Преди много години в незапомнените времена
За които не си спомня и най-старият негър
Нито има млад който да иска да чуе разказа му
Един демон с квадратна глава наполовина
Червендалеста с цвят на свежопролята кръв
Наполовина бледа с бледостта на смъртта
Този демон с квадратна глава завардил всички
Пътища на сухопътния остров на тази страна
Преди много време в незапомнените времена
За които не си спомня и най-старият негър
Нито има млад който да иска да чуе разказа му
Един демон с квадратна глава наполовина
Червендалеста с цвят на свежопролята кръв
Наполовина бледа с бледостта на смъртта
Този демон с квадратна глава завардил
Всички пътища на сухопътния остров на тази страна
Вчера фб услужливо ме уведоми, че „органичните“ гледания на Смъртта на Сирма надхвърлили 100К. Необходимо и достатъчно основание за буустване на поста.
Чак сега разбирам защо крадливото прасенче-касичка реши чак сега да обере Работникът и смъртта, издадена преди близо десет години.
Конюнктура имало, батка голямо Д.
Пред пресния гроб на баща си крадливото алчно копеле на един народ оскверни обраслия гроб на най-силната ми книга.
Чужда смърт не се краде, постмодерен прошляк, за да я закичиш на гроба на собствения си баща.
Това е книга за смъртта на моя баща, нужник тип клекало.
Много станаха мойрите, които пообезпокои. Една от тях е на моята добре погребана от един народ книга.
Както казала врачката на прасето: прекрасно ти се подреждат картите, господине, малки проблеми по Коледа.
A piece of advice, pighead, не се готви за тази поредна Българска коледа, на която ще протестираш сам срещу себе си.
Малкият проблем, който на езика на един народ гласи лаком гъз кръв сере, няма да се придържа стриктно към тазколедното ти преяждане.
Българските мойри са непазарно изобретателни. На сантерията също.
Работникът и смъртта, дизайн Яна Левиева, 2016
В очакване г-н Манол Глишев да си свърши организационната работа за тази сряда, за да може след това евентуално да обърне внимание на дребния ми въпрос относно един възвишен украински шеврон и една крадлива прасенце касичка-копейка, въпрос, адресиран до него от един подуенски буржоа от средновисоката средна класа, –
в търпеливо очакване си уплътних времето тази сутрин преди ставане с последното видео на г-н Глишев в Ютюб канала му.
Нищо необичайно с оглед на обичайната ми сутрин, събуждам се, слушайки нещо в Ютюб Примиум. Тази сутрин нещото беше „Протестна тактика, политическа стратегия“ на Манол Глишев.
Малко контекст защо се събуждах точно с това, защото не бих се самоопределил като прилежен читател на творчеството на автора на видеото.
Г-н Глишев удостои мой скромен пост с концептуален коментар. Постът ми гласеше: „Георги Господинов е Делян Пеевски на българската литература.“
Сравнително пространният комент гласеше: „Някога не хаесвах Господинов, после излезе „Градинарят и смъртта“. Както и да е. Човекът, който би се възхитил от лафа за Делян на литеатурата, в момента вероятно е горкият Милен Русков. Но не препоръчвам човек да се превръща в него.“
Както вече споменах, не познавам творчеството на Манол Глишев, т.е. нямах контекст, в който да поместя литературнокритическите му тези за Господинов и Русков, повод за които бе дал семплият ми пост.
Прилежното изслушване на „Протестна тактика, политическа стратегия“, пък било и в просъница, ми изясни концептуалната рамка, бих казал дори теоретическа, на коментара на г-н Глишев.
От видеото чух и разбрах, че 1) г-н Глишев е професионален активист и участник в протести с респектиращ стаж. Звучеше ми (видеото) почти като една любима книга, „Партизанската война“ (в оригинал: La guerra de guerrillas). Това е интересно, казах си, приоткривайки очи в сивото подуенско утро.
По-нататък научих, че 2) авторът се самоопределя като, цитирам, „смел и интелигентен“ – и натъртва „и двете“. Посочва също така някои съвременни български политически дейци, квалифицирайки едни като „смели“, други като по-скоро „интелигентни“. Но „смелият“ иначе може да бъде и „наивник“, отбелязва авторът, например, „този наивник Кирил Петков“.
Тези квалификации ми се сториха важни, защото обясняват може би апломба, с който г-н Глишев се изказва литературнокритически – той е „интелигентен“ – и политически (той е „смел“).
Г-н Глишев настоява във видеото, че 3) „не трябва да бъдем любители, дилетанти“, визирайки сферата на смелостта, т.е. протестите.
Но същевременно самият той е абсолютен любител (на Господинов от „Градинарят и смъртта“ насетне) и дилетант в литературната сфера, което не му пречи да продължава да е интелигентен в други сфери.
Много ми допадна във видеото призивът на г-н Глишев към „персонална лустрация на конкретни хора“. Макар че го слушам от 22-годишна възраст, а сега съм почти на 58, винаги ми действа освежаващо.
