Поради форсмажорни обстоятелства, свързани с причудливото ми работно време този семестър, се налага да си взема сбогом с Вас петнайсет минути след полунощ, когато сядам бавно и внимателно да пиша това вземане на сбогом.
Наистина не очаквах, че толкова голям и репрезентативен за българската литература автор ще държи публично да общува с поет, за когото има основателни съмнения дали изобщо спада към тази литература.
Мисля, че правилно, макар и леко афектирано, го казахте, аз страдам от ἰδιωτεία, правенето на литература като стриктно „частен живот“. Понякога това наистина води до недоразумения при публичното възприятие на поетическите ми текстове.
Вие обаче, макар и отчасти афектирано, настоятелно държите да се появявате на ἰδιωτεί-ната стена на частния ми живот. Не знам защо го правите и не е моя работа да гадая защо.
Редица критически авторитети междувременно изказаха предположения по въпроса защо трябва да проявяваме разбиране, когато Вие държите да общувате с някого през мерника на картечница Максим.
За жалост трябва да отклоня както любезното Ви предложение да бъда е**н в г**а от одухотворени и винаги възбуждащо освободителни руски пишки, така и литературнокритическото допускане, че трябва да се общува с разбиране с един голям български писател, излязъл на донецко-луганско human safari.
То е с дронове, но нейсе, нека картечницата да е леко архаизираща реторична фигура, тачанка един вид.
И тъй, г-н Русков, сбогом. Известно време проявявах интерес към Вас като възможна алтернатива на непоносимата, надвесена над всичко в тази литература отврат народен писател № 1. Правех го съвестно и документирано в текстовете ми до доказване на противното, което наскоро бе убедително доказано от Вас, като открихте ловния сезон за русофоби.
В чисто човешки план, който няма защо да Ви касае, продължавам да смятам, че допускате грешка, създавайки неинформативен шум, насред който истинските рубладжии – рубладжиите с информирано съгласие – от класическата разновидност на народен писател № 1 со кротцем и со благом, гушкайки украинци, украинки и украинчета, гушкат реални окървавени руски петрорубли.
Не Ви давам съвет как да се държите в обществото, просто отбелязвам как би могло да изглежда отстрани това, което правите.
Не изключвам погледът ми да е идиосинкразно изкривен от искрената ми и нескривана омраза към руския нацизъм и литературния колаборационист № 1.
Моля предварително да ме извините, че вече няма да мога да взимам отношение към преценките Ви за моето творчество.
Знам, че възмутено бихте отхвърлили възможността да бъдете спасен в рамките на някой пошъл холивудски екшън от рода на цитирания в заглавието на това сбогуване с Вас, но искрено и човешки Ви го пожелавам. Е, има лека рускоезична е**вка с фамилното Ви име, но Вие моето дори не е**вате да изписвате правилно.
Учил съм десет години в елитно съветско училище и мога да Ви уверя като инсайдър, че в аналогичен високодуховен руски филм за войната шансът Ви не за спасение, а за голо оцеляване ще е нулев поради особеностите на националния руски садизъм. Бабы новых нарожают и т.п.
Disclaimer: Този текст не бива да се възприема като основание за взимане на високодуховни инвестиционни решения. Лека и сбогом,
& Omaha Beach, Normandy
vs. archives 