Заглавието „Градинарят и смъртта“ (2025) е откраднато от книгата на Владимир Сабоурин „Работникът и смъртта“ (2016).
Георги Господинов е крадец.
Всеки, който вярва в неприкосновеността на интелектуалната собственост като основа на всяко автентично творчество, трябва да реагира на това.
Забавно е как целият генноинженерен екип, отговорен за продукта Господинов, оглушително и насрано мълчи, докато публично е**т в г**а създанието им.
Точно по Kill Bill 2: White chicks call it disdainful treatment.
Ама късането на дебелия крадлив мафиотски г*з, конструиран от вас, няма да спре, white chicks, поради вашето disdainful treatment.
Този път Господинов има нужда от вашата помощ for real.
Академична, държавна, национална. На комсомолския Интернационал. Имате да спасявате задника на скалъпения от вас световноизвестен народен писател.
Ако нещо още нещо някой не е разбрал, имам откраднато от гроба на Prof. Dr. Jesús Sabourín Fornaris (1928-2002) заглавие: „Работникът и смъртта“ (2016).
Или да измислите нещо по мафиотски в рамките на закона мълчаливо юридическо?
Проф. Ал. Кьосев да ми звънне по телефона като през пролетта на 2016? Милен Русков да ми пише на лични?
Нещо либерално докладване?
Или по Деляновски с главно Д?
Quentin Tarantino , Kill Bill Vol. 2
І
Поводът на този текст е случаен, иманото за казване в него не. Размених тази сутрин коментари за съвременната българска литература с българка, живееща в САЩ. От години имам да формулирам в окончателен вариант, като final cut, отношението си към българската литература изобщо. Рождество Христово е чудесен момент да го направя.
Твърдя, че съвременната българска литература е типичен случай на mafia state, чиито механизми възпроизвеждат приетото и работещото в българската държава като международно призната mafia state.
След първо фейковото, а по-късно нефейково (но пак в основата си ПР-фейк) обявяване на кандидатурата на Г. Господинов за Нобел, за капо ди тути капи на българската литературна mafia state публично и де факто бе обявен Георги Господинов.
Капо ди тути капи е този, който на даден несвободен пазар контролира ресурса за раздаване на порциите. Бъдещият български нобелист – fake it until you make it – вече има ресурса да го прави чрез българската mafia state държава, издателството министерство на културата в сянка и банаджийската инфраструктура.
Поради работата ми в академичната сфера познавам мнозина бенефициенти на порциите, които при случайни срещи ме поздравяват (!), дори ме прегръщат и още по-дори лайкват (!) мои постове тук. Добре е все пак да се имат официално за уведомени от този текст, че вече знаят, че аз знам, че те знаят, че аз знам, че са бенефициенти на порциите, раздавани от капо ди тути капи на българската литературна мафия.
Последният за момента аутинг на все още неформалната длъжност на Г. Господинов като капо ди тути капи на българската литературна mafia state бе Бакърчето, закичено за него с китка здравец по поръчение на глобалния неолиберален комсомол лично от Ivan Krastev (Financial Times contributing editor). Още един случай на височайшо международно признание на всепризнати mafia states в съгласие с твърдите принципи и меките китки на Запада.
Оттук насетне всеки си знае: да говориш за mafia state статута на Г. Господинов е 1) грубо нарушаване на омертата, 2) език на омразата, 3) ресентимент (бг-вулго черна завист)… to be continued.
Това са скучни провинциални игрушки на сцената на белия свят. F-word them.
II
И все пак, скъпи съвременни български писатели, имате ли някакъв план как да живеете след очертаващото се окончателно решение на въпроса на съвременната българска литература (свободен превод от нацистко-немски)?
Според мен, лично мнение, би трябвало да имате поне някаква идея как ще изглежда живота ви през близкото десетилетие след недвусмисленото, макар и неформално, какъвто е мафиотският ред, ръкополагане на Г. Господинов за капо ди тути капи на българската литературна mafia state.
Напълно приятелски – цяло чудо е, но аз имам приятели сред съвременните български автори – ви обръщам внимание, че би било добре да помислите за някаква форма на емиграция от съвременната българска литература, пък била тя вътрешна, трансцендентна, трансцендентална или просто оттегляне в някое село.
Именно на вас, скъпи приятели поети, държа да споделя без претенции лично моя скромен план за след вече очертаващото се „окончателно решение“ и вече официалното закриване на съвременната българската литература.
Който не колаборира, ще бъде закрит, би казал Мунчо. Няма проблем, той е един от малкото, за да не кажа единственият, герой от българската литература, с когото се идентифицирам.
ІІІ
Ето планът ми, който имам от години, но окончателната интронизация на Г. Господинов като капо ди тути капи на българската литературна mafia state ме кара да го обнародвам.
Лично за мен тази интронизация настъпи, когато ГГ небрежно каза в едно от безбройните си интервюта пред духачи и духачки на колене, че вече ще е срамно да не го обичаме, т.е. да не упражняваме доброволно съответните практики.
Обнародвам, да не каже някой, че не е знаел, когато Международният литературен съд в Стокхолм обяви местния капо ди тути капи за международно признат такъв.
Планът е елементарен, какъвто трябва да бъде всеки план за реално оцеляване. Концептуалната му арматура е понятието на медиевиста – уви, руски – Дмитрий Лихачов (осъден на 5 години лагери „за контрареволюционна дейност“ през 1928): език-посредник.