Питам се обаче защо г-н Глишев не споменава сред подлежащите на лустрация най-видния литературен колаборационист с нацистка Русия, автора на „Времеубежище“, което не е заявил да харесва, а и не бива,
защото то е публикувано в издателство на снахата на путински олигарх и за него текат „разни копейки“, пък били те и „жалки копейки“, както обича да се изразява с право г-н Глишев за родните руско-нацистки колаборационисти.
Георги Господинов е един от тях, г-н Глишев. Простете ми, ако неволно Ви третирам като любител и дилетант в сферата на съвременната българска литература. Но ако не знаете за казуса „Времеубежище“, сте такъв, уви.
То пък една сфера на съвр. бълг. лит., турете й пепел.
Турете й, аз самият редовно го правя. И все пак, не се изказвайте тъй неподготвен и неинформиран за документирани в тази сфера транзакции с нацистка Русия – в лицето на „разната копейка“, а може би и „жалката копейка“ Георги Господинов.
И последното нещо, което окончателно ме събуди във видеото Ви, бе 4) чудесната формулировка за „жестоката машина за кражби“, срещу която смело и интелигентно се бори авторът.
Може би все пак е добре, за да не бъдете глупав, когато авторитетно се изказвате в литературната сфера – с видима гордост казвате на едно място във видеото „не бях глупав“ – да поразпитате тук-таме някой-друг съвременен автор, пишещ на български, за приватизационните дейности на една изтъкната литературна Свиня, прасенце касичка-копейка, обрала безнаказано мнозина.
Присъединявам се към финала на видеото Ви: „Да живее България! Слава на Украина! И да пукнат свинете!“
И оставам с уважение Ваш в очакване на отговора Ви на въпроса ми за един възвишен украински шеврон и една крадлива прасенце касичка-копейка.
Необходимостта да отговорите на този въпрос може би не се вписва идеално в протестната Ви тактика за тази сряда, но съм убеден, че ще се отрази добре на интелигентността на политическата Ви стратегия.
Смелостта я приемам във Вашия случай за щастлива даденост.
Ютюб каналът Manol Glishev
Тази сутрин проведох анкета, опакована като твърдение, което гласеше: „Георги Господинов е Делян Пеевски на българската литература.“ Този текст е обобщение на постъпилите до този момент отговори.
Първо, параметрите на изследването. Постът е качен към 10 a.m. и към 1 p.m. има 2495 гледания, 219 ангажирания и се представя +8.7х спрямо типичните гледания на подобни постове на стената ми.
Имаме донякъде репрезентативна извадка, бих казал. И тъй, по същество, т.е. качественото описание и анализ на резултатите. Моля за извинение новопостъпилите участници в проучването, че приносът им няма да може да бъде отчетен в този текст.
Започвам с обичайните заподозрени аргументи, когато си позволявам да не се присъединя към всенародната свирка на главното Г.:
1) Литературното поле е място за любов и омраза. Който доброволно отказва свирка на главното Г., завижда на размера на члена му и поради тази причина Го мрази.
Обичаен аргумент № 2): Литературните качества на главното Г е толкова голямо и главно (sic), че не можем да преценим дали в отношенията си с мутренската Д с голяма буква главного Г е идентичен с главното Д.
Малко необичаен, в смисъл много рядък аргумент № 3): Сабоурин (NB: изписано правилно), аз понякога те чета и дори понякога те харесвам, защо се излагаш и излагаш малцината герои мъченици, които те четат, и може би единствения великомъченик, който дори понякога те харесва?
Блестящ – без ирония – аргумент № 4): Този е под читателското ми ниво, не го чета, не го забелязвам. Няма да цитирам съответния комент, за да не прозвучи като даскалско насърчаване на най-добрия в класа, не познавам коментиращия, моите най-искрени литературно-стилистични уважения!
Изключително важен и тежащ на мястото си политическо-активистки аргумент № 5): Имаме да сваляме голямото Д, а голямото Г е нашето знаме в борбата за народни правдини, извинявам се за леката ирония, аз съм „ЗА“, но не с този знаменосец (вж. по-долу по същество защо).
Това е, общо взето, моля да бъда извинен, ако съм пропуснал приносен аргумент на участник в анкетата, неволно и в бързането е да се върна към собствените си писанки извън обсега на голямото Г и голямата му Д.
Изводи, направени в бързането, но те за пореден път потвърждават широкия отечествен фронт в подножието на голямото Г, дори насред величайшата историческа епоха по свалянето на голямото и голямата му Д.
И тъй, по точки: 1) Винаги имайте предвид, че един чернокож мъж, никога, ама никога няма да снизходи да си мери пишката с един бял. Ако този бял е и слаб писател, забравете.
