг писател.
За преживелите 90-те е все още пресен спомен, че тогава такъв консенсус липсваше. Изглежда тази липса е била по-скоро мъчителна, тревожна, отколкото освобождаваща. Защото при първа възможност за постигане на широк консенсус – някой да се предложи за проекционна повърхност на подобна потребност – се получи вкопчване в предложилия (се) да задоволи потребността.
В този смисъл най-успешният бг писател не е създател на консенсуса, а задоволител на предсъществуваща потребност. Социолозите на литературата могат да бъдат спокойни: в харесвания от тях феномен всяка неразомагьосана литературна субстанция е изключена.
Задоволената потребност бе потребността от мирен преход. Бг интелигенцията сподели с широките народни маси тази потребност.
Сега, когато неочаквано за всички, мисля, мирният преход в литературата приключи това лято, бг академичната интелигенция видимо се чуди какво да прави с по-нататъшното задоволяване на потребността (си) от консенсус около най-успешния бг писател.
Първата й реакция е обявяването на приключването на мирния преход като липса на вкус. Тежко нарушаване на добрия вкус и тон е видимото нарушаване на консенсуса в харесването на най-успешния бг писател.
Аз лично още от 99-та, когато най-успешният бг писател започна пиар акцията по ставането най-успешен бг писател, имам сериозни резерви и опасения да харесвам най-успешния бг писател. В онова далечно време това бе единична аберация на добрия вкус, която можеше да се отдаде на болезнена идиосинкразия на самотния нехаресващ.
След видимото приключване на десетилетния мирен преход в литературата това лято социолозите на литературата би трябвало да констатират, че потребността, създала най-успешния бг писател, вече не е налице – социологически не е.
Те обаче продължават да говорят за нарушаване на добрия вкус. Какви социолози на литературата са те тогава?
С тях или без мълвата, че вече не е жизненоважно да харесваш най-успешния бг писател се разпространява – основно от хора без добър вкус разбира се, но все пак вече социологически значими единици и в социологически значими публични пространства.
Не бих искал в този момент да съм в положението на социолозите на литературата, защитници на добрия вкус.
Но те сами се докараха дотук като видни представители на бг интелигенцията, споделяйки патогенната потребност на широките народни маси да намерят проекционната повърхност на миража на мирния преход.
Мы живем, под собою не чуя страны,
Наши речи за десять шагов не слышны,
А где хватит на полразговорца,
Там припомнят кремлевского горца.
Его толстые пальцы, как черви, жирны,
И слова, как пудовые гири, верны,
Тараканьи смеются глазища
И сияют его голенища.
А вокруг него сброд тонкошеих вождей,
Он играет услугами полулюдей.
Кто свистит, кто мяучит, кто хнычет,
Он один лишь бабачит и тычет.
Как подкову, дарит за указом указ —
Кому в пах, кому в лоб, кому в бровь, кому в глаз.
Что ни казнь у него — то малина
И широкая грудь осетина.
Ноябрь 1933