Когото го интересува чисто теоретическият аспект на нещата, може да задълбае в концепцията на Лихачев за културата и литературата-посредник. Аз я ползвам чисто приложно, определяйки за себе си българския – езика, на който пиша – като език-посредник.
По стечение на биографични обстоятелства литературната ми социализация не беше посредством българската литература. No offence, просто така се случи. Когато вече в сравнително зряла възраст започнах да я чета, веднага усетих, че не е моята чаша чай. Но реших, че не трябва поради това да сменям езика, на който пиша.
Така за мен литература и език неизбежно се разделиха. Вътре в себе си казах сбогом на българската литература – и продължих да пиша на български.
Това е екзистенциалният смисъл на понятието „език-посредник“. Пишеш на език, който няма отношение към литературата, която създаваш, макар че е националният език на съответната – но не твоята – литература.
Простичко казано, езикът-посредник описва ситуация на временно пребиваване в транзитен бежански лагер, като временното спокойно може да бъде цял живот. Това е реалният ми досегашен живот като поет и това е планът ми за след очертаващото се „окончателно решение“.
Няма значка дали ще напусна транзитния бежански лагер на езика-посредник приживе или творбите ми ще го напуснат посмъртно.
Това е смисълът на езика-посредник – напускането му. Като стълбата от пропозиции на Витгенщайн, която трябва да бъде бутната, след като се изкачиш там, където е родината ти, за която трябва да се мълчи.
Винсент ван Гог, Почивка сред просо
Когато олодумаре всемогъщия бог
Ходеше по тази планета имало само огън
Огън и пламтящи скали олодумаре решил
Да има земя с планини равнини и савана
Там дето огъня бушувал най-яростно
След като бога го укротил останали
Огромни и много дълбоки падини
В най-дълбокото се родил олокун океана
Той е най-старата мъжка йемая
Женската йемая е майката царица
Защото тя е водата сладка и майчина
Майка над всичко що живее на земята
Ако тя не вали не расте сладката царевица
Така се родили водата океан и водата майка
I
Преди много години в незапомнените времена
За които не си спомня дори най-стария негър
Нито има млад който да иска да го чуе
Един демон с квадратна глава наполовина
Червендалеста с цвят на свежопролята кръв
Наполовина бледа с алчната бледост на смъртта
Този демон с квадратна глава взел и завардил
Всички пътища на тази страна водещи от морето
Към планините и от планините към морето
II
Хората от крайбрежието заварени от появата
На демона с квадратна глава разделена на две
Навътре в сушата плачели когато вятъра карал
Да пее гората както пеят вълните на родния бряг
Заварените на брега жители на планини и гори
Не можели да удържат сълзите си като чували
Песента на вълните напомняща им за песента
На техните родни планини и зелени гори
III
Да пътуваш по завардените от демона пътища
Означавало неизбежно незабелязано и невидимо да умреш
Стените били невидими стени от въздух напълно прозирни
Като светлината на най-слънчевия божи ден
Завардените и заличени пътища невидимо изличавали
Всеки копнеж всеки сън всяка надежда
Хората се разболявали от тъга скука носталгия
Заварения на брега умирал далече от родните планини
Заварения в планините умирал далече от родния бряг
IV
Тогава една много стара негърка родила вече
Дванайсет пъти в стара френска плантация за кафе
И нейния много стар мъж негър от плантацията
Родили без да усетят, че негърката била бременна
Еднояйчни близнаци ориша деца на шангò и ошун
Те си приличали като две зърна кафе
Те носели по рождение огърлици с мъниста от гагат
И дървени кръстчета от абаносово дърво
V
И негърчетата близнаци изрецитирали в един глас
Кой може да се смее върху тези мрачни скали за клане на петли
Нежните негри отмерено замахват с камите си
Като плод на гуанабано сърцето бива пронизано без злодеяние
А прекрасния бриз замира в очакване в короните на палмите
Като бодливия плод на гуанабано сърцето на демона
Бива пронизана белезникавата пулпа без всяко злодеяние
VI
И пътищата отново станали видими и проходими
Отново се очертали насред пущинака без да ги възстановяват
Нито работници в потта на челото си
Нито жени раждащи в болки децата си
И заварения на брега се изкачил в родните планини
И заварения в планините слязъл към безродното море
& Jimaguas, Pareja de Ibelles, Santeria Lukumi Yoruba
И пътищата отново станали проходими
Отново се очертали без да ги възстановяват
Нито работници в потта на челото си
Нито жени раждащи в болки деца
И заварените на брега се изкачили в родните планини
И заварените в планините слезли към родното крайбрежие
Да пътуваш по завардените от демона пътища
Означавало неизбежно и невидимо да умреш
Стените били невидими стени от въздух прозирни
Като светлината на най-слънчевия божи ден
Завардените и заличени пътища невидимо заличавали
Всякакви копнежи всякакви сънища всяка надежда
Хората се разболявали от тъга скука и носталгия
Заварения на брега умирал далече от родните планини
Заварения в планините умирал далече от родния бряг
Хората от крайбрежието заварени от появата
На демона с квадратна глава разделена на две
Навътре в сушата плачели когато вятъра карал
Да пее гората както пеят вълните на родния бряг
Заварените на брега жители на планини и зелени гори
Не можели да удържат сълзите си когато чували
Песента на вълните напомняща им за песента
На техните родни планини и зелени гори
vs. archives 