Същото на висок стил: Нямате проблем да искате Коледно клане на прасето Д, без да изпитвате скрупули, че го правите от ресентимент към мултимилионерското прасе – но когато някой си позволи да каже, че голямото Г е неразделна част от прасешката Д, надавате вик до небето: Ти си мизерен ресентиментник (vulgo: зъл завистник)! Странно двойно счетоводство.
2) Постът беше за политическите свински черва, докарали главното Г до най-главното в голямата Д (мафиотската държава), управлявана от голямото Д. Кви литературни качества ви тресат, намираме се и вие се намирате в най-величайшата епоха на свалянето на голямото Д и неговата Д. Бъдете последователни. Казали ли сте Д, кажете Г.
3) Дреми (sic) ми дали някой ме чете, не живея от продажби на книгите си, охарчвам се за издаването им от мен самия, свободен съм от вашето харесване или нехаресване, не съм част от мафиотската Д, която твърдите, че искате да свалите. Голямото Г Е част от мафиотската Д на голямото Д.
4) Отново – в по-изискана форма – не става дума за изящна словесност, а за е**не в г**за на голямото Г и голямата му Д, собственост на голямото Д.
5) Най-важният и най-поименен аргумент в анкетата. Личен поименен отговор на Манол Глишев: не нося шеврон на ВСУ (Збройні сили України), но неколкократно публично обърнах внимание, че голямото Г е нагъл колаборационист на путинска нацистка Русия.
И ти, якият Манол Глишев, когото следя, ми отговаряш: „Някога не хаесвах (sic) Господинов, после излезе „Градинарят и смъртта“. Както и да е.“
Не, пич, не e както и да е. Или остракирай наглия колаборационист с голямо Г, издал книга – и получаващ приходи – от путинска нацистка Русия СЛЕД началото на пълномащабната агресия срещу Украйна.
Или свали шеврона на ЗСУ.
Успех на печелившите в анкетата. И до нови анкетни срещи.
ПП. При редакционното приключване на текста параметрите на изследването са както следва: към 2 p.m. има 3142 гледания, 702 ангажирания и постът се представя +10х спрямо типичните гледания на подобни постове на стената ми.
сн. Vladimir Sabourín, Залез над Подуене
Незавършеният остров, корица Венци Арнаудов (Ventsislav Nikolaev Arnaoudov), сн. на четвърта корица Кирил Станоев
Тя спи в семейното легло на родителите си
Огромно за нея като леглото на одисей в итака издигнато
Около ствола на маслината на сънищата й с дълги листа
Която всеки момент ще разцъфне
С опнати ремъци от волската кожа
На неумолимостта на съдбата обагрени в пурпур
Наредена рамката гъсто украсена чудесно
Със сребро злато и слонова кост проблясващи
В мрака на очакването да се завърне
Шуртяща цялата в пяната на въртопа на желанието
Кръвта кръвта кръвта кръвта
Обагряща съня обагряща очакването
Обагряща момичешките страни и чаршафа
На който лежи мъртвата й майка
Penelope’s Bed
Ето ни пак в леглото под балдахина от марля
Ти си бременна в седмия месец никога повече
Няма да видя по-красиво тяло никога повече няма да вият
Така комарите обезумели по кръвта ти
Чакаме да пристигне кораба слизаме всеки ден
След като се излее пороя долу до пристанището
По димящия асфалт с наближаването на океана ти се повдига
От вонята на мазут окислен метал гниещи водорасли
Но искаш да слизаме всеки ден до големите води
Опасващи острова както великата река от която си родом опасва
Старогръцкия космос бразден от черноноси кораби
Ето ни пак тук откъдето сме родом архипелага и дунава
На хьордерлин ето на големите води протичането
Без да знаем че скоро ще ти изтекат водите
& Oceanus Fluvius
Тази алея в долината на смъртната сянка все не свършваше
Коридор на ужасите кръстосван напред и назад от сенките
На туристи какво правят тук нима всички отиват натам
Нима толкова рано сутрин всички отиват натам
В амфитеатъра на стадиона току-що бяха извлекли
Труповете от арената и беше страшно тихо защо
Няма отшумяваща глъчка на заситената тълпа
Тогава видях скъпото ти лице и тяло
Сякаш всичко беше свършило преди миг
Застинал преди хилядолетия когато милосърдно
Везувий беше запечатал агонията
Тази битка със смъртта на която бях мизерния зрител
На свети августин без да се обърна в правата вяра, а ти
Беше толкова красива онази сутрин в моргата
Amphitheater Pompeii
Всъщност евридика
Слезе в подземното царство
За да е с орфей
Той седеше при мъртвите
Защото там е мястото на поезията
Но тя беше смела и упорита жена
И насила го измъкна
На белия свят той обаче като повечето
Поети взе че се изпедерасти
Тя отвърна лице от него
Това митът описва като обръщане
Главата назад
Но тя спаси мизерния педал
От дома на мъртвите.
Relief with Orpheus and Eurydice
vs. archives 